/Поглед.инфо/ По време на участието си в пленарната сесия на Санктпетербургския международен икономически форум, Владимир Путин говори за структурните промени в икономиката през следващите години. Тя ще стане още по-технологична и иновативна с оглед на международното сътрудничество и износа. Електронните платформи и цифровата рубла ще продължат да се развиват енергично. Освен това, цялата транспортна верига на Русия ще премине към дигитален режим.

В петък руският президент Владимир Путин взе участие в пленарната сесия на XXVIII Санктпетербургския международен икономически форум (СПМИФ), чиято основна тема беше обявена за общи ценности като основа за растеж в многополюсен свят. Общо представители на 140 държави дойдоха на форума.

Президентът започна с кратък доклад за състоянието на националната икономика, като отбеляза по-специално показателите за БВП на Русия, който нараства с темпове, по-високи от средните за света - добавяйки годишно над 4% през последните две години.

Същевременно държавният глава отбеляза по-специално, че „приносът на суровинния компонент за икономическата динамика на страната вече не е определящ“, а „в настоящия момент дори се оказа отрицателен“.

„Русия вече е на четвърто място в света по брутен вътрешен продукт и на първо място в Европа. Това не е на глава от населението, а брутен вътрешен продукт, тоест размерът на икономиката, но все пак е много важен показател“, каза Путин, наричайки най-важната задача на тази година „преходът на икономиката към траектория на балансиран растеж“.

Държавният глава припомни федералния закон, влязъл в сила тази година, „който създава правната основа за насърчаване на креативните индустрии“. За да бъде тази работа по-задълбочена и систематична, Путин поиска от правителството, заедно с регионите, „да подготвят дългосрочна стратегия за развитие на креативната икономика, а също и да помислят за стартиране на федерален проект по този въпрос“.

В речта си Путин спомена и програмата за създаване на туристическа инфраструктура и поиска да се обърне специално внимание на обектите на културното наследство. До 2030 г. поне хиляда такива обекта в цялата страна трябва да бъдат ремонтирани и приведени в ред.

Същевременно дискусията се насочи към преработката на натрупаните тонове промишлени отпадъци, които „вредят както на природата, така и на хората, създавайки проблеми“. В тази връзка президентът предлага „да се помисли за стартиране на специални проекти за извличане на ценни компоненти от тези отпадъци“.

Друга ключова област, президентът посочи като ново качество на инвестиционния климат, е работата по „радикално минимизиране на разходите за бизнес, за предприемачеството във всички области“. Според него в Русия е стартирана цялостна работа по създаване на Национален модел на целеви условия за правене на бизнес, така че до 2030 г. страната да бъде сред двадесетте световни лидери по отношение на условията за бизнес и да „стане пример“ за партньорите в рамките на БРИКС.

Руската икономика, подчерта Путин, трябва да стане по-технологична. Ключов инструмент тук ще бъдат стартираните тази година национални проекти за осигуряване на технологично лидерство. „И това не е пожелание - това е обективно изискване на днешния и утрешния ден, предизвикателство, което трябва да бъде изпълнено, ако искаме да станем по-силни“, обясни държавният глава, добавяйки, че правителството трябва да изготвя годишен доклад за динамиката на технологичното развитие на страната.

Путин припомни, че до 2030 г. комбинираните разходи на държавата и бизнеса за научноизследователска и развойна дейност „трябва да нараснат с не по-малко от 2% от БВП“. „Тук частният бизнес играе особена роля. Неговите инвестиции за тези цели трябва да се увеличат не по-малко от два пъти“, добави руският лидер.

Друга задача е премахването на дублиращите се функции, координирането на работата на институциите за развитие и подготовката на единни изисквания за процедурите за подкрепа на бизнеса: от регистрация на изобретение до серийно производство на високотехнологични продукти.

В речта си президентът отбеляза, че за разлика от повечето страни, зависими от глобалните платформи, „Русия има добри примери за собствени успешни електронни платформи“ и с това реално постижение местният бизнес „може да се гордее“. Путин поиска от депутатите от Държавната дума да ускорят приемането на законопроекта, „който ще бъде първата стъпка към формирането на модерна регулаторна рамка за платформената икономика“.

Освен това, целият транспортен контур на Русия, включително автомобилни, въздушни, железопътни, речни и морски комуникации, ще бъде прехвърлен на цифрови, на платформени решения. „Тоест, говорим за създаване на Национална цифрова транспортно-логистична платформа“, каза Путин.

Президентът отбеляза необходимостта от опит в създаването и обращението на цифрови национални валути.

В Русия съответният пилотен проект се изпълнява от почти две години. Всички основни операции са отработени, включително откриване и закриване на сметки. „Задачата сега е да се направи използването на дигиталната рубла широко разпространено както сред гражданите, така и сред предприятията и банките“, уточни държавният глава, като поиска от Централната банка и правителството да определят сроковете за преход към нов етап на технологично развитие на финансовия сектор на страната.

Освен това Русия продължава да изпълнява националния проект „Международно сътрудничество и износ“. През следващите години в страните от ОНД, както и в Турция и Виетнам, и редица други страни, „ще бъдат реализирани големи проекти в енергетиката, включително ядрената енергетика, в добивната и преработващата промишленост“.

В допълнение към увеличаването на износа на продукция, различна от петрол и газ, „е важно последователно да трансформираме, структурно да променяме вноса си“ и постепенно да увеличаваме „дела на така наречените трудоемки стоки и услуги“.

Путин говори и за развитието на реалния сектор на икономиката. Това се случва на принципите на „технологичност, гъвкавост, бърза реакция на външни предизвикателства и промени в търсенето на нашите граждани и нашите чуждестранни партньори“.

„Този подход е напълно приложим не само за гражданския сектор, но и за сферата на отбраната и сигурността, за работата на военно-промишления комплекс“, подчерта президентът.

Сред структурните икономически промени президентът призова за постигане на по-пълноценна интеграция на военно-промишления комплекс с гражданските сектори на икономиката и установяване на производство на продукти с двойно предназначение.

„Трябва да се откажем от разделянето на компаниите на чисто военно-промишлени и на предприятия, работещи изключително в гражданския сегмент“, обясни държавният глава, като подчерта също, че бойните възможности на Въоръжените сили ще бъдат повишени на нова технологична база.