1.
Въпрос: Кой уби Гео Милев?
Отговор: Гео Милев е жертва на модерността.
Това „научихме“ в първата минута на предаването „История.бг“ от 20 януари 2025 г. Думи, подхвърлени мимоходом.
Коя „модерност“?!
И кои са носителите на тази „модерност“?
Очевидно и безпорно – Александър Цанков, ген. Вълков, ген. Русев, Славейко Василев, Иван Харлаков, Пане Бичев, авторите на ЗЗД, офицерите от Трета секция, касапите на ВМРО, предвождани от чичко Величко, глутницата агенти, доносници, копои, съгледвачи, биячи, колачи, удушвачи, главорези, примкаджии, шпицкомандаджии, една хунта, една шайка хладнокръвни масови убийци…
От Цанков и Вълков до Миле Кучкара и Пешо Вола – все модернисти, експресионисти, символисти, импресионисти, сюрреалисти.
Днес те са канонизирани и сакрализирани като невинни, непрежалими и най-свидни „жертви на комунизма“. Те са „наши застъпници, свети и безсмъртни – сега и во веки веков“! Така пише на „мемориала“ пред НДК.
2.
„Те се появиха като хунта за мъст… И се втурнаха по домовете, и извлачиха жертвите си… А вземените от домовете им не виждаха вече бял свят. Никакъв съд над никого не се произнесе, никаква присъда над никого… бидоха избити десетки хиляди с най-ужасни средства… В страната се развихриха събития от властвуващите, в които погинаха около 30 000 невинни като жертви на „неотговорни фактори”. Оттогава „неотговорни фактори” е въведено понятие в езика ни за изразяване на ужас и безумие, на подлост и скверност, на безчовечност и зверство… Делото на „неотговорните фактори” е подло и мерзко и то задълго взема връх, скова и изпълни с ужас и трепет сърцата… През втората половина на май 1925 г. „неотговорни фактори” погубиха сина ми Георги – поета Гео Милев…”. (Мильо Касабов, 1932 г.)
3.
Кой уби Гео Милев?
Този въпрос отеква на процеса срещу ген. Вълков и офицерите от Трета секция. Те не знаят. Не помнят. „Аз се разпоредих за него!“, казва ген. Вълков на съсипания баща. Не помни. Не помни този перверзник, който позира с поредната си любовница в порнографски фотосесии, този „арогантен палач с фини ръце и елегантен цинизъм” (по думите на Марсел Вилар), който през януари 1925 разпорежда:
„Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи – интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи – виновни или невиновни. Всеки заловен да се съди и екзекутира в 24 часа”. Не помни. Не знае.
За ген. Вълков левите интелектуалци са “най-способните и най-смелите”, следователно – най-опасните. Но Пане Бичев, шефът на Обществената безопасност мисли по-инак:
„Пред себе си имахме една революционна тълпа, а не отделни личности… тълпа, ръководена от безсъзнателен хипноз“! Не личности, не поети, писатели, журналисти, художници, учители, юристи. Не. „Тълпа!“.
И “доблестните офицери” – Порков, Прендов, Кефсизов, Сарафов, Кочо Стоянов и прочее – и те не знаят и не помнят. Ами как да помнят! Те са заети с важни дела! Те се разсипват от работа! Те разстрелват, бесят, душат, премазват, посичат… Брутално, свирепо, кръвожадно, с опиянение… Във Военното училище, в ІV Артилерийски полк, в Гвардейския полк, в І Пехотен полк…
Те имат „норма” – 50 души на нощ. Всяка нощ. 10 нощи – 500 убити. И колко нощи? Имат и ценоразпис. Офицерите изпълняват своя „патриотичен” дълг и „работят“ безплатно, за „благото на народа“, а всеки от бандата на ВМРО получава по 50 лева „хонорар” на нощ. 50 убити – 50 лева. За главата на Гео – 1 лев. За главата на Хербст – 1 лев. За всяка светла глава – 1 лев. Норма и ценоразпис.
4.
