Капитулацията на Япония във Втората световна война

/Поглед.инфо/ Предистория на събитията довели до капитулацията на Япония във Втората световна война

От 1943 г. Страната на изгряващото слънце започва да губи битка след битка, както в югозападната част на Тихия океан, така и в „Бритиш Радж“, т.е. голяма Индия, в която влиза и Бирма/днешна Миянмар/. В кампанията на Марианските острови и в кампанията във Филипините Токио също търпи поражение.

Във войната в Китай въпреки, че японската армия запазва стратегическата инициатива целите на войната – принуждаване на китайските въоръжени сили, както тези на Чан Кайши, така и тези на Мао Дзедун да капитулират, не е достигната. Обратното перспективете на тези цели да се осъществят зпачват да стават все по–минимални. През юли 1944 г. след провала при Сайпан, генерал Тод:жьо: Хидеки (東條英機), е заменен като министър-председател от генерал Койсо Куниаки (小磯國昭).

По инициатива на същия в страната е създаден Върховен съвет за ръководство на военните операции, т.нар. „Голяма шестица“, т.е. министър-председателят, министърът на външните работи, министърът на армията, министърът на флота, началникът на генералния щаб на армията и началникът на генералния щаб на военноморските сили.

След загубата на Филипините от японците Койсо на свой ред е заменен от адмирал Судзуки Кантаро: (鈴木貫太郎). През първата половина на 1945 г. САЩ превземат острови Иво Джима и Окинава Целта е Окинава да се превърне в плацдарм за операция „Overlord“ – за вземане под контрол на ключовите острови на Японския архипелаг.

След поражението на Хитлеристка Германия силите на Съюзниците се концентрират за нанасяне на окончателен удар срещу Япония. Съветският съюз започва постепенно да прехвърля натрупалите огромен боен опит войски от европейския театър в Далечния изток, където се намират приблизително четиридесетте дивизии, които са там от 1941 г., като баланс против японската Квантунска армия.

През лятото на 1945 г. под ръководството на генерал Дъглас Макартър в САЩ пристъпват към разделение на Япония на окупационни зони, така както е разделена Германия. О. Хокайдо и Северен Хоншу се предават на СССР, Централна Япония – на САЩ, юг-ът на Хоншу и о. Кюшу на Великобритания, а о.Шикоку на Република Китай. Столицата Токио също се предвижда, подобно на Берлин, да се раздели на четири зони.

Не бива да се забравя, че Япония е подложена на интензивни бомбардировки от бомбардировъчната авиация на САЩ и масово миниране на пристанища и подходите към тях. Те унищожават на практика японската военна промишленост, както и военно–морския и търговския флот на Страната на изгряващото слънце. Резултатът е снабдяването на Япония с енергийни източници от Манджурия и Индонезия, както и с редица други суровини, рязко се влошава.

За плановете на ръководство на Япония да избегнат пълната капитулация

Въпреки тези загуби и ясното разбиране в японското военно и висше ръководство, че войната не може да бъде спечелена, плановете за капитулация на този момент са отхвърляни. Японската пропаганда по време на войната активно използва самурайските традиции свързани с „бушидо:“/武士道/, т.е. „Пътя на война“. Съответно тази пропаганда описва японските войници като безстрашни воини, които предпочитат да умрат, отколкото да се предадат. Тази идеология допринася за широко разпространеното убеждение, че предаването е позор.

Ето защо се разработват план предвиждащ милиони японци да атакуват противника, така че да го откажат от завладяване на страната. Като последно усилие да спре настъплението на съюзниците, японското висше командване планира пълномащабна отбрана на остров Кюшу с кодовото име „Операция Кецуго»/決号作戦, кецуго:сакусен/, т.е. „Операция „Решителност“. Всички сили трябва да бъдат хвърлени срещу евентуалния десант на съюзниците. Предвижда се повече от 3000 летци «камикадзе» да атакуват десантните кораби, преди войските да могат да бъдат разтоварени на брега.

