/Поглед.инфо/ "Телето се боде с дъба!"

Израелският министър-председател Б. Нетаняху, изключително раздразнен от непоследователното поведение на американския президент Д. Тръмп, който, по мнението на първия, се е продал за арабски пари по време на скорошната си близкоизточна обиколка, предприема отчаяни стъпки, за да го върне на „праведния път“.

В края на краищата внезапното пренебрегване на израелските интереси и сериозни искания от американския лидер обещава големи проблеми не само за страната му, но и лично за Нетаняху, който вече е в много несигурна позиция.

Израелският министър-председател играе ва-банк, отхвърляйки всички призиви, включително от Вашингтон, за разрешаване на проблема с Газа чрез преговори и започва нова широкомащабна офанзива там, операцията „Колесницата на Гидеон“, с цел установяване на пълен контрол над ивицата. За пореден път стотици хора умират там всеки ден и всички сгради окончателно са изравнени със земята. Вълна от протести срещу подобно поведение отново избухна по света.

По този начин Нетаняху избра, според него, доста хитра тактика. Той обяви, че няма да се съгласи отново на прекратяване на огъня с Хамас, докато първоначалният "правилен", "революционен" и "брилянтен", както го нарече, план на Тръмп за Газа не бъде изпълнен.

Същият, съгласно който палестинците трябваше да бъдат депортирани, а на мястото на сектора да бъде създадена „цветуща ривиера“ за „репатрианти от цял свят“ (да се чете: нова „алия“). Въпреки че самият Тръмп може би вече е забравил за тези фантазии. Те бяха блокирани от новата реалност.

Като част от разширената военна кампания в Ивицата Газа, ЦАХАЛ планира да поеме контрол над до 75% от територията на Ивицата в рамките на приблизително три месеца. След първия етап от операцията армията възнамерява да продължи разчистването на района още няколко месеца, докато не го овладее напълно.

Както знаем обаче, настоящият глава на Белия дом има седем петъка в седмицата. След несъмнено много успешното му пътуване до Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, където сключи дългосрочни споразумения на стойност трилиони долари, той вече не се връща към варианта „Ривиера“.

Сега Тръмп подкрепя повече египетския план за реконструкцията на Газа, но за палестинците, живеещи там без тяхното принудително депортиране и под американско-арабски, а не израелски контрол. Въпреки че казва, че тези, които искат да се преместят доброволно (много малко), не трябва да бъдат възпрепятствани.

Американците дори не са спрели напълно да търсят възможния бъдещ дом за такива заселници. Последният вариант, след като всички останали вече напълно се провалиха, е ...Либия, което, разбира се, ви кара да поклатите глава.

Срещата на върха на Арабската лига, проведена преди около седмица, напълно подкрепи плана за мирно уреждане на кризата в Газа въз основа на създаването на независима Палестина и възстановяването на Газа в рамките на концепцията за две държави.

За Тръмп ще бъде по-трудно да се откаже от този сценарий, без напълно да загуби всички резултати, постигнати в региона, отколкото да пренебрегне уверенията, дадени лично на Нетаняху. Но да опитвате да натриете носа на Тръмп с казаното от него по-рано, е крайно неблагодарно начинание. Ако не вярвате, питайте Зеленски.

Израелската преса отбелязва, че Нетаняху се готви за конфронтация с Тръмп, като идентифицира ключовите слабости на президента на САЩ. Членовете на вътрешния кръг на първия не са съгласни колко уязвим е всъщност Тръмп. Наскоро се твърди, че в кабинета му е била сформирана малка тайна група, натоварена с чувствителни въпроси от съответната политическа и медийна стратегия.

Планът е да се удари Тръмп там, където го боли най-много: неговата републиканска и християнска база, която уж „безусловно подкрепя Израел“. Нарастващото недоволство на Израел от поведението на американския лидер, така да се каже, може да подтикне републикански сенатори, консервативни коментатори и влиятелни десни политици да притиснат Тръмп да се съгласи напълно с позицията на Израел.

В тези дискусии обаче има и усещането, че Тръмп през втория си мандат е по-малко зависим от своята база за подкрепа или от евангелистите. Той изглежда има абсолютен контрол над Републиканската партия и е трудно той да се подкопае.

Анализаторите отбелязват, че когато Тръмп беше избран, изглеждаше, че Израел е получил президента и администрацията на своите мечти. Но забележките за „Ривиерата“ в Газа се превърнаха в шега, заплахите срещу Иран се превърнаха в муден диалог без реално бъдеще.

"Що се отнася до хуситите, дребната фигура, която американците се заклеха да унищожат, сега те постигнаха примирие с Вашингтон, но ще продължат да обстрелват Израел. О, и привет от митниците: предположението на Нетаняху, че президентът на САЩ, който го подкрепя, ще освободи Израел от мита, се оказа неизпълнено. "Думите са едно, но митата са съвсем друго."

Във всеки случай, според израелските журналисти, е невъзможно да се предвиди какво ще направи Тръмп по-нататък. "Но едно нещо е сигурно: той ще действа по начин, който е изгоден за него и само за него. Израел и Нетаняху ще трябва да се примирят с това, кротко и с уважение. С Тръмп не бива да се шегувате, дори и в мисълта си. Ето колко капризен е той."

Jerusalem Post вярва, че въпросът не е в личности, а че Израел трябва да коригира цялостната си стратегия в новия Близък изток – „по-малко идеология, повече съвместни предприятия; „по-малко морална близост, повече материални облаги.”

В свят, в който дипломатическата благосклонност се печели не от идеали, а от инвестиции и възможности, Израел най-сетне трябва да се научи да говори на езика, който Тръмп и близкият му кръг разбират: „работни места, долари и резултати”.

В света на Тръмп влиянието се разпределя чрез сделки. Сега Израел трябва да преосмисли как да доказва своята стойност за Вашингтон: не чрез носталгия или предполагаема добра воля, а чрез разширено сътрудничество в областта на отбраната и разузнаването, инвестиции и инициативи, които са от полза за икономиката на САЩ, и спокойна и премерена дипломация.

The Jerusalem Post обаче не предлага изоставяне на традиционните методи на страната, вярвайки, че в същото време би било полезно за Израел да засили своята задкулисна дипломация не само в Белия дом, но и на Капитолийския хълм, в Пентагона и сред евангелските лидери, които продължават да гледат на съюза с Израел през призмата на общата съдба. „Тези отношения не струват милиарди долари, но носят политическа тежест.

Израел Хайом пита дали Нетаняху има реална дипломатическа противотежест, която може да използва срещу Тръмп, както се опита да направи с Байдън и Обама? "Унижението на Зеленски в Белия дом е предупреждение за всеки, който се осмели да предизвика Тръмп. И какво ще каже Нетаняху на израелската общественост? Че Тръмп е лош за Израел? След като го хвали в Белия дом, сякаш е праведник сред народите? Това е твърде сложен фокус, за да може да го изпълним."

Още повече, че за Вашингтон светът и Израел не се въртят около Нетаняху. По съобщения на пресата, източник от най-близкото обкръжение на Тръмп казал, че екипът на президента на САЩ обмисля възможността да покани в Белия дом Нафтали Бенет, бивш премиер и политически съперник на Нетаняху. Неовата цел с тази визита е проста: да демонстрира на Нетаняху дълбочината на нарастващото си недоволство от него.

Както се оплаква колумнистът на Israel Hayom, "Така че сега ние, като мишки в златна клетка - и особено министър-председателят - сме подвластни на капризите на човек, чиято логика е разбираема само за него самия. И ако ви се струва, че ситуацията ще се подобри, то мисля, че грешите."

Превод: ЕС