/Поглед.инфо/ В своя нов аналитичен материал проф. Ивайло Груев разкрива шокиращите задкулисни механизми, довели до военния сблъсък с Иран през 2026 г. Авторът анализира разпада на движението МАГА, ролята на фамилиите Кушнер и Епщайн и защо американският интерес бе принесен в жертва на амбициите на Тел Авив.

„Не мога с чиста съвест да подкрепя продължаващата война в Иран. Иран не представляваше непосредствена заплаха за нашата нация и е ясно, че започнахме тази война поради натиск от Израел и неговото мощно американско лоби“.

Джо Кент директор на Националния център за борба с тероризм

„И MAGA, нека ви кажа веднага, MAGA е мъртва. Тя е по-мъртва от мъртва и американците са бесни. Вече не признаваме президента Доналд Дж. Тръмп“, Кари Болер

Бивш служител в администрацията на Тръмп

“Имам еврейска дъщеря. Това не беше в плана, но много се радвам, че се случи. Обичаме Израел. Ще се борим за Израел на 100 процента, на 1000 процента. Той ще бъде там завинаги.“

Доналд Тръмп

Президент на САЩ

Припомням цитат от широко известния лист на генерал Уесли Кларк за “адресантите“ на “waronterror” (войната срещу терора) - Ирак, Либия, Сирия, Ливан, Судан, Сомалия: “Ние (САЩ) трябва да унищожим режимите на 7 страни в следващите 5 години“. За разлика от него администрацията на Тръмп дори не направи протоколния в такива случаи ПР ритуал да изясни причините за войната срещу Иран. Това, което бе обяснено на американското общество, бе, че в бъдеще Иран “може“ да удари САЩ, затова превантивно САЩ трябва да удари пръв. Идентично с обяснението за Гренландия - ако не вземем (т.е. анексираме) Гренландия сега, утре ще я вземат и китайци, и руснаци. Макар и “желязна“(!), тази логика подлежи на интерпретации. Ами ако иранците, китайците и руснаците един ден решат да променят мнението си, ако разбира се, изобщо са имали такова, и да не нападат?

Но да се върнем на Иран. “Иран не представляваше никаква заплаха за Америка! Администрацията на Тръмп започна тази война с лъжа.“ Това са думи на не кой да е, а на бившия секретар на ЦРУ Джон Бренан. Има една константа при страните, наречени адресанти на “war on terror”, включително Иран – това е Израел. Аргументите за експроприация на петрола в Близкия Изток и за не по-малко важното - контрол върху “петролното кранче“ към съперника на хегемона – Китай, безспорно са валидни аргументи, но от второстепенно значение.

В интерес на истината, през първия си президентски мандат Тръмп не посмя да започне военен конфликт с Иран. За това основна заслуга има началникът на генерални щаб на военните сили на САЩ - генерал Майк Мили, който въпреки експлозивния темперамент на Доналд Тръмп, систематично и твърдо се противопоставяше срещу подобно решение. Привържениците на МАГА изобщо не са си давали сметка за обсебеността на Тръмп да удари Иран. Парадоксално, тя е продължила, дори след като е станало ясно, че Тръмп е загубил изборите! Толкова за Америка на първо място!

Но при втория мандат Тръмп смени генерал Мили, както и висшето военно ръководство с така наречените “yesman”. Въпреки тази щателна селекция, надеждите се оказаха изненадващи. Началникът на генералния щаб генерал Дан Кейн, началникът на 17 разузнавателни агенции, включително на ЦРУ Тулси Габард, началникът на Националния център по контра-тероризма Джо Кент, всички те категорично са били против започване на военен конфликт срещу Иран. Както спомена Тулси Габард по време на изслушването й в Конгреса, окончателното решение е било на самия главнокомандващ. Дори това да е вярно, има нюанс, и то важен. Въпросът е имал ли е Тръмп избор? Оставям на читателите да преценят сами.

Цитирам заявлението на държавния секретар Марко Рубио: “Знаехме, че ще има израелски действия, знаехме, че това ще предизвика атака срещу американските сили и знаехме, че ако не ги нападнем превантивно, преди да започнат тези атаки, ще понесем по-големи жертви.“ Според изявлението на Рубио това означава нито повече нито по-малко, че „непосредствената заплаха“ не е била от ирански удар (американското разузнаване е дало информация, че такъв не се очаква), а от израелски удар срещу Иран, на който Иран се очаква да отвърне. Това променя изцяло уравнението за започването на конфликта в Близкия Изток, тъй като това решение, оказва се,

е взето не от Вашингтон, а от Тел Авив.