Ако това не прогони Съюзниците се планира да изпратят още 3500 «камикадзе» заедно с 5000 бързи лодки-самоубийци «Шиньо:»/震洋–„Морско земетресение“/. Те са част от Програмата на японските специални атакуващи сили. Също така да бъдат включени последните останали от активния флот на ВМСразрушители и подводници. Ако Съюзниците успеят да преодолеят тези сили и успешно дебаркират на Кюшу, 3000 самолета се планира да бъдат оставени да защитават останалите острови. Стратегията за последната битка на Кюшу се основава на предположението, че съветският неутралитет ще бъде запазен. Американското военно командване очаква изключително големи жертви, ако осъществят плана за нахлуване в основните острови на Япония, известен като «Operation Downfall».Прогнозите предполагат, че американските загуби могат да варират от 1,7 до 4 милиона, с 400 000 до 800 000 смъртни случая. Очаква се японските загуби да бъдат още по-високи, потенциално да достигнат 5 до 10 милиона, включително както военни, така и цивилни загуби. Според редица американски изследователи зашеметяващите числа стават важен фактор за решението да се използват атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, както и надеждата да се ускори капитулацията на Япония, за да се избегне такива многобройни жертви.

Кабинетът на адмирал Судзуки, доминиран от военни, подкрепя продължаването на войната. За японците капитулацията е немислима - в цялата си история Япония дотогава никога не е била успешно атакувана или е губила война. Само министърът на флота Мицумаса Йонай изказва мнението войната да приключи възможно най-скоро.

Ръководството на Япония се надява на уреждане на войната чрез преговори. До войната това ръководство предвижда при възможен конфликт със САЩ, даже и да не успеят да нанесат поражение на Щатите, да постигнат споразумение, при което не просто да запазят територията си, но и да съхранят някои неща получени в хода на войната. През 1945 г. лидерите на Япония са наясно, че победа няма да има, но спорят за това, кой е най-добрия начин да я прекратят.

На поредица от срещи на високо ниво през май «Голямата шестица» обсъжда прекратяването на войната, но нито едно от предложенията не е приемливо. Тъй като всеки, който открито се застъпва за капитулацията на Япония, рискува да бъде убит от фанатизирани офицери. Ето защо само членовете на «Голямата шестица», императорът и личният му секретар са допуснати да присъстват на тези срещи.

Има два лагера: т.нар. „мирен“ лагер, който се надява на дипломатическа инициатива. Целта на същата е да убедят Москва да посредничи за уреждане на споразумение между съюзниците и Япония; Другият лагер е на тези, които се придържат към позшицията за последна „решителна“ битка, която би довела до толкова много жертви на противника, че той би си съгласил да предложи по-меки условия за прекратяване на бойните действия. И двата лагера се основават на опита на Япония в Руско-японската война, водена четиридесет години по-рано. Този война е била поредица от до голяма степен нерешаващи битки, последвани от решаващата морска битка при Цушима.

На 9 юни довереното лице на императора маркиз Кидо Ко:ичи /木戸幸一/, лорд-пазител на Тайния печат,представя подготвения от него „Проекто-план за справяне с кризата“. В него той отбелязва, че до края на годината способността на Япония да води съвременна война ще бъде загубена. При което правителството няма да може да овладее гражданските вълнения. Кидо предупреждава, че Страната на изгряващото слънце може да сподели съдбата на Германия. Съществува угрозата да не може да се осигури дори основната цел – да се гарантира сигурността на императорския двор и да се запази държавното устройство.

Кидо смята, че Япония трябва да се откаже от бившите европейски колонии, които е окупирала/става дума за Филипините, Малайзия, Сингапур, Бирма, Френски Индокитай и холандска Индия/. Предлага Япония да признае независимостта на Филипините, както и Япония да се разоръжи при условие, че това няма да бъде направено под контрола на съюзниците.

