/Поглед.инфо/ За много загадки от живота на цар Борис III все още не са открити документи. Според мен, ако са оцелeли, те се пазят под гриф супер секретно най-вече в съветските архиви, където би трябвало да прашасват папки и за много ръководни български мъже, най-вече от времето на Втората световна война. Неведнъж съм повдигал този въпрос.

Навярно руските ръководители от различни поколения имат сериозни основания тази мъгла около нашия цар да не се разсеепоне леко. Имам своя конспиративна теория защо е тая загадъчност, която се потвърждава според мен, макар и не директно, и от задълбоченото изследване на съвременния историк Николай Гусев върху живота и смърта на цар Борис III, което бе публикувано само преди няколко месеца, през януари тази година. Но засега и това мнение ще се скатае в мъглата.

Според мен, не може да се спекулира, че изводите на руския историк отразяват и мнението на държавното ръководство на Русия, но от друга страна добре осведоменият учен не е могъл да не се съобрази и с него.

Само на два “кусура” на Борис III доктор Гусевотделя скъпернически по няколко думи - за “присъединяването след дълга съпротива към хитлеровия Тристранен пакт до съгласяването за депортиране на тракийските и македонските евреи.”

А всичко друго той или премълчава, или се прехласва по него. Ето обобщаващите му думи:

“Може да се твърди, че цар Борис III е изпълнил главната си мисия като монарх и лидер на нацията, защитавайки както може своя народ в тежките години на изпитания и поддържайки с уважение чувството на благодарност на българите към руския народ-освободител, наричайки с право себе си “цар на българите”.

Ами що не вземат нашите политически блюдолизци да го обявят за вечен почетен председател на БАС - Българския антифашистки съюз?!

Кой ще му дири сега кусур и за десетките подписани от него кървави извънредни закони и смъртни присъди?

А?

ЦАРЯТ НА БЪЛГАРИТЕ БОРИС III

Международная жизнь

ВЕХИ ИСТОРИИ

Януари 2025 г.

Николай Гусев

д-р по история

Миналата година се навършиха 130 години от рождението на царя на българите Борис III, който управлява страната в продължение на 25 години до своята загадъчна смърт през август 1943 година в един от най-сложните и драматични периоди от съвременната история на България.

Бъдещият български цар Борис III(пълното му име е Борис Клемент Роберт МарияПий Луи Станислав Ксавие Саксен-Кобург-Готский) се ражда в София в семейството на княза на България Фердинанд I и княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска и при раждането си е кръстен от тогавашния папа римски Лев XIII. През 1896 година обаче на две годишна възраст по желание на своя баща Фердинанд I е приет в православието.

След като Русия освобождава православна България от османско иго пръв български княз става протестантът Александър Батенберг, втори - католикът Фердинанд I, който за разлика от повечето свои западноевропейски роднини прекрасно разбира, че да остави в наследство на своя син-католик да царства в православна страна би означавало да усложни значително неговото управление. Затова Фердинанд взима нелекото решение наследникът му да приеме православната вяра.

Някои историци се придържат към мнението, че решението за преминаването на Борис към православието е било прието под натиска на Русия, обаче фактите свидетелстват, че това е била трудна, но напълно осъзната стъпка от страна на Фердинанд, направена въпреки заплахите от страна на римския папа да го отлъчи от църквата, и на Австро-Унгария да обяви война на България. Категорично против е била и майката на Борис Мария Луиза, заплашила, че ще напусне мъжа си и ще замине за Италия, което тя в резултат и прави. При това има мнение, че Мария Луиза в резултат на потресението от случилото се се разболява и умира. Но тя умира през 1899 година - три години след приемането на Борис в православието, на следващия ден след раждането на четвъртото си дете - дъщеря й Надежда.

След като се съветва с председателя на Народното събрание Теодор Теодоров, с водещите депутати, с ръководството на Българската православна църква и си осигурява тяхната абсолютна поддръжка по въпроса, на 6 юли 1895 година Фердинанд отправя най-представителната в съвременната история на България делегация прируския император Николай II с “височайша молба” да благословипреминаването на бъдещия цар към православието и да даде съгласие да му стане кръстник.

