/Поглед.инфо/ Гьобелс финансирапострояването на сградата на радио София", а срещу това то се задължава да разкрива братството ни по оръжие и съдбас фашистка Германия. Ама че бартер!

Темата за българските творци и Втората световна война тъне в дълбока сянка и рядко някой се опитва да навлезе в нея. Може би преди 24 май си струва да я напомним. Използвана е преди всичко за конюнктурни политически цели, за да се заклеймят комунягите, които били избили цвета на българската интелигенция през 1944 - 1945 г. - твърдение, което не почива на обективни научно-исторически проучвания. Слагат се в един кюп откровени фашисти интелектуалци като проф. Богдан Филов, Райко Алексиев, проф. Любомир Владикин (автор на едни от най възторжените панегирици на немския фашизъм) и др. заедно с големи български творци, като целта е всичко така да се омеси, че да не може да се разбере кой е бил фашист и кой искрен патриот на родината.
Предлагаме ви със съкращения уникално изследване на д-р Ани Златева за пропагандата и творческите институти в България по време на Втората световна война, работещи по немски образец и с всеотдайната помощ на хитлеристка Германия. Наред с това авторката осветлява имената и дейността на десетки талантливи български творци и учени, потопили перото си в мастилницата на родолюбието. И след 1944 г. те остават в плеядата на най-изявените и почитани от народната власт български творци и научни дейци.

Предлагам ви и няколко документа за Димитър Талев и Райко Алексиев от времето преди 1944 г. и малко след това Те са толкова недвусмислени, че не се нуждаят от какъвто и да е коментар. Най-малко пък от моя.

Из доклада на д-р Ани Златева "За обединена България" или приносът на творческите ни съюзи през 1941 г. за утвърждаване на имиджа на българската армия освободителка

    Министерството на общественото осведомяване и пропаганда, създадено от Хитлер през 1933 г., начело на което е назначен Гьобелс, изработва и оформя матрицата на съществуващите и бъдещите културни институции на Германия, държавите на Оста и на техните сателити. Става дума за създаване на културните камари и международни федерации, базирайки се на немския опит в областта на пропагандата от Първата световна война. В техния състав като подразделения (секции) влизат творческите съюзи, между които и тези на професионалните журналисти.
    Министерството на Гьобелс се ръководи от аксиомата, че пропагандата трябва да изпреварва събитията, за да разчиства пътя на политиката. На "Вилхелмщрасе" виждат възможността за реализиране на новото европейско съжителство чрез използване на формата на традиционните двустранни културни спогодби, които трябва да осигурят логична официална публична предпоставка за пряка намеса и участие в идейно-пропагандната работа на националните институции. В дейността му като методи и форми на работа негласно са утвърдени ловката дискриминация и бруталното ликвидиране, наречено "саморазтуряне" на проявилите се антифашистки настроени авторитетни и утвърдени антифашистки организации на европейските интелектуалци. Според д-р Ото Дитрих - идеолог и ръководител на германския печат, на тяхно място се налага бързо изграждане на еднотипни по същество цели нови организации, преди всичко в съюзните и в симпатизиращите на Оста страни.
Първа крачка към осъществяване на този замисъл по схемата на Камарата на културата екипът на "Вилхелмщрасе" прави на 26.Х. 1941 г. във Ваймар, когато се поставят основите на новия Европейски писателски съюз. На тържественото откриване по поръчение на фюрера присъства Гьоринг. България влиза в новото сдружение като учредителка наравно с още 16 държави (под протектората на Райха) без официално решение от страна на СБП. Поради това писателката Фани Попова - Мутафова, присъстваща там по лична покана от немска страна, става председателка на българската секция - съюз "Иван Вазов", организиран от нея предимно от немски възпитаници.
"Обединението на духовния европейски и световен елит против болшевизма и Съветска Русия, плутокрацията и еврейското господство" е главната стратегическа цел и следваща стъпка на Берлин. На мястото на "саморазтурилата се" Международна федерация на журналистите със седалище Париж започва изграждането на нова подобна организация. Официално идеята идва от Съюза на немските журналисти в края на октомври 1941 г. с мотивировка: "За по-голяма журналистическа отговорност в международните отношения и всестранна подкрепа на журналистите в техния професионален труд" Тя веднага е подкрепена от Дружеството на столичните журналисти.
В услуга на организацията Райхът [незабавно] предоставя сформирания във Виена ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПООЩРЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПЕЧАТ. Институтът, със съдействието на Берлин, е настанен в световноизвестния замък Шьонбрун. Виенският дворец, седалище на новия пропаганден тръст филиал на "Вилхелмщрасе", не е избран случайно. Като геополитически център на Европа той трябва да подпомогне реализирането на очертаните мегапланове на Райха за Европа, Балканите и Изтока. Формите и методите му на работа са подчинени на Гьобелсовите възгледи за пропагандата.
Естествено е потокът от Райха към България да бъде много по-мощен и активен. У нас се разпространяват безплатно немските списания "Нова Европа", "Сигнал" (за войската), "Европейска литература" (новия писателски съюз) и в. "Устрем" за българския корпус в Белград. Увеличават се значително предаванията за българските слушатели, посветени на Хитлеровия Райх. За целта германският пропаганден институт инвестира построяването на нова модерна сграда на Радио София, като в замяна страната ни се задължава да увеличава часовия поток на немски спецпредавания.
През пролетта на 1941 г. по немски образец у нас е организирана Дирекция на националната пропаганда. Новите й специализирани издания "Народна информация", "Нашенец", "Народен вестник" с притурка "Папагал", "Народна дума", "Войнишки вести", са сформирани в подкрепа на официалната власт.
Дирекцията започва планирана настъпателна акция за отразяване на събитията, свързани с "възкресението на българския дух" в т.нар. нови земи, в които се вплита и задължителният мотив за "братството й с Германия по оръжие и съдба". Темите са подкрепени и разработвани и от влиятелните водещи всекидневници "Зора", "Утро", "Дневник", "Слово", многохилядния "Щурец" на Райко Алексиев и подгласника му "Щука", "Папагал", "Весел българан". Сред авторите са Ст. Танев, Д. Крапчев, Васил Павурджиев, Т. Кожухаров, Чудомир, Сирак Скитник, д-р Петър Джидров, Ф.П. Мутафова, Е. Багряна, Д. Габе, Г. Константинов, Борис Руменов - Борю Зевзека, Никола Костов - Червен Лилян, Петър Завоев "Прохор Пчински", Ал. Добринов и др.
За успешната реализация на акцията се използват утвърдени вече в практиката вътрешни организационно-структурни механизми:
- изграждане на "верен на правителствената политика печат" в новоосвободените земи на Обединена България;

