/Поглед.инфо/ В своя нов аналитичен материал проф. Ивайло Груев разкрива шокиращите задкулисни механизми, довели до военния сблъсък с Иран през 2026 г. Авторът анализира разпада на движението МАГА, ролята на фамилиите Кушнер и Епщайн и защо американският интерес бе принесен в жертва на амбициите на Тел Авив.

„Не мога с чиста съвест да подкрепя продължаващата война в Иран. Иран не представляваше непосредствена заплаха за нашата нация и е ясно, че започнахме тази война поради натиск от Израел и неговото мощно американско лоби“.

Джо Кент директор на Националния център за борба с тероризм

„И MAGA, нека ви кажа веднага, MAGA е мъртва. Тя е по-мъртва от мъртва и американците са бесни. Вече не признаваме президента Доналд Дж. Тръмп“, Кари Болер

Бивш служител в администрацията на Тръмп

“Имам еврейска дъщеря. Това не беше в плана, но много се радвам, че се случи. Обичаме Израел. Ще се борим за Израел на 100 процента, на 1000 процента. Той ще бъде там завинаги.“

Доналд Тръмп

Президент на САЩ

Припомням цитат от широко известния лист на генерал Уесли Кларк за “адресантите“ на “waronterror” (войната срещу терора) - Ирак, Либия, Сирия, Ливан, Судан, Сомалия: “Ние (САЩ) трябва да унищожим режимите на 7 страни в следващите 5 години“. За разлика от него администрацията на Тръмп дори не направи протоколния в такива случаи ПР ритуал да изясни причините за войната срещу Иран. Това, което бе обяснено на американското общество, бе, че в бъдеще Иран “може“ да удари САЩ, затова превантивно САЩ трябва да удари пръв. Идентично с обяснението за Гренландия - ако не вземем (т.е. анексираме) Гренландия сега, утре ще я вземат и китайци, и руснаци. Макар и “желязна“(!), тази логика подлежи на интерпретации. Ами ако иранците, китайците и руснаците един ден решат да променят мнението си, ако разбира се, изобщо са имали такова, и да не нападат?

Но да се върнем на Иран. “Иран не представляваше никаква заплаха за Америка! Администрацията на Тръмп започна тази война с лъжа.“ Това са думи на не кой да е, а на бившия секретар на ЦРУ Джон Бренан. Има една константа при страните, наречени адресанти на “war on terror”, включително Иран – това е Израел. Аргументите за експроприация на петрола в Близкия Изток и за не по-малко важното - контрол върху “петролното кранче“ към съперника на хегемона – Китай, безспорно са валидни аргументи, но от второстепенно значение.

В интерес на истината, през първия си президентски мандат Тръмп не посмя да започне военен конфликт с Иран. За това основна заслуга има началникът на генерални щаб на военните сили на САЩ - генерал Майк Мили, който въпреки експлозивния темперамент на Доналд Тръмп, систематично и твърдо се противопоставяше срещу подобно решение. Привържениците на МАГА изобщо не са си давали сметка за обсебеността на Тръмп да удари Иран. Парадоксално, тя е продължила, дори след като е станало ясно, че Тръмп е загубил изборите! Толкова за Америка на първо място!

Но при втория мандат Тръмп смени генерал Мили, както и висшето военно ръководство с така наречените “yesman”. Въпреки тази щателна селекция, надеждите се оказаха изненадващи. Началникът на генералния щаб генерал Дан Кейн, началникът на 17 разузнавателни агенции, включително на ЦРУ Тулси Габард, началникът на Националния център по контра-тероризма Джо Кент, всички те категорично са били против започване на военен конфликт срещу Иран. Както спомена Тулси Габард по време на изслушването й в Конгреса, окончателното решение е било на самия главнокомандващ. Дори това да е вярно, има нюанс, и то важен. Въпросът е имал ли е Тръмп избор? Оставям на читателите да преценят сами.

