/Поглед.инфо/ Един наш популярен блогър, който ден след ден, сутрин и вечер, с куче или котка около себе си, ни информира за актуалните събития, в един от последните си постове каза нещо много интересно. Според него е съвсем сигурно, че Путин има готовност да нанесе ответен удар. С цялото си уважение към този без съмнение нужен в нашия ефир коментатор бих казал, че това ми прозвуча като една стара чудомирова история. Разказваше се за един дядо, за който се говорило, че винаги знаел какво ще е времето. Когато го питали, той отговарял: „Или ще вали, или няма да вали“ и винаги познавал.

След събитията от последните дни в Русия и съответно руските отговори на онова, което се случи при двата моста, отново се завъртя ролетката на политическите залози. Залага се за всичко - дали Путин ще продължи да гризе всеки ден по малко територия от Украйна, я улица, я град, я селце или река или ще обяви пълномащабна война. Дали, както е логично, Украйна няма да обяви война на Русия, особено след като последно време гръмогласно обяви, че вече има възможностите да разпростре своите бойни действия по цялата територия на врага. Не го прави обаче, защото ако обяви война на Русия, автоматично си затваря вратите за всичко онова което върви към нея откъм Запад и откъм САЩ. Знае се, че да даваш оръжия и да подкрепяш с жива сила воюваща страна, това си е същото все едно да участваш в коалиция. Нашите изключително смели европейски партньори са готови всичко да направят за Украйна, но не и да влязат във война пряко с Русия. А така - уж има война, уж няма – може. Затова залозите вървят на по-ниско ниво - кой с какво ще удари, къде и кога. Тая ролетка е доста жестока като занимание, но явно е по нрава на Брюксел. Тя поддържа стрийма на техните псевдостратегически разсъждения. Известно е, че когато човек няма какво конкретно да каже, той започва да предполага, да гадае и да обсъжда всевъзможни варианти.

Видя се, че трета среща в Истанбул няма да има. Като моя задочен колега блогер също ще направя прогноза в стила на дядото на от чудомировия разказ. Предполагам, че всеки момент все пак ще има трета среща. Тя обаче няма да е на земята, а ще бъде в небето над Украйна. Там ще се срещнат две ракети - Таурус и Орешник. Спомням си и то с удоволствие един виц на Никулин, как някъде в космоса се срещали две балистични ракети - американска и съветска. Накъде си тръгнала, запитала съветската? Към вас, отговорила американската, а ти? Аз пък към вас, отговорила съветската. Американската като по-учтива и по-възпитана веднага реагирала и казала: „Ама, моля те, веднага идвам с тебе и ще те съпроводя до нашите краища“. Смяхме се тогава, а сега сме в подобно положение. Може би да се надяваме да не ни подведе немската толерантност и Таурус да реши да съпроводи руската ракета накъм нашите краища. Пак ще се смеем, но този път май ще бъде през сълзи.

Когато се случиха тези обилно коментирани атаки на дронове по руските летища, залозите за това колко самолети са ударени стигнаха до крайни нива. Последното, което чух, бе, че над 50 самолета са ударени. Това са правилата на играта - всеки рискува без да знае дали ще спечели или не. Докато вървяха коментариите в двете посоки, един мой приятел, журналист с категорично различни от моите възгледи, което не ни пречи да си пазим добрите отношения, на моя въпрос отговори кратко и точно: „А ла гер, ком а ла гер!“ В този момента самият осъзнах, че наистина няма какво друго да кажеш - върви война. Въпреки че нито едната нито другата страна си го признават. Има обаче нещо друго, което е много важно, - войната винаги учи. Това го доказва историята. Така е и сега. Покрай многото лъжи и обещания на Зеленски малко подминахме неговите приказки, че от миналата година до тази година ще има произведени над един милион дрона. Дали са толкова или не, няма значение, но че той успя да покаже възможностите на този вид нови средства за война в използването им за атака на стратегически цели, това е факт. Тук броят на улучените самолети и нанесените щети не е от значение.

Не някой друг, а руските блогъри си бяха плюли в устата последните дни и един след друг повтаряха едно и също нещо - пак ли ни изненадаха, докога нашето разузнаване винаги ще осъмва по бели гащи и, разбира се, по съществения въпрос, имало ли е информация военното разузнаване и, ако е имало, чута ли е тя от ръководството или не, както се е случвало много пъти в историята. Че се влиза в нов вид война още Пригожин се опитваше да обяснява на велможите от Генщаба, но и Путин дори не го чу. Историята не прощава грешките. Омайното биле на непобедимостта, на това че няма как точно твоята страна да бъде победена, причинява при употреба големи бели на страната победител. Като погледнем историята на Русия и почнем от Александър 1, Николай 2, Сталин, Брежнев, Горбачов, Елцин - всичките те въпреки победите донесоха толкова мъки на своя народ, защото не се опазиха от изкушението, че са непобедими, когато управляват такава страна. Ако трябва да сме точни исторически, май само Петър Първи и Ленин не вкусиха от това питие и от първия ден, след като поеха управлението на държавата си, не помислиха нито за миг, че са непобедими. Съсипаха се от труд и мъки за да опазят страната си и успяха. Направиха я велика.

Сега и пред Путин е същата дилема. Едва ли тези 44 часа мълчание, за които руските блогъри говорят, че той си ги е дал, ще му помогнат. Едно време моят московски рецензент на дисертацията ми, той и съветник на Громико ме помоли във връзка с атентата срещу папата да попитам българския ми рецензент, тогава водещ анализатор в международния отдел на ЦК на нашата партия, дали все пак българите имат някакво участие в събитието. Когато пристигнах в София и запитах нашия човек, той се засмя и рече: “Кажи им, че проблемът е в техния телевизор.“ Цитирам го спокоен, защото той и сега е жив и здрав, уважаван професор и специалист по международна политика. Май проблемът и днес основно е в телевизора на Путин. Само че вече никой не знае, ако той го поправи, дали това ще е за добро или за зло.

Общо взето отново сме в положението на гадаещи, седим около въртящата се ролетка и стискаме чиповете си, без да смеем да направим нашите залози. Никой в момента не знае дали ще я има третата среща, за която стана реч, или ще ни се размине.