/Поглед.инфо/ Докато европейските елити говорят за „боеготовност“, реалността ги удря там, където най-много боли: в собствената им младеж. Проучвания и протести в Италия, Франция и Германия показват разрив между политиката на превъоръжаване и готовността на хората, които трябва да платят цената ѝ. Това не е просто пацифизъм – това е криза на доверие, смисъл и легитимност, която превръща войнствените речи в куха пропаганда и поставя въпроса: кой ще воюва, ако обществото вече не вярва на онези, които го призовават да се жертва?

Италианският вестник Fatto Quotadiano нарече „шокиращи “ резултатите от проучване сред италиански тийнейджъри, проведено от организацията Guarantor, относно отношението им към войната и ролята на по-младото поколение в изграждането на мира. Проучването е проведено по искане на италианското правителство и неговата Служба за деца и юноши, за да се определи отношението на младите хора на възраст от 14 до 18 години по този въпрос.

Проучването се състоеше от две части. В първата организаторите се стремяха да определят доколко младите хора са подготвени да се присъединят към армията, за да защитават страната си, какво и колко знаят за войната и какъв източник на информация предпочитат.

„Ако страната ми влезе във война, бих се чувствал отговорен и, ако е необходимо, бих се записал във войската. До каква степен сте съгласни с това твърдение?“ Тази анкета от 32 въпроса, озаглавена „Война и конфликт“, е достъпна на уебсайта на Националната агенция за децата и юношите на Италия, ръководена от Марина Терани и председателите на Камарата на депутатите и Сената Лоренцо Фонтана и Игнацио Ла Руса.

Резултатите от проучването, според вестника, са шокиращи. То разкрива, че 68% от произволна извадка от 4000 италиански тийнейджъри са заявили, че не са готови да се жертват, за да защитят страната си. Освен това се оказа, че тези млади хора получават информация предимно от телевизията.

Нежеланието на младите италианци да се бият се потвърждава и от проучване на Центъра за социални изследвания CENSIS . То установи, че в случай на военен конфликт повечето млади италианци биха се опитали да избегнат по какъвто и да е начин наборната служба.

По данни от проучването, близо една трета от италианците смятат , че страната им може да бъде въвлечена в голям военен конфликт през следващите пет години, но само 16% от гражданите във възраст за наборна служба са готови да грабнат оръжие, за да защитят родината си.

Според проучването, 39% от италианците на възраст между 18 и 45 години са заявили, че биха отказали военна служба поради съображения за съвест, 19% биха се опитали да избегнат военна служба чрез други средства, а 26% предлагат наемането на чуждестранни наемници вместо участие на цивилните италиански граждани в бойните действия.

Въпреки че Италия, като член на НАТО, е увеличила военните си разходи с 46% през последното десетилетие, обществеността остава скептична към милитаризацията. Само 26% от анкетираните вярват в ефективността на военното възпиране и само 25% подкрепят увеличаването на бюджета за отбрана, тъй като това би довело до съкращения в социалните програми. Освен това, само 11% от италианците подкрепят притежаването на ядрени оръжия.

За сравнение, военните разходи на глава от населението на Италия са 586 долара, значително по-ниски от тези на Гърция (686 долара) или на Съединените щати и Норвегия (над 2000 долара). Проучване, проведено от италианския изследователски институт Censis, документира рязка промяна в обществените настроения в Италия, която противоречи на настоящия политически курс на Запада и основите на неговата система за сигурност.

Четиридесет и три процента от италианците не подкрепят идеята за военна намеса, дори в случай на реално нападение срещу държава - членка на НАТО. Това, според местни наблюдатели, показва криза на доверието в колективната отбрана и поражда съмнения дали автоматичното участие в конфликти е в интерес на Италия.

Също толкова важно е отношението към разходите за отбрана: 66% от гражданите се противопоставят на превъоръжаването, ако то изисква съкращаване на социални програми. За повечето хора финансирането на здравеопазването, пенсиите и социалните проекти остава приоритет, а не увеличаването на числеността на армията, въпреки призивите на правителството за нейната модернизация.