Кидо не предвижда съюзническа окупация на Япония, преследване на военни престъпници или значителни промени в системата на управление на Япония. Нито пък предполага, че Япония да предаде територии, придобити преди 1937 г., включително Формоза/Тайван/, Карафуто/Сахалин/, Корея, бившите германски колонии до края на Първата световна война островите в Тихия океан и дори Манджурия. Премиерът адмирал Судзуки, както и военноморският министър адмирал Мицумаса Йонай предпазливо го подкрепят. Министърът на армията генерал Коречика Анами е скептичен. Той смята, че докато САЩ не претърпят загуби в замислената операция „Кецуго“ едва ли такъв план ще проработи. В този смисъл той настоява, че дипломацията трябва да изчака.

През юни императорът получава доклад от принц Хигашикуни. Като се запознава с този доклад императорът окончателно загубва вяра във възможността за постигане на военна победа. В битката за Окинава Токио търпи поражение. Става ясно, че японските въоръжени сили страдат от недостиг на техника и хора: Японската армия в Китай, Квантунската армия в Манджурия, както и флота, и армията, които трябва да защитават основните острови на Японския архипелаг.

Ръководството на САЩ и решението да се използва атомно оръжие

Междувременно Манхатънският проект на Щатите, започнат през 1942 г., е към завършване. Сред определени кръгове във Вашингтон започва да се прокрадва идеята за използване на атомна бомба във войната с Япония. Формира се комитет, който планира, къде може да бъде пусната такава бомба. Изготвя се списък, в който влизат Киото, Хирошима, Йокохама, Кокура и Ниигата.В крайна сметка Киото е премахнат от списъка по настояване на военния министър Хенри Л. Стимсън, който по време на медения си месец преди войната посещава града и разбира голямото културно и историческо значение на тази бивша столица на Страната на изгряващото слънце.

На 18 юни 1945 г. Труман се среща с началник-щаба на армията генерал Джордж Маршал, началник-щаба на военновъздушните сили генерал Хенри Арнолд, началник-щаба адмирал Уилям Лийхи, началник щаба Ърнест Кинг, министърът на флота Джеймс Форестал, военният министър Хенри Стимсън и помощник-военния министър Джон Макклой, за да обсъдят „Операция Олимпик“, т.е. част от плана за нахлуване в основните острови на Япония. Генерал Маршал подкрепя евентуалното участие и влизането на Червената армия във войната, вярвайки, че това ще принуди Япония да се предаде.Макклой съобщава на Стимсън, че няма повече японски градове, които могат да бъдат бомбардирани. Поради това иска да изучи други варианти на мерки за принуждаване към капитулация. Той пита дали може да се предупредят японците за атомната бомба. Джеймс Бърнс, който на 3 юли предстои да стане новия държавен секретар, искаше да се използва атомната бомба, колкото се може по-бързо, без предупреждение и без предварително уведомяване на Съветите.

На 22 юни императорът свиква „Голямата шестица“, пред която поставя въпроса за подготовка на план и начало на усилия за прекратяване на войната, независимо от досега съществуващите планове и провежданите политики.Решено е да се потърси помощ от Съветския съюз за посредник в преговорите на Япония със Съединените щати и Великобритания. Неутрални държави, като Швейцария, Швеция и Ватикана, са готови да играят роля в постигането на мир, но се смята, че не могат да направят повече от това да предадат съюзническите условия за капитулация и приемането или отказът на Япония.

Почти в същото това време на 30 юни с.г. посланикът на Япония в Москва Сато Наотаке иска среща с министъра на външните работи на СССР Вячеслав Молотов за да сондира позицията на Москва и най-вече да разбере дали съветската страна е готова да посредничи за провеждане на мирни преговори със САЩ и Великобритания. Следва да се подчертае, че още през април Съветскят съюз е заявил, че няма намерение да продължава Пактът за неутралитет, подписан през 1941 г. и чийто срок изтича през 1946 г. Тази среща се провежда на 11 юли, но завършва без конкретен резултат.