Делегацията оглавява намиращият се на върха на авторитета си сред всички слоеве на българското общество митрополит търновски Климент - писател, църковен и политически деец. В делегацията влизат също председателят на Народното събрание Теодор Теодоров, пет народни депутати и в това число патриархът на българската литература, най-почитаният в страната писател Иван Вазов - автор на епопеята “Под игото” и на знаменитото стихотворение “Русия”, написано през 1876 година в навечерието на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., в което ги има следните редове:

“... затуй зовеш се ти Света,

Затуй те любим кат баща

И чакаме като Месия:

Затуй си ти Русия!”

Николай II приема българската делегация и дава съгласие да стане кръстник.

Тайнството на миропомазването на бъдещия цар Борис III извършва в София екзархът митрополит Йосиф на 2 февруари 1896 година.На тайнството Николай II се представлява от княз Голенишчев-Кутузов, потомък на княз Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов-Смоленски.

На 3 октомври 1918 година, встъпвайки на българския престол, Борис III публикува манифест “Към българския народ”, в който в частност провъзгласява: “Роден на прекрасната българска земя и бидейки духовно чадо на православната вяра, израснал в средите на моя любим народ... аз заявявам тържествено, че ще почитам Конституцията и вярно и предано ще служа за благото на народа”.

И трябва да се каже, че през целия отпуснат му от съдбата четвърт век царстване Борис се стреми да спазва поетото от него задължение в тази степен, в която са позволявали много сложната международна обстановка и собственото му разбиране за това в какво се състои интересът на българския народ и държава.

През годините на царстването на Борис III (1918-

1943 г.) на България й се налага да преживее различни, в това число твърде драматични, периоди. Но най-труден в живота на царя безусловно е периодът на Втората световна война. Макар да е завършил военно училище и дори да е вземал участие в бойни действия, по своя характер той е бил ярко изразен пацифист, за което в немалка степен са допринесли неговото възпитание и обстоятелствата на личния му живот. Борис обичал природата, събирал е колекции от пеперуди, увличал се е от механизацията и дори е карал локомотиви. Един от най-ярките епизоди, който прави силно впечатление на 17-годишния царски син, е убийството на П.А. Столипин на 1(14) септември 1911 година, което става пред очите му и в присъствието на руския император Николай II по време на спектакъл в градския театър на Киев. Наследникът на българския престол е бил поканен в Киев от Николай II по случай откриването на паметник на император Александър II във връзка с 50-годишнината от отмяната на крепостното право в Русия, отчитайки, че Александър II за българския народ също е освободител - на България от османско иго.

Борис е бил награден лично от император Николай II с висшата държавна награда на Руската империя - орден на Светия апостол Андрей Първозванни. Пацифизмът на Борис се допълва също от антинацистките, антихитлеровски настроения на неговите близки: на сестра му Евдокия, съпругата му Йоанна и нейната сестра принцеса Мафалда Савойска - дъщери на краля на Италия Виктор Емануил III и на кралица Елена Черногорска, випускница на Смолния институт за благородни девици.

Достатъчно е да споменем, че в годините на войната Йоанна помага за оформянето на документите на български евреи чрез аржентинското посолство за отпътуването им от страната. А Мафалда, бидейки омъжена за приближения до фюрера офицер на вермахта принц Филип Хесен-Каселски, не е криела своето презрение към фашистите, нацистите, и открито осмива външността и позьорството на Хитлер. Веднага след смъртта и погребението в София на зетя на Мафалда Борис III тя е жестоко наказана от Хитлер и завършва живота си през август 1944 година в Бухенвалд. По това време съпругът на Мафалда принц Филип вече е бил лишен от всички длъжности и звания, намирал се е под домашен арест и след това е бил изпратен в концлагера Флосенбург. Тогава четирите им деца били укрити във Ватикана. Те повече не са видели своята майка Мафалда.

