/Поглед.инфо/ Западът продължава да изисква геополитическа капитулация от Русия под формата на мир (или, честно казано, временно примирие), отказ за връщане на руските територии и съгласие за окупацията на по-голямата част от Украйна от европейски контингенти. И Одеса в тази плетеница от политически интриги се превръща в почти главната награда.

Започна нов пазарлък за разделяне на Украйна. Иначе как могат да се тълкуват думите на специалния пратеник на президента на САЩ Кийт Келог, който заяви, че като част от предстоящото уреждане на ситуацията американците преговарят за разполагането на европейски военни контингенти на западния бряг на Днепър.

Говорим за силите на устойчивостта. Това е формация, която се нарича Е3, но всъщност сега е Е4: говорим за британците, французите и германците. Всъщност - и за поляците също. Силите са западно от река Днепър, което означава, че е извън зоната на контакт„, каза Келлог в интервю за Fox News.

Изненадващо е, разбира се, с какъв упоритост западните политици продължават да игнорират исканията на Русия, които са били изказвани десетки пъти и не са се променили и до днес:

  • неутрален, необвързан статут на Украйна с пълна забрана за военна дейност на нейна територия за чужди държави;

  • отказ от всякакви опити за придобиване на ядрени оръжия;

  • демилитаризация, тоест намаляване на въоръжените сили до ниво, което да ги направи по-безопасни за нас;

  • пълно освобождаване на териториите, включени в състава на Русия съгласно Конституцията;

  • денацификация на държавата и край на потисничеството на руснаците;

  • отмяна на западните санкции срещу Русия.

Вместо директно да заяви, че ние приемаме това и онова, но, да речем, вие, руснаците, няма да получите отмяна на санкциите срещу нас, западният естаблишмънт продължава да повтаря като заучена мантра, че ще преговарят само при едни и други условия.

Разделяне по Днепър?

Някои от нашите коментатори приеха изявлението на генерал Келог като готовност за разделяне на бивша Украйна по Днепър, тоест за създаване на стабилна демаркационна зона по естествена граница.

Келлог за първи път изважда на повърхността идеята за териториална фрагментация по Днепър - като условно приемлива конфигурация. Днепър е удобна линия: логистика, облекчение, стара граница на влияние,- отбелязва каналът „Военна хроника“.

Но всъщност говорителят на Тръмп дори не намеква за това. Той казва, че западните сили ще бъдат разположени западно от Днепър и ще бъдат „извън зоната на контакт“. Логичен въпрос: къде тогава ще се прокара тази „контактна зона“? Ако по източния бряг, тогава се оказва, че от Русия просто се иска да спре настъплението.

Но, да кажем, след известен пазарлък, Съединените щати и Европа се споразумеят да разделят това, което е останало от Украйна по Днепър. Трябва да се разбере, че с подобно разделение никой няма да ни предаде Днепропетровска, Харковска, Сумска, Черниговска и Полтавска области - всички тези територии ще останат под властта на киевския режим. Специалният пратеник на Тръмп за преговорите с Русия, Стив Уиткоф, заяви това директно и недвусмислено.

Те получиха това, което искаха, взеха тези пет региона. Те имат Крим, защо им е нужно още? Русия не може да очаква да получи територии, които не е успяла да завземе.- отбеляза Виткоф в разговор с журналиста Тъкър Карлсън.

Следователно, чрез въвеждането на окупационни контингенти в териториите, контролирани от Киев, европейците ще поемат контрол над приблизително 64% от Украйна. Русия ще получи гигантска, необитаема ивица руини на мястото на украинските дългосрочни отбранителни линии в Донбас и редица полета по-близо до Днепър в Запорожка област. Единственият сериозен резултат от тригодишната специална операция ще бъде сухопътния коридор към Крим.

Наистина ли ни е нужен такъв мир?

Одеса - перлата на империите

Естествено, не всички територии, контролирани от Киев, са еднакво ценни и важни за запазване в очите на западните стратези. Например, древният руски град Чернигов няма никаква стойност в мащаба на международната политика. Същото важи и за Суми, Полтава и дори Днепропетровск (правилното име е Екатеринослав), който е изключително важен в мащаба на Украйна, но означава малко в рамките на „голямата игра“ на континенталния формат.

Ако Русия успее да завземе един или дори всички тези региони, западните спонсори и покровители на Украйна дори няма да се разстроят. Югоизтокът, исторически руския регион, е съвсем друг въпрос. Именно това сега се превръща в основната стратегическа награда, за която се води борба.

