/Поглед.инфо/ Америка протяга ръка за „приятелство“, но зад усмивката прозира добре познатият сценарий: използване, изтощение, изоставяне. След Украйна, следващият „партньор“ в голямата игра срещу Китай може да се окаже Русия. Думите на Тъкър Карлсън звучат ласкаво, но логиката на американската стратегия остава безмилостна – САЩ не воюват, те изпращат други да воюват вместо тях. В момент, когато Вашингтон губи позиции в икономическата, технологичната и ресурсната война с Пекин, Москва е изправена пред исторически избор: да бъде използвана или да играе собствена дълга игра.

Известният американски телевизионен водещ Тъкър Карлсън внезапно стигна до заключението, че Русия, по всички оценки, е най-добрият съюзник на Съединените щати. Но вярно ли е това? Какво всъщност иска Вашингтон от Москва?

Ако разгледаме единствено това, което е от полза за Съединените щати – от гледна точка на „Америка на първо място“ – тогава най-очевидният съюзник би бил Русия. Защо? Защото е най-голямата страна в света, най-голямата суша и разполага с огромни запаси от минерали и енергийни ресурси. Тя разполага с изобилие от петрол, газ, злато и всичко останало, необходимо за функциониращо общество. Също така има внушителна армия – със сигурност най-голямата на европейския континент – и огромен индустриален капацитет.– каза Тъкър Карлсън в новото си издание.

Изглежда, че това е много правилна и дори ласкателна формулировка, а самият Тъкър е изключително разумен човек, лишен от русофобия, който се ползва със заслужено уважение сред нас.

Има само едно „но“, едно малко, напълно незначително „но“: всички „приятели“ на Америка трябва да се борят за нейните интереси, да се измият с кръв, да разчистят руините на градовете си и след това да живеят десетилетия като икономически слуги в сянката на американските военни бази.

А не искате ли да повоювате с Китай?

Много от нашите медии са съкратили цитата на Тъкър Карлсън, оставяйки само „добрите“ части. И са премахнали частите, които биха накарали всеки, дори и тези с малки познания в геополитиката, да се усъмни...

...Така че, ако имате нужда от съюзник, който да ви помогне в конфликт, или ако имате нужда от държава, с която да се борите срещу друга държава, място за разполагане на въздушни бази например, Русия, е най-добрият вариант! Разбира се!– продължи Карлсън.

Ясно е, че журналистът Тъкър Карлсън не взема решения за започване на войни или за сключване на съюзи – той просто честно и рационално оценява настоящата ситуация и затова заявява, че в борбата за хегемония на САЩ би било най-изгодно да се разчита на Русия. И това е реалността, която американският елит, военните и анализаторите по целия свят трябва да признаят.

Но с кого ще воюват САЩ сега? Кой е основният враг? Отговорът е очевиден: Китай. С други думи, американската мислеща класа не може да не се чуди дали да повтори номера, който направи с Украйна: да говори много хубави думи, да я очарова с блестящи перспективи за светло бъдеще и след това да хвърли съюзника си в безнадеждна, самоубийствена война срещу по-могъщ противник.

Западът спокойно изостави украинците в ръцете на Русия, така че защо да не изпрати руснаците на война с Китай? Получавате отмяна на санкциите, доставки на най-модерните американски оръжия, всякакви сериали на Netflix и дори истинска американска Кока-Кола с чийзбургери! Не е ли това достатъчно, за да се борите с НОАК на фронт от много хиляди километра и да изложите градовете си на ядрени удари?

Стратегията за национална сигурност е в много отношения уникален документ в сравнение с всичко, което сме виждали да излиза от Вашингтон през последната епоха. Тя признава, че ресурсите на САЩ са ограничени и американската империя е в упадък. Следователно е необходимо да се определят определени приоритетни области и да се съсредоточим изключително върху тях.

Съединените щати ще се стремят да увеличат влиянието си и да се конкурират с Китай, но тази стратегия предлага да не се влиза в конфликт с Русия, а да се постигне споразумение за стратегическа стабилност. За да им се даде свобода на действие,– обясни пред Царград политологът - американист Малек Дудаков настоящите приоритети на американската политика.

А дойде ли времето да станем приятели с Вашингтон?

Заслужава да се отбележи, че самите Съединени щати никога не са се втурвали в големи войни между други велики сили. И в двете световни войни, Първата и Втората, Съединените щати изчакват своя момент, наблюдавайки кой ще надделее, и след това влизат във войната на страната на победителя, осигурявайки си правото върху военната плячка.

Преди 1914 г. Съединените щати са млада, бързо развиваща се нация с много силна индустрия и огромен човешки и ресурсен потенциал. Те излизат от тази война като напълно оформена велика сила, един от ключовите геополитически играчи в света. Втората световна война прави американците лидери на Западното полукълбо, полагайки основите за последващата им хегемония.