- провеждане на общи теоретико-практически журналистически конференции в Южна и Северна България и подобни с членовете на другите творчески сдружения по въпросите на съвремието и включването на страната ни в строителството на Новия европейски ред под егидата на Райха;
    - обявяване на конкурси за художествени произведения в областта на литературата, изящните изкуства, музиката.
    Не може обаче да не се отбележи фактът, че журналистите от централния и провинциалния ни печат, както и тези от новоосвободените ни земи, твърде умело успяват да утвърдят интересни рубрики, в които намират място сериозни аналитични статии, разглеждащи в ретроспекция развоя на важни и съдбовни за националната ни история въпроси. Публикуват се статии, излезли изпод перото на едни от най-изявените творци като проф. Михаил Арнаудов, проф. А. Иширков, проф. Й. Иванов, проф. Л. Милетич, проф. Кр. Кръстев, проф. Г. Гълъбов, Ст. Чилингиров и мн. други, които не могат да бъдат обвинявани в сервилност и най-малко в професионална некомпетентност или груб национализъм. Доказателство за това са и присъдените по-късно съюзни конкурсни награди.
Това "засенчване" на чисто европейската тематика или разглеждането й в контекста на пробългарските балкански проблеми все по-осезателно се забелязва и буди недоволство на "Вилхелмщрасе". БАН ознаменува обединението на българския народ, като единодушно гласува нов свой устав, с който се учредява клон "Литература и изкуство" и се избират първите академици творци Т. Влайков, Е. Пелин, Ал. Божинов, Ив. Лазаров и С. Иванов. Академичният съвет на Софийския университет единодушно приема предложението да проведе своето тържествено заседание по повод Обединението на България в "люлката на българщината" и заминава на "поклонническо" посещение в Охрид. На 21.V.1941 г. ректорът на СУ презвитер Цанков отслужва в храма "Св. Климент" тържествена литургия и открива заседанието, потвърждавайки писаното от видинския вестник "Бдин" още в навечерието на българското Възкресение: "Да, шовинист е българският народ с любовта си към родната земя!"
Творческите съюзи на писатели, артисти, художници, журналисти и музиканти от Майка България участват и във всяка инициатива, утвърждаваща осъществения с помощта на Райха идеал за обединение на българските земи както там, така и в "старите предели". По този повод наред с многохилядните събори и празненства в Македония, Беломорието и Добруджа журналистическата гилдия подробно отразява ефекта и обществения резонанс от откритите във връзка с деня на славянската писменост 24 май три подвижни изложби на българския периодичен печат и на българската книга, открити от проф. М. Арнаудов в Скопие, Битоля, Охрид, и проведените във връзка с тях първи литературни четения, в които участват като "първопроходци на българската духовност" председателят на Съюза на българските писатели Ст. Чилингиров, Д. Немиров, Ел. Багряна, които разкриват красотата и възвишеността на този "боголик народ", както го определя в своите "Български балади" поетът Теодор Траянов. Те са почетни гости и на учредителното събрание на скопския Клуб на интелектуалците. Певческият съюз и ръководството на Съюза на музикантите изпращат на концертни турнета в новите земи един от най-утвърдените си колективи - мъжкия хор "Гусла" и железничарския мъжки хор с подбран "високопатриотичен репертоар", а на 29.V.1941 г. издават музикален сборник "Бог и България" с подбрани масови песни за младежта. Съюзът на артистите под ръководството на П. Димитров и подкрепата на Кр. Сарафов, Ст. Костов, Г. Гочев и др. обсъжда въпроса за спешното изграждане на Скопския народен театър.
По решение на Дирекцията и с помощта на Съюза на филмовите дейци се създава "Българско дело", чиито първи документални филми са посветени на "Дните на възкресението" и възторженото посрещане на Българската армия в Македония и Тракия. За 50-ата си обща художествена изложба 211-членен Съюз на съюзите на художниците събира 416 картини, като голям дял от тях са посветени на новите земи. Между тях са и творбите на първия художник, посетил Скопие след Великия ден на свободата, Н. Щъркелов. Малко по-късно столичната публика и културната общественост в Скопие, Битоля и Охрид се запознават с нови тематични изложби на българските художници, посветени на Македония и нейните старини. В еуфорията на свободните дни гостуванията на Народния театър - София, и експонирането на български художници в Берлин и Мюнхен не се коментират широко, но фактът се отчита като "жест на искрено приятелство между двата народа". Вестник "Български журналист" пръв избира девиза на нова Македония: "Блести и благоденствай!" и отпечатва за нея свой специален брой. Особено силно въздействие върху слушателите има започналият в началото на 13.1V.1941 г. по идея на Радио София "Час за Македония", по който за първи път прозвучава химнът на Македония "Изгрей зора на свободата".