Из показанията по Дело № 634/23 август 1954 срещу ген.Вълков и офицерите от Трета секция; делото съдържа над 3 000 страници смразяващи самопризнания:
„Един от убитите прояви признаци на живот като слабо стенеше… един фелдфебел с една права лопата му нанесе 3-4 удара по лицето… вече не се чуваха стенания… Докараните лица биваха екзекутирани чрез теглене на въже от палатка, докато спре сърцето и ги доубиваха с тъпо оръдие… Поставя се примката и се тегли 5 минути, може би 10… Труповете прибирахме. Докато са топли ги сгъвахме на две, слагаха се и се връзваха в чували… След като беше натоварен и втория камион с труповете потеглихме за Илиенци… Като затрупаха труповете, хвърлиха отгоре 5 умрели кучета, офицерите и македонците отидоха да се почерпят“…
5.
Не знаем кога точно е убит Гео. В кой ден. По-скоро – в коя нощ. Не знаем къде точно е убит, в коя казарма. Убийците не знаят кого са убили.
Какво знаем?
На 14 май 1925 г. Гео е осъден на 1 година тъмничен затвор и 20 000 лв. глоба заради поемата „Септември”. Запазена е писмената защита на Гео „по угл. д. № 249/925 ІІІ. Угл. отд.“. Не съм юрист и няма да се впускам в тези дебри. Ще кажа само какво ми прави впечатление. Гео е обвинен по чл.5 от ЗЗД, приет януари 1924 г. С допълненията към ЗЗД от 16 март 1925 г. чл. 5 е отменен с чл.7 и чл.19, които предвиждат затвор от 5 години и 300 000 лв глоба. Обаче! Поемата е публикувана преди приемането на допълненията към ЗЗД. Следователно Гео е съден по един отменен текст и по два нови текста от ЗЗД, който пък няма обратно действие. Как тогава е осъден?!
На 15 май един литературен кърлеж пише „Осъден провокатор за насаждане на класова омраза с поемата си „Септември”. Днешни литературни кърлежи обявиха „Септември” за комунистическа пропаганда, а Гео – за посредствен поет и „лозунгаджия“.
На 15 май между 10 и 11 часа двама агенти, цивилни „модернисти“ отвеждат Гео „за справка”. Защо? В края на април 1925 г. в България пристигат трима британски депутати-лейбъристи – Уйлям МакКиндър, Джосая Клемент Уеджууд и Сесил Малоун. След тях – копоите на Пане Бичев. Пред тях – непробиваемо мълчание. Повечето интелектуалци отказват среща с депутатите. Не и Гео. Той им разказва за бруталните репресии на властта. Те, още на първата пресконференция в Белград препредават думите на Гео и, притиснати от журналистите, и въпреки изричната уговорка, изстрелват неговото име. И го обричат на гибел.
На 15 май надвечер съпругата и сестрата на Гео минават покрай Дирекцията на полицията и виждат Гео – помахва им с ръка от прозореца, деветия прозорец откъм реката, на последния етаж. Не знаят, че го виждат за последен път.
След 30 години ще видят неговия череп.
6.
На 57-та минута „История.бг“ стигна до гибелта на Гео. На 57-та минута! 57 минути участниците, увлечени в сладка раздумка, омайваха учениците в студиото със своите високи академични промишления за модернизма.
Оставаха 3 минути до края на предаването.
„Решаващите 3 минути“, както казват спортните коментатори.
За тези 3 минути бяха произнесени 5 грандозни лъжи.
Първата – че Гео Милев и Йосиф Хербст били вербувани от Коминтерна.
Втората – че с коминтерновски пари издавали своите вестници и списания.
100-годишни са корените на тези две лъжи! Източници – мамелюците на режима, изпаднали в екстаз от преврата на 9 юни: „Златно слънце озари българската земя! Слънцето на 9 юни! 9 юни ще остане записан със златни букви в историята на политическото ни и културно развитие!”…
Това са онези „литературни кърлежи“ и „вестникарски вонещици“ (по думите на Хербст), онези „литературни шпицкоманди“ (по думите на Гео), които, поради своето бездарие, некадърност и продажност стават съучастници в кървавите престъпления на „демокретените“ (така Хербст нарича Демократическия сговор). Няма да се изненадам, ако някои от тях най-патриотично са участвали в реденето на черните списъци.