Цитирам заявлението на държавния секретар Марко Рубио: “Знаехме, че ще има израелски действия, знаехме, че това ще предизвика атака срещу американските сили и знаехме, че ако не ги нападнем превантивно, преди да започнат тези атаки, ще понесем по-големи жертви.“ Според изявлението на Рубио това означава нито повече нито по-малко, че „непосредствената заплаха“ не е била от ирански удар (американското разузнаване е дало информация, че такъв не се очаква), а от израелски удар срещу Иран, на който Иран се очаква да отвърне. Това променя изцяло уравнението за започването на конфликта в Близкия Изток, тъй като това решение, оказва се,

е взето не от Вашингтон, а от Тел Авив.

В конкретния контекст израелският премиер Бенямин Нетаняху е този, който на практика е взел решението за война и мир. Парадоксално, но на американската суперсила и все още хегемон й е отредено да свири втора цигулка. Факт сам по себе си твърде показателен за специалните отношения САЩ-Израел.

Има, разбира се, един друг далеч по-важен момент - желанието на Тръмп за военен сблъсък с Иран (с цел елиминиране на ядрената програма) не е единствено негов приоритет. Както публично призна израелският министър-председател Нетаняху, това е била негова мечта, но по-важното - неотменна стратегия за последните, забележете, 40 години! През 2026 г. тази мечта се реализира. В текста ми днес ще се опитам да изясня механиката на този процес, чиято стратегия се вписва в контекста на премахването на последния и най-важен от всички враждебно настроени към Израел съседни режими. Да припомним отново списъка на генерал Уесли Кларк. Според този списък Иран е определен като последното гео-политическо препятствие не само пред окончателното “омиротворяване“ в регионален план, каквото и да означава това, но и пред амбициите за осъществяването на плана “GreaterIsrael”.

За постигането на тази цел (елиминирането на режима в Техеран) наблюдаваме три самостоятелни вектора, които с прецизността на професионален снайпер се пресичат в една синхронизирана балистична траектория, за да стигнат до една единствена цел - датата 28 февруари 2026 г. - началото на американско-израелското салво срещу Иран. Сякаш водени от невидимата ръка на Провидението, или по-скоро на други сили, тези на пръв поглед самостоятелни траектории, се преплитат във времето и пространството (а може и в небитието) от фамилиите на Тръмп, Епщайн, Кушнер и Нетаняху.

Спал ли е Бенжамин Нетаняху в леглото на Джаред Кушнер?

Тривиалното лансирано извинение сред правоверните поддръжници на МАГА за непреклонна лоялност на Тръмп към израелските национални интереси е мнението, че е бил основно повлиян от “заблудени съветници.“ Макар и убедителен, подобен аргумент не издържа проверката на времето, още повече имайки предвид добре документираната следа на активна подкрепа към различни еврейски каузи, датираща от повече от 40 години. Прави впечатление, че това произтича от връзки, предшестващи с много години политическите му амбиции. Този извод изглежда особено значим, когато се опитваме да разплетем взаимните връзки на близките до Тръмп лица, които в един момент ще повлияят за вземането на съдбоносни решения на бъдещия президент. Но за това - по-късно.

Основата на този „афинитет“ започва с най-голямото влияние в живота на Доналд Тръмп - на неговия баща Фредерик Тръмп. Крупен предприемач на недвижими имоти в Бруклин, бащата на Тръмп приема много еврейски наематели в имотите си. Чрез тези взаимоотношения баща му става щедър дарител на много еврейски каузи. Благотворителните начинания на бащата водят до активно участие на самия Доналд Тръмп, социализирайки каймака на еврейската общност в Ню Йорк. Този период рисува една картина за Тръмп, различна от представата за негоу, доминираща сред привържениците на движението МАГА. Заедно с баща си младият Доналд Тръмп посещава редовно неделните служби в синагогата и е бил свидетел на връзките на баща си с елита на еврейската общност. Покрай благотворителната си дейност семейство Тръмп развива и лични приятелства със знакови лица от този елит - приятелства, които в един момент ще се окажат от съдбоносно значение. През 80-те години на миналия век Тръмп се сприятелява с Бенямин Нетаняху, който по това време е посланик на Израел в ООН в Ню Йорк. Тази „топла“ връзка между семейство Тръмп и Нетаняху ще продължи десетилетия, като в крайна сметка ще изиграе значителна роля в отношенията между САЩ и Израел, когато Доналд Тръмп вече не е инвеститор в недвижими имоти, а най-могъщият човек на Свободния свят.

