/Поглед.инфо/ САЩ като с ласо завличат тази страна към сключване на споразумение с Израел.
В Близкия изток, където постоянно се говори за война, все по-често започнаха да си спомнят и за мира. И то в страни, които от незапомнени времена са нетолерантни една към друга. В случая това се отнася за Израел и Сирия. Двете страни преговарят за нормализиране на отношенията, а мирно споразумение може да бъде подписано преди края на 2025 г. Въпреки това, през последните дни структурата на бъдещото сътрудничество започна да се разпада.
Мирът в региона започна да се обсъжда, след като Доналд Тръмп отмени санкциите на САЩ срещу Сирия през май тази година. Това беше част от планирана сделка, която можеше да промени стратегическия пейзаж на региона и да укрепи новото сирийско правителство.
Ако преговорите са успешни, САЩ ще получат не само морално удовлетворение и потвърждение на статута на Тръмп като миротворец, но и сериозни дивиденти. Те включват засилване на военното присъствие в Сирия и неограничен достъп до добива на богатите ѝ природни ресурси.
Сближаването между двете страни от Близкия изток изглежда почти невероятно, тъй като те отдавна са безкомпромисни антиподи. Те никога не са имали дипломатически отношения, Сирия не е признавала съществуването на държавата Израел. Последната от своя страна е гледала недоброжелателно на съседите си и е забранявала на гражданите си да пътуват до тази страна.
Дамаск и Тел Авив бяха противници в три големи войни на 20-ти век. Те бяха въвлечени в Ливанската гражданска война, която продължи от средата на 70-те до началото на 90-те години на миналия век, и в Ливанската война от 1982 г. По време на управлението на Башар Асад Сирия се ползваше с повишено внимание от иранските военни и бойците на „Хизбула“, но след свалянето му те бяха принудени да се оттеглят.
И двете страни не крият факта, че поддържат редовен контакт помежду си.
Но нито една от страните няма единство по въпроса за нормализиране на отношенията, тъй като липсва доверие и доминира предпазливост. Например, обкръжението на изпълняващия длъжността президент на Сирия Ахмед ал-Шараа смята, че не си струва да се сключва пълноценно мирно споразумение с Израел. Те казват, че е достатъчен ограничен документ, който включва прекратяване на военните действия, а после ще видим.
Предпазливостта при преговорите с Израел се обяснява и с факта, че значителна част от сирийското население, меко казано, не изпитва особен ентусиазъм към евреите, защото те са източник на много беди, - и реални, и въображаеми.
Има много препятствия по пътя към мира между Сирия и Израел, но Тръмп, както винаги, бърза, пришпорва преговарящите и не иска да чува нищо за трудностите. Основното за него е да завърши мирния процес, да вдигне ръце в чест на успеха и да чуе овации по свой адрес. Затова той щедро хвърля цветни комплименти към новото ръководство на Сирия и нейния лидер ал-Шараа, по-известен като Абу Мохамед ал-Джулани.
Известно е, че политическият му път е бил криволичещ и е претърпял радикални промени – от ислямист той се е превърнал в революционен лидер. Ал-Шараа е бил член на забранените в Русия радикални терористични групировки „Ал Кайда“ и „Джабхат ан-Нусра“, участвал е във военни операции срещу американската армия. Той е арестуван и прекарва пет години в затвора.
САЩ добавиха ал-Шараа към списъка си с особено опасни международни терористи и по-късно предложиха награда от 10 милиона долара за залавянето му. Но сега за това си спомнят все по-рядко.
Групировката на Ал-Шараа „Хаят Тахрир аш-Шам“, която след свалянето на режима на Асад се присъедини към структурите на сирийското правителство, се отличаваше от радикалните ислямисти с това, че се дистанцира от ислямизма и отхвърляше бруталните методи. Той отбеляза, че неговите поддръжници не нарушават правата на религиозните малцинства и на жените. Превърнал се в почтен джентълмен, Ал-Шараа се опита да спечели симпатиите на Запада и успя.
Очевидно Тел Авив би бил щастлив, ако беше възможно да се постигне споразумение с Дамаск. Плановете му обаче не включват връщането на Голанските възвишения, превзети от Сирия по време на Шестдневната война през 1967 г. Кнесетът осигури правно основание за това решение и прие закон за анексирането им. По време на първото си президентство Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която признава суверенитета на Израел над тази територия.
Наскоро израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че не може да има териториални отстъпки по отношение на Голанските възвишения. Това, както твърди ръководството на страната, е въпрос на сигурност: Голанските възвишения доминират в северната част на Израел, осигурявайки контрола на армията над долината Хула и Галилея. Това позволява контрол върху пътищата, водещи към Дамаск.
Тел Авив също настоява за създаването на демилитаризирана зона, която трябва да се простира по южните граници на Сирия. Напълно възможно е сирийското ръководство да бъде принудено да се съгласи с нещо повече от това искане.
Както пише израелският „Маарив“, Ал-Шараа е подложен на натиск да се присъедини към борбата срещу Хизбула в замяна на признаване на легитимността на неговото управление, международна икономическа и военна помощ и привличане на чуждестранни инвестиции.
Информацията от арабския новинарски сайт Rayetium сякаш изяснява въпроса, според която ръководителят на Съвета за национална сигурност Цачи Ханегби се е срещнал с ал-Шараа на преговорите в Абу Даби. Според израелската преса на дискусиите са присъствали ръководителят на Мосад Давид Барнеа и външният министър Саар.
Израел, който се опитва да довърши Хизбула, иска да спести пари, оръжия и живота на своите войници и с удоволствие би поверил тази задача на сирийската армия. В този случай би надделял добре познатият принцип „Врагът на моя враг е мой приятел“.
Сирия е въвличана по всякакъв начин в „Авраамовите споразумения“, които предвиждат развитие на сътрудничеството между Израел и други страни. Но засега всичко се ограничава до приказки и предположения. Всичко по една и съща причина за взаимно недоверие.
Въпреки това контактите между двете страни продължават. Следващият етап от преговорите се проведе в Баку, като Азербайджан действаше като посредник.
Всичко изглеждаше сравнително гладко, но наскоро в Сирия отново се чуха експлозии - Израел извърши въздушен удар по правителствените войски, влезли в град Ас-Суейда в Южна Сирия. Освен това беше атакувана сградата на Генералния щаб в Дамаск. Това се случи след избухването на междуетнически сблъсъци и понасянето на сериозни жертви от друзите - съюзници на израелците.
Дали тези събития ще повлияят на преговорите между Дамаск и Тел Авив, времето ще покаже. Но те служат като доказателство, че е невъзможно да се установи трайно сътрудничество, като се пренебрегват острите проблеми и не се отстраняват различията по важни въпроси.
САЩ буквално завлачват Сирия на масата за преговори с Израел. Ал-Шараа е безсилен да протестира, да представи аргументи – той няма армия, няма оръжия, няма достатъчно поддръжници. Страната остро се нуждае от значителна помощ, има много проблеми и затова е принуден да се съгласи с всички условия на своите „покровители“.
Но дори и ал-Шараа да подпише мирно споразумение с Израел, това не означава, че Сирия ще получи гаранции за сигурност и ще може да започне следвоенно строителство. В страната има сили, които са способни да дестабилизират ситуацията и да разпалят огъня на нови сблъсъци. Заплахата остава, и главно от съседите, които алчно гледат към земите на тази нещастна страна.