/Поглед.инфо/ От години България е в състояние на дълбока криза – институционална, политическа, конституционна, икономическа и т.н. „Институциите“ на прехода, оглавявани от едни и същи назначенци, подбирани по външни внушения от т. нар. „домова книга“, са обявили война на Върховния суверен – Народът. Прикрито или явно продължават да дълбаят устоите на българската държавност.

Лъжата е въздигната в квази законова норма. Последният епизод на поредицата лъжи и манипулации е свързан с конституционно разписаното право на Народа да се произнася по екзистенциални за нацията въпроси. Властта суспендира волята му – скрепена с над 600 хиляди подписа, за провеждане референдум за БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ! Към манипулациите на властта се присъединиха членове на Конституционния съд (КС). Читателят може да се запознае с Особеното мнение на достойния съдия Янаки Стоилов по к. д. № 13/2023г., за да се убеди във флагрантните неистини, съдържащи се в този порочен противоконституционен акт (https://www.constcourt.bg/bg/act-9690); след което да се запита: имат ли място в КС лица, които престъпват клетвата по чл.6, ал.1 на Закона за КС „да спазват добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията“?

На 24 февруари 2025 г. МС приема решение повторно да поиска от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен доклад. Макар месец по-рано финансовият министър Теменужка Петкова да бе обявила, че страната няма да подаде искане, докато не бъдат изпълнени критериите за инфлацията. Всъщност, тя само повтори Заключението на ЕЦБ отпреди половин година, че България не отговаря на критериите поради очакван ръст на инфлацията през 2025 г. заради по-скъпия ток за бита, отпадане на преференциалния ДДС за хляба и заведенията, харчене на резерва за повишаване общата стабилност на публичните финанси, други „счетоводни врътки“ и най-вече – неизпълнение на специфичните изисквания на ЕЦБ по върховенството на правото. Не е трудно да предположим, че очакваният от ЕК и ЕЦБ доклад, всъщност е написан от гуверньора на БНБ и кръга около премиера, които – против волята на Народа, в ПРЕСТЪПВАНЕ на клетвата по чл. 76, ал. 2 „да спазват Конституцията и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“, изпълняват чужда поръчка за окончателно загробване на страната ни.

Отпорът

Може да се твърди, че опитите на властта да вкара България в еврозоната против волята на Народа, отначало първосигнално, а след това все по-осъзнато мотивира съпротивителните сили на маргинализираното дотогава гражданското общество. Въпреки риска да бъдат санкционирани от цензурата на властта, малките островчета на свободното слово – независимите електронни медии, започнаха да дават гласност на авторитетни икономисти, юристи, публицисти, да разясняват опасностите от влизане в еврозоната,.

Гласуваното през април от 171 депутати „за“ приемане на еврото през 2026 г. – отново против волята на Народа и в ПРЕСТЪПВАНЕ клетвата по чл. 76, ал. 2, преля чашата на народното търпение. Акцията на 16 май 2025 г. в препълнената зала 1 на НДК бе отговор и продължение на започналите мащабни непартийни протести срещу поредния пагубен за нацията произвол на властта. А на 31 май повече от 300 хиляди в над 100 града излязоха на площадите. ОБЩАТА ВОЛЯ на българските граждани се изправи срещу предателството на мизерната шепа КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ!

Масовият отпор продължава. Българите не искат да бъдат третирани като поданици на Брюксел. И няма съмнение, че на 4 юни ще се мобилизират, за да блокират антибългарския замисъл на КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ в парламента. Възниква въпросът: Легитимно ли е това Народно събрание и може ли да говорим, че

България е в навечерието на предреволюционна ситуация?

В обзорна статия на многотомната американска Енциклопедия на обществените науки, понятието революция в политическата система на дадено общество (за разлика от понятието революция в науката, технологиите, медицината и пр.), се определя като:

„В най-общия смисъл под революция разбираме опитът да се извърши радикална промяна в системата на управление... Независимо от различните модели, всички революции обикновено водят до пълно или частично разрушаване на стария ред, следствие от неспособността на управляващата класа [да продължава да управлява]; или на икономическа криза, война или подобни събития. Една „революционна ситуация” не води обезателно до революция... ако революционерите не са способни на бързи и решителни действия. Източникът на революционното напрежение обикновено се корени в социалното недоволство, когато част от населението или дадена социална класа не получават политическите права, които смятат, че отговарят на тяхната тежест в обществото; когато се сблъскват с една закостеняла структура или елит; или когато не се изпълняват техните социални и икономически искания... Всички революции от secessio plebis и Марий в древния Рим до Френската и Руската революции са кулминация, последна фаза на дълъг и продължителен социален процес; не просто резултат от някакво внезапно недоволство от страна на част от населението...“ (International Encyclopedia of the Social Sciences, David L. Silles, Ed., The MacMillan Company and the Free Press, 1968, Vol. 13, рр. 501-507).Статията е колективен труд на обществоведи под редакцията на известния социолог проф. Уолтър Лакьор.

Сходно определение се съдържа в обемистия труд на американските историци К. Бринтън, Дж. Кристофър и Р.Л. Уолф „Съвременната цивилизация: история на последните пет века“; също в изследвания на други западни автори, като Джеф Гудуин, Робърт Блеки,Клифърд Пейнтън и др. Последните двама определят революцията като „политическо и/или социално, и/или икономическо, и/или културно надигане, което призовава към фундаментална промяна на съществуващия строй...” (Blackey, R. and C.T.Paynton (1976) Revolution and Revolutionary Ideal, Cambridge, Mass& Schenkman, pр. 7-8).

Обобщавайки казаното от цитираните западни авторитети, за да възникне революционна ситуация трябва да са налице основни фактори като:

- икономически притеснения;

- чувствително накърняване на гражданските и политическите права на населението или на част от него;

- социално недоволство, следствие от нарушените права;

- изчерпване на легитимните средства за политическо осъществяване на промяна;

- влияние на идеите, превръщащо общественото недоволство в програма за активни действия;

- ръководна сила и водачи, изтикани начело на събитията.

При това тези фактори се предшестват от предпоставки, които узряват в продължение на дълъг период от време и едва в последната фаза, в кулминацията на сложен социален процес, възниква ситуация, която науката нарича революционна.

Налице ли са тези предпоставки и фактори в днешната политическа реалност на България?

Няма съмнение, че обществото ни е подложено на безпрецедентни, непознати в новата ни история икономически притеснения. Над милион и половина български граждани тънат под прага на бедността. Квази-закони непрекъснато налагат нови и нови данъчни тегоби