Борис прави всичко възможно да спаси страната от пряко въвличане във военните действия на страната на немците, с всички сили протака присъединяването на България към Тройния съюз, макар че не успява да избегне това, встъпвайки в съюза на 1 март 1941 година, година и половина след началото на Втората световна война.

Тези настроения на Борис и цялото му семейство не са могли да останат неизвестни за Хитлер.

При това произходът на Хитлер и неговата теория за превъзходството на една нация над другите едва ли помагат за неговото благосклонно отношение към представителите на царските династии в Европа, а още повече към такива факти от биографията като приемането на православието от бъдещия тогава български цар. Поредно потвърждение за това е казаното от единомишленика на Хитлер Гьоринг, който твърде многозначително казва пред български журналист: “Вашият цар е прекалено неутрален, за да ни устройва. Във всеки случай в новия европейски ред няма да има място за царе” (King Boris III // The Weekly Newsmagazine «Time». New York. 20.01.1941).

Особено раздразнение у Хитлер предизвиква отказът на цар Борис да изпрати български военни подразделения на Източния фронт. Известно е, че този въпрос в пряка или косвена форма неведнъж е бил поставян от фюрера в личните разговори с българския цар и му е бил предаван чрез представители на висшето немско военно командване. Сега е трудно да си представим какви неимоверни усилия е струвало на Борис да намира все нови аргументи за измъкване от решаването на този въпрос. Привеждал е най-различни доводи - от неготовността на българската армия да отслаби подразделенията, намиращи се на територията на страната заради опасността от настъпление на гръцките и турските войски, до обяснението, че имайки предвид вкорененото в българското съзнание чувство за благодарност към руския народ за освобождението от османско иго, българските войски на Източния фронт или ще стрелят във въздуха, или още по-лошо, може да започнат побратимяване с руската армия.

Впрочем, самият цар Борис познава добре историята на Руската империя, и особено Руско-турската освободителна война, и се отнася с дълбоко уважение към руските ветерани, голям брой от които живеят в България след принудителното им емигриране от Русия. От края на 1921 година в течение на няколко месеца в България пристигат над 35 хиляди бежанци, в това число 19 хиляди военнослужещи, включително почти целият състав от елитни кадри на 1-ви армейски корпус съпроводен от различни военни служби и учреждения. И на всички тях е трябвало да се осигурятпоне минимални условия за нормално съществуване.

С одобрението на цар Борис на територията на България действат свободно внушително количество, създадени от руските емигранти организации, в това число професионални: Съюз на руските учени, Съюз на руските писатели и журналисти, Съюз на руските художници, Съюз на руските лекари, Съюз на руските земеделци и дори Съюз на бившите руски железничари и др. Но сред тях несъмнено особено важно място заема Съюзът на ветераните от Руско-турската война 1877-1878 година. По предложение на цар Борис от 1924 година ветераните, участвали във военните действия за освобождаването на България, започват да получават пожизнена пенсия, което е безпрецедентен факт в историята на руската емиграция.

Освен това цар Борис и неговото правителство всячески отклоняват решаването на въпроса за скъсване на дипломатическите отношения със Съветския съюз. На практика се установява уникална ситуация, когато пълноправен член на Тройния съюз има в своята столица постоянно действащо посолство на СССР, и при това разположено на най-високата точка на софийската територия между булевард “Цар Освободител” (Александър II) и улица “Московска” в непосредствена близост до царския дворец. В архитектурния ансамбъл на руското посолство в София с указ на кръстника на Борис - император Николай II, е издигнат храм с името на светеца Николай Мирликийски.На 15 септември 1902 година царският син Борис присъства на тържествената церемония по освещаването на положените основи на храма, при това на един от четирите мраморни камъни, поставени в ъглите на бъдещия храм, със златни букви са издълбани неговите инициали.