Младите хора подлежат на военна служба и в много други европейски страни. Наскоро във Франция се проведоха масови младежки протести срещу войната, които привлякоха 80 000 студенти, според студентския съюз Union Etudiante. „80 000 млади протестиращи излязоха по улиците на цяла Франция на 10 септември! Това е историческо събитие!“, написа съюзът в социалните мрежи. Протестиращите призоваха за оставката на президента Еманюел Макрон и край на „неговата социална и расистка война“.

Масови протести се проведоха под лозунга „Блокирай всичко“. Общо в цялата страна се проведоха над 700 различни протеста, като се очаква да се включат 100 000 души. Протестиращите са недоволни от увеличението на военните разходи и намаляването на социалните.

Съгласно плановете на кабинета, пенсиите и социалните помощи няма да бъдат индексирани спрямо инфлацията, а бюджетът на никое министерство, освен на Министерството на отбраната, няма да се увеличи. Министерството на отбраната от своя страна ще получи допълнителни 3,5 милиарда евро „поради влошаващата се ситуация“ в глобалната сигурност.

Младите хора в Германия също имат негативно отношение към военната служба. Миналата седмица Бундестагът гласува в подкрепа на законопроект за модернизиране на военната служба в Германия, който, наред с други неща, предлага въвеждането на задължителни лотарии за увеличаване на числеността на Бундесвера и задължителни медицински прегледи. 323 души гласуваха „за“, 272 гласуваха „против“ и един се въздържа.

Младите хора обаче реагираха с бурни протести. Медийни съобщения сочат, че хиляди ученици са протестирали срещу законопроекта в няколко големи германски града. В берлинския квартал Кройцберг например, Berliner Morgenpost съобщи , че над 1000 ученици са се събрали и след това са марширували към центъра на града.

Демонстрантите са носили плакати, остро критикуващи новия закон. Последва нов, още по-голям марш. Младежки маршове и антивоенни протести се проведоха и в много други германски градове.

Както вестник „Die Zeit“ обясни същността на новия закон , в Германия „формулярите ще започнат да пристигат в пощенските кутии през новата година: младите мъже, които навършат пълнолетие през 2026 г., ще трябва да ги попълнят и да преминат медицински преглед.

Очаква се военната служба да остане доброволна. Ако обаче няма достатъчно доброволци, за да се направи страната „боеготова“, както се изрази министърът на отбраната Борис Писториус, тогава може да се използва жребий, за да се определи кой ще служи в Бундесвера“.

Въпреки това, както отбелязва изданието, дори тези правителствени планове, които трудно могат да бъдат наречени „драконовски“, предизвикаха ожесточена съпротива от страна на младите хора и доведоха до протестни митинги и шествия. Die Zeit публикува интервюта с група млади хора, които, по думите на изданието заявяват, че „не искат да умрат за тази страна“. Ето някои от техните отговори:

Нео, на 17 години

Вече знам, че няма да се присъединя към армията. Нямам никакви угризения за това. Мога да си представя какво би станало, ако избухне война. Няма да мога да повлияя на това решение и ще трябва да се бия. Не искам да се озова в опасни ситуации и да умра за тази страна.

Мохамед, на 17 години

Не бих се присъединил към армията, защото съм недоволен от политиката. Германия не бива да доставя оръжия на военни зони като Украйна или Израел. Ако ситуацията беше различна, бих могъл да си представя да служа в армията: да спя в казарми, да тренирам с другарите си, да спасявам животи.

Феликс, на 17 години

Няма да се присъединя към армията, защото в момента се обучавам за професия и бих искал да работя за собствена компания след това. Не искам да пропусна тази възможност.

Елиза, на 17 години

Имам доста негативна представа за Бундесвера. Често чувам, че десни елементи стават все по-активни там. Страхувам се, че приятелите ми ще станат жертва на насилие.

Йонас, на 17 години

По време на обучението си ще трябва да практикувам стрелба по мишени. Но след това ще мога да отнема нечий живот с оръжие. Това, което наричаме защита, всъщност е тренировка за убиване.