Москва без да даде това да се разбере от Токио, но се придържа към положението за стриктно спазване на Декларацията от Кайро, потвърдена на конференцията в Ялта, че съюзниците няма да приемат сепаратен или условен мир с Япония. Японците трябва да капитулират безусловно пред всички съюзници.Лидерите на големите съюзнически сили се срещат на Потсдамската конференция, проведена от 16 юли до 2 август 1945 г. Участниците са Съветският съюз, Великобритания и Съединените щати, представлявани съответно от Сталин, Уинстън Чърчил (по-късно Клемънт Атли) и Труман.Въпреки че във фокуса на Потсдамската конференция за европейските въпроси, на нея също така са обсъдени проблемите свързани с войната с Япония. Междувременно Труман получава съобщение за успешния тест на “Тринити” в началото на конференцията и споделя информацията с британската делегация. „Тринити“ е първото взривяване на ядрено оръжие, извършено от армията на Съединените щати в 5:29 ч. местно време на 16 юли 1945 г., като част от Манхатънския проект. Тестът е на плутониева бомба, наречена "The Gadget"/Приспособлението/, със същия дизайн като бомбата, детонирана по-късно над Нагасаки, Япония.

В резултат на успешния тест американската делегация преразглежда необходимостта от участието на СССР във войната с Япония. Участие, за която САЩ упорито настояват на конференциите в Техеран и Ялта. Основният приоритет на Вашингтон да изисква намесата на Москва е да намалят броя на американските жертви. Но явно с цената на следвоенното разделяне на Япония, подобно при Германия.

Потсдамската декларация и нейните последствия

На 26 юли САЩ, Великобритания и Република Китай излизат с т.нар. Потсдамска декларация. Въпреки че Съветският съюз първоначално не е страна по декларацията, със съветската страна също се провеждат консултации, тъй като се очаква, че Москва ще я одобри след влизането във войната.В нея твърдо се заявява, че Япония трябва ясно да обяви безусловна капитулация. За Япония условията на декларацията включват също лишаване от власт и влияние силите, които са измамили и подвели народа на Япония, подбуждайки ги да завладеят света, ограничане на суверенитета на Япония до островите Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и подобни малки острови, като територията ще се простира до границите отпреди 1894 г. Страната на изгряващото слънце ще е лишена от предвоенната империя, включително Корея и Тайван, както и всички нейни скорошни завоевания.

Японската реакция на тази декларация е „мокусацу“(黙殺, букв. "убийствено мълчание"). Но японският посланик в Москва Сато пише на 30 юли в Токио, че Сталин вероятно е обсъждал отношенията си с Япония с Труман и Чърчил/и след това Атли/. Той прави заключението, че ако Япония иска да попречи на Русия да влезе във войната няма друг избор освен незабавна безусловна капитулация.

Атомните бомбардировки и включването на СССР във войната срещу Япония

На 6 август в 8:15 сутринта местно време стратегическият бомбардировач «Боинг Б29 Суперфортрес», носещ името «Енола Гей», кръстен на майката на командрира на самолета полковник Пол Тибетс, хвърля атомна бомба с кодово име „LittleBoy“/Малчуганът/ върху град Хирошима в югозападната част на остров Хоншу. През целия ден в Токио пристигат противоречиви съобщения, че Хирошима е била бомбардирана от въздуха, оставяйки града опустошен от „ослепителна светкавица и мощна експлозия“. В същия ден се получава съобщение за заявлението на президента на САЩ Хари Труман, че над Хирошима е пусната атомна бомба.

Японските военни – армията и флота също имат програми за разработка на атомно оръжие и са наясно, че подобни разработки искат време и средства. Те провеждат собствени проучвания дали Хирошима е разрушена от атомна бомба. Адмирал Тойода Сойому, началник на Военноморския генерален щаб, заявява пред командването, че даже САЩ да са създали атомна бомба, едва ли имат повече от една такава.

