/Поглед.инфо/ Разговорите между Владимир Путин и Си Дзинпин увеличиха шансовете за подписване на нов исторически газов договор с Китай тази година за тръбопровода „Силата на Сибир 2“. Основният проблем е цената на бъдещите доставки. Дори се носят слухове, че Русия ще продава газ на Китай по ниските вътрешни цени. Защо това е малко вероятен сценарий?
Русия и Китай са на прага на подписването на второ историческо споразумение за газопровод. Първият исторически газов договор с Китай беше подписан през 2014 г. След това беше построен газопроводът „Силата на Сибир 1“, а през 2025 г. проектът ще достигне проектния си капацитет: Русия ще доставя 38 милиарда кубически метра газ годишно.
Договорът за доставки на газ чрез „Силата на Сибир 2“ все още не е подписан и без него е невъзможно да започне строителството на газопровода. И сега, за първи път от дълго време, лидерите на Русия и Китай обсъдиха този проект и решиха да ускорят неговото изпълнение, както заяви вицепремиерът Александър Новак.
„Газпром“ и китайската компания CNPC работят по договора; Те са в активна фаза на преговорите, заяви ръководителят на руското министерство на енергетиката Сергей Цивилев. В същото време той веднага трябваше да направи уговорката, че няма да могат да подпишат споразумението до 9 май.
Кога все пак можем да очакваме подписването на търговски договор с Китай за „Силата на Сибир 2“?
„Не е факт, че споразумението ще бъде подписано тази година. Имаше много дискусии за възможността за подписване, например, по време на посещението на Путин в Китай, но нищо от това не се случи. Въпреки това, шансовете за подписване на споразумение наистина се увеличиха.
Това може да се случи както по време на Санктпетербургския икономически форум, така и по време на посещението на Владимир Путин в Китай през септември. Но мисля, че ще е по-вероятно през септември, защото предишният договор беше подписан по време на посещението на Путин в Китай.
„Вероятно е важно за китайската страна не китайците да отиват за газ, а по-скоро хората да идват при тях, за да подписват споразумения“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и във Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ).
Основният проблем, който забави решението по този проект и който изисква компромисно решение и за двете страни, е цената. Формулата за ценообразуване е неизвестна, но в медиите се появиха съобщения, че цените на нашия газ за Китай няма да бъдат обвързани със спот пазара на газ, а с вътрешните цени в Русия, които са по-ниски от експортните цени.
Юшков не вярва, че Китай ще се съгласи да обвърже ценовата формула с вътрешните цени на руския газ, защото в този случай Русия ще има пълен контрол върху ценообразуването на китайските доставки. Москва може лесно да повиши вътрешните цени на газа няколко пъти, за да принуди китайците да плащат много повече.
Същевременно държавата би могла по различни критерии да предлага субсидии на битовите потребители, за да не се налага да преплащат. Следователно, ценообразуването най-вероятно ще се основава на световните цени на енергийните ресурси, смята експертът.
В същото време Русия също не е готова да извършва доставки, които са неизгодни за нея самата. „Ако беше възможно да подпишем договор, който е на загуба, щяхме да го подпишем отдавна и нямаше да преговаряме десетилетия наред. Казват, че „Газпром“ сключва споразумение с Китай само за изграждане на газопроводи, но „Газпром“ никога не е бил пряк бенефициент от строителството.
Преговорите по проекта „Силата на Сибир 1“ също отнеха много време и резултатът беше един вид компромисно споразумение, което обаче все още е изгодно за нас. А задачата на „Силата на Сибир 2“ е да се споразумеем за изгодна сделка“, смята Юшков.
В договора за „Силата на Сибир 1“ ценовата формула е обвързана с цената на петрола и нефтопродуктите на азиатските пазари със закъснение от 9 месеца. За „Силата на Сибир 2“ може да има или същата формула, или такава, обвързана с цените на спот пазара на газ в Азия, казва Юшков.
Защо едва сега започна да се постига напредък в изпълнението на този дългогодишен проект? „Първо, това е поредното влошаване на отношенията между Китай и Съединените щати. Постоянните санкции доведоха и до ожесточена търговска война срещу Китай. Така че мисля, че Пекин най-накрая осъзна, че нещата само ще се влошават. Съединените щати са принудени да сдържат, ограничават развитието на Китай. Следователно, независимо какво прави Китай, ограниченията ще му бъдат налагани.“
Ако конфликтът ескалира в остра фаза, първото нещо, което САЩ могат да направят, е да прекъснат доставките на енергия по море към Китай от юг, преминаващи през Малакския проток. За Китай не само обемите, но и надеждността на енергийните доставки стават важни. И всичко, което идва от север, е много по-надеждно. Това е един от аргументите в полза на засилването на преговорите по проекта „Силата на Сибир 2“.
