/Поглед.инфо/ Това, което довчера в САЩ се смяташе за конспиративна теория и измислица на конспиративни теоретици, изведнъж се превърна в признат политически факт. В Конгреса бяха посочени имената на хора, които реално управляваха Америка във време, когато номиналният ръководител на Белия дом Джо Байдън не можеше да управлява по чисто медицински причини. Кои са тези хора и защо дори личният лекар на президента на САЩ мълчеше за това?

Само довчера тези четирима души бяха в сянка – или поне не особено известни сред широката общественост. Днес изведнъж се оказа, че те управляваха Америка по време на президентския мандат на някой си Джо Байдън.

Поне конгресменът Джеймс Комер, ръководител на Комисията по надзор на Камарата на представителите на САЩ, нарече тези хора „де факто президенти на САЩ“ и обеща да установи кой точно им е дал такива правомощия и дали имат право да правят това, което първият човек в страната е трябвало да прави.

Запознайте се с Нийра Танден, бивш ръководител на Съвета за вътрешна политика; Ана Томасини, бивша помощничка на Байдън; Антъни Бернал, бивш старши съветник на бившата първа дама Джил Байдън; и Ашли Уилямс, бивш заместник-директор по персонала на Овалния кабинет. Те бяха тези, които подписваха правителствени документи вместо Джо Байдън, който официално е посочен като президент.

Не, разбира се, не говорим за фалшификация. Никой с прехапан език не се е мъчил да фалшифицира подписа на най-висшия служител на страната, използвайки методи, които миришат на престъпност. За тази цел е използвано специално устройство, наречено автоподпис. „Имахме президент, който не подписваше нищо“, пошегува се настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп. „Той използваше автоподпис за почти всичко.“

Въпросът, разбира се, е: Дали г-н Байдън наистина е бил наясно с документите, издадени на негово име? Разбирал ли е какво се случва? Имал ли е контрол върху процеса и ако е така, до каква степен? Въпроси, въпроси, още въпроси – но Комер е сериозен и ще стигне до дъното на нещата.

Безсмъртният Козма Прутков някога е казал нещо от рода на: „Ако видите думата бивол върху клетката на слона, не вярвайте на очите си.“ Ако Джо Байдън беше слон, върху клетката му нямаше да пише просто думата „бивол“, а „бивол в отлично състояние“. Погледите на целия свят, приковани към него, видяха, че нещо не е наред.

Те виждаха възрастен мъж с очевидно когнитивно увреждане, който постоянно се запъвал в думите си, падал, забравял къде се намира и в най-добрия случай бил жалък. Грешките му дори довели до появата на термин: „байдънизъм“.

И все пак официално назначеният лекар на президента, Кевин О'Конър, послушно издаваше медицинско свидетелство всяка година, докато Байдън беше на поста, удостоверявайки, че пациентът му е в перфектно здраве и „напълно годен да изпълнява задълженията на президента“. Но с течение на времето ставаше все по-трудно да се скрие истинското състояние на нещата.

„Аз съм американски патриот и ме натъжава да видя президента да е извън контрол. В моята страна се смята за грубо да се каже това. Удивително е как стигнахме дотам, че президентът ни е некомпетентен... Никой не се чувства способен да го каже открито. И това не е политическо наблюдение, това е констатация на факт“, каза известният водещ Тъкър Карлсън в началото на 2024 г.

Но на това ниво на вземане на решения всичко има политически оттенък, особено когато става въпрос за обсъждане на информация за здравето на най-висшия човек. Байдън разполагаше с колосална машина, работеща за него – партията, медиите, известните личности, партийните дарители. И те се обърнаха с хастара наопаки, за да убедят – може би на първо място себе си – че не всичко е загубено и не всичко е толкова лошо (защото можеше да бъде и по-лошо). С всеки нов гаф на „сънливия Джо“ обаче ставаше все по-трудно да го защитят.