На 9 август в 4 часа сутринта в Токио пристига новина, че Съветският съюз е обявил война на Япония. Москва се е присъединила към Потсдамската декларация и Червената армия е навлязла в Манджурия. Съветските сили разгромяват Квантунската армия или по-точно това, което някога е било елитна армия, за броени дни. Съветската 16-та армия, наброяваща 100 000 души, настъпва в южната част на остров Сахалин. След неговото завземане червеноармейците трябва да се подготвят в рамките на 10 до 14 дни да нахлуят в Хокайдо, най-северния остров на Япония. Японските сили, назначени да защитават Хокайдо е 5-та областна армия. Тя се състои от две дивизии и две бригади, които заемат укрепени позиции на източната страна на острова. Съветският план за атака изисква нахлуване в о. Хокайдо от запад.

Властите в Токио, т.е. Върховният съвет се събира в 10:30 ч. сутринта на 9 август на съвещание за да обсъдят качествено новата обстановка – атомната бомбардировка на Хирошима и встъпването на СССР във войната срещу Япония. Министър-председателят Кантаро: Судзуки, който се е върнал от среща с императора, заявява, че продължаването на войната е невъзможно. Външният министър Того изказва мнение, че могат да приемат условията на Потсдамската декларация, но се нуждаят от гаранции, че позицията на императора ще бъде запазена. Военноморският министър Йонай добавя, че трябва да направят някакво дипломатическо предложение - вече не могат да си позволят да чакат по-благоприятни обстоятелства.

Висшето ръководство на японската армия обаче приема новата ситуация спокойно. С подкрепата на военния министър Анами те започват подготовка за въвеждане на военно положение в страната, за да потиснат всякакви опити за сключване на мир.В 11 ч., обаче, се получава известие, че е хвърлена втора атомна бомба. Става дума за това, че същия ден на 9 август сутринта е осъществена втора атомна бомбардировка над град Нагасаки с плутониева бомба, наречена „Дебелака“/FatMan/.

Тези две бомбардировки заедно с влизането на Съветския съюз във войната напълно променят представата за това колко време остава за маневриране. Японското разузнаване предполага, че американските войски може да не нахлуят до няколко месеца на основните острови. От друга страна, съветските войски могат да се окажат в самата Япония – о. Хокайдо и о. Хоншу само за 10 дни. Съветското нападение прави решението за прекратяване на войната изключително спешно.

В 14:30 часа на 9 август японският кабинет в пълен състав се събира и прекарва голяма част от деня в обсъждане на въпроса за капитулацията. Както при Върховния съвет на големите шест, мненията се разделят. Нито позицията на външния министър Того, нито тази на военния министър Анами взема връх.

Военният министър съобщава на присъстващите за показания на заловен американски пилот на изтребител. Последният уверява разпитващите го, че САЩ разполага със 100 атомни бомби, както и че Токио и Киото ще бъдат унищожени през следващите няколко дни. Така сред събралите се министри се затвърждава виждането, че Съединените щати могат не само да опустошат отделни градове, но и да унищожат целия японски народ като нация. В тази обстановка военният министър Анами изразява мнението, че вместо капитулация, навярно би било „чудесно, ако цялата нация загине като красиво цвете.“

Решението за капитулация и съпротивата против това решение

Същата вечер след завършването на това заседание, се провежда второ, а след това и импровизирана конференция, но така и не се взема окончателно решение.В 02:00 часа през нощта на 10 август премиерът Судзуки най-накрая моли император Хирохито да избере между двете позиции.

В заявлението на императора могат да се откроят две ключови мисли, а именно, че има хора, които твърдят, че ключът към оцеляването на нацията се крие в решителна битка на родна земя. Опитът от миналото обаче показва, че винаги има разминаване между плановете и тяхното изпълнение. И заключението в което се казва, че ... дошло е време да се примирим с непоносимото...

Рано сутринта на 10 август външното министерство изпраща телеграми до съюзниците чрез Макс Грасли от швейцарското външно министерство, заявявайки, че Япония ще приеме Потсдамската декларация, но няма да приеме никакви мирни условия, които биха могли да подкопаят прерогативите на императора. На практика това означава, че формата на управление в Япония няма да се промени и че императорът на Япония ще запази реалната власт.