(Сборник с доклади и научни съобщения "Втората световна война, България и следвоенния свят", научна конференция в София, 20.04.2005 г.), Военно издателство, 2005 г.)

Кое вярваме и кое не вярваме

Димитър Талев

Днешната война е борба за осъществяване на смелата мечта на всички просветени умове и възвишени души, на вековната мечта на народите за повече справедливост и по-добър ред на земята...

Все пак имаме едно рязко разграничение между воюващите сили: на една страна са по-бедните, по-младите духом, онеправданите народи, а на другата страна са народите, които в заблудата си не са склонни, боят се от промени, поддържат стария ред. Това разграничение би било по-друго и борбата нямаше да бъде толкова продължителна и трудна, ако народите от враждебния нам лагер не бяха в плен на реакцията от дясно и не бяха така ловко примамвани и заблуждавани от лявата реакция. Лъжливата демокрация и миражите на комунизма държат в плен народите от противния лагер и насочват погрешно тяхната воля, насочват я против собствените им интереси, против правилно разбраните интереси на всички народи по света. 

Англия и Америка или по-точно ръководните, облагодетелстваните среди в тия държави, се стремят да запазят и увековечат господството над света; болшевиците от своя страна се стремят с огън и меч да наложат комунистическата утопия. И едните, и другите забулват истинските си цели, като заблуждават света с какви ли не примамки и най-често с такива, които, макар и привидно, засищат тъкмо вечния копнеж за справедливост и по-добър ред - едните с лъжлива свобода, а другите - с неземна някаква правда...

В Англия, в Америка и особено в днешна Русия се твърди, че тъкмо силите от Оста са, които се стремят към световно господство и застрашават народите с поробване. 

Ние не вярваме в това клеветническо твърдение на противния лагер и не можем да допуснем, че Германия, Япония и Италия ще повторят една толкова повтаряна фатална грешка, тъй нещастна за всички народи. Ние вярваме, че днешна Германия - Германия на един войник от миналата световна война и на националсоциализма е наистина нова, възродена Германия. Ние виждаме това по творческия процес вътре в нейните граници, по силата, що проявява тя по бойните полета, по въодушевлението, с което се бори нейната младеж. Искреният призив, който днешна Германия отправя към всички народи за международна справедливост, е свята клетва за общо спасение... В същото време ние, малките, онеправданите народи познаваме добре и Англия, познаваме я от векове и не очакваме нищо добро, нито от нея, нито от нейните съюзници. 