Години преди да влезе в Белия Дом, Тръмп е удостоен с престижната награда „Дървото на живота“ от Еврейския национален фонд (JNF), най-високото хуманитарно отличие „в знак на признателност за тяхната изключителна общностна ангажираност, отдаденост на каузата на американо-израелското приятелство и преданост към мира и сигурността на човешкия живот“. А само година преди неговата първа иногурация той получава наградата „Свобода“ от „Алгемайнер“ за приноса си към отношенията между САЩ и Израел. Наградата е представена от дъщеря му Иванка, и по този повод той казва: „Имам еврейска дъщеря. Това не беше в плана, но много се радвам, че се случи.“ И добавя: „Обичаме Израел. Ще се борим за Израел на 100 процента, на 1000 процента. Той ще бъде там завинаги.“

Едни от най-известните лица от каймака на еврейската общност в Ню Йорк са вече известният Джефри Епщайн, Гислейн Максуел, както и баща й, медийният магнат Робърт Максуел, за който публично се знае, че работи за израелското разузнаване. В списание „Ню Йорк“ от 2002 г. Тръмп признава: „Познавам Джеф [Епщайн] от петнадесет години. Страхотен човек. Много е забавно да си с него. Дори се казва, че харесва красиви жени толкова, колкото и аз, и много от тях са по-млади. Няма съмнение – Джефри се наслаждава на социалния си живот.“

До този момент установихме следния факт: фамилиите Тръмп, Нетаняху и Епщайн не само се познават, но тяхното приятелство датира от десетилетия. В тази конфигурация ще се появи още едно знаково лице от елита на еврейското общество в Ню Йорк - бъдещият зет на Доналд Тръмп и архитектът на “Аврамовите споразумения“ от 2020 г. Джаред Кушнер.

Израснал е в Ню Джърси в изключително заможно ортодоксално еврейско семейство (баща му Чарлс Кушнер е вторият най-богат инвеститор в недвижими имоти), където силно се е наблягало на еврейската вяра и на чувството за еврейска принадлежност. Баба му и дядо му по бащина линия, оцелели от Холокоста, имигрирали в Съединените щати от Беларус, също са били влиятелни фигури в еврейската диаспора. В средата на 2000-те години Джаред Кушнер поема ръководството на KushnerCompanies, фирма за недвижими имоти, основана от баща му. Джаред се жени за Иванка Тръмп през 2009 г., тя приема юдаизма преди брака и двойката практикува съвременен ортодоксален юдаизъм. През 2017 г. Кушнер се присъединява към администрацията на тъста си като старши съветник, фокусирайки се върху Близкия изток.

“Ню Йорк Таймс“ съобщава една любопитна подробност - “че подрастващият Джаред се е отказал от леглото си и се е преместил в мазето, за да може Нетаняху да пренощува в дома им в Ливингстън, Ню Джърси.“

Така кръгът се затваря с най-приближения съветник на Тръмп по въпросите на Близкия Изток, с министър председателя на Израел Бенжамин Нетаняху, с който Тръмп има дългогодишно приятелство. Както и с милиардера Джефри Епщайн, в чиито скандални файлове е и името на Тръмп. Така Провидението, или нещо далеч по-прозаично, макар и разтегнато във времето, прави така, че трите самостоятелни вектора (фамилиите Нетаняху, Епщайн, Кушнер) се синхронизират в една единствена опция – бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Така спектърът при вземане на решения между двата полюса - парадигмата на убеждението и аргументите (“soft power” на Кушнер, който е и част от семейството) и принудата (“hardpower” на Епщайн и Нетаняху) поставя Тръмп в крайно деликатно положение, що се отнася до неговия избор.

