/Поглед.инфо/ На тези избори БСП (май за първи път) непрестанно, подозрително настоятелно и упорито се рекламира като лява партия. Заедно с председателя й водачите на листите и всички, появяващи по медиите, а и на срещи и събрания повтарят, че БСП е единствената лява партия и щом е лява тя трябва да е в Народното събрание. Защото без лява партия политиката куца и нямало демокрация.
Добре, БСП иска чрез допълнителна идеологическа идентификация да привлече гласове, за да продължи да бъде парламентарна партия. Намерила е аргумент, който преди много много не използваше. Сега обаче не се разделя с него. Не знам как й се отразява на влиянието, но май не й се отразява. Добавката, че е не само единствена лява, ами и “модерна лява партия”, трябва да сложи, както се казва, точката над i и да постигне целта си.
Но защо тази партия не се афишира с определението “социалистическа”, т. е. , стремяща се към социализъм, който да осигури толкова мечтаната справедливост, социално равенства, братство, разум, високи темпове на икономическо развитие, нов начин на производство и разпределение, грижа за човека, солидарност, диктатура на пролетариата. Социализмът е идеология, но и социално политическа и икономическа система с други икономически и обществени отношение – не като тези, в които сега живеем. Той е не просто враг на капитализма и буржоазията, но е техен ликвидатор, който им е произнесъл историческата присъда.
Щом ще е лява и при това “модерна лява партия”, защо й нужно на БСП определението “социалистическа”. Хем социалистическа, хем лява. Разбира се тези две определения са от две политологични равнища, но подчертаването на “лявото” изисква непременно допълнително пояснения. В разбиранията на водачите и идеолозите на партията дори лявото е по-важно от социалистическа.
Определението “лява партия” изпраща БСП в друга, при това съвсем различна политическа характеристика. Най-радикално отчетено, лявата от тези характеристики е “социалдемокрация”. А социалдемокрацията е само условно лява – повече спрямо останалите буржоазни партии, които са десни, а не по своя същностен характер, цели и средства за постигането им.
Лявото на социалдемокрацията е ревизиране и в някаква малка степен преодоляване на капитализма. Ала без да се определя до каква степен е възможно това. Т е, “лява партия” е далеч от традициите на БСП, нейната история, политическите програми и цели, които си е поставяла. Но в България тя вече извърши контрареволюцията и реставрира капитализма – какво повече можем да искаме от нея, освен да пази своята реставрация и да работи за нея.
Затова БСП заявява своята “лява програма” по отношение на “политиката на доходите”1 като сега е добавила и “преодоляване на неравенствата”. Но това е все социалдемокрация, която ревизира капитализма и се опитва да принуди капитала “да развърже малко кесията”. Крум Зарков пък формулира нещо ново, което още повече подчертава социалдемократическия характер на БСП и профанира както “лявото”, така и “социалистическото”: “Европейската левица се обединява в защита на международното право и в противовес на войната”. Ето го “лявото” на “лявата партия”? И на единствената лява партия, която участва на тези избори. С това започва е обновлението на партията. Но с такава характеристика то бързо и безславно ще приключи, защото е неправилно проектирано и в него отсъства каквато и да било перспектива!
Дори да възкръсне (което е невъзможно), БСП ще се включи в списъка на “левите партии” с дребнобуржоазен характер. Но тя точно поради тази причина е отдавна в това си състояние, от което все едно няма да излезе!