Като цяло може да се каже, че действията на цар Борис по отношение на Русия потвърждават искреността на думите, произнесени от него на 6 ноември 1939 година по време на връчването на пълномощните грамоти на новоназначения съветски посланик в България А.И. Лаврентиев. Борис, казва: “Сърдечните дружески отношения между свързаните с историческо родство народи на нашите две страни наистина отговарят на нашите правилно разбирани интереси и несъмнено ще внесат своя принос в делото на мира в Европа. И аз искам да ви уверя, че при изпълнението на възложената ви висока мисия вие винаги ще срещате моята искрена поддръжка и пълното съдействие на българското правителство”. Още една, възможно най-”горещата” точка на противопоставянето на цар Борис на Хитлер, става неговата позиция по отношение на депортирането на българските евреи към полските концлагери.

Еврейската община в Българиякъм началото на войната наброява около 50 хиляди души, и всички те според приетия от нацистите Ванзейски протокол, предвиждащ физическо унищожаване на евреите в европейските страни, подлежат на депортация от България към лагерите на смъртта. Борис под различни предлози избягва изпълнението на все по-настойчивите искания, но все пак не успява да предотврати депортацията на част от тракийските и македонските евреи от териториите, присъединени неотдавна към България.

Когато обаче се стига до депортирането на българските граждани, цар Борис, опирайки се на позицията на църквата, депутатите в парламента и отчитайки мнението на комунистите (БКП), земеделците (БЗНС) и на по-голямата част от българския народ, заема твърда позиция по този въпрос.

След смъртния разгром на немската армия при Сталинград, резултатите от Курската битка и излизането на Италия отвойната съдбата на Третия райх е практически предрешена. Това го разбирали всички.Хитлер започва още повече да свирепства по отношение на непокорните съюзници, да ожесточава условията на военните доставки, да принуждава страните от коалицията да отделят все повече технически и човешки ресурси за фронта, намалява наборната възраст. Стига се до заиграването на фюрера с юношите от хитлерюгент с “бащинско” потупване по бузите преди отправянето във войската.

Безусловно, един от главните пунктове в раздразнението на Хитлер е България. И спешното превикване на не много послушния български цар Борис в главната квартира е твърде емоционално. На 9 август 1943 година чрез немския посланик А. Бекерле Борис III получава покана спешно да пристигне в петък, 13 август, на преговори в главната квартира на Хитлер “Волфсшанц” (“Вълче леговище”). Считайки предлаганата дата за неприемлива, Борис излита в събота, 14 август, с изпратен от Хитлер самолет.

При завръщането си в София Борис изглежда изнемощял и е в твърде потиснато състояние. Той казва на своя брат Кирил: “Нашето представление свърши.” И като че в потвърждение на тези думи на 28 август 1943 година, на 13-ия ден след завръщането на Борис със самолета на Хитлер, управляван от личния му пилот, камбаните на православните църкви в София известяват за смъртта на царя на българите Борис III.

Мнозина изследователи клонят към версията за насилствена смърт. Други смятат, че смъртта е настъпила в резултат на нервно претоварване и физическо изтощаване, изострили се особено след последното посещение на цар Борис в главната квартира на Хитлер. При това сред привържениците на първата версия няма единство по въпроса кои са свързани със смъртта на царя. Хитлер побързва да обвини за отравяне на Борис сестрата на царица Йоанна - принцеса Мафалда, която обаче има алиби: тя пристига в София за погребението, но не и преди това.Очевидно, версията на Хитлер се обяснява с неговата многогодишна ненавист към Мафалда, пък и като цяло отношението му към италианците и в частност към кралския двор, рязко се влошава след капитулацията на Италия.

Мнозина, впрочем, включително сестрата на Борис Евдокия, се придържат към версията за съпричастност на немците, като се позовават на това, че Хитлер изпитва все по-увеличаваща се ненавист към Борис заради постоянната му съпротива срещу исканията му. Така например, факт е, че след връщането си в София след посещението в главната квартира на Хитлер Борис не дава нито едно указание за изпълнение на главните му изисквания.