- счита Юшков.
Вторият аргумент е изчакването на края на СВO. „Всички разбират, че военният конфликт трябва да приключи в близко бъдеще. Дори и да не през 2025 г., то през 2026 г. И много компании са в нисък старт за възстановяване на икономическите договори с Русия. Въпреки че европейските политици затягат реториката си срещу Русия, европейските компании чакат момента, в който ще могат да се върнат в Русия.
Китай е приблизително в същото положение. Един от сдържащите фактори, поради които Китай не подписа договора за „Силата на Сибир 2“, е опитът да запази неутралитет и да не доведе до допълнителни санкции за активно сътрудничество с Русия. Но в очакване на края на СВО рисковете намаляват“, смята експертът от Фонда за национална енергийна сигурност /ФНЕБ/.
Освен това Китай се нуждае от допълнителни обеми газ: както потреблението му на газ, така и вносът му нарастват. Освен това, вносът на газ се увеличава с почти 25 милиарда кубически метра годишно, тоест интензивно, отбелязва експертът от ФНЕБ.
Ако тази година бъде подписан търговски договор, първият газ по новия тръбопровод би могъл да достигне Китай през 2030 г. Строителството може да отнеме 4-5 години, както в случая със „Силата на Сибир 1“, смята Юшков. Достигането на пълен капацитет отне повече време – от 2019 до 2025 г.: всяка година обемът на доставките нарастваше с 5 милиарда кубически метра.
Но в случая със „Силата на Сибир 1“ бе възможно да се достигне проектният капацитет от 50 милиарда кубически метра по-бързо – за пет години, увеличавайки доставките с 10 милиарда кубически метра всяка година, смята експертът. Факт е, че ресурсната база за „Силата на Сибир 1“ бе разработвана от нулата, докато „Силата на Сибир 2“ ще пренася западносибирски газ от вече разработени находища. Именно оттук преди това е бил доставян газ за Европа.
„В края на 2021 г. Алексей Милер докладва на Владимир Путин, че в Западен Сибир все още има приблизително 100 милиарда кубически метра резервен капацитет. Оттогава сме намалили износа за Европа с още 140 милиарда кубически метра, така че имаме достатъчно газ за няколко подобни проекта „Силите на Сибир“.“
– казва Юшков.
Що се отнася до „Газпром“, той, разбира се, би искал да възстанови поне част от износа си в бъдеще, особено от находищата в Западен Сибир. Има три маршрута за доставки на газ от Русия до Китай. Първият маршрут по тръбопровода „Силата на Сибир-1“ с капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно е напълно реализиран.
Вторият – по далекоизточния маршрут с капацитет 10 милиарда кубически метра годишно – ще бъде реализиран до 2027 г. в рамките на договора. Третият маршрут – през „Силата на Сибир 2“ през Монголия, с капацитет 50 милиарда кубически метра – е в процес на разработване и се очаква да бъде подписан договор. Общо Русия ще може да доставя в бъдеще на Китай 98, или почти 100 милиарда кубически метра газ годишно по надеждни маршрути.
Това е от полза не само за „Газпром“, но и за Русия като държава, тъй като „Газпром“ ще плаща повече данък върху добива на суровините и износно мито в бюджета.
„Очакваната цена на доставките зависи от окончателната формула в договора, но като приблизителна база за изчисление може да се използва условна цена от 250 долара за хиляда кубически метра. Това е по-ниско, отколкото в Европа, но по-високо от вътрешните цени и близко до нивото на „Силата на Сибир - 1“.
Тогава годишните приходи от износ на 50 милиарда кубически метра ще възлизат на 12,5 милиарда долара годишно, което при валутен курс от 90 рубли за долар ще се равнява на около 1,13 трилиона рубли годишно. От тях данъкът върху добива на полезни изкопаеми (ДДПИ) и износното мито (ако се запазят) биха могли да донесат в бюджета до 30-35% от приходите, тоест около 350-400 милиарда рубли годишно.
„Допълнителни приходи в бюджета непременно ще дойдат и от корпоративни данъци и данъци върху заплатите на участващите в инфраструктурата на този проект“, каза Владимир Чернов, анализатор във Freedom Finance Global.
Превод: ЕС