/Поглед.инфо/ От години България е в състояние на дълбока криза – институционална, политическа, конституционна, икономическа и т.н. „Институциите“ на прехода, оглавявани от едни и същи назначенци, подбирани по външни внушения от т. нар. „домова книга“, са обявили война на Върховния суверен – Народът. Прикрито или явно продължават да дълбаят устоите на българската държавност.
Лъжата е въздигната в квази законова норма. Последният епизод на поредицата лъжи и манипулации е свързан с конституционно разписаното право на Народа да се произнася по екзистенциални за нацията въпроси. Властта суспендира волята му – скрепена с над 600 хиляди подписа, за провеждане референдум за БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ! Към манипулациите на властта се присъединиха членове на Конституционния съд (КС). Читателят може да се запознае с Особеното мнение на достойния съдия Янаки Стоилов по к. д. № 13/2023г., за да се убеди във флагрантните неистини, съдържащи се в този порочен противоконституционен акт (https://www.constcourt.bg/bg/act-9690); след което да се запита: имат ли място в КС лица, които престъпват клетвата по чл.6, ал.1 на Закона за КС „да спазват добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията“?
На 24 февруари 2025 г. МС приема решение повторно да поиска от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен доклад. Макар месец по-рано финансовият министър Теменужка Петкова да бе обявила, че страната няма да подаде искане, докато не бъдат изпълнени критериите за инфлацията. Всъщност, тя само повтори Заключението на ЕЦБ отпреди половин година, че България не отговаря на критериите поради очакван ръст на инфлацията през 2025 г. заради по-скъпия ток за бита, отпадане на преференциалния ДДС за хляба и заведенията, харчене на резерва за повишаване общата стабилност на публичните финанси, други „счетоводни врътки“ и най-вече – неизпълнение на специфичните изисквания на ЕЦБ по върховенството на правото. Не е трудно да предположим, че очакваният от ЕК и ЕЦБ доклад, всъщност е написан от гуверньора на БНБ и кръга около премиера, които – против волята на Народа, в ПРЕСТЪПВАНЕ на клетвата по чл. 76, ал. 2 „да спазват Конституцията и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“, изпълняват чужда поръчка за окончателно загробване на страната ни.
Отпорът
Може да се твърди, че опитите на властта да вкара България в еврозоната против волята на Народа, отначало първосигнално, а след това все по-осъзнато мотивира съпротивителните сили на маргинализираното дотогава гражданското общество. Въпреки риска да бъдат санкционирани от цензурата на властта, малките островчета на свободното слово – независимите електронни медии, започнаха да дават гласност на авторитетни икономисти, юристи, публицисти, да разясняват опасностите от влизане в еврозоната,.
Гласуваното през април от 171 депутати „за“ приемане на еврото през 2026 г. – отново против волята на Народа и в ПРЕСТЪПВАНЕ клетвата по чл. 76, ал. 2, преля чашата на народното търпение. Акцията на 16 май 2025 г. в препълнената зала 1 на НДК бе отговор и продължение на започналите мащабни непартийни протести срещу поредния пагубен за нацията произвол на властта. А на 31 май повече от 300 хиляди в над 100 града излязоха на площадите. ОБЩАТА ВОЛЯ на българските граждани се изправи срещу предателството на мизерната шепа КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ!
Масовият отпор продължава. Българите не искат да бъдат третирани като поданици на Брюксел. И няма съмнение, че на 4 юни ще се мобилизират, за да блокират антибългарския замисъл на КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ в парламента. Възниква въпросът: Легитимно ли е това Народно събрание и може ли да говорим, че
България е в навечерието на предреволюционна ситуация?
