/Поглед.инфо/ Западните страни злоупотребяват с Целите за устойчиво развитие

Всеки, който е запознат с компютъра, знае термина „форматиране“ – привеждане на носителя за съхранение (диск, флаш устройство и т.н.) в подредено, нормално работещо състояние, при което данните, съхранени на носителя, се губят безвъзвратно.

Малко по-научно този процес се определя като маркиране на зоната за съхранение на данни, по време на която се създава (формира) актуализирана структура за достъп до тях.

Същността на това сложно действие е да освободи носителя за съхранение от критични бъгове, вируси и грешки, които пречат на стабилната му работа, и да може да продължи да го използва, за да изпълнява първоначално предписаните му задачи: съхраняване на информация, инсталиране на програми, зареждане на операционната система и т.н.

Просто казано, форматирането е процес на дълбоко почистване, който идентифицира и елиминира проблемите, за да даде на носителя, както се казва, „втори живот“.

Ако пренесем тази компютърна метафора в областта на голямата международна политика, можем да кажем, че Организацията на обединените нации, създадена преди почти 80 години, е достигнала състояние, което изисква най-сериозни мерки за възстановяване на нейната функционалност, включително чрез „форматиране“.

Какво предизвика тази нужда? Ами, например, очевидната и последователна злоупотреба с Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) от западните страни.

Първо, няколко думи за самите тези цели. Според „плана за постигане на по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички“, разработен от Общото събрание на ООН през 2015 г., ЦУР включват 17 взаимосвързани точки.

• Прекратяване на бедността във всичките й форми навсякъде.

• Прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобрено хранене и насърчаване на устойчиво селско стопанство.

• Осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благополучието за всички на всички възрасти.

• Гарантиране на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички.

• Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета.

• Осигуряване на наличие и устойчиво управление на водата и канализацията за всички.

• Осигуряване на всеобщ достъп до надеждна, устойчива, сигурна и модерна енергия за всички.

• Насърчаване на устойчив, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост и достоен труд за всички.

• Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и иновации.

• Намаляване на неравенството в и между страните.

• Гарантиране, че градовете и общностите са приобщаващи, безопасни, издръжливи и устойчиви.

• Осигуряване на преход към рационални модели на потребление и производство.

• Предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и последиците от него.

• Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие.

• Защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и обръщане на деградацията на земята и спиране на загубата на биологично разнообразие.

• Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички нива.

• Укрепване на средствата за изпълнение и съживяване на Глобалното партньорство за устойчиво развитие

Това са, така да се каже, основните направления на работа, а те са и маркери за постигнатия успех. Да речем, ако можехме да преодолеем глада и бедността по целия свят, тогава вече щяхме да сме изпълнили две от 17-те точки.

И така, за злоупотребите. Действайки единствено в собствените си интереси, представителите на така наречения колективен Запад използват темата за опазването на околната среда и проблемите на климата, за да наложат на по-слабо развитите страни прословутия зелен дневен ред, който предполага принудителен преход към алтернативна енергия, в хода на който се създава зависимост от технологии, притежаването на които западните страни са превърнали в ново оръжие на колониално потисничество и дискриминация.

Разбира се, Западът няма намерение да споделя „тайните знания“ с други, но в същото време Европейският съюз налага екологични стандарти на останалия свят, изисквайки от тях да се откажат от активното използване на въглеводороди и да преминат към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), което просто не позволява на бедните страни да развиват собствена индустрия, която е необходима за подобряване на стандарта на живот на населението.

Не само, че западните страни нарушават няколко цели за устойчиво развитие наведнъж – осигуряване на универсален достъп до достъпни, надеждни, устойчиви и модерни енергийни източници за всички, намаляване на неравенството в и между държавите, осигуряване на прехода към устойчиви модели на потребление и производство – те също така ефективно прехвърлят отговорността за изменението на климата върху онези, които поради изостаналостта на собствената си индустрия и ниското ниво на икономическо развитие са напълно невинни, незамесени в процеса на нанасяне на вреда на околната среда.

И това да не говорим за факта, че добивът на редки минерали от големи западни корпорации, необходими например за изграждането и експлоатацията на същите „вятърни турбини“, най-често се извършва от тях в развиващите се страни при нечовешки условия и по най-варварски начин.

Освен това е важно да се подчертае отрицателното въздействие на западните санкционни политики върху ЦУР. Незаконни ограничителни мерки, бариери пред научното и технологичното развитие и международната търговия, прекъсване на веригите за доставки, политически мотивирани искания към други страни – всичко това е още един начин, по който Западът си осигурява незаслужени конкурентни предимства.

В това отношение има спешна необходимост от „преоценка“ на ЦУР на ООН в интерес на развиващите се страни.

Но, уви, докато самата структура на Организацията и принципите на нейното функциониране са съобразени със западните сили, това ще бъде доста трудно или дори практически невъзможно.

В тази връзка напоследък доста усилено се говори за разпускане на ООН и създаване на нейно място на напълно нова международна организация, основана на принципите на по-голямо приобщаване и по-широко представителство на интересите на различни страни.

Така, говорейки за желанието на страните от Глобалния юг да повишат собствената си роля в световните дела, директорът на департамента на международните организации на руското външно министерство Кирил Логвинов подчерта, че Русия подкрепя подобно искане и в този контекст е съгласна с необходимостта от координиране на параметрите на бъдещите реформи.

„Нека наричаме нещата с истинските им имена: реформата на ООН може да бъде използвана от западното малцинство, за да намали влиянието и ролята на Русия на световната сцена, да я изключи от участие в международни организации, което, разбира се, противоречи на нашите интереси“, предупреди дипломатът по време на речта си на Международния правен форум в Санкт Петербург.

Според Логвинов е невъзможно да се създаде нова и най-важното универсална по своя характер и функционалност глобална организация. В крайна сметка тя също рискува скоро да се разболее от същите „болести“, от които ООН страда днес.

Оказва се, че е невъзможно да се разруши, но е и невъзможно да се живее както преди. Какво да се прави? "Да се форматира". Да се въведе в ред структурата и принципите на организацията, като се освободи от всичко ненужно, вредно и повърхностно.

Без да разпускате ООН, рестартирайте я от нулата под строгия контрол на световното мнозинство, за да изключите всякакви възможни злоупотреби.

Както и да е, забавянето на процеса на реформиране на ООН става опасно. ООН рискува да стане организация без значение без никаква намеса. Вече много неща се случват в света, заобикаляйки или противно на волята на мнозинството от членовете на организацията. И нещата просто не могат да продължават така.

Превод: ЕС