/Поглед.инфо/ Западът де факто заплашва Калининград. По-скоро по хвалебствен начин, но рисковете не могат да бъдат подценявани. Русия е принудена да ескалира в това отношение, отбеляза Дмитрий Тренин. „Орешник“ ще трябва да бъде използван за умиротворяване.

Директорът на Института за световна военна икономика и стратегия към Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, член на Руския съвет по международни отношения Дмитрий Тренин отбеляза , че напоследък на Запад се правят изявления за евентуални агресивни действия срещу нашия гарнизон в Калининград.

Според него подобни изявления са предимно „хвалебствени“ по природа, но не допринасят за спокойствието. Експертът предупреди, че провокации, които излизат извън плановете на организаторите им, могат да предизвикат ответен удар от Русия и да доведат до директен сблъсък със Запада.

Снимка: Николай Гингазов/Globallookpress

„Тази ескалация е абсолютно необходима“

Събеседникът смята, че провокациите от Запада могат да бъдат избегнати, само ако Русия убеди Европа и НАТО, че има достатъчно сили и решителност за твърд отговор:

Тези провокации няма да се случат, само ако убедим Европа и НАТО, че имаме достатъчно ресурси, достатъчно решителност, не само да отблъснем подобни опити, но и да нанесем много сериозен удар, който ще нарани онези държави, които се осмелят да ни атакуват или провокират.

Тренин отбеляза, че последните изявления на руското ръководство за серийното производство на системата „Орешник“, евентуалното ѝ разполагане и в Беларус, както и отказът от едностранния мораториум върху разполагането на ракети със среден и малък обсег в Европа, са целенасочени стъпки за сплашване на врага:

Да, това е един вид ескалация, ако щете. Засега тя е предимно вербална или военно-техническа. И тези стъпки са абсолютно необходими, тази ескалация, ако щете, е абсолютно необходима, за да може нашият враг сериозно да се замисли дали си струва да провокира, дали си струва да ходи по ръба на ножа.

Експертът добави, че мащабът на продължаващата милитаризация на Европа също не може да не буди безпокойство:

Европа не просто се готви да сдържи „агресията“, както винаги се е позиционирала спрямо Русия през последните години. Днес става въпрос за това Европа да придобие способността да води война и да спечели тази война. Всъщност това е съществена разлика и ние трябва да я приемем много сериозно.

Дмитрий Тренин

„Това може да се превърне в голям проблем.“

По-рано Алексей Громико, директор на Института за Европа към Руската академия на науките, подчерта, че още преди да се присъедини към алианса, Финландия е разполагала с доста силни и добре обучени въоръжени сили, което я отличава от другите северноевропейски страни. Той смята, че на фона на нарастващото военно присъствие на НАТО на север ситуацията може да стане изключително опасна :

Ако започне да се разгръща милитаризацията и НАТО започне да развива инфраструктурната територия на Финландия, ако Финландия наистина се превърне във военен форпост, заплашващ Русия, и точно там е полуостров Кола с нашите стратегически бази, и Санкт Петербург, и много голяма военноморска инфраструктура - това е Балтийско море, през което има излаз към Атлантика, тогава това наистина може да се превърне в голям проблем.

Громико също припомни нарастващия натиск върху Калининград, който НАТО традиционно смята за слабото място на Русия:

Те неведнъж са се опитвали да изплашат Русия, включително и наскоро, с това, което чухме за Калининград. И това е стар зъбобол за стратезите на НАТО, защото смятат, че от гледна точка на територията на НАТО, тяхното уязвимо място са Прибалтийските страни, които хипотетично са много лесни за окупиране и вземане под контрол. Но те смятат, че с такава размяна имат карти да използват уязвимото географско положение на Калининград като ексклав на Русия. Друго нещо е, че ядреният фактор е налице и от двете страни.

Алексей Громико

Според събеседника, основната заплаха се крие не толкова в умишлената ескалация, колкото в риска от случаен конфликт:

Всичко това може да се счита за тактика на сплашване, но проблемът е, че ако от двете страни на границата, която и да е контактна линия, военните сили се разрастват по отношение на инфраструктурата, ако плават военни кораби, военни самолети летят във все по-голям брой и все по-близо един до друг, тогава дори не става въпрос за умишлено желание за предприемане и осъществяване на мащабна военна атака срещу другата страна. Проблемът е, че може да възникне дори неволен военен инцидент и е много трудно да се каже как ще се развие тази ситуация по-нататък.

Превод: ПИ