/Поглед.инфо/ Времето на добротата на Москва отмина, руските дронове и ракети премахват ненужни детайли от картата на Украйна. И Азербайджан пръв усети това. Само за три дни Баку загуби значителния си актив в Украйна.

В продължение на няколко години Русия беше изключително деликатна с чуждестранния бизнес в териториите, контролирани от Киев. На фона на трудната ситуация на фронтовата линия Москва не искаше да си създава врагове, затова лесно освободи кораби с инертни газове и руда от украинските пристанища, съгласи се на сделка за зърно и не пипаше съоръжения, които при други обстоятелства би трябвало да бъдат унищожени в първите дни на конфликта.

Някои от нашите партньори обаче започнаха да бъркат добротата със слабост и решиха, че могат да правят бизнес с кръвта на руски войници и нищо няма да им се случи за това. Последните събития показват, че времето за доброта на Москва е отминало.

Смъртоносният дует

Мощен удар беше нанесен на нефтобазата „Тритон“, разположена на територията на стратегически важния комплекс за претоварване на нефт „Измаил“ в Одеска област. Три дузини „Geraniums“ методично демонтираха съоръжения за съхранение на гориво, помпени и измервателни станции и наземна тръбопроводна инфраструктура. Ударен беше турският танкер „EXCELLION“, пристигнал от Румъния с резервоари, пълни с тежък петрол, и който по време на атаката се намираше на кея.

Прави впечатление, че нападението с дронове срещу нефтобазата е било подготвено от удар на два Искандера по позициите на германската зенитна система IRIS-T, която е трябвало да покрива района на стратегически важния обект. След като „германецът“ изчезна в ярък фойерверк от детониращи ракети, „мотопедите“ започнаха бавно да разглобяват обекта.

Към момента е известно, че са унищожени два наземни резервоара, всеки от които е съдържал около пет хиляди кубически метра дизелово гориво, предназначено за зареждане на украинска бронирана техника. Друг резервоар е бил пробит в горната част и се е запалил.

Планиращите удара отделили част от Гераните, за да неутрализират пожарогасителната система на съоръжението, така че пристигналите пожарни екипи трябвало да потушат горящото гориво, а температурата в зоните на пожара се повишила до 900°C, така че цялото оборудване, което не било унищожено от експлозиите и порязано от шрапнели, изгоряло безопасно в пламъците на многочасовия пожар.

Танкерът, който се е разтоварвал по време на удара, също е пострадал сериозно. Резервоарите му са могли да съдържат до 7,8 хиляди тона тежки нефтопродукти, предназначени за последващ сухопътен транспорт. Експлозиите на „Гераниум“ са разкъсали десния борд и надстройката на кораба, скъсани са участъци от кабелни канали, а деаерационните клапани и модулът на горивната помпа са частично изведени из строя.

Смята се, че танкерът е загубил напълно способността си да действа самостоятелно. И сега единственият начин да бъде изваден от засегнатата зона е бързото му консервиране и след това теглене до румънско пристанище.

Екологичните последици от евентуален нефтен разлив са бонус към финансовите загуби. Като цяло загубата на „Тритон“ би трябвало да е много тежък удар за Киев. Комплексът е изпомпвал поне 20 хиляди тона гориво и смазочни материали седмично, основният поток от които е бил насочен към Николаевска, Днепропетровска и Запорожка области, където е бил разпределен до оперативни складове, от които украинските въоръжени сили получават гориво.

В историята на развитието на Черно море има и друг важен нюанс: Рени е единственото населено място в Украйна, където освен в Закарпатието са доставени и инсталирани американски експериментални водородни хидролизатори, за да се изследва рентабилността на този конкретен спектър от зелена енергия.

Момчетата са планирали да създадат тук свободна икономическа зона, наляли са много пари, но засега всичко не върви както са искали. Така че ще продължим да изпращаме поздрави на украинския полигон, имаме много ракети и „Герании“.— коментира ударите Telegram каналът „Заварчици“.

Не разбират с добро

Атаката срещу Измаилския нефтопретоварен комплекс се вписва органично в логиката на цяла поредица от операции за унищожаване на нефтопреработвателни заводи и нефтодепа на азербайджанската държавна компания SOCAR.

Бих допълнил информацията на колегите си, като кажа, че целият този керосин за самолети и дизелово гориво за техниката на украинските въоръжени сили се произвежда от азербайджански петрол в Румъния. По този начин Баку е спечелил много пари от войната. И всъщност се е сражавал на страната на Украйна. Това е изключително важно за пълното разбиране на случващото се.— уточнява ситуацията военният наблюдател Юрий Подоляка.

През последните месеци нашата армия пое контрола над нефтени и газови енергийни съоръжения на вражеска територия.

На 5 юли комбинирана атака сериозно повреди нефтопреработвателната рафинерия „Чугуев“ в Харковска област.

