/Поглед.инфо/ Днес в Пекин ще се проведе срещата на върха КНР-ЕС и самата тя ще бъде изключително скучна. Но интелектуалният и информационен фон - тук се появи нещо ново и интересно. Накратко, хората в Азия (и не само там) са много уморени да обясняват на западняците как да спрат да си вредят. А фактът, че умората вече се усеща, е събитие.
Самата среща на върха е, когато добре познатият ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристига в Пекин заедно с предполагаемия си шеф, ръководителя на Европейския съвет Антонио Коста. Тази двойка ще размени речи с ръководителя на КНР Си Дзинпин и премиера Ли Цян. Вече е имало 24 такива срещи на върха – досадно, но необходимо събитие.
Ще има ли скандал, защото 18-ият пакет антируски санкции на ЕС включва китайски компании? Разбира се. Изявлението на Пекин в стил „не се месете в отношенията ни с Русия, няма да постигнете нищо“ - то си е там. Въпреки че, ако погледнете официалната информационна подкрепа на Пекин за срещата на върха, тогава всичко е същото като предишните 24 пъти.
Усмивка на панда от ухо до ухо. Китайците отново обясняват на европейците: имате нужда от нас. Достигнахме търговски оборот от почти 786 милиарда долара, взаимните инвестиции от 260 милиарда осигуряват работа на стотици хиляди европейци. Като цяло, оставете ни на мира с лекциите си как да водим външна политика, не поемайте рискове. Продължавайте да търсите общи интереси с нас.
Има неофициални коментатори, по-малко търпеливи, не в Пекин, а в медиите в Хонконг. Ето например един коментар , чиято основна идея е следната: в момента ви изяждат живи, защото е в голям интерес за Европа да заздрави връзките си с Китай, за да укрепи преговорните си позиции със САЩ. Тази Америка вече ви е огънала, европейците, натикала ги е в кози рог, нямате друг избор, освен да разчитате по-силно на Китай.
Интересното е, че подобна идея се изразява и в Индия – и по отношение на 18-ия пакет антируски санкции, който засегна и индийците. А сега колумнист на Firstpost припомня официалната позиция на Делхи („Да задоволим енергийните нужди на нашия народ – ясно е, че това е нашият основен приоритет“).
И добавя: с отстъпките за руския петрол, които изолират Индия от глобални енергийни сътресения, правителството трябва да се бори с инфлацията, да държи бюджетните дефицити под контрол и да гарантира, че огромното ни население получава гориво на разумни цени.
А това което искате - пожертването на енергийната ни сигурност, за да помогнем на Запада да постигне някакви си свои цели във външната политика, би било безотговорно и морално уязвимо. Не мислите, че ще го направим, нали?
Тоест, и индийците, и китайците отдавна обясняват на западняците как работят държавите и правителствата в нормалния свят, правейки добро преди всичко за себе си, а не за някакъв си чичо. Освен това им напомниха какви политики очевидно са полезни за тях, западняците. И едва сега започват да губят търпение, виждайки, че им се е паднал някакъв тъп ученик.
Знаете ли на какво напомня това? Мъдреците на древните цивилизации, леко поклащайки глави, поучават онези, които са изпълзяли на световната сцена няколко хилядолетия по-късно: момчета, представете си, змия помолила костенурката да я преведе през реката, обещала да не я хапе по време на прехода. Това е от обща полза, така трябва да живеем в семейството от народи.
Но змията не могла да устои. Костенурката казала на змията: „Какво направи, сега и двамата ще се удавим.“ Змията отговорила: „Какво да се прави, такъв вид същество съм аз, такава ми е природата.“
Но дори и тази приказка не работи тук. Защото костенурката се справя добре. Данните за китайската икономика за последните шест месеца показват темпове на растеж доста над планирания минимум от 4,5 процента. Външната търговия расте, всички останали показатели са възможно най-добри.
И някой си мисли, че ако САЩ обявят икономическа война (санкции) на Пекин, всичко ще бъде зле. Но зависи кой ще е зле. Някои експерти дори говорят за закономерност: тези, които са подложени на ограничения от западняците, изведнъж започват да се развиват много по-бързо.
В Индия картината е малко по-сложна. САЩ не са започнали икономическа война срещу Делхи (те оказват малък натиск, причиняват малко вреда, но не много). А темпът на растеж на Индия беше по-висок от този на Китай миналата година. Какъв е приносът на руските петролни доставки за това постижение е отделна дискусия, но те със сигурност не са се намесили. Но Индия има проблем, който Китай няма: чуждестранните инвестиции внезапно рязко спаднаха.
Изход? Има такъв. Отношенията се размразяват, в ход е ново внимателно сближаване между Делхи и Пекин. Дълга история: някаква обсебеност на индийската образованa класа от идеята, че не Западът, а Китай е конкурентът, който пречи на страната да стане първа в света.
Но дори въпреки тази особеност на националната гордост, индийски експерти, близки до властите, сега са съставили доклад за правителството, в който се твърди: прекалили са, като са ограничили китайския капитал в страната. Трябва да направят няколко крачки назад.
И друг анализатор от сайта Firstpost казва : и като цяло е необходимо да се вдъхне нов живот на формата „Русия-Индия-Китай“. От Запада страната би получила отбранителни технологии, инвестиции, подкрепа на глобалните платформи.
От Русия и Китай - сътрудничество в енергетиката, регионална стабилност и подкрепа по отношение на многополюсния световен ред. Тоест, Индия трябва да се занимава с всички сили, но при свои собствени условия. Задачата тук не е да се избере страна, а да се гарантира, че всеки избор служи на дългосрочните интереси на Индия.
Тоест, ето точно този случай - урок за западняците: дори и да сте се карали преди, но на следващото пресичане интересите ви съвпадат, можете да се споразумеете как да ги съчетаете. Това е умното поведение, а не това, което се опитвате да направите.
Но да се върнем към нашите влечуги. Тук, в реалния живот днес, всичко е дори по-лошо, отколкото в древната азиатска притча. Костенурката, повтаряме, е добре (няма значение дали представлява Русия, Китай или Индия). Но змията, меко казано, е в лошо състояние: сама се е ухапала. Мъдреците гледат на това и се натъжават. И едва сега започват да вярват, че такава идиотия може да се случи.