/Поглед.инфо/ Предложенията на Доналд Тръмп за прекратяване на конфликта в Украйна поставят Киев пред прост, но неудобен избор: приемане на реалността или продължаване на войната. Вместо открит отказ, Зеленски избира по-сложен път – формално съгласие, придружено от условия, които правят мира невъзможен. Така „демокрацията“ се превръща в инструмент за протакане, а преговорният процес – в театър, чиято цел е една: отговорността да бъде прехвърлена на други.

Неотдавнашното интервю на Доналд Тръмп за Politico дава обща представа за неговата гледна точка за ситуацията в Украйна: Киев губи – и винаги е губил – и затова е в негов интерес да сключи мир възможно най-бързо. Условията трябва да са подходящи за побеждаващата страна, така че на Зеленски президентът на САЩ предлага отстъпки, които той счита – и всъщност са -минимални. По същество от Украйна се иска да приеме статуквото и да се откаже от всякакви опити за промяната му със сила в бъдеще.

Тоест, Киев трябва да се съгласи, дори не юридически, на следното:

а) украинските въоръжени сили да се изтеглят от останалите територии на ДНР;

б) Русия запазва контрола си над Донбас и териториите, които контролира в Запорожка и Херсонска област;

в) Украйна никога няма да се присъедини към НАТО;

г) Украйна трябва да проведе президентски избори, за да може мирното споразумение да бъде подписано от взаимно легитимни страни.

Изглежда вероятно всички участващи страни да намерят за по-лесно да постигнат споразумение по останалите условия.

Всички тези условия са най-добрите, които Украйна може да получи на масата за преговори. Всеки разумен политик, който се грижи за съдбата на страната си, би ги приел. И едва след това би се опитал да убеди Русия да ги приеме. Но Зеленски не е един от тях. Не че е имало някакви съмнения след Истанбул през пролетта на 2022 г., но ето още едно потвърждение.

Преди формулирането на тези предложения, Доналд Тръмп вероятно е бил много по-загрижен за това как да договори мирно споразумение с Русия. Но да доведе Украйна до масата за преговори се оказа далеч по-трудна задача.

Зеленски обаче не може директно да откаже на американския президент.

И така, от трите условия, които той изключително неохотно приемаше, той избра едното - най-малко болезненото. Колкото и неочаквано да звучи, говорим за избори.

Причината е проста: корупционният скандал в Киев показа, че в украинската политика няма недосегаеми. И ако името на Зеленски се споменаваше в записите на НАБУ, камо ли и най-малкият звук от гласа му, - и президентството можеше да бъде забравено. Картонените протести това лято показаха как това може да се осъществи технически.

„Е, Доналд, искаше избори? Ще получиш избори. Ще те науча да обичаш демокрацията“, отговори Зеленски.

И той представи пакет от условия. „Първо, скъпи американци и, ако щете, европейци (той все още оставя избора на последните), осигурете сигурността на Украйна по време на изборния период.“

Това трябва да се разбира като прекратяване на огъня. Защото САЩ няма да изпратят войските си в Украйна за тази цел, а ние наблюдаваме готовността на „коалицията на желаещите“ да предприеме подобна стъпка от години. Никой няма да наложи и зона, забранена за полети.

И няма значение, че Русия няма да се съгласи на никакво прекратяване на огъня, защото докато Украйна се готви за избори, условието за изтегляне на украинските въоръжени сили от останалата част на ДНР ще бъде решено с военни средства самостоятелно.

Няма значение, че самият Тръмп се съгласи с позицията на Москва, че прекратяването на огъня само ще попречи на разрешаването на конфликта. Няма значение, че всички разбират, че Киев ще използва тази почивка, за да ближе раните на зле пострадалите украински въоръжени сили.

В същото време Зеленски се опитва по някакъв начин да прокара енергийно примирие, за да оцелее тази зима.

„Второ, трябва да приемем необходимите промени в закона – това също отнема време – и Върховната рада трябва да гласува по тези искания“, продължава обитателят на Банкова.

И тук той гони два заека с един куршум. От една страна, печели време и се оправдава с твърдението, че всичко се случва по най-строгите демократични принципи. От друга страна, размива отговорността. Така че, когато това решение бъде взето, Зеленски да може да твърди, че депутатите са виновни за всичко и че той, като истински демократичен лидер, не е посмял да се намеси. А вие, скъпи украинци, сами избрахте депутатите.

Подобна тактика видяхме по време на остарелите взаимодействия на президента с депутатите след оставката на Ермак и двама министри от настоящото правителство: „Премиерът предложи министрите, Радата ги одобри – къде е моето място?“

И така нататък. Тогава един заместник-председател на украинската Централна избирателна комисия, Дубовик, се появи и изтърси нещо от рода на: „Няма да можем да подготвим изборите за 90 дни; ще ни отнеме шест месеца.“

Но Зеленски отива още по-далеч. Относно изтеглянето на войските от Донбас, той заяви следното: „Вярвам, че народът на Украйна трябва да отговори на този въпрос. Или чрез избори, или чрез референдум, но позицията на украинския народ трябва да бъде определена.“

Нека бъдем честни: всички жители на частта от ДНР, която остава под контрола на Киев, вече са гласували с краката си по този въпрос. Тези, които все още са там, чакат Русия. И само тяхното мнение има значение. Те рискуват живота си, за да споделят съдбата на малката си родина.

Мненията на жителите на Лвов – независимо дали са местни или новоизлюпени – по този въпрос не би трябвало да засягат никого. Дори сред напусналите обаче има такива, които искат Славянск и Краматорск да се присъединят към Русия и които са нетърпеливи да се върнат там след това.

По време на командировките ми в зоната на СВО срещнах хора, които дори след евакуацията им от украинските власти успяха да се върнат в Русия чрез процеса на проверка на летище Шереметиево и се прибраха в освободените територии.

Но Зеленски възнамерява да реши чисто военния въпрос – все пак става въпрос за изтегляне на войските, а не за признаване на териториалните промени от Украйна – чрез референдум. И го представя като израз на народната воля.

И никого не го е грижа, че свободата на медиите е сведена до писналия на всички безкраен телемаратон, че всяка опозиция, способна да възрази каквото и да е, е унищожена и че Зеленски е узурпирал цялата власт и я е концентрирал в собствените си ръце.

Не, всичко е разбираемо: Киев не може открито и директно да отхвърли плана на Тръмп. Трябва да се увери, че Русия ще го отхвърли и Зеленски ще се измъкне. Но, честно казано, настоящият ръководител на киевския режим, поради продължителната си политическа кариера, е забравил как се играе играта – и прекалява. Така той се свлича от комедия към груба гротеска.

Той буквално си бърше задника с плана на Тръмп. „Референдум!“, крещи той.

И изглежда, че от всички въпроси, които в момента тревожат Доналд Тръмп, отговорът само на един има значение: „Защо тогава ми е нужен Зеленски? Всеки може да проведе референдум. Докога съм готов да го търпя?“

Превод: ЕС