Ще дойде краят и на тая война. Ние вярваме, че най-сетне ще възтържествува жадуваната от всички правда и тая вяра в нас все повече се затвърдява от досегашния ход на войната, като не изпущаме изпредвид и неизбежните временни колебания в борбата. Тоя път реакцията ще бъде сломена и всички народи ще бъдат освободени от нейната тъмна власт, за да продължат вече с общи усилия осъществяването на своята вековна мечта. 

В. "Зора", 23 юни 1943 г. 

Георги Караславов, "Близки и познати", изд. "Български писател", 1968 г.

През 1925 година по витрините на някои софийски книжарници се появи малка книжка за деца, озаглавена "Сълзите на мама". Тя беше от Димитър Талев, едно име още неизвестно на по-широк кръг читатели. На мене то бе познато от някои белетристични късове, печатани в някои от периодичните издания на Българската комунистическа партия.

Че е печатал произведения в периодичните издания на Българската комунистическа партия през време, когато в тези издания се появиха и се утвърдиха крупни писателски имена, за мен бе сигурен критерий за сериозността и таланта на Димитър Талев...

Ударът на монархо-фашистката власт върху прогресивните движения и демократично настроени творци беше страшен. И при този удар някои писатели не издържаха...

Колко драматична е житейската участ на този наш писател! Цяла одисея е следването и завършването на неговото гимназиално образование: в българската гимназия в Солун преди балканската война, после в Скопие, след това в Стара Загора и най-сетне в Битоля. В Солун той е Димитър Талев, в Скопие - Димитрие Талевич, в Стара Загора пак е Димитър Талев, в Битоля отново го прекръщават на Димитрие Талевич. В Солун учи на своя роден български език, в Скопие на езика на поробителите, сръбски език, В Стара Загора пак учи на български, в Битоля - отново на сръбски. Сръбската власт е закрила всички български училища...

Където и да идеше, каквото и да правеше, той носеше в сърцето си един мил, обаятелен образ, образа на родния Прилеп, образа на поробената родина...

Приятелите му, които знаеха какво можеше да даде той, не го забравиха през тези бурни дни на деветосептемврийската революция... Тръгнах да хлопам, за да му се намери квартира и да се устрои на работа в София. Срещах съчувствие и разбирателство. Особено благосклонно към положението му се отнесе Владимир Поптомов, който в края на краищата доведе работата до успешен край. 

Но види се, търпението на Талев се беше изчерпало. И в един такъв момент на депресия той ми написа следното писмо:

"Драги Караславов,

Все ми се чини, че ние с тебе сме люде от едно тесто и че ти ме познаваш и разбираш главно чрез себе си. Напоследък обаче ми се струва, че и ти лично вече не ми вярваш. Дано да се лъжа, защото никак не бих желал да се лиша от добрите ти чувства към мене, от доброто ти мнение за мене. И наистина - попитай се, както ме виждаш чрез себе си и както ме познаваш: какво бих могъл да имам аз, Димитър Талев, против социализма и комунизма, какво ме свързва с отвратителната гнилоч в нашия живот?

И още нещо: аз не съм лишен от чувство за благодарност и никога няма да измамя, да изложа тъкмо тебе, който преди една година - а и по-рано! - ме спаси от смърт... Но пак ще ти кажа, че всичките ми надежди да вляза отново в живота като гражданин и писател са в тебе.

Поздравявам те сърдечно!

Твой Дим. Талев

11 ноември 1948 г.

Луковит

Адреса ми е: ул. "Оряховска" - 32"

...Наскоро след това квартирният въпрос на Талев бе уреден... Започна усилена творческа работа, в резултат на която се появи огромната вълнуваща епопея за живота, бита, борбите, жертвите и страданията на македонските българи... В началото на есента, 1952 година, излезе от печат "Железният светилник"...

Множеше се славата на вдъхновения писател, той навлезе и в нашия обществен живот. Бе избран в Управителния съвет на Съюза на писателите, влезе в състава на комисията за Димитровските награди, сам преди това получи Димитровска награда, избран бе за народен представител...

Талев се готвеше да обогати с нови монументални творби българската литература, но фатална болест го срази.

2 септември 1958 г.

Др. Начо Папазов,

Др. Р. Дамянов предлага да се обсъди в ПБ въпросът за ордена, с който да се награди писателя Димитър Талев. Той смята, че орденът, който Секретариата на писателите предлага, - "Кирил и Методий" I степен - бил малък.

Моля да се има предвид предложението на др. Р. Дамянов и на предстоящото заседание на ПБ да се доложи за това предложение.

