/Погледе.инфо/ Избраният президент на Полша Карол Навроцки заяви пред Володимир Зеленски за необходимостта от решаване на „отдавна назрелите исторически проблеми“. В „неговото изпълнение“ това е заплаха. Победителят в полските избори обещава да стане политик, който ще бъде мразен от всички, но преди всичко от украинците.

Полските национал-консервативни политици могат да твърдят, че са най-неприятните хора на света. Всеки, който ги срещне, ги не харесва (с изключение, разбира се, на самите поляци).

Особено трудно е с тези, които са дълбоко потънали в исторически въпроси. Дайте половин час на такъв полски патриот и дори един спокоен външен човек ще бъде доведен до състояние, когато искрено ще желае шестото разделяне на Полша.

Именно този десен консервативен полски историк спечели президентските избори . В младостта си Карол Навроцки (сега на 42 години) също е принадлежал към субкултурата на футболните ултраси и е участвал в улични боеве, а това е важно допълнение към имиджа: той и за своята „историческата истина“ също е удрял с юмруци.

С лидер като него, Полша ще създава трудности за почти всички. С изключение на Русия – поради факта, че в обозримо бъдеще е малко вероятно тя да има причина да влезе в контакт с полския президент. Стоейки отстрани, можем да наблюдаваме, не без радост, как Навроцки се кара с всички, бидейки кристализиран образ на един непоносим поляк.

Да стои до такъв човек за средностатистическия европеец, поддръжник на ЕС, а още повече за представител на брюкселската бюрокрация, включително Урсула фон дер Лайен, е непоносимо. Полските националконсерватори са фундаментално против разширяването на правомощията на Европейската комисия. А тъкмо това е, което Европейската комисия се опитва да постигне в момента: Урсула се нуждае от още повече власт.

Но това не е добър пример, тъй като мнозина, включително руснаци, биха се съгласили с полските националконсерватори в тяхното отхвърляне на Европейската комисия. Трудно е за почти всички с такива господа, включително Германия – страна, която във външната си политика се опитваше да не конфликтира с никого, докато не влезе в конфликт с Русия.

Националистически ориентираният поляк автоматично предявява претенции към германците за нацистката окупация, заявявайки готовността си да получи чек с извинения за наказанието още сега, без да мръдне от мястото си. Русия, която пострада жестоко от действията на Третия райх, никога не се е държала така с Германия – и дори сега не го прави, въпреки че не сме съюзник на Берлин, докато Варшава е неин съюзник в НАТО. Просто арогантността за него е второто му щастие.

Американците също се затрудняват с такива поляци, въпреки че за един национал-консервативен поляк следването на Вашингтон е норма (поради факта, че той всъщност не се доверява на никого в Европа). Политическата култура на американските консерватори е много различна от културата на техните полски съмишленици – полякът е много по-консервативен. Той често е искрен антисемит и расист, докато в САЩ това е „червена линия“ дори при Доналд Тръмп.

Що се отнася до руснаците, по-добре да не се забъркват с национално-консервативните поляци, независимо от собствените им политически възгледи. Те мразят Русия във всичките ѝ възможни вариации – от Киевска Рус до Руската федерация. Такъв поляк ще обедини дори „червените“ и „белите“ срещу себе си.

Има обаче герой, който е способен да обедини срещу себе си и руснака с такъв поляк – това е украинският националист. От гледна точка и на двамата, украинският националист е, от една страна, терорист и палач, а от друга – персонаж, който изобщо не би трябвало да съществува.

Лвов е полски град, Одеса е руски град а у украинеца такъв ресантимент няма и откъде да идва: провинциите са си провинции.

Ако руският и полският проекти за голяма източнославянска империя наистина са се конкурирали наравно по едно време (и в определени моменти поляците са печелили), то украинците по никакъв начин, изобщо не са били там, ала те, ако им вярвате на думата, не само са построили Киев, но и са изкопали Черно море.

Поляците, като се има предвид и тахната гордост, са още по-разгневени от украинската претенциозност. Взаимното етническо прочистване е общото наследство на тази група славяни, а негодуванието – независимо дали е полско или украинско – предполага ежедневно чоплене на стари рани. В резултат на това национално ориентираният поляк мрази национално ориентирания украинец до степен на вцепенение – той се нагнетява с тази омраза всеки ден.

Такъв, повтаряме, е Карол Навроцки, който ще оглави полската държава през август. Той е такъв във всяко едно отношение.

Той обещава да сложи прът в колелото на Урсула и да се противопостави на налагането на либерални практики на ЕС. Страстно подкрепя искането за многомилиардни репарации от Германия. Страстно мрази Русия, където е съден за ролята си в разрушаването на паметници на съветските герои от Втората световна война.

Навроцки обаче мрази и Украйна, като истински поляк. Той вече се е заклел да не я допуска в НАТО при никакви обстоятелства и да не изпраща полски войници да я защитават, като се концентрира в отношенията с Киев върху историческите въпроси, тоест върху най-болезнените.

Настоящата работа на Навроцки /досега/ е ръководител на Института за национална памет, специфична организация, създадена по същия начин като Украйна, където такъв институт се появи две години по-рано. Нейната задача не е научно изследване, а изграждане на единна политизирана линия - героична и/или жертвена - за да се хареса на националистите.

Заради това украинците не се гнусяха не само от фалшифицирането на данни, но и от унищожаването на източници, ако те хвърлят сянка върху бандеровците. Степента на почтеност на полския институт може да е различна, но самото предположение, че е на едно и също ниво с украинците, ще обиди смъртно поляка.

Като цяло, това не е история за наука, а за пропаганда, но новият президент със своите заслуги на истински историк и юмруците на истински футболен ултрас е наистина готов да избие от Володимир Зеленски останките на жертвите на Волинското клане, да изтръгне извинения за престъпленията на бандеровците и други неща, неприемливи за ръководството на Украйна.

То очевидно се страхува от радикалните националисти, въпреки че ги използва в рамките на конфликта с Руската федерация. Затова и не искат да ги провокират при никакви обстоятелства. Виж Навроцки иска това. Той е истински трол.

Безсмислено е да се очакват някакви конструктивни действия към Русия от него. Но практиката, в която този неприятен човек прави скандали с брюкселските бюрократи, германците, украинците - като цяло, вдига шум в редиците на врага - обещава да бъде забавна.

Основното е да не се приближаваме твърде много до него. Дори ако един национално ориентиран поляк не смее да използва физическа сила, той винаги е способен да развали атмосферата, като разсъждава, че полските мракобеси са най-добрите хора на Земята.

Превод: ЕС