„Цар-глад“ дойде на Запад

/Поглед.инфо/ В Америка нараства броят на обитателите на хранителните /продоволствени/ пустини

Глобалната хранителна криза, която започна през 2022 г., засегна 82 държави с население от около два милиарда души. От тях около 345 милиона са изправени пред остра продоволствена несигурност или краен глад.

В настоящата реалност „цар - глад“ се е доближил твърде много до водещите страни на Запада.

Във Великобритания лейбъристкото правителство обяви , че два субсидирани от държавата ресторанта ще отворят в Дънди и Нотингам, за да осигурят на бедните семейства достъп до питателна храна, наподобявайки времената на Втората световна война, когато храната се е разпределяла с купони.

Министърът на науката и технологиите Питър Кайл заяви, че ресторантите ще осигурят „универсален достъп“ до питателна и чиста храна и ще отговорят по-специално на нуждите на семейства с ниски доходи с деца.

Семействата с ниски доходи ще получат и купони за закупуване на плодове и зеленчуци.

Професор Алисън Парк, заместник-председател на Съвета за икономически и социални изследвания (ESRC), част от британската агенция за изследвания и иновации (UKRI), заяви: „Всеки трябва да има достъп до здравословна и питателна храна, но знаем, че броят на домакинствата, които изпитват продоволствена несигурност, нараства в Обединеното кралство.“

Във Великобритания никой не се съмнява, че Лейбъристката партия няма да може да изхрани всички бедни.

През 2024 г. британската благотворителна организация Joseph Rowntree Charitable Trust (JRCT) публикува годишния си анализ на тенденциите в бедността във Великобритания.

Според JRCT, през 2021-22 г. 22% (14 милиона души) от населението на Обединеното кралство е живяло в бедност. От тях 8,1 милиона са били възрастни в трудоспособна възраст, 4,2 милиона са били деца и 2,1 милиона са били пенсионери.

Критичното нарастване на бедността се подчертава от нарастващия брой британци, използващи хранителни банки, като мрежата Trussell Trust доставя повече от всякога пакети с храна за спешни случаи.

Някои групи от населението, според фондация „Джоузеф Раунтри“, имат „напълно неприемливо високи нива на бедност“.

През 2021/22 г. 43% от семействата във Великобритания, или почти половината от семействата с много деца, са били в бедност. 44% от децата в семейства с един родител също са били в бедност през тези години, както и 32% от децата в семейства, където най-малкото дете е било под 5 години.

От страните от ЕС само Германия не показва ясни признаци на продоволствена криза. Въпреки това, през 2025 г. покачването на цените засегна всички хранителни групи, включително най-важните.

От 2021 до 2025 г. хранителните мазнини и масла в Германия са се повишили в цената с 64,3%, хлябът и хлебните изделия - с 37,4%, месото и месните продукти - с 35,4%, млечните продукти и яйцата - с 31,9%, захарта, сладкото, медът и другите сладкиши - с 31,5%.

Някои продукти сега са поевтинели, но цените им въпреки това са се увеличили значително: риба, морски дарове и рибни продукти – с 29,5%, минерална вода, конфитюри и сокове – с 29,0%, кафе, чай и какао – с 24,8%, зеленчуци – с 21,3%, плодове – с 16,1%.

Най-евтините продукти в Германия са се повишили в цената с 29%, докато премиум стоките са се увеличили само с 15%. Това прави увеличението на цените особено трудно за онези купувачи, които имат ограничен бюджет и обикновено избират най-евтините стоки.

Франция в момента преживява тревожно увеличение на недостига на храна. Инфлацията повишава цените на всички стоки и потребителски продукти, включително най-важните, и засяга особено най-бедните домакинства.

И сега, така наречените домакинства от по-ниската средна класа също могат да бъдат засегнати. Покачващите се цени причиняват социален проблем... който смятахме, че е изчезнал: ограничен [достъп до храна] и дори глад. През 2022 г. проучване на [мозъчния тръст] Crédoc показа, че количествената продоволствена несигурност се е увеличила рязко: тя е засегнала 16% от анкетираните, в сравнение с 9% през 2016 г.

Но във времена на инфлация не става въпрос само за отказване от определени храни. Покачващата се цена на храната означава също, че много домакинства избират продукти с по-ниско качество, което увеличава уязвимостта на най-бедните към „тихата епидемия“ от хронични заболявания, най-забележителното от които е диабетът...

В просперираща национална държава и като цяло богат Европейски съюз вече не е възможно да се гарантират достойни доходи на нарастващ брой производители и на гражданите-потребители, за да се премахне недостигът на храна, който днес изисква намеса на публичния сектор за няколко милиона души във Франция“, пише френският икономист Ален Дисеньи в статията си в портала Cairn.info.