В. Червенков.

ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 3708, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

[София], 13 септември 1958 г.

Решение "А" №222 на Политбюро на ЦК на БКП от 13.IХ.1958 г.

Не възразява писателят Димитър Талев да бъде награден с орден "Народна република България"-1 степен, по случай 60 години от рождението му и за неговите заслуги към българската литература.

М. Григоров, Ант. Югов, Ив. Михайлов, [Н. Папазов], В. Червенков

ЦДА, ф.1б, оп. 6, а.е. 3708, л. 1. Оригинал. Машинопис.

ГУНЬО ГЪСКОВ ГОСТОПРИЕМЕН НА ГЕРМАНСКИЯ ВЕЛИКДЕН

Райко Алексиев
Та като дойде германският Великден, и хоп радиото рече, че разни граждани плюс семейства са поканили разни германци на гости с цел за яйца и тоест ядене и почерпушка и аз си рекох да се снабдя с германец в знак на душевност и симпатия към пакта Берлин Рим Токио плюс София и си тръгнах да си търся германец, ама нема, че всичката германска наличност капут свършиха се, че я взели разни граждани и мен ми стана жалко, но факт, че си нямам германец. И таман щях да бия една телеграма до Оста Берлин Рим Токио плюс София да пратят още количество, та да има за всички, ето ти го едно германче си марширува по улицата наверно с цел за югоизточна Европа и аз хоп дръж за ръкава и му рекох: - "Германски, хайде манджа и лапация с мен за Ристос воскресе и той таман щеше да ме разбере, ето ти го един келешин и той го хвана за другата ръка и иска да ми го вземе в плен и му рече: - Дойчо, комен зи мир. И аз му рекох, мола мола назад, че германчето си е мое, че аз пръв си го намерих и оня рече, че той е пръв и аз му рекох марш бе, аз съм пръв и си разменихме разни пцувни и други изражения и задърпахме германчето, та насмалко щехме да го разкъсаме на две и германчето гледаше на четири и щеше насмалко да се хване за ножа, че сигур си помисли, че искаме да го пленяваме из засада и мен ми хрумна в мозъка един пункт и рекох на германчето че азъ гут булгарски, а оня никс гут булгарски, а юда скарайотска и германчето опули очи и рече: - Юден? Никс арийски? И аз рекох, никс арийски, а юден израилски и германчето го изгледа кръвнишки и му рече афидерзейн и си дойде с мен.
Их, какъв пунт му погодих на оня, та да ме познае кой съм и после си заведох германчето до фурната, че нали кака 6еше казала, че и тя ще си вземе у дома един германец, ама сигур нема да си вземе, че се яви изчерпване и беше купила едно ягне плюс главичката и го беше пратила на фурната и аз рекох на фурнаджията бай Климе пече ли се нашето агне и той рече опече се и го извади от фурната и аз го взех и си го изкофтих и не го занесох в къщи ами в една кръчма "Дебър" с цел за частна консумация и си седнахме с германчето и си го изядохме за Ристос възкресе и аз нали имах пет лева та таман влезох в преговори с кръчмара да ни даде за пет лева лимонада да се почерпим и той рече:
- Шо? Со лимонада ли ке тровиш ослободителот на Македонията наша бре келеш? И аз му рекох че толкоз ми са парите и той ми рече пари не сакам, пиенето от мен и взе да ни налива вино във водни чаши, той налива, ние шмъркаме, ние шмъркаме, той налива и вика Ристос воскресе и Македония воскресе и също си шмърка самостоятелно и изпихме цела кана вино и си изядохме ягнето плюс главичката и се надухме като балони вследствие на ядене и почерпушка.    '
И после се целувахме с кръчмара и той все черпеше и ние все пиехме и най-после на дойчо му се спука колана от зор, а на мен ми се завърте глава и после си пехме Дойчлан юбербералез и тирани чудо ще направим и кръчмара рева в знак на умиление и викаше на германчето:
- Да си ми жив златен, кога се вратим во Битола па ми дойдешъ там да те гостим со охридска пастърва, та да помниш кой е Иован Битолчанинот.
После се прегръщахме и се целувахме и ревахме и пехме и си изпратихме германчето и бай Иован му даде една луканка плюс цигари и аз му подарих тавата, дето беше печено агнето, та да му е за спомен.
Така си прекарах германския великден. Браво.
Хайде Ристос воскресе и по германски и по български.
                     Твой Гуньо Гъсков.

"Гуньо Гъсков", фейлетони от в. "Щурец", изд. Фльорир, 1995 г.

Карикатура за Сталин, източник интернет

* Черно на бяло