Тоест, може да се предположи, че Борис за пореден път е отказал на Хитлер по всички основни пунктове на преговорите.

Да не фантазираме по темата, че към това време немските специалисти успяват да постигнат удължаване на действието на отровни вещества до рекордните 12-15 денонощия, а също, че определено предозиране на концентрацията на кислород в маската при самолетни полети, както отбелязва братът на Борис Кирил, може да води до отложен смъртен изход. Пък и изобщо отравянето с газ в тези печални години на развихрянетона Третия райх е специфично увлечение на нацистките специалисти.

Според официалното медицинско заключение на немските лекари, лекуващи цар Борис, “Смъртта е настъпила вследствие на запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоз), на двустранна пневмония и кръвотечение в леките дробове и мозъка”. Не може обаче да не се съгласим с твърдението, че въпросите и подозренията, свързани със смъртта на българския монарх, не са свалени окончателно.

В тази връзка е интересно мнението на Стефан Груев (син на началника на личната канцелария на цар Борис Павел Груев), което той изказва в своята книга “Корона от тръни. Царстването на Борис III, 1918-1943”, издадена през 1987 година на английски език в САЩ и преведена на български език през 1991 година. Преди публикуването на двете шифротелеграми, изпратени по горещи следи от немския посланик в София Адолф Бекерле до райхминистър Рибентроп, Груев пише: “Първите подозрения, че цар Борис е умрял от неестествена смърт, се родиха, защото смъртта го настигна именно тогава, когато той търсеше начин България да излезе от съюза с Германия, но бе странно това, че мълвата много се подкрепяше от двусмисленото поведение на главните заподозрени - самите нацисти. Та нали въпреки това, че официалното обяснение - смърт от коронарна тромбоза и последвал инфаркт - звучеше логично и приемливо, Бекерле отправя следните смущаващи доклади”. Привеждам пълния текст на шифротелеграмите, които позволяват на внимателния читател да си направи самостоятелни изводи.

“София, 29 август 1943 г.

Секретно!

До Райхминистъра на външните работи

Рибентроп лично!

Днес преди тяхното заминаване аз повиках немските лекари д. Кринис, Епингер и Зайц, за да се видя с тях. Те ми изказаха съжалението си, че не са били в състояние да влязат в контакт с мен по време на пребиваването си тук. Те са се чувствали като едва ли не арестувани в двореца, за да не може новината да се разпространи извънстените му. Дори вчера след смъртта на царя те не са имали възможност да дойдат тук.

Обяснили са им, че първо трябва да бъдат уведомени цар Фердинанд и италианското кралско семейство.

Определянето на диагнозата е било изцяло възложено на тях. Българските лекари са били на заден план. Зайц каза, че е разговарял с царя, докато той е бил в съзнание. Царят си е давал сметка за сериозността на своето състояние и смятал, че този път идва краят му и той няма да оживее. Царят мислел, че има ангина пекторис [гръдна жаба]. Той смятал, че това е заради преумората от екскурзията на връх Мусала близо до Чамкория, на която той ходил миналата сряда.

Заради съществуващите подозрения попитах господата дали болестта и смъртта не са в резултат на някаква друга външна причина [отравяне].Тримата лекари дадоха единодушно и незабавно утвърдителен отговор, позовавайки се на сходството на симптомите. Епингер спомена “типичната балканска смърт”. Обаче какво повече те можеха да кажат? Можеха ли те убедително да обосноват смъртта с подобна причина? Това не може да бъде казано утвърдително, тъй като би било необходимо да се направи аутопсия. Те [немските лекари] предложили да се направи аутопсия поне на мозъка. Отначало срещнали пълен отказ, но по-късно било получено съгласие да се направи аутопсия след балсамирането. Обаче в такъв случай аутопсията би била безполезна, поради което те настояли да не я предприемат.