В конкретния контекст израелският премиер Бенямин Нетаняху е този, който на практика е взел решението за война и мир. Парадоксално, но на американската суперсила и все още хегемон й е отредено да свири втора цигулка. Факт сам по себе си твърде показателен за специалните отношения САЩ-Израел.

Има, разбира се, един друг далеч по-важен момент - желанието на Тръмп за военен сблъсък с Иран (с цел елиминиране на ядрената програма) не е единствено негов приоритет. Както публично призна израелският министър-председател Нетаняху, това е била негова мечта, но по-важното - неотменна стратегия за последните, забележете, 40 години! През 2026 г. тази мечта се реализира. В текста ми днес ще се опитам да изясня механиката на този процес, чиято стратегия се вписва в контекста на премахването на последния и най-важен от всички враждебно настроени към Израел съседни режими. Да припомним отново списъка на генерал Уесли Кларк. Според този списък Иран е определен като последното гео-политическо препятствие не само пред окончателното “омиротворяване“ в регионален план, каквото и да означава това, но и пред амбициите за осъществяването на плана “GreaterIsrael”.

За постигането на тази цел (елиминирането на режима в Техеран) наблюдаваме три самостоятелни вектора, които с прецизността на професионален снайпер се пресичат в една синхронизирана балистична траектория, за да стигнат до една единствена цел - датата 28 февруари 2026 г. - началото на американско-израелското салво срещу Иран. Сякаш водени от невидимата ръка на Провидението, или по-скоро на други сили, тези на пръв поглед самостоятелни траектории, се преплитат във времето и пространството (а може и в небитието) от фамилиите на Тръмп, Епщайн, Кушнер и Нетаняху.

Спал ли е Бенжамин Нетаняху в леглото на Джаред Кушнер?

Тривиалното лансирано извинение сред правоверните поддръжници на МАГА за непреклонна лоялност на Тръмп към израелските национални интереси е мнението, че е бил основно повлиян от “заблудени съветници.“ Макар и убедителен, подобен аргумент не издържа проверката на времето, още повече имайки предвид добре документираната следа на активна подкрепа към различни еврейски каузи, датираща от повече от 40 години. Прави впечатление, че това произтича от връзки, предшестващи с много години политическите му амбиции. Този извод изглежда особено значим, когато се опитваме да разплетем взаимните връзки на близките до Тръмп лица, които в един момент ще повлияят за вземането на съдбоносни решения на бъдещия президент. Но за това - по-късно.

Основата на този „афинитет“ започва с най-голямото влияние в живота на Доналд Тръмп - на неговия баща Фредерик Тръмп. Крупен предприемач на недвижими имоти в Бруклин, бащата на Тръмп приема много еврейски наематели в имотите си. Чрез тези взаимоотношения баща му става щедър дарител на много еврейски каузи. Благотворителните начинания на бащата водят до активно участие на самия Доналд Тръмп, социализирайки каймака на еврейската общност в Ню Йорк. Този период рисува една картина за Тръмп, различна от представата за негоу, доминираща сред привържениците на движението МАГА. Заедно с баща си младият Доналд Тръмп посещава редовно неделните служби в синагогата и е бил свидетел на връзките на баща си с елита на еврейската общност. Покрай благотворителната си дейност семейство Тръмп развива и лични приятелства със знакови лица от този елит - приятелства, които в един момент ще се окажат от съдбоносно значение. През 80-те години на миналия век Тръмп се сприятелява с Бенямин Нетаняху, който по това време е посланик на Израел в ООН в Ню Йорк. Тази „топла“ връзка между семейство Тръмп и Нетаняху ще продължи десетилетия, като в крайна сметка ще изиграе значителна роля в отношенията между САЩ и Израел, когато Доналд Тръмп вече не е инвеститор в недвижими имоти, а най-могъщият човек на Свободния свят.