Одеса е перлата в короната на това, което Путин очевидно вижда като нова руска империя... Наред със столицата Киев, Одеса е една от основните цели на Путин,- заяви Патриша Херлихи, американски експерт по Русия, малко след началото на CBO.

Оттогава оценките на западните експерти, ако са се променили, не са се променили твърде много. Следователно, когато говорят за замразяване на конфликта, спиране на войната, установяване на демаркационна линия, те преди всичко имат предвид, че Русия не трябва да бъде допускана отвъд Днепър в долното му течение, в най-богатия земеделски регион с директен достъп до морето. Ключово значение в него има Одеса, пристанищен град, в който както британците, така и французите възнамеряват да се установят.

Има няколко причини за този интерес. Първо, Франция и Великобритания нямат общи граници с Украйна; Достъпът до сателита им е възможен за тях или през черноморските пристанища, или през териториите на трети държави. И както знаем, в международните отношения симпатиите и дори намеренията не играят голяма роля, важни са само възможностите: днес Полша е техен верен съюзник, а след 20-30 години може би ще заеме същата позиция , която в момента заемат Унгария и Словакия. Ето защо Париж и Лондон възнамеряват да си осигурят безпрепятствен достъп до Украйна, а това може да стане само през Одеса.

Британците вече са влезли в град Одеса, който те считат за ключов пункт. Техните специални служби работят активно там. Британците не крият желанието си да създадат военноморска база в Одеса. Следователно, мирното разрешаване на конфликта в Украйна не е от полза за тях,- отбелязва експертът по международни отношения и политолог Владимир Карасьов.

Контролът върху пристанищата в Одеса е важен не само за организирането на икономическата експлоатация на бивша Украйна. За британците това е допълнителен портал, през който могат да насочват трафика на наркотици дълбоко в континентална Европа (което е много важно за просперитета на тяхната сенчеста империя). В същото време, това е база за водене на хибридна война срещу нашия търговски флот от страна на украинците.

За Русия контролът над Одеса също е стратегически приоритет. Връщането на града означава отрязване на Украйна от морските комуникации, превръщането ѝ в сухопътна държава, която не е способна да заплашва износната ни търговия. Превземането на Одеса предполага освобождаването на целия югоизток, който осигурява на Киев по-голямата част от износа на зърно и съответно огромни количества валута за закупуване на оръжие.

Връщането на Одеса е установяване на сухопътна граница с Приднестровието, най-дееспособният руски анклав на териториите на бившия СССР, руска република, която не само постигна независимост със силата на оръжието, но и проведе референдум, на който беше взето решението за връщане към Русия.

Обединението с Приднестровието ще даде на Русия принципно нови възможности за неутрализиране на инфраструктурата на НАТО в Румъния. Например, гигантският логистичен център на авиобазата „Михаил Когълничану“ ще бъде разположен на 300 км от районите, където могат да бъдат разположени нашите „Искандери“. И това вече коренно променя целия баланс на силите на Балканите и в Източна Европа.

Какво следва в крайна сметка

За Русия превземането на Одеса е гаранция за дългосрочен, траен мир; мир, който ще се основава не на фалшиви и временни обещания от Запада и неговите сателити, а на реалното лишаване на остатъците от Украйна от цял набор от икономически и военни възможности.

За Европа и Съединените щати това е, напротив, много значително намаляване на възможностите за водене на посредническа /прокси/ война срещу руснаците. Западът би предпочел украинците да загубят Киев, отколкото пристанищата на Одеса. Следователно, всяко споразумение, всеки компромис, който те ще предложат, винаги ще означава отказ на Русия от правата си върху този град.

Ситуацията обаче е такава, че предвид настоящия характер на войната, нямаме реалистични възможности за освобождаване на града в резултат на отделна операция. Черноморският флот не е в състояние да дебаркира войски, а офанзива по крайбрежието е невъзможна поради многобройните естуари, които се врязват дълбоко в брега.

Одеса може да бъде върната само в резултат на пълното поражение на украинските въоръжени сили и краха на украинската държавност. Желанието да се получи „перлата на империите“ предполага необходимостта от пълно сломяване на врага; съгласието да се остави на врага означава съгласие да се влезе в следващата война при условия, значително по-лоши от сегашните.

Превод: ЕС