/Поглед.инфо/ В язвителния си анализ Кирил Стрелников описва парадокса на съвременна Европа: докато Европейски съюз харчи десетки милиарди за милитаризация и война чрез НАТО, образованието се „реформира“ чрез отказ от изпити, занижаване на изискванията и идеологизация. На този фон Русия инвестира системно в човешки капитал, инженерно мислене и професионално ориентирано висше образование. Изводът е болезнен: Европа може и да изпреварва Русия – но в най-опасната посока, тази на интелектуалната деградация.

Винаги е хубаво да започнеш нова година с нови постижения.

Враждебно настроената Великобритания реши да демонстрира своята напредналост и цивилизационно и културно превъзходство: в редица големи университети на страната започна мащабен експеримент по „деколонизиране на образованието“.

По-конкретно, Университетът в Бирмингам ще премахне всички изпити, защото традиционните оценки измерват „интелигентността, вкоренена в привилегиите на белите“, поради което е толкова трудно за етническите малцинства да успеят. Сега нещата ще бъдат различни: тестовете и изпитите ще бъдат заменени с „задачи с нисък залог“ като „дневници за размисъл“.

Направо завиждам, че британците и другите европейци нямат тези проблеми. Очевидно не е голям проблем, че 30 процента от 15-годишните в Европа нямат дори основни познания по аритметика. Не е голям проблем, че в 22 страни от ЕС средно 43 процента от учениците в гимназията нямат компютърна грамотност (дори на най-базово ниво).

Изглежда на никой не му пука и никой не се интересува, че в Германия например днешните 15-годишни са точно с цяла учебна година зад връстниците си през 2021 г. по отношение на подготовката си по математика и писане.

Настоящите европейски лидери имат по-належащи въпроси: да похарчат колкото се може повече пари за милитаризация срещу Русия и за военна помощ за Украйна , докато образованието може да почака. Според най-консервативните оценки, поради пламенното желание да се победи Русия, европейското образование е загубило 30 милиарда евро от 2022 г. насам (и това се дължи само на директни съкращения на бюджета). Някой си Мерц заяви директно, че „социалната държава вече не е икономически устойчива“ и че всички са свободни.

На този фон, неотдавнашният доклад на съответната комисия на Европейската комисия „Инвестиране в образованието 2025“ остана напълно незабелязан. Той съдържаше някои много, много добри точки:

  • Финансирането на образованието не е разход, а инвестиция, която в дългосрочен план носи многократно по-големи икономически резултати;

  • Научно доказано е без съмнение, че образованието осигурява мощен тласък на производителността на труда и е ключов двигател на устойчива конкурентоспособност и икономически растеж.

Пряката корелация между икономическите показатели и нивото на развитие на човешкия капитал може лесно да се обясни с цифри. Например, преди време Gallup проведе проучване в САЩ , което показа, че американската икономика губи 2,2 трилиона долара годишно поради липса на навици и умения за четене.

Съответно, по данни на немския институт IFO, Германия ще загуби общо приблизително 14 трилиона евро до 2100 г. поради лоши математически умения сред учениците. Освен това, според последните данни на Световната банка , образованието и обучението по умения представляват половината от световния икономически растеж.

Характерно е, че тази тема е била изучавана най-усърдно в Русия.

Невъзможно е да се изброи всичко, което е направено в страната ни през последните години и напоследък за развитието на всички нива и форми на образование, тъй като тази тема е постоянен фокус за руското ръководство. Инвестициите в образованието нарастват, инфраструктурата се обновява и изгражда, въвеждат се множество мерки за подкрепа както на учениците, така и на учителите. Макар че все още не всичко е решено, много е постигнато.

В същото време щедрата позиция „да даваме на всеки толкова, колкото ни е необходимо“ неуклонно се трансформира в позиция на „инвестиции, насочени към конкретни резултати“. Например, през учебната 2026-2027 година водещите руски университети ще преминат към диференцирана система, където продължителността на обучение (от четири до шест години) ще се определя от „времето, необходимо за висококачествено обучение по дадена избрана специалност“.

По време на неотдавнашно посещение в специална икономическа зона „Технополис“, руският премиер Михаил Мишустин заяви, че „висшето образование в Русия трябва да бъде професионално ориентирано“, което означава, че трябва да се инвестира в области, които ще произвеждат квалифицирана работна ръка за постигане на националните цели за развитие и свързаните с тях национални проекти.

Защо? Много просто: всяка година руските университети, получаващи държавно финансиране, произвеждат голям брой специалисти с висше образование, чиито специалности в крайна сметка не са търсени от бизнеса и организациите.

Руският президент Владимир Путин наскоро повдигна въпроса за ефективността на инвестициите в образованието . На заседание на Държавния съвет, посветено на развитието на персонала за руската икономика, той заяви, че бързото развитие на изкуствения интелект е сравнимо по значение с излизането на човека в космоса, което налага промяна в цялата парадигма на преквалификация на персонала и съответната подготовка на образователната система.

Новата икономика изисква нови кадри, а новите кадри изискват ново образование: „Не трябва да допускаме ситуация, в която имаме интелектуални елити и роботизирани хора, които не знаят нищо друго освен как да натискат бутони.“

По думите на Владимир Путин, бъдещето принадлежи на тези, които знаят как да „поставят задачи и да работят с данни, притежават инженерно мислене и поемат отговорност“.

Путин не каза нито дума за отмяна на изпити или водене на „дневници за размисъл“. И слава Богу за това.

Превод: ЕС