/Поглед.инфо/ „Защо търсите Живия между мъртвите?“
1. „А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба…ала намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама човеци в бляскави дрехи… човеците им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?” (Лука, 24:1-5)
„Защо търсите Живия между мъртвите?” – този е въпросът, който ангелите задават на жените мироносици.
Към нас е този въпрос.
И много въпроси съдържа той:
Защо търсите Истината при лъжата?
Защо търсите Правдата посред неправдата?
Защо търсите Доброто при злото?
Защо търсите Любовта чрез омразата?
Защо търсите Спасението в измяната?
Защото:
Както ги търсим, тъй ги и намираме…
2. „Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли” (Матей 27:3,4)
Тъй казват първосвещениците на Иуда – „Ти му мисли!”.
За нас са тези думи.
3. „Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. (Матей 27:23,24)
Тъй казва Пилат на първосвещениците – „Вие му мислете!”
4. "Това е човекът!"
Не за Иисус са тези думи на Понтий Пилат, не. За нас са те, за нас. За човеците са те, за тези човеци, които днес викат "Осанна!", утре "Разпни го!", и пак "Осанна", и пак "Разпни го!"... И така - две хиляди години... Бог им е виновен.
5. За тия 30 сребърника, дето Юда ги върна, първосвещениците купиха една нива. На толкова оцениха Неоценимия. Това е тяхната сметка. За тях Спасителят струва 30 сребърника или една нива. На печалба са те – и Христос разпнат, и сребърниците върнати, и нивата купена, и с кесаря са добре… Така си мислят.
„Вие му мислете!”
За нас са тези думи.
6. Не е задължително да лъжеш. Достатъчно е да търпиш лъжата. Да се правиш, че тя не съществува, че я няма. Докато станеш част от лъжата, от измамата, от неправдата. И да им слугуваш, да ги проповядваш, да ги прославяш и възпяваш.
Не е задължително да правиш зло. Достатъчно е да се примиряваш със злото. Докато станеш част от злото. Да му служиш. Да забравиш що е Добро и що е Истина, та като ги срещнеш, да ги бичуваш, да ги осъдиш, да ги похулиш, да ги поругаеш и да ги убиеш.
Не е задължително да предателстваш. Достатъчно е да оправдаваш предателството. За да оправдаеш себе си за всичките свои малки и големи предателства. А има ли малки? И колко са малки малките предателства? А колко са големи големите? Има ли измерения?
Не е задължително да мразиш денонощно. Достатъчно е да забравиш единствената – единствената! – заповед на Иисуса Христа:
„Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан 15:12).
И още: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15: 13).
Както Той положи живота си за нас. И за тези, преди нас. И за тези, след нас. За всички нас го направи. Не за Себе Си.
7. За себе си той не поиска нищо. Освен: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти” (Матей 26: 39). А неговите ученици спяха.
И пак: „Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля” (Матей, 26:42) А неговите ученици спяха.
Не Го подмина тая чаша. Нищо не Го подмина.
Юда Го предаде, та отиде и се обеси; Петър се отрече трижди преди петлите първи да пропеят, та после горко плака; всички се изпокриха, оставиха Го.
Оставихме Го.
Бичуваха Го, защото ги изцери.
Разтерзаха Го, защото им даде надежда.
Похулиха Го, защото ги избави.
Опозориха Го, защото ги прослави.
Сред разбойниците Го вчислиха, защото ги спаси.
Измамник го нарекоха – „Ако си Син Божий, слез от кръста, спаси Се!”, викаха.
Убиха Го, защото донесе живот вечен.
Разпнаха Го, защото се страхуваха от Него.
Това Му е наградата тук, на земята.
А Той и в ада слезе – заради нас.
А в ада не Го разпнаха.
8. „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят” (Лука 23:34)
Тогава не са знаели. Тогава. И от злобно незнание са го разпнали.
Днес, 2000 години по-късно, знаем.
И всеки ден се отричаме от Него, и всеки ден Го предаваме, и всеки ден Го разпъваме. Него, Възкръсналия.
Като се отричаме от Него, себе си отричаме.
Като предаваме Него, себе си предаваме.
И като разпъваме Него, себе си разпъваме.
И всеки наш ден е един безкраен Разпети петък.
9. „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него” (Откр. 3:20-21).
Вече 2000 години стои той пред заключените двери на остуденелите нашите сърца и чака да чуем гласа Му, да Му отворим, да влезе при нас.