Години преди да влезе в Белия Дом, Тръмп е удостоен с престижната награда „Дървото на живота“ от Еврейския национален фонд (JNF), най-високото хуманитарно отличие „в знак на признателност за тяхната изключителна общностна ангажираност, отдаденост на каузата на американо-израелското приятелство и преданост към мира и сигурността на човешкия живот“. А само година преди неговата първа иногурация той получава наградата „Свобода“ от „Алгемайнер“ за приноса си към отношенията между САЩ и Израел. Наградата е представена от дъщеря му Иванка, и по този повод той казва: „Имам еврейска дъщеря. Това не беше в плана, но много се радвам, че се случи.“ И добавя: „Обичаме Израел. Ще се борим за Израел на 100 процента, на 1000 процента. Той ще бъде там завинаги.“

Едни от най-известните лица от каймака на еврейската общност в Ню Йорк са вече известният Джефри Епщайн, Гислейн Максуел, както и баща й, медийният магнат Робърт Максуел, за който публично се знае, че работи за израелското разузнаване. В списание „Ню Йорк“ от 2002 г. Тръмп признава: „Познавам Джеф [Епщайн] от петнадесет години. Страхотен човек. Много е забавно да си с него. Дори се казва, че харесва красиви жени толкова, колкото и аз, и много от тях са по-млади. Няма съмнение – Джефри се наслаждава на социалния си живот.“

До този момент установихме следния факт: фамилиите Тръмп, Нетаняху и Епщайн не само се познават, но тяхното приятелство датира от десетилетия. В тази конфигурация ще се появи още едно знаково лице от елита на еврейското общество в Ню Йорк - бъдещият зет на Доналд Тръмп и архитектът на “Аврамовите споразумения“ от 2020 г. Джаред Кушнер.

Израснал е в Ню Джърси в изключително заможно ортодоксално еврейско семейство (баща му Чарлс Кушнер е вторият най-богат инвеститор в недвижими имоти), където силно се е наблягало на еврейската вяра и на чувството за еврейска принадлежност. Баба му и дядо му по бащина линия, оцелели от Холокоста, имигрирали в Съединените щати от Беларус, също са били влиятелни фигури в еврейската диаспора. В средата на 2000-те години Джаред Кушнер поема ръководството на KushnerCompanies, фирма за недвижими имоти, основана от баща му. Джаред се жени за Иванка Тръмп през 2009 г., тя приема юдаизма преди брака и двойката практикува съвременен ортодоксален юдаизъм. През 2017 г. Кушнер се присъединява към администрацията на тъста си като старши съветник, фокусирайки се върху Близкия изток.

“Ню Йорк Таймс“ съобщава една любопитна подробност - “че подрастващият Джаред се е отказал от леглото си и се е преместил в мазето, за да може Нетаняху да пренощува в дома им в Ливингстън, Ню Джърси.“

Така кръгът се затваря с най-приближения съветник на Тръмп по въпросите на Близкия Изток, с министър председателя на Израел Бенжамин Нетаняху, с който Тръмп има дългогодишно приятелство. Както и с милиардера Джефри Епщайн, в чиито скандални файлове е и името на Тръмп. Така Провидението, или нещо далеч по-прозаично, макар и разтегнато във времето, прави така, че трите самостоятелни вектора (фамилиите Нетаняху, Епщайн, Кушнер) се синхронизират в една единствена опция – бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Така спектърът при вземане на решения между двата полюса - парадигмата на убеждението и аргументите (“soft power” на Кушнер, който е и част от семейството) и принудата (“hardpower” на Епщайн и Нетаняху) поставя Тръмп в крайно деликатно положение, що се отнася до неговия избор.

Защо МАГА е мъртва?

Кари Болер, бивш служител в администрацията на Тръмп, декларира, че движението MAGA е „мъртво“, обвинявайки президента, че сляпо следва Израел по отношение на външната политика спрямо Иран. В предаването „Piers Morgan Uncensored“, Болер сподели: „Мисля, че чужда държава е окупирала нашето правителство и сега виждаме, че този президент на Съединените американски щати е повлиян от чуждо правителство. „И MAGA, нека ви кажа веднага, MAGA е мъртва. Тя е по-мъртва от мъртва и американците са бесни. Вече не признаваме президента Доналд Дж. Тръмп“.

