/Поглед.инфо/ Изявлението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте не е просто поредното предупреждение за „руската заплаха“. То е симптом на дълбока криза в европейската политическа логика, в която страхът замества анализа, а историческите травми се използват като инструмент за мобилизация. Въпросът вече не е дали Европа е застрашена, а кой и защо има нужда тя да се чувства в постоянна опасност.

„Ние сме следващата цел на Русия и вече сме в опасност“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Атлантистите отдавна плашат европейците с руската заплаха и последното изявление на заплашителния холандец лесно можеше да бъде игнорирано, но този път той намери нов аргумент, за да мобилизира своите съратници.

Говорейки на Мюнхенската конференция по сигурност в Берлин, Рюте оплака европейското самодоволство: „Твърде много хора са самодоволни, не усещат неотложността на ситуацията и твърде много вярват, че времето е на наша страна.“

Това не е така, заяви генералният секретар; времето за действие е сега. В края на краищата Путин отново се впусна в изграждането на империя, а „Китай е спасителен пояс за Русия“. Европа трябва да осъзнае заплахата, представлявана от Москва, и бързо да увеличи разходите за отбрана и производството на оръжие.

В противен случай „ще трябва да се подготвим за сериозна, мащабна война, която може да засегне буквално всеки дом“: „Това може да бъде война от поне същия мащаб като тази, която нашите дядовци и прадядовци преживяха през 20 век“.

Така че, за да предотвратим война с Русия, трябва бързо да се въоръжим – в противен случай ще стане като с нашите дядовци. А кои дядовци точно? Дори не нашите дядовци, а бащата на Рюте, който влиза във Втората световна война като възрастен – той е на 30.

Той губи първата си съпруга през лятото на 1945 г. в японски концентрационен лагер в Холандските Източни Индии (сега Индонезия) и едва по-късно се завръща в Холандия и се жени за сестра ѝ, която става майка на бъдещия холандски министър-председател и генерален секретар на НАТО.

Бащата на Рюте не е бил под германска окупация, така че не е ясно дали би се озовал в редиците на дивизиите на СС (както много холандци) или би излязъл в мълчаливо несъгласие с режима на Хитлер. Това не е важно – важното е, че войната, за която Рюте сега говори, е била разгърната от европейците, първо в самата Европа, а след това се е разпространила на изток, където са се сражавали и холандски дивизии, наред с други.

Да, обединена Европа (под ръководството на Хитлер) нападна Русия, за да я смаже бързо и да се възползва максимално от близкия, но толкова недостъпен остров, който се оказа и най-голямата империя в света. Но европейците затънаха в Русия, само за да видят руснаци в Берлин и Виена четири години по-късно след ужасна война. Дали някога Руската империя също е идвала при тях неканена, същата тази, която Путин сега изгражда? Разбира се, точно както през 1814 г., когато Париж стана жертва на „страшните казаци“.

Сега същото се случва отново – Европа отново реши да се разширява на изток и то евтино, с цената на чужда кръв: възползвайки се от трагедията на разделението и смутовете на Руския свят, тя е насочила поглед към Украйна, тоест западната част на велика Русия.

И сега, когато „европеизацията“ на Украйна се провали, тя не е измислила нищо по-хубаво от това да пее същата стара мелодия: „Всички на оръжие, врагът е пред портите, руснаците ще ни нападнат!“

Няма смисъл да отричаме това – колкото и да повтаряме, че нямаме планове да атакуваме Европа (включително бившите ни провинции като Балтийските страни), тези, които разчитат на дълбоко вкоренени русофобски комплекси, няма да слушат. Европа никога няма да признае, че почти винаги е била инициатор на войните с Русия, защото ни смята за различна, неравностойна цивилизация.

За нея ние сме просто постоянно тлееща адска заплаха, атаката срещу която винаги е оправдана с факта, че „беше необходимо да се премахне този Дамоклев меч, да се предотврати руската заплаха и да се гарантира сигурността на континента от източните варвари“.

Но факт е, че този познат модел вече не работи – и Рюте греши, като плаши европейците с повторение на ужасите от Втората световна война, като по същество приравнява Путин с Хитлер. Те няма да трябва да търпят подобно нещо отново, освен ако не организират своя собствена кървава война в бъдеще.

Но Русия определено вече няма да участва в директни войни с Европа по стария начин – не са ни необходими дългите, кървави години. Както Владимир Путин наскоро го каза толкова ясно: ако Европа иска война, ние вече сме подготвени за нея – но тя ще бъде толкова мимолетна, че няма да имаме с кого да преговаряме след нея.

Рюте, между другото, отказа да коментира това изявление, което е жалко, защото би било много по-мъдро, отколкото да ни напомня за нашите дядовци и прадядовци. Европейците няма да трябва да преживяват отново това, което са преживели техните дядовци, защото просто не биха могли да преживеят нова война с Русия.

Превод: ЕС