В обзорна статия на многотомната американска Енциклопедия на обществените науки, понятието революция в политическата система на дадено общество (за разлика от понятието революция в науката, технологиите, медицината и пр.), се определя като:
„В най-общия смисъл под революция разбираме опитът да се извърши радикална промяна в системата на управление... Независимо от различните модели, всички революции обикновено водят до пълно или частично разрушаване на стария ред, следствие от неспособността на управляващата класа [да продължава да управлява]; или на икономическа криза, война или подобни събития. Една „революционна ситуация” не води обезателно до революция... ако революционерите не са способни на бързи и решителни действия. Източникът на революционното напрежение обикновено се корени в социалното недоволство, когато част от населението или дадена социална класа не получават политическите права, които смятат, че отговарят на тяхната тежест в обществото; когато се сблъскват с една закостеняла структура или елит; или когато не се изпълняват техните социални и икономически искания... Всички революции от secessio plebis и Марий в древния Рим до Френската и Руската революции са кулминация, последна фаза на дълъг и продължителен социален процес; не просто резултат от някакво внезапно недоволство от страна на част от населението...“ (International Encyclopedia of the Social Sciences, David L. Silles, Ed., The MacMillan Company and the Free Press, 1968, Vol. 13, рр. 501-507).Статията е колективен труд на обществоведи под редакцията на известния социолог проф. Уолтър Лакьор.
Сходно определение се съдържа в обемистия труд на американските историци К. Бринтън, Дж. Кристофър и Р.Л. Уолф „Съвременната цивилизация: история на последните пет века“; също в изследвания на други западни автори, като Джеф Гудуин, Робърт Блеки,Клифърд Пейнтън и др. Последните двама определят революцията като „политическо и/или социално, и/или икономическо, и/или културно надигане, което призовава към фундаментална промяна на съществуващия строй...” (Blackey, R. and C.T.Paynton (1976) Revolution and Revolutionary Ideal, Cambridge, Mass& Schenkman, pр. 7-8).
Обобщавайки казаното от цитираните западни авторитети, за да възникне революционна ситуация трябва да са налице основни фактори като:
- чувствително накърняване на гражданските и политическите права на населението или на част от него;
- социално недоволство, следствие от нарушените права;
- изчерпване на легитимните средства за политическо осъществяване на промяна;
- влияние на идеите, превръщащо общественото недоволство в програма за активни действия;
- ръководна сила и водачи, изтикани начело на събитията.
При това тези фактори се предшестват от предпоставки, които узряват в продължение на дълъг период от време и едва в последната фаза, в кулминацията на сложен социален процес, възниква ситуация, която науката нарича революционна.
Налице ли са тези предпоставки и фактори в днешната политическа реалност на България?
Няма съмнение, че обществото ни е подложено на безпрецедентни, непознати в новата ни история икономически притеснения. Над милион и половина български граждани тънат под прага на бедността. Квази-закони непрекъснато налагат нови и нови данъчни тегоби. Инфлацията галопира. Корупцията от най-високите до най-ниските етажи на властта е ежедневно допълнително бреме. Успешни бизнес начинания се отнемат с гангстерски способи. Според социологически анкети българите не виждат изход за своето оцеляване.
Гражданските и политическите права са суспендирани. Няма случай парламентът или Конституционният съд да са разгледали законодателно предложение или жалба по неотменимата разпоредба на чл. 45 от КРБ. Нито пък да са провели референдум по екзистенциален на нацията въпрос (АЕЦ „Козлодуй“, еврото…). Властта превърна Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление във фиктивен закон. Суспендирането на правата изчерпва всички легитимни средства за политическо осъществяване на промяна. Социалното недоволство нараства и се изражда в най-одиозни форми, вкл. до зловеща битова престъпност.
В същото време, все по-големи социални групи и политически партии в страни-членки на ЕС се противопоставят на диктата на Брюксел. Идеите им за суверенен, национално ориентиран път на развитие достигат до нашите земи. Тези идеи неизбежно превръщат общественото недоволство в програма за активни действия. Акциите и протестите в защита на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ са естествен отзвук на процесите, които се извършват в създалия се вече многополюсен свят.
