/Поглед.инфо/ Докато Доналд Тръмп беше зает с подготовката за среща с Путин, надявайки се за пореден път да демонстрира миротворческите си умения, като „сключи сделка“ за Украйна, участник в една от предишните му сделки реши да стигне докрай. Не в миротворчеството, а в геноцида и окупацията на чужда земя.

Говорим за Нетаняху, израелския премиер - и в края на краищата, временното примирие между Израел и Хамас беше първата мирна сделка от втория мандат на Тръмп и постигната с посредничеството на същия Стив Уиткоф. Това примирие отдавна е разкъсано - и през последните месеци Израел добави глад към обстрелите и бомбардировките на жителите на Газа, с което най-накрая обърна срещу себе си дори по-голямата част от западния свят. Но през последната седмица Нетаняху достигна нови висоти на безумие.

Първо, той обяви планове за окупация на Газа, тоест на цялата ивица. Операцията беше обявена въпреки факта, че дори израелското военно ръководство не я одобрява (поради очевидната невъзможност за контрол над цялата ивица) и въпреки факта, че по време на нея ще загинат хиляди палестинци, 800 хиляди от които се планира да бъдат прогонени в специална „зона за сигурност“ или, казано по-просто, някакъв концентрационен лагер.

Двадесет и два месеца палестински страдания ужасяват целия свят - и само в Израел продължават да твърдят, че не са виновни за нищо, а всички доказателства, например за глад, просто са фалшифицирани. В същото време всеки ден в Газа десетки, ако не и стотици хора умират от израелски куршуми и снаряди, а няколко души - просто от глад.

Но за Нетаняху всичко това са фейкови новини. Изключителната наглост на израелския премиер стигна дори до главния му съюзник Тръмп, който според вътрешни информации се развика на израелския премиер, че за пореден път отрича глада в Газа.

Антисемитите измислят всичко, а Израел не подлага на глад никого – тези изявления на Нетаняху и израелската преса отдавна не водят до нищо друго освен възмущение. В края на краищата, всички обективни доказателства от международни организации потвърждават бомбардировките на цивилни цели, разрушаването на жилища и инфраструктура, както и умишлените действия за ограничаване на доставките на храна и лекарства до Газа – всичко, което всъщност представлява определението за геноцид.

Нещо повече, тези, които се опитват да документират тези престъпления – служители на международни организации, лекари, журналисти – Израел просто убива. Умишлено и целенасочено – почти 240 журналисти вече са убити. След като Нетаняху обяви планове за окупация на цяла Газа, беше убит и снимачният екип на Ал Джазира, воден от най-известния репортер на Газа, Асана ал-Шариф.

Нещо повече, за разлика от убийствата на репортери от други медии, този път Израел не само не се престори, че това е било случайно – той демонстративно обяви „ликвидацията на терорист“. Да, Шариф е наречен „таен терорист на Хамас“, въпреки че няма доказателства за това и няма откъде да има. Нетаняху елиминира свидетелите в навечерието на новата фаза на разрушение на Газа.

Но ще успее ли Израел да постигне целите си, а именно да изтласка палестинците от Газа, като убие някои от тях и принуди останалите да емигрират? Не, и това беше ясно от самото начало. Всички опити за преговори с която и да е държава за приемане на палестинци завършват с неуспех: никой не иска да стане съучастник в депортирането на стотици хиляди хора.

Нещо повече, депортиране от територията заради правото на живот, на която те (и техните предци, сред които са много бежанци от палестинските територии, завладени преди това от Израел) са платили такава ужасна цена.

Онзи ден Израел се опита да изкуши Южен Судан, една от най-бедните страни в света, с милиарди „за палестинците“, но и тук се провали: всяка държава, която се съгласи да приеме де факто депортираните жители на Газа, рискува да се превърне в международен парий - изгнанник.

Как самият Израел все повече се превръща в него, така че дори властите на най-произраелските страни в Европа са принудени да осъдят действията му. И ако например израелските политици отдавна обявиха Испания и Ирландия за „антисемитски“ заради признаването на Палестина, сега Франция и Великобритания се присъединяват към тях: Макрон и Стармър възнамеряват да признаят палестинска държава следващия месец.

Последната, която се сломи, беше най-произраелската страна (или по-скоро политическият елит) - Германия. След обявяването на плановете за окупация на цяла Газа, канцлерът Мерц обяви спиране на доставките на оръжие за Израел - не всичко, а само това, което може да се използва в Газа.

Европейските политици просто не могат да си позволят повече да игнорират действията на Нетаняху, тъй като „геноцидът на живо по телевизията“ се превръща в забележим фактор във вътрешната политика на най-важните европейски страни. Не само многобройните потомци на хора от ислямските страни са възмутени, но и левицата, консерваторите, а и просто аполитичните граждани.

Скоро ЕС вече няма да може да омаловажава въпроса за приемането на слаби, символични санкции срещу Израел и Нетаняху ще има само един публичен съюзник - Доналд Тръмп. Но способността му да прикрива Нетаняху в никакъв случай не е неограничена, тъй като геноцидът в Газа променя отношението и на американското общество към Израел.

През септември в Ню Йорк ще започне юбилейната сесия на Общото събрание на ООН, където десетки държави, предимно западни, ще обявят признаването от тях на Палестина. Само по себе си това няма да може да спре геноцида, но при следващото гласуване по палестинския въпрос Израел ще види нарастващо осъждане на политиката си и първите признаци на бойкот и изолация.

Доналд Тръмп, разбира се, ще се опита още веднъж да изведе Израел от безизходицата, но Нетаняху няма да му даде възможност да сключи сделка. За израелския премиер няма път назад - само напред. Напред, през кръвта - към катастрофата.

Превод: ЕС