Защо МАГА е мъртва?

Кари Болер, бивш служител в администрацията на Тръмп, декларира, че движението MAGA е „мъртво“, обвинявайки президента, че сляпо следва Израел по отношение на външната политика спрямо Иран. В предаването „Piers Morgan Uncensored“, Болер сподели: „Мисля, че чужда държава е окупирала нашето правителство и сега виждаме, че този президент на Съединените американски щати е повлиян от чуждо правителство. „И MAGA, нека ви кажа веднага, MAGA е мъртва. Тя е по-мъртва от мъртва и американците са бесни. Вече не признаваме президента Доналд Дж. Тръмп“.

Както е известно, Болер бе отстранена от Комисията по религиозна свобода на Белия дом, след като беше обвинена в антисемитизъм по време на изслушване, забележете, пред самата комисия за антисемитизъм. Изключително влиятелната в движението МАГА вече бивша конгресменка от щата Джорджия Маржори Тейлър Грийн също отправи остри критики към Тръмп по отношение на войната с Иран: „Бях на фронтовата линия за „Направи Америка отново велика. И „Направи Америка отново велика“ трябваше да бъде „Америка на първо място“, не Израел на първо място, не някаква чужда държава на първо място, не някакви чужди хора на първо място, а американският народ на първо място и нашите проблеми.“ Нещо повече, в социалните мрежи Грийн особено остро разкритикува също и позицията на вицепрезидента Джей Ди Ванс. Според изтекла информация, Ванс е изиграл решаваща роля при вземане на решението за започване на военен конфликт срещу Иран. „Те мразят Джей Ди, Те (МАГА) никога не искат той да бъде президент!.“

Очевидно лоялността към личността на Тръмп не е същата. Това личи от проведената анкета на CBS News/YouGov, в която 60% от участниците са против американския конфликт с Иран. Пред CNN Грийн формулира чувството на дълбоко предателство от страна на Тръмп към своята електорална база по следния начин: „Американският народ не гласува за това, участвах в безброй митинги из цялата страна за президента Тръмп, водейки кампания за него и републиканците, защото искахме да спечелим и на всеки един митинг казвахме: „Край на чуждестранните войни, край на смяната на режими.“

Разкол се наблюдава не само в МАГА, но и в самата Републиканска партия, особено след публичната оставка на Джо Кент, оттеглил се от поста директор на Националния център за борба с тероризма в знак на протест срещу войната с Иран. Кент не е първият служител в администрацията на Тръмп, който подава оставка във връзка с войната с Иран, но както твърдят сериозни анализатори, атмосферата във Вашингтон вече не е същата. Ето какво казва Кент: „Не мога с чиста съвест да подкрепя продължаващата война в Иран. Иран не представляваше непосредствена заплаха за нашата нация и е ясно, че започнахме тази война поради натиск от Израел и неговото мощно американско лоби.“

ДОПЪЛНЕНИЕ: Преди време изпратих запитване до Министерството на отбраната за отношението на България към войната и за разполагането на американски самолети на столичното летище “В. Левски”. И... получих следното съобщение от деловодството на МО: “На 17.03.2026 г. в 10:40 ч. в Министерство на отбраната Вашият документ "ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ КЪМ УВЕДОМЛЕНИЕ ПО ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ ПРОФ. ИВАЙЛО ГРУЕВ С ИСКАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ СЪГЛАСНО ЗДОИ" с ваш изходящ номер ИГ е регистриран с входящ номер 02-00-5”. Е, може пък все някога да ми отговорят...

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.