Както е известно, Болер бе отстранена от Комисията по религиозна свобода на Белия дом, след като беше обвинена в антисемитизъм по време на изслушване, забележете, пред самата комисия за антисемитизъм. Изключително влиятелната в движението МАГА вече бивша конгресменка от щата Джорджия Маржори Тейлър Грийн също отправи остри критики към Тръмп по отношение на войната с Иран: „Бях на фронтовата линия за „Направи Америка отново велика. И „Направи Америка отново велика“ трябваше да бъде „Америка на първо място“, не Израел на първо място, не някаква чужда държава на първо място, не някакви чужди хора на първо място, а американският народ на първо място и нашите проблеми.“ Нещо повече, в социалните мрежи Грийн особено остро разкритикува също и позицията на вицепрезидента Джей Ди Ванс. Според изтекла информация, Ванс е изиграл решаваща роля при вземане на решението за започване на военен конфликт срещу Иран. „Те мразят Джей Ди, Те (МАГА) никога не искат той да бъде президент!.“

Очевидно лоялността към личността на Тръмп не е същата. Това личи от проведената анкета на CBS News/YouGov, в която 60% от участниците са против американския конфликт с Иран. Пред CNN Грийн формулира чувството на дълбоко предателство от страна на Тръмп към своята електорална база по следния начин: „Американският народ не гласува за това, участвах в безброй митинги из цялата страна за президента Тръмп, водейки кампания за него и републиканците, защото искахме да спечелим и на всеки един митинг казвахме: „Край на чуждестранните войни, край на смяната на режими.“

Разкол се наблюдава не само в МАГА, но и в самата Републиканска партия, особено след публичната оставка на Джо Кент, оттеглил се от поста директор на Националния център за борба с тероризма в знак на протест срещу войната с Иран. Кент не е първият служител в администрацията на Тръмп, който подава оставка във връзка с войната с Иран, но както твърдят сериозни анализатори, атмосферата във Вашингтон вече не е същата. Ето какво казва Кент: „Не мога с чиста съвест да подкрепя продължаващата война в Иран. Иран не представляваше непосредствена заплаха за нашата нация и е ясно, че започнахме тази война поради натиск от Израел и неговото мощно американско лоби.“

Запрянов отговори на проф. Ивайло Груев


В своята публикация “Манифактура на войната” (“Поглед инфо”, 26.03.2026) проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава - Канада, съобщи, че е изпратил запитване по Закона за достъп до обществена информация за това защо и как са разположени на американски военни самолети на столичното летище “В. Левски”. Съобщено му е, че то е получено и регистрирано в Министерството на отбраната на 17 март т.г. Проф. Груев вече е получил и отговор от служебния министър на отбраната Атанас Запрянов. Ето пълния текст на отговора.

ОТГОВОР НА МИНИСТЪР ЗАПРЯНОВ

“ДО

ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ ГРУЕВ

РЕШЕНИЕ

ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЧАСТИЧЕН ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНАИНФОРМАЦИЯ

На основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и постъпило в Министерството на отбраната (МО) заявление с допълнителна информация от г-н Ивайло Николаев Груев, регистрирано с вх. рег. № 02-00-5 от 17.03.2026 г. във връзка с препратено негово заявление по компетентност от администрацията на Президента с вх. наш рег. № 02-00-5 от 05.03.26 г., което е оставено без разглеждане, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация относно:

1. „Чии подпис(и) стои(ят) под това решение, което има реална опасност да бъде от историческо значение с дългосрочни и непоправими последици?“

2. „Еднолично от министър-председателя в оставка Росен Желязков ли е взето решение или е съгласувано с други инстанции (Министерство на външните работи, Министерство на отбраната, ДАНС както и други институции)? Налице ли са техните подписи?“

3. „Като парламентарна република каква е причината Българският парламент като висш държавен орган да не бъде своевременно консултиран при вземането на такова важно гео-политическо решение, пряко свързано с националната сигурност на страната?“

4. „Каква е причината международното гражданско летище “Васил Левски“ да бъде използвано, а не военните летища в Безмер и Граф Игнатиево, приспособени да приемат военни самолети?“

5. „Обяснението за “учение“ е несъстоятелно, след като всички световни медии, без изключение са пълни с публикации за предстояща военна атака на САЩ срещу Иран.“