„О, Геомилевщина, тъмна язва, която гледа на литературата с едно око, половин глава и четвърт мозък!”, злобее преди 100 години едно литературно нищожество. Достатъчно е да видим заглавията на статиите, в които мамелюците громят Гео: „Литературни уроди“, „Литературни лунатици“, „Литературни скорпиони“.
Освен „урод“ и „циклоп“, Гео е „размътен източник на модерната поезия“, той е сред „психопатите от немските и френските литературни кръчми“, „невежествен и с болно самомнение“, „с душа болнаво-амбициозна, без оригиналност и без творчески дар“, „рицар на отрицанието“, „на когото шарлатанията беше единствената гражданска добродетел“, „грубостта е единствената мярка, а отрицанието узаконен принцип“…
Йордан Бадев, фаворит на режима пише, че Гео „куцука с трагически усилия“ в поезията; че неговата лирика е „или декаданс или недоразумение“, „куха ритмика или чудовищно словонареждане“, което прикрива „мисловна и чувствена нищета“; че Гео „не признава никаква вътрешна хармония, никакво единство на мисъл или настроение, никакви закони на поетическото мислене“, създава „образи странни, страшни, чийто ефект е само един: да сплашат със своята чудовищност“…
Душераздиращо е стенанието на някакъв анонимник, разочарован, че Гео не е загинал при Дойран: „Нима и с тебе, когото считахме за безвъзвратно сринат от арената на живота, ще трябва да се борим сега?“…
Борят се. И сега. 100 години по-късно.
Днешните шпицкоманди нарекоха Гео „набеден пророк, наложен от комунистическата пропаганда” и постановиха, че „Септември” е „лишена от художествени изразни средства” и „не създава естетическа наслада с примитивизма си”. На кого Гео да „създава естетическа наслада“? На Цанков? На Вълков? На чичко Величко? На глутницата джелати? На копоите „със сиви лица, ниски чела и плоски очи“?
По същия тертип днешните демокретени с академични тоги периодично изхвърлят публицистиката на Ботев от учебните програми, понеже тя „предизвиква ужас и отвращение у децата“, „няма ангажимент към доброто и красивото като универсални категории“ и „не говори никой от сегашните езици на толерантността“. Към кого да бъде толерантен Ботев? Към „дивият, варварският и безчовечният турски ярем“? Към „това нечуто в Европа робство“? Към „цивилизованите европейски вълци“?
Третата лъжа – че Хербст имал предварителна информация, „разполагал със стария план за атентата“ (!) и публикувал своя репортаж преди атентата. Тази лъжа се търкаля от години из медиите – че Хербст „е пуснал предварително новината за атентата”, ерго – „е част от конспирацията”, ерго – „напълно основателно е ликвидиран”, ерго – Хербст не е никакъв „хуманист и мъченик”, нито „икона на българската журналистика”, за разлика от неговите убийци, тез икони, хуманисти и мъченици. Тази лъжа беше подхвърлена ей тъй, небрежно в национален ефир!
Йосиф Хербст е първият, който осъжда атентата в „Св. Неделя” и го нарича „сатанинско злодеяние“. Разпорежда да се отпечата второ издание на в. „Днес”. Тираж – колкото хартия има в печатницата. Вечерта на 16 април 1925 г. двама цивилни „модернисти“, копои безграмотни, ще го отведат „за справка“…
Четвъртата лъжа – че имало „версия“ (версия!), че Гео бил „намерен в един трап“.
Фактите:
През 1954 г. от ямите на Илиенския форт ще изровят останките на 87 антифашисти, погубени в черните нощи на белия терор. Всички ще останат неидентифицирани, с изключение на един – череп № 17, намерен на дъното на общия гроб.