Нека повторим най-характерните симптоми за институционалният разпад обхванал българската, божем, политическа класа, изложени в статията „Битката за българския ЛЕВ е битка за БЪЛГАРИЯ“ (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/bitkata-za-balgarskiya-lev-e-bitka-za-balgariya.181581):
- ЦИК. Неконституционен, партийно оцветен оксиморон: хем е разписан като „независим държавен орган“, хем членовете ѝ се избират от „парламентарно представените партии“ (чл. 46 на ИК). Обслужвайки „патроните“ си, ЦИК системно манипулира броя на имащите право на глас български граждани: 1 380 041 мъртви души за изборите на 51-то НС; над 1 100 000 мъртви души в списъците за предишните шест парламентарни аборта;
- Парламент. Върховният суверен – Народът отказва да го припознае като легитимен законодателен орган, както показват данните от шестте парламентарните аборта (2021-2023г.) и последните фалшифицирани избори от 2024г. За властта този „орган“ може да е легален, но за огромното мнозинство българи не е ЛЕГИТИМЕН, след като по официални данни около 70% – а реално близо 80% от имащите право на глас, с активната си пасивна съпротива отказват да участват в спектакъла „парламентарни избори“. Липсата на легитимност означава, че т.нар. Народно събрание е изчерпало правомощията да прави политика; да гласува, приема и обнародва закони; да избира и гласува членовете на изпълнителната власт (правителството); и т.н. От което произтича и липса на легитимност на изпълнителната власт, на правителство, излъчено от нелегитимен субект – нелегитимно народно представителство;
- Парламентарно представени политически парчета (от латинското „pars“ – парче, част), нарекли се партии, всяко с по „един-два файтона хора“; от десетилетия не са в състояние „да съдействат за формиране и изразяване политическата воля на гражданите“ (чл.11, ал.3 на КРБ);
- Изпълнителна власт. Сглобявана в чужди посолства, от десетилетия се може да реши нито един от насъщните проблеми на нацията; но не пропуска – против волята на Народа, да обслужва чужди интереси, като снабдява Киевската хунта с оръжие, с което се избиват и етнически българи, живеещи от два века в историческите руски земи; а днес иска да продаде националния ни ЛЕВ на глобалистката олигархия;
- Съдебна власт. Още един оксиморон; уж трябва да е „независима“, а всъщност е партийно оцветена, след като магистрати се назначават от политически оцветен кадрови орган – ВСС, половината от членовете на който „се избират“ от политическите парчета в НС. На всичко отгоре, считано от 13 юли 1992 г. съдебната власт е и нелегитимна – по аргумент от императивната разпоредба на § 4 във вр. с § 3, ал. 2 от ПЗР на КРБ (ДВ, бр.56/1991);
- Конституционен съд. Чужда на българската традиция конструкция със спорно представяне и с редица противоречиви актове; част от членовете му директно обслужват корпоративни и чужди интереси (видно от решението по к. д. № 13/2023 г. за референдума за ЛЕВА).
Несъмнено в момента България се намира в последната фаза на сложен и продължителен социален процес, при който са налице предпоставките за предреволюционна ситуация – така както са изложени в американската Енциклопедия на обществените науки. Успехът на промяната сега зависи от ръководната сила и способността на водачите, изтласкани начело на събитията.
Смяна на системата
Непосредствено след встъпването си в първия мандат президентът Румен Радев огласи необходимостта от смяна на Системата. Но ако преди десетина години едва ли бе възможна при съществуващите тогава неблагоприятни външнополитически и вътрешни фактори, днес, в състоялия се вече многополюсен свят, смяната на Системата реално е осъществима. Това е и императив за оцеляване на Отечеството.
При съществуващия институционален разпад, неспособността на властта да изпълнява задълженията си така, както са заповядани в Конституцията, задълбочаващата се криза във всички сфери на обществото – от една страна; нарастващите сили на гражданското общество, готовността на стотиците хиляди да излязат срещу нелегитимните клетвопрестъпници във властта – от друга страна; България несъмнено е в хипотеза за „друго извънредно положение“ по смисъла на чл. 100, ал. 5, предложение трето на КРБ.
