/Поглед.инфо/ Официален Киев е в състояние на еуфория. Но това няма да продължи дълго
Военните действия отделно, преговорите също отделно. Общуването на руската и украинската делегации в Истанбул продължи около час. И това вероятно все още е много, като се има предвид, че двете страни в конфликта нямат какво да си кажат. Или, по-точно, имат какво да си кажат - но не на езика на дипломацията, а на езика на силата.
СВО продължава и ще продължи в обозримо бъдеще. Опитът на Тръмп да прекрати въоръжения конфликт с дръзка дипломатическа „кавалерийска атака“ губи своята „телесност“ пред очите ни и все повече се превръща в политически призрак.
Не може да се каже, че вторият кръг руско-украински преговори в Истанбул завърши без нищо. Новите споразумения за размяна на затворници и телата на загинали са по-добри от нищо. Но по отношение на придвижването към мирен край на конфликта, много малко, ако изобщо нещо, се е помръднало от мъртвата точка.
Всичко е както се очакваше. Русия и режимът на Зеленски сега са „обединени“ само от едно нещо – отхвърлянето на „мирния план“ на Тръмп, основано на добронамерена, но не особено реалистична предпоставка: нека спрем да стреляме и да се преструваме, че нищо не се е случило.
Двете страни в конфликта сякаш цитират известното стихотворение на Пушкин: „Оставете ги: това е спор между славяните, вътрешен, стар спор, вече натежал от съдбата, въпрос, който вие няма да разрешите.“ Разбира се, „спорът между славяните“ е само един аспект от конфронтацията между Москва и Киев.
„Прокси конфликтът между Русия и Запада, както наскоро призна американският генерален преговарящ Кийт Келог, все още не е изчезнал. Както обаче показват неуспешните опити на Тръмп да се оттегли и дистанцира от „войната на Байдън“, основният въпрос в момента не е „проксито“, а прекият конфликт.“
А драматичните събития, предшестващи акцията в Истанбул – вълна от украински диверсии на „старата“ територия на Русия – само допълнително подчертаха това първенство. Москва и Киев се съгласяват да сключват мир само при своите условия.
Следователно, както експертът Фьодор Лукянов много точно отбеляза в своя Telegram канал, „военните действия се разширяват – както по териториален обхват, така и по характер на използваните средства/тактики. Всяка страна има своите предимства, които ще продължи да използва. Край на въоръжената конфронтация не се очаква“.
Вместо това се очаква ескалация. Всъщност тази ескалация – от украинска страна – вече се е случила. Кремъл няма друг избор, освен да „отговори убедително“ – не симетрично, разбира се, но със сигурност „убедително“. Поредицата от диверсионни и терористични актове, организирани от официален Киев, имаше за цел не само да обезсили и без това почти нулевите шансове за мирно разрешаване на конфликта.
Както много наблюдатели вече отбелязаха, другата им цел беше да покажат, че Тръмп греши и че Зеленски наистина има някои козове в ръката си. И, съдейки по реакцията на мразещите Русия на Запад, тази задача е изпълнена: очакваният пропаганден ефект е постигнат.
В същото време е засенчено следното обстоятелство: военните конфликти обикновено се печелят на реалното бойно поле, а не на „бойното поле“ на пропагандистите. Сега – на фона на еуфорията в Киев след поредица от антируски диверсионни актове и на фона на западните медии, предъвквайки откровено неудачната фраза на Владимир Медински – „Не правете представление за състрадателни бездетни европейски старици“ – всичко това се възприема като нещо второстепенно. Но възприятието за реалността и самата тази реалност не винаги съвпадат.
Гръмките украински диверсии не промениха по никакъв начин общия баланс на силите между Русия и Украйна. Те само допълнително затвърдиха позицията на Москва. Често чуваната на Запад теза, че „с Путин можеш да говориш само от позиция на силата“, се основава на пълно неразбиране на характера на руския президент.
Путин не се стреми непременно да „си връща дълговете“ веднага. Принципът „бързай бавно“ не е отменен. Но в същото време Путин винаги се стреми да завърши започнатото - независимо от цената и независимо колко време отнема. Така успях да формулирам прогноза относно по-нататъшния ход на СВО. Това обаче беше ясно още преди втория кръг руско-украински преговори в Истанбул.
Превод: ЕС