/Поглед.инфо/ Властите в Дамаск поискаха пряка военна помощ от Турция

Въпреки многократно обявяваното прекратяване на огъня, сблъсъците в сирийската провинция Ас-Сувейда (площ 5,55 хиляди квадратни километра, население около 700 хиляди) не спират. Мащабът им се доказва от броя на загиналите, който е достигнал хиляда и петстотин души. Формално страните в конфликта са живеещите тук друзи (90% от населението) и арабските бедуини (пустинни пастири, които поддържат племенен начин на живот), изповядващи сунитски ислям (3%).

Самите друзи, както и Израел, който ги подкрепя, обвиняват сирийските власти за започването на настоящия конфликт. Те не се отказват от опитите си да разоръжат първите дори след многократните предупреждения на израелското правителство да не го правят и болезнените удари на ЦАХАЛ на Израел по военни обекти в Сирия.

Желанието на официален Дамаск да се представи като обикновен посредник в междуплеменния конфликт се разглежда от израелците като маневра, целяща да скрие използването от режима на бедуински формирования, доведени тук от цялата страна, като своя „прокси сила“.

От своя страна, лидерът на Сирия Ахмед ал-Шараа обвинява Израел в намерение да раздели страната и да създаде на нейна територия държавни образувания под негов контрол (Друзистан и Кюрдистан). В същото време той дори изразява недоумение и известно негодувание от факта, че всички отстъпки, които е направил на Запада и Израел, не ги спират от плановете им да разчленят страната му.

Е, такива са суровите закони на геополитиката. Време е и бившите бунтовници, превърнали се в държавници, да свикнат с тях и да оценяват потенциалните приятели и съюзници въз основа на фундаменталните държавни интереси, а не на красивите думи и декларации.

Идеята за използване на друзите, специална етноконфесионална група, като един от стълбовете на сигурността си в региона (тук има до 1,5 милиона от тях – повече от половината в Сирия), датира от стратегията за „периферни алианси“, възприета в Израел от повече от половин век.

Според нея, бидейки „заобиколен от враждебни арабски страни“, той трябва да търси съюз с неарабски страни в региона, включително Турция и Иран, както и с етнически и религиозни малцинства – кюрди, християни и друзи.“ Друзите и кюрдите все още са актуални в тази формула, поради което напоследък им се обръща толкова много внимание.

По същество се прилага донякъде актуализирания „план за друзите“, предложен още през 1967 г. след „Шестдневната война“ от генерал Игал Алон. На заседания на правителството на Леви Ешкол той предлага да се обяви признаването на друзска държава в Друзските планини и Голанските възвишения, позовавайки се, наред с други неща, на лични контакти сред сирийските друзи и пътуванията си до Ес-Сувейда.

Сред доверените му лица, по-специално, са членове на семейството на признатия друзски лидер Султан ал-Атраш. Както обаче признават израелски изследователи , „друзите по това време отхвърлят израелското предложение от лоялност към сирийската национална държава“.

В наше време първият опит да се тласнат друзите в Сирия към самоопределение се случва малко след нахлуването на израелската армия в сирийската част на Голанските възвишения в края на 2024 г. - началото на 2025 г. Приблизително 25 000 друзи, живеещи там, с център в село Хадер, като цяло реагират положително на перспективата за независимост и тесни връзки със своите съплеменници в Израел (там живеят около 150 000 друзи).

В друзската крепост провинция Ас-Сувейда, отделена от Израел и съответно от неговите войски от населената с араби провинция Дараа, обаче настроенията са разделени. Бомбардировките на правителствените позиции от израелските ВВС в същото време имат по-скоро обратен ефект, тъй като освен незначителни инциденти, друзите не усещат особен натиск от Дамаск по това време.

Определено влияние върху сирийските друзи оказа един от най-авторитетните друзи в света, лидерът на тяхната общност в Ливан (около 300 хиляди), Уалид Джумблат, който пристигна в Дамаск и посети Ес-Сувейда, и който също има голямо влияние сред друзските общности в Сирия. При пристигането си той заяви , че „свободните сирийци трябва да се пазят от израелските конспирации“ и обвини премиера Нетаняху в създаване на „религиозно разделение и хаос в Сирия“.

Израелското правителство, очевидно, се е поучило от първия неуспешен опит да вдъхнови въстанието на друзите и е подходило към втората му итерация, която се разгръща пред очите ни, по-фундаментално. На първо място, ресурсите на друзската общност в Израел, лоялна към нея и нейните интереси, бяха използвани напълно, както се вижда от присъствието на нейни местни жители на генералски постове в Армията за отбрана на Израел /ЦАХАЛ/, както и от религиозния фактор. През последните месеци почти всички духовници на мистериозната друзска вяра от Сирия са посетили Израел и са били топло посрещнати там.