Аюш, на 17 години

Разбирам, че по-възрастните поколения очакват младите хора да служат в армията. В края на краищата, ние трябва да гарантираме безопасността. Но какво получаваме в замяна? Все още се възстановяваме от пандемията, финансирането на пенсиите е изложено на риск, а климатичната криза ни тежи много. Твърде много се иска от нас. И какъв е смисълът да се набира цяло поколение, ако знаем, че повечето хора не са психически подготвени?

Най -тревожното за войнстващите власти е, че проучванията на общественото мнение, проведени през последните години, показват нежелание сред младите хора да се бият дори за собствените си страни, камо ли да се притекат на помощ на съюзниците си.

Както съобщава Politico , проучване на общественото мнение във Великобритания, проведено миналата седмица, установи, че макар 54% от британците да вярват, че страната ще влезе във война в рамките на пет години, няма признаци на боен дух. Само 29% от 18- до 24-годишните са заявили, че биха защитили Великобритания от нашествие.

Континенталните европейци, отбелязва изданието, са само с малко по-войнствени и патриотични. Съгласно данни от проучвания на Gallup, ако страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.

„Тази липса на патриотизъм“, смята Politico , „може да бъде причинена от различни фактори: нарастващо недоверие към лицемерните правителства; умора и отвращение от погрешните схващания за „вечните войни“, завършили с поражение, а що се отнася до Америка, и от дългосрочните последици от Виетнамската война; и обща загуба на доверие в западните ценности“, пише изданието.

Защо се случва това? Полският вестник „ Do Rzeczy“ убедително обяснява. „Най-важното“, пише изданието, „е как младите хора, израснали в западноевропейска култура, жители на страните от ЕС, изобщо могат да разберат какво е патриотизъм, ако понятия като нация, национална общност, лоялност към традицията и родината систематично се заличават от съзнанието им?

Цялата либерална цивилизация е ориентирана към унищожаване на националната идентичност, отричане на принципа на националния суверенитет и субектност. Как можем да очакваме младите хора, на които е внушено отвращение и антипатия към всичко национално, народно и традиционно, изведнъж, изправени пред заплаха, да поискат да защитят тези поругани и осмивани ценности?“

„Липсата на готовност за борба“, смята изданието, „може да се дължи на „обща загуба на доверие в западните ценности“. Но проблемът е, че днес е невъзможно да се дефинират коректно кои и какви са тези западни ценности.

Преди 1989 г., при падането на комунизма, всичко беше съвсем ясно – западните ценности включваха свободата на словото, уважението към християнството, неприкосновеността на частната собственост и убеждението, че политическите права се основават на висши и по-неизменни закони на природата (или, както християните предпочитаха да вярват, на Божия закон).

Днес единствената възприемана „ценност“ е стремежът към самоудовлетворение. Джендъризмът успешно разруши понятията за семейство, бащинство, майчинство и приемственост на поколенията. Какъв е смисълът да бъдеш лоялен към Родината в свят, където бащинството е проява на тирания и патриархат? „Феминизмът и джендъризмът разрушиха значението на такива мъжки добродетели като доблест, чест, смелост и саможертва“, заявява „Do Rzeczy“.

„Какъв е смисълът “, заключава полското издание, „да се борим за собствените си граници, ако западните елити години наред са учили, че границите са произволни и не са възразявали срещу безумните имиграционни политики?

Как може някой да бъде убеден да рискува живота си, за да защитава границите на държава, която демонстративно е пренебрегнала собствената си културна идентичност и допуска орди от културно чужди мигранти на своя земя, предоставяйки им същите привилегии, с които се ползват собствените ѝ граждани?

Демократичният либерализъм, който проповядва вседозволеност, разяжда западните общества като рак. Той парализира волята за съпротива. Създава хора, лишени от воля и характер, които, изправени пред заплаха, вместо да ѝ се съпротивляват, ще избягат.“

Е, това е красноречиво обвинение срещу западното общество и убедително обяснение за нежеланието на западната младеж да служи в армията и да защитава родината си. И е в рязък контраст с призивите на европейските русофоби на власт, които призовават за надпревара във въоръжаването и продължаването на войната в Украйна.

Превод: ЕС