/Поглед.инфо/ С изобретяването на печатната преса от Йоханес Гутенберг през XV век започва нова епоха в разпространението на информация. Това технологично постижение предоставя възможност за масово разпространение на идеи и знание, което отваря пространство за развитие на обществото и формиране на обществено мнение. Въпреки положителния ефект, масовата комуникация съдържа в себе си и потенциал за манипулация, особено когато контролът върху съдържанието е концентриран в ръцете на малка група интереси.

Античният философ Аристотел, от своя страна, разглежда риториката като изкуство на убеждаването и подчертава значението на логиката, емоциите и етиката в процеса на комуникация. Неговият анализ ни напомня, че медиите не просто предават информация, а активно формират възприятия и поведение, като по този начин влияят върху колективното съзнание и обществените реакции.

В съвременната медийна среда, характеризираща се с непрекъснат поток от новини и визуални образи, механизмите на медийна манипулация са значително усъвършенствани и често насочени към създаване на „военна истерия“. Този феномен представлява структурирано подгряване на общественото възприятие за военни конфликти, което обикновено служи за легитимиране на политически решения и геополитически интереси на различни актьори.

Илюстрации на този модел намираме в редица съвременни конфликти — войната в Ирак през 2003 г., интервенцията в Либия през 2011 г., продължителния конфликт в Сирия и настоящите събития в Украйна. Тези случаи демонстрират как медиите оформят общественото мнение чрез селективно представяне на факти и чрез изграждане на емоционално натоварени наративи, които поддържат определени политически линии.

В контекста на войната в Ирак, например, медиите функционираха като мощен инструмент за легитимиране на военната интервенция, чрез усилено популяризиране на тезата за съществуването на „оръжия за масово унищожение“, въпреки липсата на конкретни доказателства и вътрешните съмнения в разузнавателните служби. Тази информационна кампания доведе до създаване на социална реалност, оправдаваща употребата на сила, чрез формиране на усещане за непосредствена заплаха и необходимост от бързи действия.

Подобна стратегия бе наблюдавана и при интервенцията в Либия, където медийните послания изградиха образа на режима като „диктатор, който трябва да бъде свален“. Репортажите акцентираха върху насилие и репресии, често без задълбочена проверка на фактите, което спомогна за изграждането на обществена легитимност за военна намеса. Този модел обаче игнорира дългосрочните последствия от конфликта, което създава дефицит в разбирането на комплексността и геополитическите измерения.

В случая със Сирия медиите масово използваха визуални материали и свидетелства, чиято достоверност е трудна за проверка, като по този начин способстваха за поляризацията на общественото мнение и затвърдиха наративи, обслужващи интересите на различни международни играчи. Това подчертава ролята на медиите като активен фактор в конфронтационните процеси и затруднява възможностите за диалог.

От 2014 г. насам конфликтът в Украйна илюстрира еволюцията на медийната риторика в условията на съвременна информационна война, където национални и международни медии използват селективен подбор на факти, реторика на страх и повтарящи се пропагандни послания. Този феномен поддържа продължителна военна истерия и пряко влияе върху общественото мнение и международната политика.

Тези примери показват системния характер на медийната намеса във формирането на общественото мнение по отношение на военните конфликти и подчертават необходимостта от критично отношение към медийното съдържание, особено в условията на геополитическа нестабилност.

Манипулативните медийни практики разчитат на няколко ключови механизма. Сред тях, селективният подбор на визуални материали — шокиращи кадри и драматични образи — играе централна роля, тъй като предизвиква силен емоционален отклик, който ограничава критичната преценка и рационалния анализ у аудиторията. Така се създава атмосфера на страх и несигурност, която утвърждава подкрепа за военни интервенции, въпреки потенциалните им дългосрочни негативни ефекти.

Езиковият стил в медиите допълнително конструира информационната рамка чрез използване на думи и изрази като „заплаха“, „криза“ и „спешна намеса“. Те създават усещане за неотложност и морална необходимост от действие, което облекчава приемането на политики, които при нормални обстоятелства биха срещнали обществена съпротива. Постоянното повторение на тези наративи създава „ехо камери“, които ограничават плурализма и формират едностранчиво обществено възприятие.

Тази медийна динамика не може да бъде анализирана изолирано от по-широките политически и икономически интереси. Оръжейната индустрия, като един от най-големите икономически сектори, има пряка изгода от ескалацията на военни конфликти. Тя поддържа сложни връзки с политически лобисти и корпоративни медии, формирайки мрежа от взаимозависимости, в която медиите служат като инструмент за поддържане на обществена подкрепа за военни бюджети и съответни политики.

В същото време, медийните платформи функционират и като арена за реализиране на геополитически стратегии, където държавни актьори използват информационни кампании за легитимиране на агресивни политики на международната сцена. Тази взаимовръзка между икономически и политически интереси неизбежно влияе върху съдържанието и рамките на общественото информиране.

Крайният резултат е създаването на информационна среда, която затруднява критичното мислене и независимия анализ. Това налага необходимостта от повишаване на медийната грамотност и подкрепа на независими източници на информация, които да противодействат на доминиращите манипулативни наративи.

Последиците за обществото са дълбоки и многопластови. Емоционалният натиск от постоянния поток на шокиращи образи създава страх и несигурност, които заглушават критичното мислене. Това позволява налагането на политики, които иначе биха били оспорвани. Социалното разделение се задълбочава, като медиите формират образи на „нас срещу тях“, което засилва поляризацията и възпрепятства мирния диалог.

Въпреки това, надежда има — алтернативните и независими медии играят съществена роля в предоставянето на по-балансирана и критична информация. Те създават пространство за разнообразие на мнения, което е ключово за демократичната дискусия и обществената осведоменост.

В този контекст критичното мислене се явява не само необходим инструмент за разпознаване и анализ на медийните послания, но и обществен дълг. То е единственото ефективно „оръжие“ срещу военната истерия и медийната манипулация, което ни позволява да запазим свободата на мисълта и открития диалог.