/Поглед.инфо/ Преди 35 години на 4 април се роди ДУМА. Днес излиза брой 9646.

Животът на един вестник не се измерва само в години. Други са мерките.

Времето на ДУМА се измерва с 9646 изгарящи битки. За лявата идея, за унижените и оскърбените, за истината и паметта, за просвещението и духовността, за вярата и знанието, за националното достолепие, за Свободата на Словото. ДУМА се роди в едно грохотно време и създаде, и отвоюва територията на Свободното Слово.

Преди 35 години Стефан Продев създаде ДУМА.

И 35 години войната срещу ДУМА не спря.

За 35 години ДУМА преживя всичко.

Възторг и ненавист. Бесни агитки - сини и червени. Див остракизъм - ляв и десен, от чужди и от „свои“. Чуждите са ясни. Искаха ДУМА да изчезне. Разбираха, че истинският противник е тъкмо ДУМА, че ДУМА е незаобиколим обществен фактор и политически субект. „Свои“ се опитваха да я купят, да я подкупят, да я присвоят, да я подменят, да я опитомят, да я унижат професионално, да я унищожат политически, да я съсипят финансово, за да стане ДУМА един стенлист, набичкан с лозунги, и дитирамби; да я превърнат в заложник, в параван, в инструмент на нечестиви интереси, перфидни предателства, политически интриги, подмолни сделки, в изтривалка, в послушно добиче на властови лукавства, коварства и мерзости.

Чуждите нарекоха ДУМА „чума“, „своите“ – „гноен цирей върху гърба на партията“. Чуждите горяха ДУМА“, „своите“ пригласяха - „ДУМА не е моят вестник“.

Чуждите наричаха Продев „интелектуално нищожество“, „деградирал Нарцис“ с „кастилско високомерие“ и „маниакално самочувствие“.

„Свои“ добавяха - „плъх“, „прероден Берия“, „рушител на партията“, „перо, подгизнало от егоизъм“, „чирак, упражняващ се в политически есеизъм“, който „с дребнава отмъстителност години бе експлоатирал партийния вестник, за да си вае фалшивия образ на някакъв патриарх“...

ДУМА спаси и опази БСП, пренесе я като албатрос, като небесен лоцман през страховития щорм на времето. За благодарност спасените рекоха заканително „ако Продев не се вразуми, ще си отиде без време“. Той си отиде. Без време. Те плакаха над неговия саркофаг. Лицемерно.

Големият Погром предстоеше.

Защото остана Продевият дух. Останахме ние, думаджиите, децата на Свободното Слово. За нас лявата идея не е поза, не е театър, не е празна тирада за пред простолюдието, а смисъл, кредо и същност. И почтеност. Това е толкова неразбираемо и недопустимо за тези, за които журналистиката е слугиня, готова да откликне на всеки каприз, на всяка безграмотна прищявка, пръкната от грандоманията и непомерните амбиции на партийни величия, вождове, вождеси, техните душеприказчици, питбули, лакеи и всякакъв обслужващ персонал. Идеите може и да са безсмъртни, казват си те, обаче интересите са вечни.

И преди 9 години започна Големият Погром.

„Някои другари смятат, че правите лош продукт“, казаха. „ДУМА трябва да умре“, казаха. Защото „никой вече не пише така”, казаха. „Как?”, попитахме. „Интелигентно“, отговориха. Понеже нацията се била опростачила. Ерго – ДУМА трябва да се опростачи. Да откликне подобаващо. А-ха. „Ще има оптимизация във вестника“, казаха. „В смисъл?“, попитахме. „Ще видите!“, отговориха ехидно. (Репликите са истински.)

Видяхме.

Погром. Политическа разправа. Издевателство над Продевия дух и традиции. Потъпкани принципи. Цензори и надзиратели. Репресии. Унижения. Маргинализация. На ДУМА бяха натресени одиозни персони, професионални посмешища, откровени бездария, наемници, чужди на лявата идея. Стожери на ДУМА и на българската журналистика бяха изхвърлени или принудени да напуснат. Брутално. Без обяснения. Гаулайтерите обявиха свободното слово за предателство, критиката за престъпление. Флагманът на левия печат беше унизен и превърнат в жалък стенлист.

Доволни ли сте? Вас питам, авторите на този погром. Където и да сте. И не ми излизайте с оправданието „Такова беше времето“! Времената са едни и същи. Хората са различни. Едни са подлеци, други са почтени.

Вие тъй и не разумяхте, че ДУМА е вестник на лявата идея, че идеята е по-голяма и от най-голямата лява партия. Не разумяхте, че без ДУМА няма лява партия. Или целта е била точно тази?

Не разумяхте, че вестник, още повече ДУМА, не се прави с наемници, куртизанки, държанки, ласкатели, момчета за мръсни поръчки, опричници, мракобеси и прочее салфетки с поврътлива позиция и шавлив морал.

Не разумяхте, че Свободата на Словото е свещена! Че за тази Свобода и за това Слово са погинали светли глави, велики публицисти, поети и писатели. Няма и да разумеете.

Затова най-любезно ви съветвам. Не се мъчете да списвате лицемерни поздравления за годишнината на ДУМА. Освен това интелектуалните занимания са ви неприсъщи.

А ние, думаджиите, имаме рожден ден!

Ние сме тук. И винаги ще бъдем тук.

Въпреки!

Всуе се морите!