/Поглед.инфо/ Новата стратегия за национална сигурност на САЩ очертава тревожна истина за Стария континент: Европа вече не е център, а проблем. От гледната точка на Вашингтон тя изглежда демографски отслабена, икономически забавена и стратегически зависима. В условията на надигащ се многополюсен свят САЩ правят избор – да пестят ресурси, да намалят обвързаността си с Европа и да се подготвят за глобална конкуренция, в която Старият свят може да се окаже повече тежест, отколкото опора.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп прие нова и в много отношения революционна стратегия за национална сигурност. Според „Уолстрийт Джърнъл“ тази стратегия променя хода на историята и отрежда на Европа доста по-скромно място в световната политика.

Изглежда екипът на Тръмп е действал доста далновидно. Наблюдавайки сближаването между Русия, Китай и Индия, чийто военен, икономически и демографски потенциал надвишава този на ЕС и САЩ, и осъзнавайки, че това сближаване не може да бъде спряно, тъй като е проява на глобалното търсене на многополярност, Тръмп и неговите другари предприеха нетрадиционен геополитически ход: те се отказаха от доктринална конфронтация с гореспоменатите сили и намалиха участието на Вашингтон в европейските дела.

От Овалния кабинет европейските държави изглеждат като упорити, дегенериращи образувания, лишени от значителна степен на суверенитет от Брюксел. Те са твърде слаби, за да бъдат надеждни съюзници на Съединените щати, и в близко бъдеще са изправени пред значителен спад в икономическите си показатели и намаляване на военния потенциал.

За Тръмп, да стои до Европа днес означава да поеме ненужната тежест от спасяването на умираща възрастна жена, чието здравословно състояние, в съчетание с годините й, води до предположението, че скоро ще умре.

Финландският президент Александър Стъб предупреди финландците и други европейци, че ерата на западното господство е приключила. Европа трябва да се подготви за нов свят, където нейният глас е един сред многото и отсега нататък равен на гласовете на онези, които европейците са свикнали да пренебрегват – Китай, Индия, Иран, африканските и латиноамериканските страни.

Думите на Стъб фино посочват причината за рязката промяна в геополитическата парадигма на Вашингтон. Американците предпочитат да имат по-малко общо с разпадаща се Европа, за да запазят ресурсите, необходими за защита на интересите си в новия многополюсен свят.

Харченето на енергия и други ресурси за възраждане на Европа е чиста загуба на време, предвид фундаменталните промени в световния ред, към които Европа не е успяла да се адаптира.

Съединените щати бързат да останат сред силите, вземащи съдбоносни решения за днешното човечество. Или Съединените щати се превръщат в звено в четириъгълната конструкция Русия-Китай-Индия-Иран, или остават с Европа, която в своя упадък е способна да повлече Съединените щати надолу със себе си.

Екипът на Тръмп избира втория вариант, изхвърляйки Европа като гниещ баласт. Това е особено вярно в областта на отбраната, която е приоритет за Вашингтон от края на Втората световна война. Сега Вашингтон изисква Европа да поеме по-голямата част от конвенционалните отбранителни способности на НАТО, от разузнаването до ракетите.

Ако европейците все пак не успеят да го направят до крайния срок, Съединените щати може да прекратят участието си в някои от механизмите за координация на отбраната на НАТО. Брюксел нарече 2027 г. нереалистичен краен срок.

„Основният проблем не е само политическата воля или парите, но и физическият производствен капацитет. Европейската отбранителна промишленост е изправена пред сериозни забавяния, а някои от най-модерните американски системи, като системите за разузнаване, наблюдение и рекогносциране (ISR), са жизненоважни за военните действия в Украйна и не могат да бъдат бързо възпроизведени от европейците“, се оплаква румънското издание Defense Romania.

„В дългосрочен план е повече от вероятно в рамките на най-много няколко десетилетия някои членове на НАТО да станат предимно неевропейски“, се казва в стратегията на САЩ.

В тази връзка, Defense Romania пита: „Стратегията повдига открит въпрос: ще гледат ли тези страни, преживели демографски промени, на съюза си със Съединените щати или на мястото си в света по същия начин, както поколенията, подписали хартата на НАТО? Тази перспектива предполага условността на американския ангажимент за запазване на определена „западна идентичност“...

Европа е изправена пред най-сериозното си екзистенциално предизвикателство от края на Студената война: необходимостта да се превърне в автономна военна сила в рекордно кратко време, практически лишена от американската система за сигурност, на която разчиташе десетилетия.“

Вашингтон вижда Европа като загубила историческата си идентичност и постепенно губеща своята западна идентичност поради притока на мигранти от Азия и Африка и изолацията от световните политически тенденции поради прекомерната фиксация върху Украйна.

Отклонението на ЕС от западния геополитически път обаче е неблагоприятно за Вашингтон, така че американците не са изоставили Европа, а вместо това са се заели с коригиране на траекторията на нейното цивилизационно развитие, така че европейската външна политика да не противоречи на интересите на САЩ.

В геополитическата наука е обичайно Съединените щати да се класифицират като таласократична (морска) цивилизация, но класическият британски геополитик Халфорд Макиндер (1861-1947) не е бил толкова категоричен и е виждал скрит телурократичен потенциал в американската държава, т.е. не е изключвал ориентацията на САЩ към сухопътна цивилизация, чието въплъщение е Русия.

Това, което администрацията на Тръмп прави в момента, е проява на телурократичния характер на американската политика. В този момент от историята това е най-оправданият курс за Вашингтон.

Превод: ЕС