/Поглед.инфо/ През първата четвърт на ХХI век светът е свидетел на множество въоръжени конфликти с хиляди човешки жертви. В медийното пространство се обръща особено внимание на войните в Украйна, ивицата Газа и Иран. Евроцентризмът на повечето средства за масово осведомяване им пречи да обърнат достатъчно внимание на може би най-смъртоносния конфликт на нашия век – гражданската война в Судан.

Судан е третата по големина държава в Африка, Простира се на площ 1,9 мил. кв. км. Населението е около 51 мил, предимно мюсюлмани. По голяма част е от арабски произход, като арабският е един от двата официални езика на страната. В западните и юго-западните региони (Дарфур) има големи групи население с африкански произход. Въпреки, че Судан е богат на природни ресурси, включително злато, страната е една от най-бедните в света. За 2024 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е 989 долара. Судан има много благоприятно географско местоположение. На брега на Червено море разполага със стратегическото пристанище Порт Судан. През страната протичат Бели и Сини Нил, които се сливат при столицата Хартум и образуват най-дългата река на света – Нил.

Съвременната история на Судан започва от 1821 г., когато египетския управник в рамките на Османската империя Мохамед Али завладява северен Судан с цел контролиране на търговията по река Нил. Османско-египетското управление се характеризира с налагане на тежки данъци, робство и брутална експлоатация на населението, което поражда широко недоволство. Последното става първопричина за т.н. „Махдистка революция“. През 1881 г. религиозният водач Мохамед Ахмед-ал-Махди обявява себе си за „махди“ (ислямски месия) и започва въстание срещу турско-египетското управление. Установена е ислямска теокрация, която просъществува до 1898 г. В края на посочената година англо-египетски войски нахлуват в територията на Махдиски Судан и разгромяват неговите въоръжени сили. Започва период на англо-египетско управление, което продължава до 1956 г. На практика Судан става британска колония. Англичаните правят успешни опити за разделяне на страната по етнически и религиозен признак. Северната част остава населена предимно от арабско-мюсюлманско население, докато на юг живеят християни и анимисти, повечето с африкански произход. Това разделение играе голяма роля в по-нататъшните трагични събития в страната.

През 1956 г. Судан става независима държава. Почти веднага след това започва първата гражданска война между севера и юга, която продължава до 1972 г. След десетгодишно примирие, през 1983 г. започва втората гражданска война, в резултат от която Южен Судан се отделя като самостоятелна държава. С това конфликтите между двете държави не приключват. Почти веднага след разделянето на страната започват военни действия в богатата на петрол гранична област Абией. И в момента напрежението остава, въпреки че ООН осъществи мироопазваща мисия в района.

Конфликтите в Судан продължават в различните части на страната. Започват военни действия между два от щатите, съседни на Южен Судан – Южен Кордофан и Сини Нил и централното правителство. Причината е, че болшинството от населението и въоръжените им сили се бият на страната на Южен Судан по време на гражданската война. Властите в Хартум въоръжават някои племенни милиции, т.н. джанджавид, които да се борят с възникналите сепаратистки тенденции в двата щата.

Западната част от Судан е областта Дарфур, която е разделена на 5 щата. Болшинството от населението е от африкански (не арабски) произход. Още по време на втората гражданска война сред местните племенни групи възниква напрежение, породено от дискриминационното отношение на централното правителство в полза на арабската част от населението. Възникват редица въоръжени конфликти .Началото е дадено от нападение на бунтовнически групи на летището в Фашер, столицата на Северен Дарфур, при което са унищожени 7 самолета и е пленен командващия на военно-въздушните сили на Судан. Правителството реагира с масивни бомбардировки, довели, според ООН до 300000 жертви. Дадена е пълна свобода за действие на племенните, предимно арабски милиции (джанджавид), които извършват множество жестокости, включително и етническо прочистване на територии. Международният Наказателен съд обвини президента по това време Омар Ал-Башир в геноцид и военни престъпления. През 2013 г. Ал-Башир реорганизира джанджавид в Сили за бързо подпомагане (RapidSupportForcesRSF), назначавайки за командир Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти. Централното правителство активно подкрепя дейността на формированието. Хемедти получи няколко златни мини в Дарфур, което, освен че увеличи личното му богатство, позволи набирането на нови войници и придобиване на военна техника. Това му даде възможност, освен да потуши въстанието в Южен Дарфур през 2013 г., да изпрати свои войски за участие в конфликтите в Йемен и Либия. Започна активно взаимодействие на RSF с групата „Вагнер“.