6. „Вярна ли е информация, че правителството на САЩ официално е предупредило София, че летището “Васил Левски“ се превръща в мишена за иранските ракети?“

7. „Имайки предвид категоричното изявление на Техеран, коя е причината България да не последва отказът на правителствата на Румъния, Гърция, Турция, и на най-близкия съюзник на САЩ, Великобритания (всички те членове на НАТО) за недопускане на американските военни самолети на тяхна територия, съхранявайки своя неутралитет и национална си сигурност в един непредвидим военен конфликт? Каква е причината българското правителство да направи това стратегическо решение с непредсказуеми последици?“

8. „В случай на ескалация и превръщането на този конфликт в регионален, какви мерки възнамерява българското правителство да предприеме с цел потенциалните заплахи срещу национална сигурност на България.“

9. „В тази връзка взето ли е под внимание евентуалната намеса на Китай и Руската федерация и нейното отражение върху национална сигурност на България, в дипломатичен, политически, икономически, гео-политичен и имиджов план?“

10. „Бих искал да обърна внимание, че всяка военна намеса в нарушение на член 51 от Хартата на ОНН (използване на военна сила при самозащита) както и без изричното одобрение на Съвета на Сигурност на ООН се третира като “акт на агресия“ т.е. терминът според международното право е “агресивна война“, което означава, че участващи страни по право се санкционират с неизбежните в случая репарации.“

РЕШИХ:

Информацията по въпроси № 5 и № 10 не се предоставя. По същество същите се приемат като коментар и лично мнение на заявителя, тъй като в тях не се съдържа конкретно искане за достъп до обществена информация относно обществения живот в Република България, респ. за дейността на министъра на отбраната в качеството му на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ.

С оглед на това се приема, че в тази част заявлението не попада в приложното поле на закона и не подлежи на разглеждане по реда на ЗДОИ.

Предоставя се информация по въпроси № 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9.

По въпрос № 1: „Чии подпис(и) стои(ят) под това решение, което има реална опасност да бъде от историческо значение с дългосрочни и непоправими последици?“

Доколкото в изложението, в първото заявление от 05.03.2026 г. преди въпросите се сочи възникнала ситуация около летище „Васил Левски“ – София и същото е определено от Вас за „стратегически обект от изключително значение за националната сигурност във военно отношение“, то в контекста на първия въпрос се предоставя следната информация: съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 181/2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, стратегическите обекти в управление на Министерството на отбраната не са посочени в приложението към постановлението, а се определят от министъра на отбраната. В приложението към постановлението е посочено летище „Васил Левски“ – София, но не като обект от военно значение. Управлението му като стратегически обект е възложено по силата на Раздел VII – Сектор „Транспорт“, т. 2.8 от приложението към постановлението на министъра на транспорта и съобщенията и в тази връзка министърът на отбраната не е компетентен да събира и съхранява информация в контекста на зададения въпрос.

По въпрос № 2: „Еднолично от министър-председателя в оставка Росен Желязков ли е взето решение или е съгласувано с други инстанции (Министерство на външните работи, Министерство на отбраната, ДАНС както и други институции)? Налице ли са техните подписи?“

Налице е Решение № 205 на Министерския съвет от 4 март 2026 г. (поверително), взето на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 12 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили (ЗППТРБСЧВС) и по реда, регламентиран в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

По въпрос № 3: „Като парламентарна република каква е причината Българският парламент като висш държавен орган да не бъде своевременно консултиран при вземането на такова важно гео-политическо решение, пряко свързано с националната сигурност на страната?“

Разпоредбата на чл. 11 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили урежда, че Народното събрание разрешава преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили с политико-военен характер. В случая се касае за пребиваване с невоенен характер.

На следващо място и с оглед описаната от Вас фактическа обстановка, отбелязваме, че Народното събрание по силата на чл. 18 от ЗППТРБСЧВС е информирано за взетото от Министерския съвет решение по съответния ред.

По въпрос № 4: „Каква е причината международното гражданско летище “Васил Левски“ да бъде използвано, а не военните летища в Безмер и Граф Игнатиево, приспособени да приемат военни самолети?“

Дейностите, в обхвата на тренировката са планирани да се извършват от авиационна база Враждебна, разположена в северния район на летище „Васил Левски“ – София. Недостатъчното място за разполагане на такъв тип въздухоплавателни средства в авиационната база наложи определянето на зони за разполагане и обслужване на самолетите в района на гражданската част на летище „Васил Левски“ – София, и в този смисъл Летище „Васил Левски“ – София е било обект на заявяване по дипломатически път от посолството на САЩ в София за провеждане на тренировка във връзка с Мерките за усилена бдителност.

