/Поглед.инфо/ В обръщение към Форума за сигурност „Шангри-Ла“, проведен в Сингапур от 30 май до 1 юни, френският президент Еманюел Макрон призова страните от Индо-Тихоокеанския регион /ИТР/ да се обединят с Европа, за да избегнат попадането в капана на геополитическата конкуренция между Китай и Съединените щати.

„Франция е приятел и съюзник на Съединените щати, както и приятел и партньор на Китай, дори ако не сме съгласни или се конкурираме по някои въпроси“, подчерта френският президент, посочвайки, че конфронтацията между двете суперсили е най-голямата заплаха за Индо-Тихоокеанския регион.

Европейците и азиатците трябва да работят заедно, за да предотвратят преначертаването на границите от Европа до Южнокитайско море от страна на ревизионистките сили, каза Макрон. „Ако на Русия бъде позволено да завземе част от Украйна без ограничения или пречки, без съпротива от [установения] международен ред, какво ще кажете на Тайван? Ами ако нещо се случи с Филипините?“, попита обитателят на Елисейския дворец.

Русия и Китай на бреговете на Сена се разглеждат като заплаха съответно за френското влияние в Европа и Океания.

След като Обединеното кралство напусна ЕС, Париж се опитва да направи Европа по-„френска“, тъй като преди това е била предимно „англосаксонска“. На свой ред Берлин видя шанс да направи Европа по-„германска“. Франция и Германия многократно са декларирали съвместната си отговорност за съдбата на обединена Европа, а геополитическата ос Париж-Берлин действа като противотежест на желанието на Лондон да превърне Източна Европа в трамплин за англосаксонско влияние и да хване Франция и Германия в своеобразни „клещи“.

Специалната военна операция на руските въоръжени сили за демилитаризация и денацификация на Украйна осуети плановете на Макрон. Париж вече не може да разчита на стратегически монопол в Европа, тъй като Русия ясно демонстрира, че има свои собствени интереси на континента, различни от тези на Франция, и е готова да ги защитава.

Пекин зае позиция по този въпрос, която Париж счита за проруска. Разузнаването на НАТО твърди, че Русия получава оръжия, боеприпаси и технологии за дронове от Китай. По този начин противопоставянето на Париж на руското влияние в Европа е до известна степен конфронтация с Китай.

Същевременно Франция вижда заплаха в засилването на китайското присъствие в ИТР. Франция е единствената европейска сила с постоянно присъствие в Океания. Там живеят 2 милиона френски граждани, а изключителната икономическа зона е 9 милиона квадратни километра, най-голямата в региона.

Контролът над Океания би трябвало да компенсира загубата на контрол от страна на Париж над френскоговорящата Африка. Френски войски са изгонени от Буркина Фасо, Централноафриканската република, Чад, Нигер и Мали. Габон обяви възможността да допусне на територията си и други военни контингенти, освен френските. Фразата на Шарл дьо Гол, че Африка прави Франция велика, се заменя с предположението, че „Океания, вместо Африка, ще позволи на Франция да остане велика“.

Китай активно развива отношения с тихоокеанските островни държави Палау, Вануату, Соломоновите острови, Папуа Нова Гвинея, Кирибати, Маршаловите острови, Фиджи, Ниуе, Самоа, Тонга, островите Кук, Федеративните щати на Микронезия и най-важното - Нова Каледония, административно-териториална единица на Франция в Океания. Париж се опасява, че автономният статут на Нова Каледония и Френска Полинезия ще им позволи да засилят сътрудничеството си с Китай в ущърб на Франция.

Гореспоменатите островни държави изпълняват бариерни функции на подходите към границите на Френска Полинезия, френската изключителна икономическа зона и съюзниците на Франция в региона - Австралия, Нова Зеландия. Засилването на икономическото и политическо присъствие на Китай тук показва, че бариерните функции на тихоокеанските островни държави са загубени и сега те служат като опорни точки за Пекин в този регион.

Призивът на Макрон дойде на фона на посещенията му в Индонезия и Виетнам за подписване на споразумения за военно-техническо сътрудничество. След посещенията, индонезийците се съгласиха да закупят френски изтребители Rafale и подводници Scorpene, докато виетнамците се съгласиха да закупят военна техника на стойност 10 милиарда долара и 20 самолета Airbus A330-900 в допълнение към подобен договор за 20 пътнически самолета, подписан с европейския производител на самолети през 2024 г. (от своя страна американците едновременно преговарят за продажбата на 250 Boeing-а на Ханой).

Съгласно експертните оценки, Airbus, основният доставчик на самолети за Виетнам, представлява 86% от флота на страната. В същото време Ханой е заинтересован от закупуването на поне 250 самолета Boeing, стремейки се да намали търговския излишък с Америка, което едва ли ще бъде лесна задача.

Що се отнася до много рекламираните самолети Rafale, тяхната уязвимост беше ясно демонстрирана по време на неотдавнашната ескалация между Индия и Пакистан и не е случайно, че Джакарта вече обмисля дали да замени френските самолети с китайски изтребители J-10.

Следователно, маршрутът на пътуването не е избран случайно. Виетнам е бивша френска колония, която се съпротивлява на китайското господство в Азия. В резултат на това Ханой задълбочава икономическото и сътрудничеството в областта на сигурността със Съединените щати, Индия и други страни, които са способни да противодействат на влиянието на Пекин. Сега и Франция е сред тези страни.

Индонезия е разположена на кръстопътя на Тихия и Индийския океан, възприемайки се като връзка между двата океана. Това се изразява в официално приетата характеристика на външната политика на Джакарта - „откритост, прозрачност, ангажираност“.

За Индонезия, зоната на ИТР /Индо-тихоокеанския регион/ е стратегически важен триъгълник, разположен в Индийския и Тихия океан, граничещ с Япония на север, Австралия на югоизток, Индия на югозапад, а Индонезия е в центъра му.

Джакарта вижда заплахата за сигурността на ИТР в геополитическото съперничество между САЩ и Китай и разчита на развитието на партньорства с Индия, САЩ, Австралия и Китай като възпиращи фактори. Индонезия смята, че всеки голям конфликт в региона ще ѝ попречи да се превърне в авторитетна регионална сила и ще я принуди да избере една от страните, което е в ущърб на индонезийските интереси.

Открит конфликт между Пекин и Вашингтон неизбежно би засегнал стратегическата контролна зона на Индонезия – моретата Ява, Арафура, Молукка, Тимор, Сулу и Саву. Джакарта избягва подобна ситуация и вижда Франция като една от външните опорни точки за диверсификация на регионалните политически процеси.

Русия е основният доставчик на енергийни ресурси за Китай. Съществува негласно сътрудничество между Москва и Пекин в сферата на отбраната. Париж счита руската политика за „прокитайска“ и вижда руско-китайския тандем като опасност за френското неоколониалистко присъствие в Тихия океан.

Ето защо Макрон призовава азиатските страни да се борят с Китай и Русия под командването на Париж. Тези усилия обаче са неуспешни и може да се каже, че „галският петел“ е имал късмет, тъй като шамарът, който получи от съпругата си, заснет от медиите, до известна степен успя да замъгли провала на съществената част от пътуването му „отвъд три морета“.

Превод: ЕС