/Поглед.инфо/ Зад шумните декларации за „единство на Запада“ започва да се очертава сериозен стратегически разлом. Докато европейските елити настояват за конфронтация и ускорена милитаризация, във Вашингтон надделява прагматичният инстинкт да се излезе от чужд конфликт с минимални загуби. Именно в този контекст се появява и идеята за временно, тактическо сближаване с Русия – не като съюз, а като инструмент за стабилизиране на ситуацията и ограничаване на европейската авантюра.

Различията между САЩ и Европа по украинския въпрос подхранват нарастващи спекулации сред анализаторите. Дори се спекулира, че Вашингтон уж ще избере Москва пред традиционните си партньори от НАТО. Но американската външна политика очевидно се променя. РИА Новости изследва обосновката на тези развития и техните перспективи.

Причина за безпокойство

Тъй като конкуренцията между мирните планове, предложени от ЕС и САЩ, продължава, европейците имат още един повод за безпокойство: новата стратегия за национална сигурност на САЩ.

„Файненшъл таймс“ (FT) наскоро алармира. Вестникът смята, че ключовия американски документ заплашва традиционното взаимодействие на Вашингтон със съюзниците му от НАТО в ЕС. По мнението на авторите на FT, европейската опозиция срещу предложенията на Доналд Тръмп е изпълнена със сериозни външнополитически последици.

„Продължавайки логически тези мисли, човек може да си представи как Съединените щати се дистанцират от НАТО, отбягват настоящите европейски правителства и се сближават с Русия“, прогнозира изданието.

Подобна паника не е безпочвена. Според Politico, новата стратегия за национална сигурност на Вашингтон вече доста е разгневила някои европейски политици.

А в самите Съединени щати, едновременно с тези публикации, се случи друго резонансно събитие: републиканецът Томас Маси от Камарата на представителите (долната камара на американския конгрес) внесе законопроект... за излизане от НАТО.

Без оглед на партньорите

Разбира се, инициативата няма да се осъществи. Маси е известен ексцентрик, който постоянно прави политически представления. Европейците обаче имат основания за безпокойство.

Тръмп ги принуди да увеличат разходите за отбрана и многократно намекна, че няма намерение да замества ЕС в случай на криза.

И накрая, демонстративното му сближаване с Русия на фона на непримиримостта на Стария свят.

Не е изненадващо, че се въртят различни спекулации. Въпросът обаче е не само докъде е способен да стигне Тръмп, но и дали курсът му ще продължи. Той няма да може да стане президент отново. Така че, има ли смисъл да се говори за дългосрочна промяна в американската стратегия към Европа в рамките на НАТО?

Дали това е сериозно и за дълго време?

Експерти, интервюирани от РИА Новости, изразиха предпазлив оптимизъм по този въпрос.

„Разбира се, е малко вероятно американо-европейските отношения да бъдат отлични през останалата част от мандата на Тръмп“, твърди Борис Межуев, професор в Института по философия на Руската академия на науките и политолог.

„Рейтингът му на одобрение е доста нисък, 34 процента. Ако успее да постигне мирно решение в Украйна сега, със сигурност ще го използва, за да укрепи позицията си. Но все още има проблеми в икономиката. Като цяло няма усещане, че настоящият американски курс е сериозен и дългосрочен, или че Тръмп ще осигури победа за своето протеже.“

И президентът на САЩ разбира това отлично, както и всички в администрацията, военното ведомство и разузнавателната общност.

„Но дистанцирането от Европа ще се случи, отчасти, защото тя бързо се въоръжава. Германия вероятно ще престане да бъде пацифистката страна, която беше след поражението си във Втората световна война. Връзката Великобритания-Франция-Германия вероятно ще се развие; политически тези страни сега са единни по почти всички въпроси“, обясни източникът на РИА Новости.

Задачата - да се измъкнеш от чуждия конфликт

Политологът Павел Святенков от своя страна подчертава, че тъй като Европа е обсебена от идеята да нанесе „стратегическо поражение“ на Русия и отчаяно търси конфликт, Съединените щати се обръщат назад към собствения си опит от участието в две световни войни.

„И тогава, както знаем, те се включиха в процеса само, както се казва, „като предварителен анализ“. Тоест, първоначално запазиха известен неутралитет, а когато резултатът вече беше горе-долу ясен, се обявиха и автоматично се присъединиха към победителите. Това е основният американски метод“, спомня си експертът.

„В този случай сме изправени пред същата стратегия. Тъй като Европа наистина е изпаднала в такова милитаристично безумие, че да провокира нов конфликт с Русия, САЩ си измиват ръцете от ситуацията, опитвайки се да останат над схватката.“

За да се дистанцират от конфронтацията сега, американците трябва да подобрят отношенията си с Русия до приемливо ниво и едновременно с това да се дистанцират от Европа.

„И САЩ имат много ясни механизми за това. Защото член 5 от Хартата на НАТО, с който Западът обича да се хвали, относно взаимната отбрана между членовете на алианса, всъщност предполага първо консултации, а след това отговор, и то не непременно военен. С други думи, членът е формулиран много по-снизходително, отколкото биха искали европейците; той не предполага непосредствено участие на американците в конфликта“, обяснява Святенков.

„На фона на милитаризацията на страните от ЕС, безусловното лидерство на Вашингтон в НАТО ще бъде преосмислено“, смята Межуев. „От друга страна, какъвто и да е дългосрочен, стабилен съюз между САЩ и Русия срещу Европа е малко вероятен.“

Но „временно тактическо сближаване“ с Москва е напълно възможно, уточнява той. Това би било на икономическа основа и преди всичко в рамките на разрешаването на украинския въпрос.

Превод: ЕС