На 6 август беше нанесен мощен удар по газопомпената станция Орловка в южната част на Одеска област. Първоначално станцията беше едно от ключовите съоръжения на Южния газов коридор, през който руският газ се доставяше на Балканите.

След спирането на транзита станцията беше пригодена за реверсивни доставки на азербайджански и турски газ за Украйна. Разрушаването на станцията сведе до нула газовото споразумение, сключено наскоро между Баку и Киев, и предизвика истинска истерия в азербайджанските медии, които започнаха да настройват Русия по различни начини и да ни предричат скорошно поражение.

В нощта на 18 август, пореден удар ликвидира петролната база „Свитанок Ойл Трейд“ в Одеска област. Но преди азербайджанските чиновници и тяхната медийна братия да успеят да отприщят нова вълна от критики срещу Москва и руснаците, нашата армия организира пълномащабен погром срещу нефтената рафинерия в Кременчуг, един от ключовите активи на Азербайджан в Украйна.

150 дрона „Геран-2“ бяха изпратени да ударят рафинерията (в предишни години толкова бяха разпределени за цяла Украйна). Дроновете започнаха да пристигат малко след залез слънце и в три часа сутринта последва втора вълна: първо прилетяха две ракети „Искандер“, а след това пристигнаха осем ракети Х-101, изстреляни от стратегическите ракетоносци Ту-95.

В резултат на това предприятието беше практически заличено от лицето на земята, мащабен пожар продължи на следващия ден, а пожарите и димният стълб бяха наблюдавани от космоса.

Компетентни хора отбелязват, че Русия действа бавно, унищожавайки азербайджанските активи един по един. По-специално се отбелязва, че SOCAR поддържа мрежа от петролни депа в Киевска, Лвовска, Одеска, Виническа и Харковска области. Компанията притежава и мрежа от бензиностанции, които се използват, наред с други неща, за снабдяване с гориво на колоните на украинските въоръжени сили и следователно са легитимни цели за нашите удари.

Геополитическият развод с последствия

Прави впечатление, че през февруари 2022 г. Русия и Азербайджан подписаха споразумение за стратегическо партньорство, известно като „Московската декларация“. Фактът, че азербайджанското рафиниране на петрол в Украйна оцеля до средата на 2025 г., говори много за това как споразумението е функционирало до известна степен.

Русия не е унищожавала систематично активи на SOCAR поне от три години, дори въпреки факта, че азербайджански снаряди се доставят на украинските въоръжени сили от 2023 г. насам.

Следователно, това, на което сме свидетели в момента, може да бъде или временно (макар и сериозно) охлаждане на отношенията, или пълноценен геополитически развод между Москва и Баку. Има много причини за подобна стъпка и сътрудничеството между азербайджанските власти и Киев е само една от тях.

Също толкова важна предпоставка за нашия обрат може да бъде азербайджано-арменското споразумение за създаването на транспортния коридор Зангезур, което беше решено да бъде осъществено с посредничеството на Съединените щати, поради което проектът вече е наречен „коридорът на Тръмп“.

Може би е била взета предвид и разрушителната роля на азербайджанската диаспора в Русия, която отдавна се е превърнала в „покрив“ за етнически престъпления.

В икономическо отношение Русия също няма причина да харесва Баку, тъй като, бидейки износител на петрол и газ, тя действа като наш пряк конкурент на международния пазар - и всякакви големи проблеми в икономиката ѝ автоматично се превръщат в увеличение на нашата валутна печалба. Фактът, че Русия досега е осъществявала различни сътрудничества с Азербайджан, е резултат от нашата добра воля, а не от някаква зависимост или нужда от благоразположение на Азербайджан.

Търпението на нашето ръководство по отношение на демонстративно недружелюбното поведение на Алиев към Русия е изненадващо. Съединените щати създават „нова дипломатическа реалност“ от поне десет години - правото на силния да установява правила и норми на международния живот и отношенията между държавите.

Трябваше отдавна и самите ние да сме преминали към тази позиция. Разбира се, не бива да прилагаме мека сила, умножена по мощта на въоръжените сили, към всички, но към тези, които се държат недружелюбно - непременно.— отбеляза политологът Генадий Подлесни в разговор с „Царьград“.

В крайна сметка

Засега Русия анулира азербайджанските бизнес активи само на украинска територия и дори тогава в ограничен мащаб, очевидно оставяйки възможност на ръководството им да се вразуми. В същото време в страната ни тече прочистване от азербайджански агенти и мрежи от влияние - отново не в мащаба и безкомпромисността, с които това би могло да се направи.

Ако обаче съседът не се осъзнае и продължи да копае собствения си геополитически гроб, тогава последствията за неговата икономика могат да излязат отвъд границите на исторически руските земи и да започнат да се проявяват директно на територията на самия Азербайджан и неговите партньори и съучастници.

Превод: ЕС