В края на 2018 г. напрежението в Судан нарасна. Десетки хиляди се включиха в демонстрациите и гражданското неподчинение срещу режима на Ал-Башир, управлявал страната в продължение на 30 години. След осем месеца на безредици и тежки репресии, през април 2019 г. военните, заедно с RSF осъществиха военен преврат и поеха властта в страната. Омар ал-Башир е арестуван, но въпреки произнесената присъда не е предаден на Международния Наказателен съд. Протестите на населението с искане за демократично управление продължиха. През м. юни суданските въоръжени сили (SAF), заедно с RSF извършиха т.н. Хартумско клане, отнело живота на повече от сто демонстранти.

През м. август 2019 г., вследствие на натиска на външни сили (основно Африканския съюз и Етиопия) беше създадено цивилно-военно правителство. Предвидено беше провеждането на демократични избори през 2023 г. Последното беше оценено като заплаха от военните и през октомври 2021 г. SAF и RSF осъществиха поредния военен преврат. На власт беше инсталирана военна хунта, водена от командващия SAF ген. Абдул Фатах ал-Буркан.

След военния преврат гражданските протести продължиха. Икономиката на страната се срина. Напрежението между ръководителите на преврата ал-Бурхан и Хемедти ескалира. Непосредствената причина за това беше назначаването в администрацията на хора от обкръжението на предишния президент. Хемедти видя в това опит за доминация на Хартумския елит, враждебно настроен срещу него поради произхода му на арабин от Дарфур. RSF започна масово набиране на хора във въоръжените си групировки.

Конкретният повод за началото на военните действия се яви проектът за интеграция на силите на RSF в суданската армия. Хемедти иска това да се случи в десетгодишен период, докато правителството настоява за срок от 2 години. Възникнаха спорове за йерархията и върховното командване на обединените въоръжени сили. На 15 април 2023 г. RSF атакува базите на SAF по цялата територия на страната, както и столицата Хартум и летището.

В началото RSF постигнаха редица териториални успехи. Особено значими те бяха в Дарфур и Хартум. Правителството на ал-Бурхан беше принудено да напусне столицата и да се премести в Омдурман, на отсрещната страна на Нил. Дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта постигнаха съвсем краткотраен ефект.

През септември 2024 г. балансът на силите на бойното поле се обърна в полза на SAF. Вследствие на успешна контраофанзива RSF бяха отблъснати от болшинството завзети области. Особено ожесточена беше битката за столицата Хартум, като и двете страни извършваха масирани бомбардировки, довели до хиляди жертви. Като повратна точка във войната се счита възстановяването от страна на SAF на контрола върху президентския дворец, централната банка и летището в Хартум през март 2025 г. В момента интензивните сражения продължават. Въпреки тактическите успехи на SAF, RSF продължават да контролират значителни региони в западен и югозападен Судан (Дарфур, Кордофан). Опитите на редица държави и организации (САЩ, Саудитска Арабия, Африканския съюз и ООН) за посредничество при мирни преговори не водят до трайни резултати.

Редица страни и организации участват с подкрепа на някоя от двете страни.

На страната на SAF са:

  • Египет, който има дългогодишни връзки с армията. Замесен е във въздушна подкрепа, доставка на учебни самолети, боеприпаси, обучение и разузнавателни данни. Отрича активна подкрепа, но президентът ал-Сиси винаги е изразявал „продължаваща подкрепа към армията. Провеждани са съвместни учения между двете страни. Египетски военно-въздушни сили участваха в бомбардировките на RSF около Порт Судан.

  • Турция – поддържа правителствената армия, включително чрез военни и икономически споразумения. Снабдява с дронове и артилерийски снаряди.

  • Саудитска Арабия – официално поддържа посредническа роля, но подкрепя SAF, поради опасения за засилване на позициите на ОАЕ чрез влиянието и върху RSF

  • Еритрея е Етиопия – запазват контакти с проправителствените сили, особено във връзка с граничната си сигурност

  • Украйна – действията и се състоят в атаки с дронове срещу групировката „Вагнер“

Подкрепа на RSF:

  • ОАЕ – считат се за главен външен покровител чрез доставка на оръжие финансиране и логистика, включително чрез бази в Чад и Либия

  • Русия (чрез „Вагнер“ и наследилите я структури) – осигурява оръжие, наемници и достъп до международните канали за търговия със злато, което е основен източник за финансиране на RSF

  • Чад и Либия – въоръжени групи и мрежи в тези страни участват във войната. Съдействат за трансграничната контрабанда и търговия. Заслужава да се отбележи, че и двете воюващи страни в Либия подкрепят RSF. Чрез летищата в Чад ОАЕ снабдява RSF с дронове и артилерийски снаряди. В тази връзка през м. март 2025 г. зам. командирът на судански въоръжени сили заплаши Чад с военна намеса.