На 12 август императорът Хирохито информира императорското семейство за решението си за капитулация на Япония. се предаде. Един от чичовците му, принц Асака, го пита дали войната ще продължи, ако „кокутай“/国体/, т.е. Имперският суверенитет не може да бъде запазен. Императорът просто отговоря утвърдително, че войната ще продължи.

Късно през нощта на 12 август 1945 г. група офицери водени от майор Кенджи Хатанака се обръщат към военния министър Анами да направи всичко възможно, за да предотврати приемането на Потсдамската декларация. Анами отказа да каже дали ще помогне на младите офицери да извършат предателство спрямо императора.

Хатанака и другите бунтовници решават, че нямат друг избор, освен да опитат преврат. Хатанака прекарва голяма част от 13 август и сутринта на 14 август в събиране на съюзници, търсене на подкрепа от висши служители на министерството за осъществяване на заговора за преврат.

В нощта на 13 срещу 14 август е проведена Имперска конференция, на която окончателно е взето решение за капитулация. Група високопоставени армейски офицери, включително Анами, се събират в съседна на конференцията стая. Всички присъстващи са загрижени за възможността за държавен преврат, който да предотврати капитулацията. Генерал Кавабе Тораширо, заместник-началник на генералния щаб на армията, предлага всички присъстващи висши офицери да подпишат споразумение за изпълнение на заповедта на императора за капитулация.

На разсъмване на 14 август Судзуки, Кидо: и императорът осъзнават, че денят ще завърши или с приемане на американските условия, или с военен преврат. Императорът се среща с висши офицери от армията и флота. Докато някои от тях са за продължаване на битката, други се съгласяват с императора.Кабинетът на министрите веднага се събира и единодушно одобрява желанието на императора.Веднага след конференцията Министерството на външните работи изпраща инструкции до своите посолства в Швейцария и Швеция да приемат условията за капитулация на съюзниците. Тези инструкции са получени във Вашингтон в 02:49 ч. на 14 август.

След като съюзниците до този момент не получават ясен отговор за капитулация президентът Хари Труман нарежда възобновяването на атаките срещу Япония с максимална интензивност. Така се дава началото на най-голямата и най-продължителна бомбардировъчна кампания в рамките на Тихоокеанската война. Повече от 400 бомбардировача B-29 „Суперфортрес“ атакуват Япония през деня на 14 август и повече от 300 през нощта. Общо 1014 самолета са участвали в бомбардировките, при което не е загубен нито един самолет.Атаките продължават до обявяването на капитулацията на Япония и дори известно време след това.

Тъй като се предполага, че ще има трудности с висшия команден състав на далечни военни фронтове на същия 14 август трима принцове от императорското семейство, които заемат военни позиции, са изпратени на мисия лично да предадат новината. Принц Цунейоши Такеда заминава за Корея и Манджурия, принц Ясухико Асака отива в Експедиционната армия и флота в Китай, а принц Канин Харухито лети за Шанхай, Южен Китай, Индокитай и Сингапур.

Императорският рескрипт за капитулация е завършен до 19:00 часа на 14 август, пренаписан от официалния придворен калиграф и предаден на кабинета за подпис. Около 23:00 часа императорът, с помощта на звукозаписния екип на NHK, прави грамофонен запис докато го чете. Записът е предаден на придворния камергер Йошихиро Токугава, който го скрива в шкаф в кабинета на секретаря на императрица Коджун

В 21:30 ч. на 14 август бунтовници, водени от майор Хатанака Кенджи, привеждат в действие своя план за предотвратяване на капитулацията на Япония. Те правят опити да убият важни правителствени представители, както и да убедят въоръжените сили да ги подкрепят. Тези техни действия се оказват безуспешни. Превратът се проваля напълно, след като генерал Танака Шидзуичи, командващ Източния военен окръг убеждава разбунтувалите се офицери да се върнат у дома. Девет дни по-късно Танака се самоубива. Със „сепуку“ завършва живота си и майор Хатанака, както и военният министър Анами, но и други разбунтували се офицери.