Из съдебно медицинската експертиза:
„Череп №17 се намери лежащ на тила си и малко надясно… Този череп се намери на дълбочина 2,40 м. Под него други черепи не се намериха… В областта на дясното око се намери дясно изкуствено око с пъстър сиво-синково-зеленикав ирис (цвят на окото). Това изкуствено око на череп №17 тежи 2,20 гр., то е дълго 2,20 см, широко 1,60 см, дебело под централната му част под зеницата 0,9см, а в люспата 0,4 см, с по-закръглена форма и зеница, широка около 2 мм”. Всевиждащото око на Гео.
Експертизата доказва, че пораженията върху череп №17 съвпадат напълно с нараняването на Гео при Дойран на 28 април 1917, когато един шрапнел отнася почти цялата дясна част на черепа – челната кост, окото, очната ябълка и част от носа. Експертизата доказва още, че Гео е убит чрез загърляне (задушаване) с вдъженце от палатка, доубит е с тъп предмет и хвърлен пръв в трапа.
Петата лъжа – че Гео не бил разпознат, тъй като не била намерена „черепната метална пластина“. И изобщо – „дали е той в трапа?!“, подметна една корифейка.
Фактите:
Няма „черепна метална пластина“. И никога не е имало. Д-р Есер, основоположник на пластичната хирургия прави 12 операции на Гео. При най-сложната го кара да рецитира на немски стихове от немски поети. В операционния дневник д-р Есер записва стриктно етапите при лечението на Гео, ден по ден, операция по операция, до най-малката подробност. И не споменава никаква пластина. Ако беше сложил пластина, щеше да запише. Ако имаше пластина, тя щеше да бъде отбелязана в документите на Военно-инвалидната комисия от февруари 1921 г. Комисията констатира, че няма нито пластина, нито черепна кост. Под спуснатия перчем има кожа, тънка като ципа, под която пулсира титаничният мозък на Гео. Болката е жестока. От очната кухина, в която е изкуственото око, сълзи гной. Не може да работи повече от 1 час, без да си почине. Започва да ослепява и здравото око. Гео получава военно-инвалидна пенсия, колкото заплатата на един селски писар.
Четвъртата и петата лъжа се мотаят в блогове, фейсбук групи и маргинални сайтчета с кафеникав оттенък, списвани от графомани и псевдоисторици, които разправят измишльотини всякакви – че Левски се срещал с английската кралица, а Ботев – с Карл Маркс.
А какво още пише за Гео там?
Гео бил поканен любезно „за справка“, любезната полиция го освободила все така любезно, обаче комунягите го докопали, грабнали го, убили го, съчинили версията, че уж бил намерен в някакъв трап, после стоварили една камара скелети в Катедрата по съдебна медицина, домъкнали един череп и едно изкуствено око, казали, че това е Гео, обаче експертите не били съгласни, понеже липсвала „металната пломба на черепа“, но накрая се подчинили, понеже така им наредили комунистите!
А защо комунягите убили Гео? Отговор: „за да се прекъсне нишката на логистичната подкрепа на Гео за атентата в „Св. Неделя“!
Гео – атентатор!
7.
Тази „модерност“ битува из маргиналните предели. И не само там! Избуява в „научни трудове“, в дебели, обилно финансирани, рекламирани и награждавани „изследвания“ от по 700-900 страници в защита на невинните палачи, „свети и безсмъртни“. Техните жертви са изобличени и опозорени, лъжите и клеветите придобиват статут на исторически факти и научни доказателства, влизат в учебниците и звучат в националния ефир. Това е схемата за подмяна и фалшификация на историческата истина.
Гибелта на Гео е реванш за литературните и всякакви шпицкоманди. Тогава. И сега. И винаги. Защото: „тежко на просветения между невежите, тежко на знаещия между простаците, тежко на даровития между бездарниците“. (Мильо Касабов, 1935 г.).
Изказване на тематичната дискусия: „100 години от гибелта на Гео Милев“, 15 май 2025 г., София, Столична библиотека.
Нови времена
