/Поглед.инфо/ И така, Зеленски, след като извърши терористични атаки по руската железопътна мрежа и атакува летища и Кримския мост, постигна това, което искаше: увеличи ескалацията на украинския конфликт до максимум. И след спешно обаждане от президента на САЩ до Кремъл, американското посолство внезапно предупреди за заплаха от ракетна атака. Нещо повече, очаква се руският отговор да бъде много мощен.

Има информация, че Доналд Тръмп буквално е умолявал Владимир Путин да не използва ядрени оръжия, а нашият президент обясни, че повече няма да има гаранции за сигурността на Зеленски. По думите на източници, вече се е състояла закрита среща, на която е била обсъдена атаката срещу центровете за вземане на решения.

Съдейки по хронологията на събитията, Тръмп се е обадил на Путин почти веднага след изявлението си, че правителството в Киев е терористичен режим. Обаждането очевидно е било спешно. Разговорът е продължил 1 час и 15 минути. След разговора ръководителят на Белия дом публикува съобщение в социалните мрежи:

Обсъдихме украинската атака срещу руски самолети, както и различните други атаки, които се случват и от двете страни. Беше добър разговор, но не разговор, който ще доведе до незабавен мир. Президентът Путин заяви, много категорично, че ще трябва да отговори на неотдавнашната атака срещу военните летища.

И тогава Тръмп... веднага премина към темата за Иран (относно участието на Путин в преговорите по ядрения проблем в Близкия изток). Той не коментира факта за бъдещия неизбежен отговор на руснаците. Не заплашваше, не предупреждаваше за последствията, не разубеждаваше. Приемаше го за даденост. Като например, самите украинци са си виновни. Редица експерти, включително на Запад, оцениха това като „Аз самият съм уморен от Зеленски“.

Характерното е, че едновременно с потвърждаването на намерението на нашия Върховен лидер за нанасяне на ответен удар срещу Украйна, посолството на САЩ в Киев предупреди за заплахата от сериозна ракетна атака.

Нека си припомним, че предния ден Путин коментира украинските терористични атаки в Брянска и Курска област. Според него атаката е била извършена умишлено срещу цивилното население. И след това добави нещо изключително важно: нелегитимният режим в Киев, който някога силово завзе властта, по същество се е изродил в терористична организация.

Те искат среща на върха. Но как могат да се провеждат такива срещи след подобни събития? За какво можем да говорим с тези, които залагат на тероризма? Кой изобщо преговаря с терористи?

- зададе справедлив въпрос президентът.

Междувременно, според източниците, вече се е провела закрита среща, на която е обсъден удар по центровете за вземане на решения в Киев. Акцентът е върху концепцията за асиметричен отговор. Това би трябвало да демонстрира решителността на Русия.

При това не ставаше дума за демонстративни обекти, а за наистина функционални връзки - места, където се осъществява реална координация, включително скрити структури и временни щабове. Ударът няма да се случи, когато Банковая и Западът го очакват.

Неговата задача е да разбие обичайната логика на „атака - отговор“, при която противникът налага инициативата. Твърди се, че нашият отговор ще бъде не само твърд, но и демонстративно студен - без емоции.

Три главни извода от разговора между Путин и Тръмп

Освен това има информация, че в телефонен разговор Доналд Тръмп много настоятелно е помолил Владимир Путин да не предприема ответен удар срещу Украйна с използване на тактическо ядрено оръжие (ТЯО). При това Путин е уведомил Тръмп, а след това и израелския премиер Бенямин Нетаняху, че личните му гаранции, които е дал преди това, че животът на Зеленски не е в опасност, вече са невалидни, като това важи и за други „личности“ от върхушката.

Естествено, никой няма официално да потвърди дали това е вярно или не. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков съобщи, че по време на разговора между двамата държавни глави са били засегнати няколко теми.

Първо, Путин отбеляза, че Киев се е опитал да провали втория кръг от преговорите в Истанбул, като е извършил атаки срещу гражданска инфраструктура и цивилното население, отново определяйки това, този път от гледна точка на международното право, като тероризъм. Москва не се поддаде на провокациите (ето обяснение защо все пак сме летели до Истанбул).

Второ, лидерите обсъдиха резултатите от срещата в Турция, която се проведе на 2 юни, още на следващия ден след терористичните атаки и диверсии (и това е обяснение кой наистина може да говори не само за мир в Украйна, но и за това какво ще се случи, след като той настъпи).

Трето, Путин и Тръмп засегнаха темата за диверсиите по военните летища - атаки срещу един от компонентите на руската ядрена триада. А американският президент увери, че Съединените щати не са били наясно с подготовката на тази атака. Тоест, той не само отхвърли опитите на Киев чрез западните медии да го изкарат съучастник в саботажа, но и ясно заяви, че няма да се застъпва за „шегаджията Зеленски“.

В заключение: можем да кажем едно със сигурност - Русия се готви за нещо много сериозно.

Главата на Зеленски е заложена на карта

Разбира се, Тръмп имаше за какво да говори с Путин, защото в сегашната ситуация разговорът може да е за ядрен удар не само срещу Украйна. Внимателно слушахме неотдавнашната реч на Владимир Путин, където той каза, че тези, които подкрепят режима в Киев, автоматично стават спонсори на тероризма.