В мен се създаде впечатление, че въпреки ограничените научни доказатества лекарите вътрешно са убедени, че става дума за насилствена смърт. Те казаха, че отчитайки професионалната тайна, те правят подобно изявление само за мен; след връщането си в Германия те ще трябва да бъдат ограничени в изказванията си, само в рамките на общата диагноза на болестта. Аз потвърдих това мнение и подчертах, че съблюдаването на тайната е въпрос не само на професионалната етика, но дори я превъзхожда и е граждански дълг пред държавата. Ако бъде необходимо, те може да бъдат разпитани повторно по заповед на висшите власти. Те помолиха при такъв случай да ги разпитват не поотделно, а всички заедно. В края те заявиха, че не са приели никакво заплащане за своите услуги.

Ще следя внимателно и ще докладвам за всички слухове, свързани с темата. По мое мнение всичко това трябва да се пази в строга тайна и на дадения етап следва да се избегне повторен разпит на лекарите. Вярвам, че по-нататък българската външна политикаще претърпи промени и ще бъдат назначени регенти, които ще бъдат приятелски настроени към Германия и ще подкрепят нашите военни усилия.

Бекерле”

“30 август 1943 г.

Съвършено секретно!

До Райхминистра на външните работи

Рибентроп

Както вече докладвах, аз обърнах внимание на министър-председателя [Филов] на многобройните слухове, за които възлагат вината за смъртта на царя на немците. Едни казват, че напрежението, свързано с посещението в главната квартира на Хитлер, е довело до сърдечния пристъп, други говорят за отравяне заради отказа на германските искания. Подчертах необходимостта да се предприеме противодействие. Филов се съгласи и каза, че най-добрият подход би бил да се уведоми гражданското население за действията на царя в последните дни (качването на върха Мусала и пр.). Тъй като пътуването до Германия не е било съобщено на публиката, би било необходимо да се спомене, че по време на това посещение двете страни са стигнали до съгласие.

По мнението на Филов, би било нужно да се подчертае, че след завръщането си Борис IIIе бил бодър и доволен. Той подчерта колко смешни всъщност са слуховете за отравяне, което в началото и те са сметнали за възможно. Всички български и всички германски (!) лекари са били съгласни с това. Те смятат, че болестта и смъртта на царя са сходни с редица класически случаи, при които това е ставало заради силна простуда или изтощение и преумора. Той винаги бил предупреждавал царя да не се преуморява. Качването на Мусала е било безотговорна постъпка. Ако всичко това се каже на пресата, то слуховете бързо ще спрат. Край на разговора с Филов.

Аз също вярвам,у че силната контрапропаганда ще спре слуховете. Ще предприема мерки и вече действам в тази посока, за да съдействам за разпространяването на впечатление, че за смъртта на царя са виновни нашите неприятели.

Бекерле”.

***

Истинската причина за смъртта на Борис, както вече неведнъж се е случвало в световната история, очевидно така и ще си остане загадка, над която ще се “блъскат” все нови и нови поколения историци.

Обаче, дори ако смъртта е била естествена, с увереност може да се каже, че в голяма степен за толкова печалния край са спомогнали много тежките изпитания, през които цар Борис е минал по време на Втората световна война.

В дейността на държавен мъж от такъв мащаб, като правило, се случват и грешни решения, и определени постижения, затова следва тя да се оценява по крайните резултати. Разбира се, цар Борис е извършил редица съдбовни, но в някаква степен принудителни грешки - от присъединяването след дълга съпротива към хитлеровия Тристранен пакт до съгласяването за депортиране на тракийските и македонските евреи.

От друга страна, въпреки нарастващото недоволство на Хитлер, заплашващо Борис, както може да се предполага, с големи рискове той все пак е успял да предотврати прякото участие на български войски на Източния фронт, де факто е спасил от депортиране голяма част от българските евреи и е запазил дипломатическите отношения с СССР.

Може да се твърди, че цар Борис III е изпълнил главната си мисия като монарх и лидер на нацията, защитавайки както може своя народ в тежката година на изпитания и поддържайки с уважение чувството на благодарност на българите към руския народ-освободител, наричайки с право себе си “цар на българите”.

* Черно на бяло