Капитулацията на Страната на изгряващото слънце

В 12:00 ч. на обяд японско стандартно време на 15 август е излъчена записаната реч на императора към нацията с императорския указ за прекратяване на войната. Лошото качество на записа, съчетано с класическия японски език, говорен от императора в неговия указ, прави записа много труден за разбиране от повечето слушатели. Освен това императорът не споменава капитулацията в речта си. За да се избегнат недоразумения, записът веднага е последван от обяснение, че Япония наистина се предава безусловно на съюзниците.

Обществената реакция на речта на императора по радиото е смесена. Много японци просто го слушат и след това се връщат към ежедневието си. Но някои офицери от армията и флота предпочитат да се самоубият, отколкото да капитулират.

Малка тълпа се събра пред Императорския дворец в Токио. Хората плачат, обаче тези сълзи очевидно изразяват различни и противоречиви чувства - болка, съжаление, загуба и гняв, че са били измамени, внезапна празнота и загуба на смисъл в живота.

На 17 август чичото на императора, принц Хигашикуни, заменя адмирал Судзуки като министър-председател като тази вероятна смян е за да се предотвратят по-нататъшни опити за преврат или опити за убийство срещу премиера.

Междувременно японските въоръжени сили продължават да водят боеве с Червената армия на Курилските острови и с китайците на азиатския континент. Последният въздушен бой между японски изтребители и американски разузнавателни бомбардировачи е на 18 август. Съветският съюз продължава военните операции до началото на септември, превземайки Курилските острови.

Но именно денят 15 август, когато по радиото се предава речта на японския император Хирохито (т.нар. „Гьокуон хо:со:-玉音放送) към нацията, в която обявява за безусловната капитулация на Страната на изгряващото слънце, става известен като Денят на победата над Япония(известен на английски език с абревиатурата “V-J Day” - “Victory over Japan Day”). Оше същия ден президентът на САЩ Хари Труман назначава генерал Дъглас Макартър за Върховен главнокомнадващ на Съюзните сили(Supreme Commander for the Allied Powers – SCAP, на японски език “連合国最高司令官”- „ренго:коку сайко: ширейкан“), който да наблюдава окупацията на Япония.Тъй като той разполага с изключително широки пълномощия, по-късно в страната започват неофициално да го наричат император Макартър(天皇マッヵーサー- „тенно: макка:са:).

Официалната церемония по подписване на капитулацията на Япония се провежда на 2 септември 1945 г. около 9:00 сутринта токийско времена борда на американския линеен кораб „Мисури“. От страна на антифашистката коалиция подписите си слагат представители на САЩ, Китай, Великобритания, СССР, Австралия, Канада, Холандия, Франция и Нова Зеландия.От японска страна капитулацията се подписва от външния министър Шигемицу Мамору(重光葵) и началникът на Генералния щаб генерал Умедзу Йошиджиро: (梅津美治郎).

След приключване на церемонията по подписване на капитулацията на Япония военно-въздушните сили на САЩ в демонстрация на своята мощ осъществяват преминаването на 800 самолета „Корсар“(Corsair) и „Хелкет“(Hellcat), излетели от самолетоносачите, както и 462 B-29 «Суперфортрес» с наземно базиране.

На този ден американско знаме, което е издигнато на линейния кораб «Мисури» е същото, което е било през 1853 г. на флагманския кораб на комодор Матю Пери по време на първата от двете му експедиции до Япония. Именно експедициите на Пери водят до «отварянето» на Страната на изгряващото слънце след близо 2 века самоизолация.

Що се отнася до готвеното разделение на Япония на окупационни зони, подобно на Германия, Вашингтон внезапно променя решението си и отказва да подпише споразумение за разделяне. Съюзническите страни се съвещават и решават да не оспорват това решение.Москва прави отстъпки и се съгласява СССР да не окупира о.Хокайдо и северната част на о.Хоншу. Но има малък нюанс - Курилските острови и Южен Сахалин трябва да бъдат напълно предадени на СССР.