  • Кения – поддържа връзки с Хемедти и дава подслон на членове на RSF. През февруари 2025 г. в Найроби се състоя среща на която RSF и нейните съюзници подписаха резолюция за създаване на паралелно суданско правителство.

Интересна е позицията на Руската федерация. Както беше споменато, групировката „Вагнер“ подкрепя RSF. Русия като държава поддържа отношение и с двете страни, като се стреми да не изглежда, че заема твърда страна. Руските официални лица заявяват, че страната им е „за стабилност и мирни преговори“. Очевидната цел е да се запази влияние независима от това, коя страна надделява в конфликта. Основните интереси на Руската федерация са свързани с Порт Судан. През 2027 г. правителството на Омар ал-Башир сключи споразумение за създаването на руска военно-морска база на Червено море. Москва вижда в базата стратегически шанс за силово влияние в Африка и в непосредствена близост до Суецкия канал. Русия има интерес чрез държавни и частни компании да участва в разработката на златните и различните минерални ресурси. Блокирайки или смекчавайки някои строги резолюции на Съвета за сигурност на ООН Москва се позиционира като алтернатива на западния натиск и санкции.

Китай обяви политика на ненамеса и призова за мирни преговори между страните. Според доклад на AmnestyInternational от 2024 г. Пекин снабдява с оръжие и двете страни.

Гражданската война в Судан доведе до тежка хуманитарна катастрофа. Съществуват значими различия по отношение на човешките жертви. Според данните на ООН техният брой е 20000, ACLED (ArmedConflictLocationandEventData) дава числото 33000, а според InternationalRescueCommittee те достигат 150000. В резултат на военните действия има над 14 мил. вътрешно разселени. Повече от 30 мил. имат нужда от помощ, а 16 мил. деца са подложени на глад. 70 – 80 % от здравните заведения са разрушени или не функционират. Щетите от гражданската война се оценяват на над 108 милиарда долара. Особено тежка е ситуацията в Дарфур. В петте области на региона съжителстват конкуриращи племена от арабски и африкански (неарабски) произход. Милициите на RSF са съставени предимно от араби от Дарфур. Самият Хемедти е с такъв произход. С началото на гражданската война RSF провежда геноцид над африканското население. Към март 2025 г. броят на загиналите в областта се оценява на повече от 40000 човека. Разселени са около 13 мил., като 8,8 мил. са вътрешно разселени, а 3,8 мил са бежанци в съседни държави. В резултат на военните действия, лошата хигиена и липсата на здравни грижи, от м. юли 2024 г. в областта върлува холера. Оценката на броя на заразените е 99700, като има 2470 смъртни случая.

Съществуват няколко възможни изхода от гражданската война в Судан:

  1. Военна победа на една от страните

  • При победа на SAF армията укрепва властта си, вероятно с помощта на Египет и Саудитска Арабия. Това би могло да възвърне съществуването на централизирана държава, но рискът от репресии и нови бунтове остава

  • При малко вероятната победа на RSF с подкрепата на ОАЕ, Чад и Либия може да бъде установен паравоенен режим и федерализация на страната. Подобен режим ще има минимално международно признаване предвид военните престъпления и геноцида, извършен от групировката.

  1. Продължителна, „замразена“ война. Страната ще бъде разделена на зони на влияние. SAF ще контролира северните и източни части на страната, вкл. Хартум и Порт Судан. RSF ще контролира Дарфур и част от Централен Судан.

  2. Мирно споразумение с посредничество. Под натиска на САШ, Саудитска Арабия, Африканския съюз и ООН може да се стигне до споразумение за разделяне на властта. Пречка за това е взаимната омраза и недоверието между лидерите ал-Бурхан и Хемедти. Възможен вариант е временен „замразен“ мир.

  3. Разпад на Судан. Това е един от най-вероятните сценарии. Описаните по-горе зони на влияние ще се превърнат в автономни единици, като ще има други региони, контролирани от местни въоръжени групи. Има немалко сигнали за подобно развитие . RSF, контролирайки Дарфур и част от Централен Судан започна да изгражда паралелна администрация -съдилища, полицейски структури и местни органи. Разчита се на ОАЕ, отчасти Чад и Либия за институционална легитимност. Направени бяха неколкократни опити за формиране на единно правителство от силите, подкрепящи RSF