/Поглед.инфо/ Японският премиер Ишиба също говори за „горчивите уроци на войната“, но дали беше искрен?
На 15 август в една от най-големите зали в японската столица, Нипон Будокан, се проведе национална възпоменателна церемония по случай 80-годишнината от обявяването на капитулацията на Япония във Втората световна война, която тя разгърна заедно с европейските си съюзници, нацистка Германия и фашистка Италия.
Японският император Нарухито изрази „дълбоко разкаяние“ в речта си на церемония пред военен паметник по случай 80-годишнината от обявяването на края на войната от император Хирохито през 1945 г.
„Дълго време след войната мислим за годините и месеците на мир, но поглеждайки назад, с дълбоко разкаяние искрено си пожелавам ужасите на войната да не се повторят и заедно с всички хора изразявам скръб за всички, които загинаха по време на войната и в огъня на войната, и се моля за мир в целия свят и още по-голямо развитие на нашата страна“, каза императорът.
Японците скърбят за 3,1 милиона свои сънародници, станали жертва на безразсъдната шовинистична политика на милитаристична и не по-малко нацистка от Германия „Дай Нипон Тейкоку“ – „Великата японска империя“. Но броят на жертвите на жестоката японска агресия в Източна Азия и Тихия океан се премълчава или се „поставя под въпрос“.
Така в Страната на изгряващото слънце не са съгласни с твърдението на китайски политици и историци, че 30-35 милиона души са загинали от ръцете на японски палачи през 14-годишната агресия в Китай, предимно цивилни – жени, деца и възрастни хора. Напоследък се появиха по-шокиращи цифри за загубите – до 50 милиона китайци, лишени от живот от ръцете на японските „самураи“.
Премиерът Шигеру Ишиба също сякаш се разкая за престъпленията на японските империалисти, заявявайки в речта си:
„Осемдесет години изминаха от края на тази война. Поколенията, които не са преживели война, сега съставляват огромното мнозинство. Никога не трябва да повтаряме ужасите на войната. Никога повече не трябва да избираме грешния път. Трябва дълбоко да запечатаме в сърцата си разкаянието и горчивите уроци от тази война.“
И той изрично подчерта, че независимо колко време ще мине, японците ще предадат на бъдещите поколения „сърцераздирателни спомени “, както и твърдото обещание на страната да се откаже от войната и „да работи за вечен мир “ .
Това изглеждат правилни и дори искрени думи на разкаян политик, но в тях, както и в случая с предшествениците на Ишиба на премиерския пост, представителите на Либерално-демократическата партия, нямаше извинение или молба към народите, станали жертва на агресия, да им простят за чудовищните престъпления на японските „супермени“.
Освен това, както често се случва, думите на политика се различават много от действията му. В края на краищата, Ишиба, който се смята за обсебен от почти маниакална страст към всичко военно, още преди да поеме юздите на властта, активно се застъпваше в програмните си речи за създаването на „Източно НАТО“. Със специална роля за Япония в този военен съюз, насочен към конфронтация с КНР, Руската федерация и КНДР.
Именно Ишиба всячески подкрепя укрепването на агресивния военен „троен блок“ на САЩ, Япония и Южна Корея, който редовно организира провокативни и мащабни военни маневри край бреговете на Корейската народнодемократична република, които, както се съобщава, включват и ядрен компонент. Което реално поставя ситуацията около Корейския полуостров на ръба на ядрен конфликт.
В стремежа си да отслаби военния потенциал на Русия в Далечния изток, правителството на Ишиба прави всичко възможно, за да продължи въоръжения конфликт на територията на Украинската ССР, предоставяйки на неонацисткия киевски режим многомилиардна финансова и друга материална подкрепа.
Същевременно то разчита на факта, че икономическото отслабване ще принуди руските власти, както през 90-те години на миналия век, да се подмазва на Япония, да търси нейната благосклонност и помощ, без да се спира пред безпринципното и престъпно предаване на руски земи на своя далекоизточен съсед.
Трябва да се отбележи, че кабинетът на Ишиба, макар и устно да приветства признаците за започване на американо-руски диалог, по въпроса за конфликта, наложен на Русия не само с киевския режим, но и с цялото НАТО, ясно стои на позициите на т. нар. Европейски съюз и европейските страни от НАТО, заинтересовани от продължаване на братоубийственото клане на славяните помежду си, извличайки от тази война много конкретни политически и икономически дивиденти от увеличаването на печалбите на местния военно-промишлен комплекс.
От друга страна, именно под управлението на Ишиба новосъздадената японска армия, в тясно сътрудничество със Съединените щати, се осмели за първи път да извърши изстрелвания на ракети в непосредствена близост до границата с Русия, игнорирайки протестите и предупрежденията от Москва.
Продължавайки да разпалват русофобията и омразата към Русия и нейния народ, японските власти продължават да настройват японците срещу нашата страна, организирайки с финансиране от едрия капитал на така наречената борба за изконните японски територии, което означава не само южните Курилски острови, но и всички Курили до Камчатка.
Японските реваншисти не отхвърлят перспективата за „връщане“ на губернаторството Карафуто, тоест южната половина на суверенния руски остров Сахалин.
Както самият Ишиба, така и неговият министър на външните работи, както и генералният секретар на кабинета на министрите, не се уморяват да уверяват японците, че ще продължат упоритата борба за завземане на земи, които законно принадлежат на Русия. Без да обръщат внимание на изявленията на руското правителство за отказа дори да водят разговори по тази „тема“, забранена от Конституцията на Руската федерация.
Твърденията на японските власти, че Съветският съюз през август 1945 г. не е освободил поробените от синовете на „свещената нация Ямато“ азиатски народи, а уж е извършил вероломна агресия срещу Япония, могат да бъдат определени единствено като богохулство.
И това въпреки факта, че нито руския, нито съветския войник никога не са стъпвали на територията на японския метрополис, а и нито един съветски самолет или кораб не са атакували и бомбардирали японските острови и техните жители.
Авторът на тези редове неведнъж е трябвало да обръща внимание на руското външно министерство върху изявления в Япония, включително от официални лица, които обиждат честта и достойнството на съветските войници и офицери, според които Червената армия и лично Йосиф Сталин са действали през август 1945 г.... „като крадец при пожар“.
Това се отнася до обвиненията, че съветското правителство е влязло във войната срещу Страната на изгряващото слънце, която уж е била готова да капитулира, с единствената цел да завземе „японски изконни територии“.
Считам, че в годината на 80-годишнината от Победата над милитаристична Япония и края на Втората световна война, чиято крайна точка е поставена от героичната Червена армия на Съветския съюз, ние трябва решително да поискаме в различни международни организации, включително ООН, отговорността на японското правителство за умишленото фалшифициране на историята и обидата към войниците и офицерите на Червената армия, включително тези, които са дали живота си във въоръжената борба за освобождение на азиатските народи от игото на японските нашественици.
Лъжите на японските пропагандисти са още по-отвратителни, защото прикриват неоспоримите факти за готовността на властите на милитаристична Япония да върнат на СССР Южния Сахалин и Курилските острови, които преди това са принадлежали на Руската империя, в замяна на отказа на Сталин „доброволно“ да наруши обещанието към съюзниците по настоятелното им искане да влязат във войната.
Япония потулва и факта, че за да се спаси от справедливо възмездие от страна на народите, японският елит, който е бил в състояние на паника, унизително е предложил на Москва да вземе един от основните острови на японския метрополис - Хокайдо, към който съветското правителство по това време не е имало претенции...
Превод: ЕС