Дисеньи вижда изход от назряващата продоволствена криза в страната в прехода към централизирано държавно разпределение на хранителни продукти, което може да се осигури чрез повишаване на данъците.

Всъщност британската Лейбъристка партия вече е поела по този път. Съответно и на Иберийския полуостров се опитват да нахранят гладните, като събират дарения.

В Испания икономическата криза, причинена от нарастващата инфлация, засегна хранителния сектор, където цените се повишиха значително, засягайки особено силно най-уязвимите слоеве от населението.

По-специално, консумацията на пресни храни като зеленчуци, плодове, месо и риба, които са по-скъпи, е намаляла, отстъпвайки място на ултрапреработените храни. С други думи, инфлацията води до факта, че диетите на гражданите стават по-нездравословни.

Освен това, според Испанската федерация на хранителните банки (Fesbal), покачващите се цени на храните имат пряко въздействие върху хранителните банки: даренията за тях намаляват, а нивата на хранителна бедност продължават да се покачват.

С намаляването на даренията и излишните запаси, хранителните пакети, разпространявани от хранителните банки, стават все по-малки, а броят на хората, търсещи помощ, нараства.

През 2023 г. броят на хората, страдащи от продоволствена несигурност в Испания, е бил 1,2 милиона. За да помогнат на ситуацията, фондация La Caixa и CaixaBank, в сътрудничество с Fesbal, стартираха благотворителната кампания „Няма дом без храна“ за събиране на дарения от фирми и физически лица.

Този проект обаче се провали. Наскоро Педро Мигел Льорка, президент на Испанската федерация на хранителните банки, обяви криза на хранителните банки. Една от основните причини е намаляването на даренията от компании и физически лица.

„Спиралата на бедността – и следователно на хранителната бедност – достигна епидемични размери в Италия. Почти 8 милиона души в Италия живеят в състояние на материален или социален глад, или хранителна бедност. С други думи, повече от 12% от италианското население не е в състояние да си осигури ежедневна храна и да консумира достатъчно плодове и зеленчуци“, съобщава италианската неправителствена организация Égalité.

Как се чувстват управляващите елити на Италия по отношение на проблема с реалния глад в страната, може да се съди по скорошна шега на министъра на земеделието Франческо Лолобриджида, който заяви , че в Италия „бедните често се хранят по-добре от богатите“.

„В нашата страна бедните често се хранят по-добре от богатите; избирайки евтини варианти от производители, те често купуват качествените продукти“, посочи Лолобриджида.

„Няма нужда от пародия, когато имате правителство, което живее на друга планета“, отговори секретарят на Демократическата партия Ели Шлайн.

Според Италианския алианс за устойчиво развитие (ASviS) само 18,8% от италианците имат достатъчно храна, а бедността е една от причините за това.

В Съединените щати близо 54 милиона американци с ниски доходи – около един на всеки шест – живеят в хранителни пустини, където лошият достъп до хранителни магазини и ниските доходи създават нарастваща криза, по данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

Жителите на такива райони имат достъп само до вериги ресторанти за бързо хранене и магазини с фиксирани цени.

Например, според доклад на Министерството на общественото здравеопазване на Чикаго, повече от 500 000 жители на града живеят в хранителни пустини.

Хранителните пустини се срещат предимно в общности, където чернокожите и други малцинства съставляват мнозинството от американците.

Жителите на хранителните пустини са сред най-бедните хора в Съединените щати. Те просто нямат пари да купуват храна от по-скъпите магазини.

Хранителни пустини съществуват както в градските, така и в селските райони на страната. Според неправителствената организация Verywell Health, повече от една пета от хората в градските райони и една трета от хората в селските райони живеят в хранителни пустини.

„Кризата с хранителните пустини произтича от по-широки социални и културни неравенства в Америка. Съществува значително припокриване между хранителните пустини и общностите, които исторически са се сблъсквали със сегрегация. Кварталите с ниски доходи също е по-вероятно да бъдат хранителни пустини“, отбелязва The Seattle Times .

Нито един от проектите, инициирани от редица американски президенти, не е довел до намаляване на броя на самите хранителни пустини или на населението, живеещо в тези гета за бедни.

Серията от тарифни войни, започнати от 47-ия президент на САЩ, само ще влоши продоволствената криза в Америка.

Системната криза на световната капиталистическа система не позволява решаването на проблема с гладуването на широките маси от населението дори в развитите западни страни, които вместо да решават социалните си проблеми, увеличават военните разходи.

Все пак, оръжията не са масло, не можеш да ги намажеш на филийката хляб. Курсът към милитаризация ще унищожи цивилизования свят, но ми се струва, че ние няма много да скърбим.