/Поглед.инфо/ Румен Петков - Председател на ПП АБВ - член на коалиция БСП-Обединена левица", коментира на пресконференция в Плевен темите за агресията срещу журналисти, свободата словото и на медиите и манипулациите на обществото, цените на горивата и отношението на властта към "Лукойл".

Агресия срещу журналисти – „абсолютно недопустима“

Петков изрази възмущение от агресията срещу журналистката Даниела Гайтанджиева, която по думите му е била подложена на сериозна атака от Христо Грозев и други представители на т.нар. „Тих фронт“.

„Христо Грозев за мен е измамник. И то долнопробен. През 2022 г. той прогнозира, че войната в Украйна ще приключи до дни. През 2025 г. виждаме ясно каква е реалността. На такива лъжци аз не вярвам“, коментира Петков.

Той подчерта, че срещу госпожа Гайтанджиева не са представени никакви аргументирани доказателства, а само съвпадения и спекулативни намеци. Според него атаките срещу нея са част от тенденциозна кампания срещу неудобни журналисти.

„Апелирам към институциите: първо – способни ли са да защитят свободата на словото? И второ – какви са източниците на доходи на г-н Христо Грозев? От какво живее? Кой му плаща?“, попита Петков.

В заключение той определи Грозев като „зле организирана пощенска кутия на МИ-6“, а самата британска служба като емблема на разузнавателен провал през последните години. Той призова за повече прозрачност и сериозен институционален отговор по темите за медийната свобода и чуждото влияние.

За "Лукойл" и цените на горивата

В рамките на събитието Румен Петков засегна и темата за дейността на „Лукойл“ в България. Той настоя за ефективни разговори относно възстановяване на режима на дерогация и възможностите за пряк внос на руски нефт в Бургас — мярка, която според него ще доведе до по-ниски цени на бензина и дизела.

„Държавата трябва да води отговорен и продуктивен диалог с ръководството на 'Лукойл', още повече че за пръв път от години начело на компанията в България е българин — нещо, което трябва да се отчете като положителен прецедент“, добави Петков.

Той определи доброто взаимодействие между институциите и енергийните участници като въпрос на национален интерес и фактор за стабилност.