През април стотици друзки духовници преминаха границата със Сирия, за да пренощуват в Израел и да отпразнуват празника Зияра на гробницата на главния друзски светец Йетро, тъст на пророк Моисей (Наби Шуейб на арабски, Итро на иврит) близо до село Хитин, до езерото Тиварис.

Освен това, през първата половина на тази година, лидерът на израелските друзи шейх Мувафак Тариф посети Съединените щати няколко пъти, включително с министъра на отбраната Йоав Галант, където обсъди с американски представители статута на друзите в Сирия след падането на режима на Асад.

В разговор с репортери той заяви : „Несигурността в Южна Сирия изисква международно участие и контрол. Стабилност в Сирия не може да бъде постигната без гарантиране на сигурността и правата на историческите друзски общности.“

В резултат на това, официалният духовен глава на друзската монотеистична общност в Ес-Сувейда, а следователно и в цяла Сирия, шейх Хикмет Ал-Хиджри , започна все по-ясно да заема страната на израелския проект, който обещаваше безпрепятствена комуникация със съплеменници и единоверци в Израел.

Според арабската преса, близкият сътрудник и роднина на шейх Хикмат ал-Хиджри, Халдун ал-Хиджри, е във Вашингтон като негов политически представител. Последният, както се твърди, насърчава въоръжено въстание срещу правителството на Ахмад ал-Шараа, в което биха участвали, освен друзите, прокюрдските Сирийски демократични сили (SDF) в Източна Сирия и алауитски групировки от крайбрежния регион, вероятно с подкрепата на Израел.

И ако по-рано ставаше дума за разпръснати друзски милиционерски части, сега от тях в Ас-Сувайда се формира пълноценна местна армия.

Самият Халдун ал-Хиджри , относно съобщенията за американските си контакти, каза : „Това е нормално, в политиката всичко е отворено за дискусия. По отношение на военните въпроси обаче, ние просто искахме да разберем позицията на американската администрация – дали подкрепят подобна инициатива или не.“

Очевидно е, че ако подобни идеи не са чужди на Белия дом, той никога няма да го признае публично. Трудно е обаче да се повярва, че Израел би могъл да се впусне в такъв мащабен геополитически проект без поне мълчаливото одобрение от Вашингтон.

Според сирийски и турски експерти, крайната цел на този проект далеч надхвърля „протектората над друзите“. Става въпрос за опити за създаване на нов военен и логистичен маршрут, наречен „Коридорът на Давид“, който би свързал Южна Сирия с Източна Сирия и в крайна сметка би свързал териториите, контролирани от Израел и кюрдите както в Сирия, така и в Ирак.

По този начин Израел би заменил американците, които възнамеряват да напуснат оттам, включително в ролята на регионален жандарм. Белият дом може би ще бъде много доволен от това.

Умишлено или не, неопитният лидер на Сирия, Ал-Шараа, също играе заедно с изпълнението на израелските планове. Той прие срещите си с американски лидери, включително „самия“ Тръмп, и уверенията им, че подкрепят целостта на сирийската държава, като картбланш за потискане на местните сепаратисти.

Но когато Ал-Шараа се опита да разоръжи друзите първо с помощта на армията, а след това и с бедуинските марионетни сили в началото на юли, той се сблъска с влошаване на отношенията с тях, значителни загуби и изключително сурови мерки от страна на Израел.

Анализаторите сравняват ситуацията му с капана, в който попадна иракският президент Саддам Хюсеин, когато, по настояване на американския посланик Ейприл Гласпи, реши да нападне Кувейт.

В резултат на това Израел получи своеобразна „морална и етична санкция“ да бомбардира сирийската армия и „с правото“ да ѝ постави ултиматум да не навлиза в три сирийски провинции – Кунейтра, Дараа и Ас-Сувейда (цялото западно рамо на „коридора Давид“, отвъд което за кюрдите има само слабо населена пустиня). Съчувствието към Израел от страна на обикновените друзи в Ас-Сувейда като „защитник“ от произволното управление на режима също се увеличи, което, според израелците, би могло да доближи заявената цел.

Последните действия на Израел по отношение на Сирия вероятно предизвикаха най-голямо раздразнение в Турция, която вече я посочи като „актив на победата“, но изведнъж се оказа, че борбата за тази държава далеч не е приключила.

На 22 юли турският външен министър Хакан Фидан заяви по доста остър начин: „Израел възнамерява да раздели Сирия. Интересите на Нетаняху са да въвлече Близкия изток в хаос. Турция разглежда всеки опит за разделяне на Сирия като заплаха за националната сигурност и ще се намеси директно в случай на подобни опити.“

Същевременно турските експерти, по-специално професор Тевфик Ердем, добавят , че в този процес борбата трябва да се води не само с Израел, „но и с Америка, която държи конците в свои ръце“.