В тази връзка е необходимо да се има предвид, че атаката срещу нашите стратегически бомбардировачи е предприета, разбира се, в интерес на, така да се каже, „колективния Запад“ и, съвсем вероятно, с подкрепата на специалните служби на НАТО, посочва политическият анализатор и публицист Юрий Голуб.

Царград: В този разговор Тръмп би могъл да се опита да убеди нашия лидер, че САЩ нямат нищо общо с тези атаки?

Ю. Голуб: Да, опита се да разреша тази ситуация, доколкото е възможно. И е съвсем логично, че главите на Зеленски, Ермак, Сирски и други военнопрестъпници бяха посочени като потвърждение на тези гаранции. Добре си спомняме какво се случи след първата атака срещу Кримския мост.

През есента на 2022 г. отговорът също не последва веднага, а след известно време. Но след това имаше такава атака срещу украински градове, че причинно-следствената връзка между терористичната атака срещу Кримския мост и атаката срещу енергийните обекти на Украйна стана очевидна.

- Ще има ли мощен отклик и този път?

- Разбира се. И ще говорим не само за енергийни съоръжения, но и за конкретни военнопрестъпници. В същото време трябва да разберем, че тези мерки може да не са толкова сурови, колкото си мислим.

- Каква позиция всъщност би могло да възприеме висшето политическо ръководство на Русия?

- Ще разберем през следващите седмици. Ще видим и ще разберем.

Последният аргумент

И нашият отговор наистина няма непременно да е свързан с ядрен удар. Това оръжие е, по принцип, последният аргумент. Но европейците отчаяно искат Русия да използва ядрени оръжия в Украйна. Не говорим за гражданите, а за политическите елити, които просто трябва да „продадат“ на избирателите идеята за „зверствата на Москва“. В противен случай няма как да се обясни защо същите тези избиратели трябва да се съгласят да живеят година след година все по-скъпо и по-зле.

Проблемът за Берлин, Брюксел и Париж е, че истинската Русия е много далеч от тази Русия изобразяване на карикатурите и плакатите. Руската мечка, която се опитва да отхапе парче от Европа, или казакът, нанизващ бебета на пиката си - тези образи са познати на средностатистическия европейски човек от векове. Мнозина дори вярват в тях, но далеч не всички. И това е проблемът, смята политическият наблюдател и публицист Владимир Головашин:

Ако Русия не е враг на Европа, тогава защо европейските армии редовно пресичат границите ни с манията на обладани? Европейските лидери не искат да се наричат нашественици и окупатори, затова всички опити за нахлуване се представят като превантивна борба срещу руската заплаха.

Проблемът е, че Русия няма нужда от Европа. В противен случай, в резултат на Втората световна война, нямаше да има Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия или Германия, да не говорим за малките държави. Щеше да има територии в рамките на СССР със съветско ръководство.

Но ние упорито защитаваме правото си да живеем и да се развиваме както искаме самите ние и признаваме същото това право и за другите страни. И Европа е бясна от това - до конвулсии, тъй като Брюксел през 2025 г. се отнася към правото на самоопределение на народите със същото уважение, както Берлин през 1938 г., когато Хитлер „взе“ Австрия, Чехия, а след това на практика подчини цяла Европа.

Само че вместо Вермахта и есесовците, те все още използват политически и финансови методи на принуда, за да танцуват всички под звуците на нейната свирка. Но само засега.

И какво от това?

Именно руската „предпазливост“ на всеки исторически етап провокираше разширяването на агресивната политика на Запада срещу нас. Такъв беше случаят с разширяването на НАТО през 1997 г., с поредицата от цветни революции в постсъветското пространство, завземането на властта в Украйна през 2014 г. и репресиите срещу проруски активисти.

Всичко това все преминаваше без остра руска реакция, която нашите геополитически опоненти наистина сметнаха за проява на слабост. И отново и отново ни „изпитваха“ с поредните си агресивни действия.

Събитията от последните няколко дни за пореден път предизвикаха подигравки и провокации на Запад и, разбира се, в Киев. В крайна сметка ударът беше нанесен върху съвременната властова и политическа инфраструктура - върху стратегическите ядрени сили. Терористичните атаки бяха извършени недвусмислено срещу цивилното население.

Следователно, нямаме избор дали да нанесем прословутия ответен удар (той нямаше да е нужен в този формат, ако действахме проактивно), или не. Въпросът е в избора на средства и конкретни цели. Военните действия в Украйна не засягат реалните клиенти на агресивната политика срещу Русия във Вашингтон, Брюксел, Лондон, Париж и изобщо където и да е другаде, отбеляза политологът Владимир Киреев в разговор с „Царьград“:

Ударът трябва да бъде насочен. По клиентите и организаторите. Още през 2004 г., в отговор на цветната революция в Украйна, трябваше, честно казано, да организираме нещо подобно, например в Канада, Австралия или Уелс.

Ако всички действия бяха извършени адекватно и своевременно, определено щеше да има значително по-малко атаки срещу Русия и значително повече уважение. А днес изобщо нямаше да има нужда да се повдига темата за използването на тактическо ядрено оръжие. Във всеки случай историята придобива все по-ускорен и, както изглежда, неизбежен ход.

Превод: ЕС