По въпрос № 5: „Обяснението за “учение“ е несъстоятелно, след като всички световни медии, без изключение са пълни с публикации за предстояща военна атака на САЩ срещу Иран.“

В това твърдение не се съдържа въпрос относно обществения живот в Република България нито за дейност на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ.

То не съдържа индивидуализирано искане за достъп до обществена информация, а представлява изразяване на мнение/твърдение от страна на заявителя. Поради това, посоченото е извън материалния обхват на ЗДОИ.

По въпрос № 6: „Вярна ли е информация, че правителството на САЩ официално е предупредило София, че летището “Васил Левски“ се превръща в мишена за иранските ракети?“

Не, не е вярна информацията.

По въпрос № 6 (втора част): „Известна е категоричната декларация на Техеран, че всяка една военна база и инфраструктура, взимаща участие в този конфликт подлежи на ответен удар? Уведомени ли са жителите на столицата че София е в обсега на ракетите на Иран?“

Информацията, която Министерството на отбраната предоставя официално, е съобразена с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, в интерес на защитата на интересите на страната, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика и конституционния ред. В тази връзка, Министерството на отбраната не носи отговорност за разпространението на изкривена или погрешно интерпретирана информация.

По въпрос № 7: „Имайки предвид категоричното изявление на Техеран, коя е причината България да не последва отказът на правителствата на Румъния, Гърция, Турция, и на най-близкия съюзник на САЩ, Великобритания (всички те членове на НАТО) за недопускане на американските военни самолети на тяхна територия, съхранявайки своя неутралитет и национална си сигурност в един непредвидим военен конфликт? Каква е причината българското правителство да направи това стратегическо решение с непредсказуеми последици?“

Целта на пребиваването на сили и средства от ВВС на САЩ е провеждане на тренировка в рамките на Мерките за усилена бдителност на Алианса. Това се потвърждава от официално постъпила дипломатическа нота от Посолството на САЩ в София.

По въпрос № 8: „В случай на ескалация и превръщането на този конфликт в регионален, какви мерки възнамерява българското правителство да предприеме с цел потенциалните заплахи срещу национална сигурност на България.“

В Министерството на отбраната се изготвят непрекъснато оценки на потенциалните заплахи, извършват се периодични прегледи на плановете за охрана и отбрана. В случай на заплаха се предприемат действия съобразно естеството на заплахата.

По въпрос № 9: „В тази връзка взето ли е под внимание евентуалната намеса на Китай и Руската федерация и нейното отражение върху национална сигурност на България, в дипломатичен, политически, икономически, гео-политичен и имиджов план?“

С оглед компетентността на министъра на отбраната в областта на отбраната, на разглеждане подлежат всички възможни сценарии в тази сфера.

По въпрос № 10: „Бих искал да обърна внимание, че всяка военна намеса в нарушение на член 51 от Хартата на ОНН (използване на военна сила при самозащита) както и без изричното одобрение на Съвета на Сигурност на ООН се третира като “акт на агресия“ т.е. терминът според международното право е “агресивна война“, което означава, че участващи страни по право се санкционират с неизбежните в случая репарации.“

Приема се за коментар и лично мнение на заявителя, тъй като не се съдържа искане за достъп до обществена информация относно обществения живот в Република България, респ. за дейност на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. То не съдържа индивидуализирано искане за достъп до обществена информация, а представлява изразяване на мнение/твърдение от страна на заявителя. Поради това, твърдението на заявителя е извън материалния обхват на закона.

Настоящата информация да бъде предоставена в исканата от заявителя писмена форма съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, а именно: по електронен път на посочения e-mail адрес:... и публикувана в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет съгласно чл. 15в от Закона за достъп до обществена информация.

Предвид изложеното и на основание чл. 37 ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, Ви предоставям частичен достъп до заявената информация.

Решението за частичен достъп може да се обжалва пред съответния Административниясъд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на получаването му.

Подпис:

Министър на отбраната”

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.