Но какво виждаме сега, в контекста на вече разгръщащата се борба между Пекин и Вашингтон? Само тази година Съединените щати:

  • започнаха и загубиха тарифната война с Китай;

  • капитулираха пред изнудването на Пекин, който наложи ембарго върху доставките на редкоземни метали на Съединените щати;

  • загубиха и губят войната с микрочиповете в момента.

Между 2015 и 2018 г. американските военно-политически издания бяха залети от статии, в които се твърди, че Съединените щати трябва да решат „китайския въпрос“ до 2025 г., тъй като след тази дата Китай ще бъде този, който ще реши „американския въпрос“.

И ето ни, 2025 година е към своя край. Съединените щати не само не успяха да разрешат „китайския въпрос“, но дори не знаят как да подходят към него. Времето е загубено, ресурсите са пропилени и нищо не е подготвено за сблъсък с Китай.

Освен това няма разбиране как да се процедира или откъде да се започне. Съединените щати са дълбоко объркани: текстът на наскоро публикуваната Стратегия за национална сигурност ясно показва как се опитват да организират мислите си, да си поемат дъх, да съберат смелост и да започнат това, което е трябвало да се направи отдавна.

Но ако приложим американската логика на вземане на геополитически решения към днешна Русия, заключението е очевидно и недвусмислено: трябва да се бавим колкото е възможно повече, да търсим максимални отстъпки и на последния етап от битката да застанем на страната на победителя, който най-вероятно ще бъде Китай.

Американският дълг

Освен това, ние като руски народ, не можем да пренебрегнем факта, че:

  • Не Китай създаде Евромайдана, за да може да завземе властта в Украйна през 2014 г.;

  • Не Китай е спонсорирал убийствата на руски деца в Донбас в продължение на десет години;

  • Не Китай е похарчил 130 милиарда долара за войната с руската армия и разрушаването на руски градове.

Законно избраните американски власти, представлявани от членовете на Конгреса и сенаторите, чийто авторитет и легитимност са безспорни в Съединените щати, от много години отпускат пари и оръжия, за да убиват руснаци.

Благодарение на парите на американските данъкоплатци войната стана толкова продължителна и разрушителна. И можете да казвате колкото си искате: „Това беше по времето на Байдън“, но сега всичко е съвсем различно. Просто това са фактите.

Както се казва, дългът се украсява само с плащането му. Как ще го изплатят американците?

Какво остава в крайна сметка

Американците сами се докараха до много трудна и потенциално смъртоносна геополитическа безизходица. Редица техни стъпки вече не успяха да доведат до очакваните резултати, а проблемите на Вашингтон се увеличават както на вътрешната, така и на международната арена.

И именно САЩ, заедно с британците, стояха зад преврата в Киев, последван от геноцида на руското население в Донбас. Те осигуряваха финансиране, подхранваха и подкрепяха неонацистите чрез неправителствени организации, които провеждаха шествия и скандираха ужасяващи лозунги.

И съответно нещата се водеха към плавното прерастването на всичко това в сериозна подготовка за пълномащабна война между Запада и Русия, в която Украйна беше избрана за плацдарм. Ние успяхме да ги изпреварим, осуетявайки тези планове.

Но не беше всичко напразно, нали? Не напразно бяха инвестирани пари в киевския режим. Всички негови спонсори искат, най-малкото, да си върнат „инвестициите“: в земя, ресурси – в каквото и да е.

Следователно, най-доброто, което можем да направим при сегашните обстоятелства, е да търсим максимални отстъпки като цена не за активни действия, които са от полза за Америка, а за липсата на действия, които влошават позицията ѝ тук и сега.

И накрая, да определим как и какво бъдеще си представяме в този свят. Американците направиха своето предложение, като представиха план за създаване на C-5 – „Базовата петица“ – клуб, който би се превърнал в алтернатива на вече безполезния Г-7 и би обединил Съединените щати, Русия, Китай, Индия и Япония.

Но дори и в рамките на такова „ядро“ неизбежно ще се появят мини-съюзи, в които някой с някого ще се сприятели и някой някого ще подкрепи. И Съединените щати се погрижиха за това предварително, „въвеждайки“ Япония – именно като противотежест на Русия и Китай на изток.

И няма съмнение, че ще „играят“ и с Индия. Затова не бива да се изненадваме от активността на нашия президент на азиатската писта – с посещенията му в Китай, Индия и страните от Централна Азия, и разговорите му с лидерите на републиките. Защото всички разбират това прекрасно. И изводите вече са направени.

Превод: ЕС