Налице според нас са две възможности за мирна смяна на системата в съответствие с императивните конституционни разпоредби. В така създалата се обстановка единствено президентската институция е легитимна, доколкото е припозната от и се радва на доверието на мнозинството български граждани. Ето защо считаме за дълг на Президента на републиката да поеме нещата в свои ръце, за да извади страната от дълбоката политическа, институционална, икономическа и морална криза. Като военен знае какви санкции предвижда Законът за тези, които престъпват клетвата; знае, че в чрезвичайна ситуация Командирът е длъжен да действа съобразно обстановката. Затова нека съобрази действията си с фундаменталния принцип на правото: когато законът е неясен или непълен, решенията трябва да бъдат мотивирани от общия разум на закона и основните начала на правото и справедливостта!
Разпоредба на чл. 100, ал. 5 предложение трето от КРБ несъмнено предоставя широки възможности, които Върховният законодател – Седмото ВНС е предоставил на Президента. Президентът, естествено, не може да свика НС (по смисъла на предложение четвърто от същата разпоредба), за да се произнесе по решението му, защото НС е разпуснато, поради нелегитимност и клетвопрестъпничество.
Следващата стъпка е президентът да назначи експертно (не служебно) правителство – лица с доказани професионални, делови и морални качества, несвързани с политическите партии на прехода и с квази-управленските им структури, чиято задача трябва да бъде:
- възстановяване върховенството на правото;
- създаване легитимни институции на държавната власт, според духа и смисъла на заповяданите в демократичната ни Конституция от 1991 г. разпоредби и основните начала на правото и справедливостта;
- въвеждане принципът на изборност от Върховния суверен – Народа, на всички равнища на държавното управление и на съдебната власт (аргумент от чл.1, ал. 2 на КРБ);
- експертното правителство ще прекрати своята дейност, след като изпълни задачата си, именно, създаване на правов ред, условия за демократично възстановяване на парламентарната дейност, условия за възходящо икономическо и културно развитие на държавата...
Другата възможност произтича от способността на водачите, изтласкани от протестиращите маси начело на събитията. Въпросът е имат ли готовност на 4 юни:
- да обявят разпускане на нелегитимните парламент и правителство на клетвопрестъпниците;
- да огласят създаването на Граждански парламент на Република България в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 на КРБ, като същевременно призоват всички граждански, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, резервистки, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; всички общини и кметства; „малки“ партии, милеещи за Отечеството; да изпратят по един свой представител в Гражданския парламент, за да може легитимно – на основание императивната разпоредба на чл.1, ал.3 от КРБ – след като е събрана ОБЩАТА ВОЛЯ на Народа, да се пристъпи към смяна на Системата, като се осъществи заветът, прогласен по волята на българския народ още в преамбюла на демократичната ни Конституция – решимостта да възродят Отечеството като демократична, правова и социална държава;
- да огласят, че в Гражданския парламент няма да бъдат допуснати единствено субекти, които получават грантове от чужбина, след като сами са се поставили в качеството на „чуждестранни агенти“ по смисъла на американския закон от 1938 г. (Foreign Agents Registration Act);
- да се обявят за временен Координационен съвет по създаването на Граждански парламент на Република България;
- да прогласят, че интересите на държавата императивно трябва да стоят над интересите на партиите; че в името на България всеки да прегърне като свой чистият и неподправен завет на Апостола на свободата: „За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно...“;
- в качеството си на временен орган, да отправят писмено искане до директора на Националната полиция (освободен от задължението да изпълнява заповедите на ресорния министър на разпуснатото по волята на Народа правителство на клетвопрестъпниците) да охранява общонародното движение от възможни провокации на бившите властници?
Ако успеят да овладеят ситуацията, ще се осъществи „чудото“, за което преди седмици проф. Иво Христов изрази надежда. И това „чудо“ ще може да възстанови правовия ред по волята на Народа, България възходящо да се развива като демократична правова и социална държава в сътрудничество с всички други държави в създалия се вече многополюсен свят!