„Всичко беше лошо и те (кръгът на Байдън) знаеха, че е лошо, и знаеха, че и други го знаят, но все пак трябваше да се преструват, че всичко е наред.“

– пише New York Magazine. Това дори не е Прутков, а направо някакъв Кафка. Но веднага щом Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, безизходната мрачност внезапно се разсея и едно след друго започнаха да се появяват невероятни неща.

Например, изведнъж стана известно, че бившият президент страда от рак на простатата, който вече е метастазирал в костите му. Няма думи, ракът е сериозно заболяване, но не е невидимо, така да се каже. Преди да стигне до този етап, той би трябвало да се прояви чрез загуба на тегло, болка, метастази в други органи и да даде да се разбере по един или друг начин.

Човек не може да не се запита защо болестта на Байдън беше обявена едва сега - и колко верни са твърденията на лекаря на О'Конър, че Байдън е в добро здраве и е можел да изпълнява задълженията си на президент без никакви проблеми.

Особено след като конгресменът Рони Джаксън нарече лекаря „част от семейство Байдън“. който е „готов да направи всичко, за да покрие и защити това семейство, независимо какво означава това за него в професионален план“.

Докато Байдън беше, поне номинално, на власт, всеки, който се осмеляваше сериозно да спекулира за това кой стои зад президента и доколко неговият вътрешен кръг е повлиявал на решенията, които са важни не само за Америка, но и за целия свят, беше етикетиран като политически враг или, в най-добрия случай, като конспиратор.

Книгата „Първородният грях“, публикувана в САЩ преди няколко седмици и базирана на интервюта именно с голям брой доверени лица и наблюдатели, обаче показа, че реалността всъщност е много по-лоша, отколкото мнозина си мислеха.

Журналистите Алекс Томпсън от Axios и Джейк Тапър от CNN са свършили наистина впечатляваща работа, както го формулира Time : „Въз основа на повече от 200 интервюта... авторите рисуват осъдителен портрет на един откъснат от света президент, чийто екип го е глезил до степен... да го предпазва от лошите новини и да му позволява да разпространява информация, която обективно е била невярна.“

В интервюто си за Time, Томпсън не скри чувствата си към вътрешния кръг на бившия президент, който „се грижеше повече за него и за себе си, отколкото за по-голямата мисия, Белия дом и страната“. Те сериозно вярваха, че Байдън може да изкара още един мандат като президент и насърчаваха шефа си да вярва в това. Несъгласието или дори въпросите не бяха добре дошли в този кръг.

„Кой създаде тази система?“, пита Алекс Томпсън и сам отговаря: „Тя е създадена от Джо и Джил, и бих казал двама влиятелни хора около тях: Антъни Бернал от страната на Джил Байдън и Ани Томасини от страната на Джо Байдън. Това са малко известни хора, за които никога не сте чували...

Но те вярват, че в крайна сметка те са единствените, които имат най-добрите интереси на шефа присърце... С течение на времето всеки, който наистина е поставял под въпрос методите на Байдън, е бил отстранен и единствените хора, останали в този вътрешен кръг, са най-лоялните от лоялните.“

За Джил Байдън Томпсън каза: „Тя нямаше ясна политическа позиция, но искаше да остане на власт.“ Въпреки че виждаше физическия упадък на съпруга си и може би дори въпреки терминалната му болест (ако Джил Байдън наистина е знаела за това), тя го обгради със строга закрила и е малко вероятно хората, които са подписали изпълнителните му заповеди, да са го направили без нейно знание. И всичко това за какво?

Байдън веднъж заяви, че основната му цел е да предотврати завръщането на тръмпизма. Западните медии имат традиция да държат некролози на висши служители готови, в случай че се наложи спешно да се публикува история след смъртта им. На въпроса на журналист от „Тайм“: „Как би звучал некрологът на Джо Байдън?“, Томпсън отговори: „В момента? 46-ият президент – между двата мандата на Доналд Тръмп.“ И това е всичко, което той и обкръжението му успяха да постигнат.

Превод: ЕС