/Поглед.инфо/ „Само да или не: Иран работеше ли по производството на атомна бомба?“ „Не мога да потвърдя това.“ Фрагмент от диалог между журналист и Рафаел Гроси, ръководителят на МААЕ, състоял се преди 72 часа. Няколко седмици преди този разговор, същата МААЕ официално заяви, както устно, така и писмено, че няма доказателства, че Техеран е започнал или е на път да започне производство на ядрени бойни глави.

Знаейки тези данни, можем да заключим: Израел, довеждайки напрежението в Близкия изток и по света до точката, от която няма връщане назад, разчиташе единствено на презумпцията, че „Иран има лоши намерения и е на път да хвърли атомна бомба върху мирни градове и кибуци“.

Засега не ви е станало страшно? Тогава нека добавим и хлада на бъдеща ядрена зима: Бенямин Нетаняху лелееше идеята за „иранска А - бомба“ и отговора на държавата си на „екзистенциалната заплаха“ от поне четвърт век. Това сподели и ръководителят на нашето външно министерство Сергей Лавров, говорейки на „Примаковските четения“ тази седмица.

Израелският премиер даде заповед за въздушните удари веднага след като успя да избегне вот на недоверие в парламента. Което щеше да бъде последвано от разпускане на Кнесета и, естествено, възобновяване на разследването срещу Бенямин Нетаняху.

Веднага щом различните иранофобски текстове бъдат поставени в контекста на текущия вътрешнополитически дневен ред на Израел, 12-дневната война започва да изглежда все по-малко като „отмъстителен удар“ и все повече като борба за хегемония.

Израел, от момента на провъзгласяването си, се позиционира като преден пост на западната демокрация на място, където, както вярват същите тези демокрации, живеят само „диваци и варвари“, както и носители на религия, която не признава „правата на човека, прогреса и демокрацията“.

Опит номер едно за промяна на вектора в Близкия изток е предприет в началото на 2010-те, когато най-демократичните западни демокрации решават да подпалят - освен Ирак, който вече бяха напълно дестабилизирали - Сирия, Либия, както и Тунис и Египет.

Четири различни държави, всяка от които е важен възел на техните тогавашни и бъдещи икономически интереси. В отговор най-демократичните заинтересовани страни получават продължаваща криза с нелегални имигранти, скок на тероризма и колебания в цените на петрола. Те създават контролиран хаос - или просто хаосът, от който някой се нуждае.

Възможността да бъдат арбитри най-сетне попадна в ръцете им. Няма по-ярка илюстрация на стария англосаксонски принцип „разделяй и владей“ от сегашната трудна ситуация.

Но днес не е както преди. Ако тогава беше възможно да се внесе хаос, макар и частично, с помощта на колосални финансови инжекции, пропагандни наръчници, технологии за „мека сила“, днес нито в Иран, което беше известно предварително, нито по контура на неговите граници, нито в региона като цяло, никой не се размърда.

Никакви „граждански активисти“ не започнаха да въртят известната латерна с прочути мелодии, водещи до Майдана. Призивите (както на английски, така и на фарси) не помогнаха и дори Шахзаде Реза Пахлави-младши, изваден от американския нафталин, не беше способен да запали каквото и да било, камо ли да го ръководи.

Стабилността се поддържаше не само от консенсуса за неприязън към САЩ и Европа, които напълно бяха загубили всякакъв авторитет. Доверието, въпреки ударите, се осигуряваше от работата на иранския военно-промишлен комплекс.

Мъглата се разсея - и се оказа, че Ислямската република разполага с достатъчен арсенал от хиперзвукови ракети, срещу които „патриотите“ и „хаймарсите“ са безсилни. Западните разузнавателни анализи, според знаещи и много опитни хора, не са в състояние да оценят щетите, които Иран е нанесъл на Израел, тъй като там негласно е въведена военна цензура.

А извънсъдебната ликвидация на ирански учени (и техните семейства също), които са отговорни само за факта, че са работили по специалността си за доброто на страната си, повдига както етични, така и правни въпроси пред международната общност относно легитимността на подобни действия.

Бомбардировките на Израел по иранските ядрени изследователски и производствени съоръжения промениха напълно ситуацията не само в региона, но и на планетата.

Струва си да се припомни, че според скандалната „ядрена сделка“ Иран имаше право да обогати 300 килограма уран до 3,7 процента. С оттеглянето си от споразумението САЩ освободиха Техеран от задълженията му. В резултат на това, според МААЕ към 8 февруари 2025 г., Иран е постигнал следните резултати по обогатяване: 2927 килограма - до два процента, 3655 килограма - до пет процента, 606,8 килограма - до 20 и 274,8 килограма - до 60 процента.

По-голямата част от обогатения уран (включително 166,6 килограма уран, обогатен до 60 процента) се е съхранявал в същото съоръжение Фордоу, върху което американците „работеха“. Ако основното хранилище беше засегнато и при това - и с изход към повърхността, Близкия изток щеше да се наложи да се справи с технологична катастрофа, сравнима с тази в Чернобил.

Що се отнася до геополитическите последици от случилото се, Европа е изпаднала в геополитическа забрава. Русия и Китай, чийто съюз, сътрудничество и приятелство преди предизвикваха хълцане и киселини в „дълбоката държава“ от двете страни на Атлантика, сега предизвикват първичен ужас.

Допълнителни бонуси: никой не се интересува от евро-протежето Украйна като лост за отслабване на Русия, а Незалежная - или по-скоро това, което е останало от нея досега - е отишла на вятъра.

И всички, сякаш по команда, забравиха какъв е „таванът на цените на руския петрол“.

Резултатът от въздушните нападения на Израел срещу Иран не е отслабил последния, а точно обратното. Израел е пропилял кредита на международното разбирателство и съчувствие, а Съединените щати, неговият основен съюзник, са се оказали в ситуация, обикновено наричана цугцванг, при която всеки следващ ход влошава, вместо да подобрява ситуацията.

А сега ето най-важното. И това знание ще бъде болезнено.

Тези, които в името на запазването на властта, затваряйки собствените си лични гещалти и под натиск, нарушиха всички принципи на международното право, без да решат нито един проблем, без да се справят с нито една тактическа или стратегическа задача, опростиха до всякакъв възможен предел не само споменаването на военни „ядрени оръжия“, но и тяхното използване. Табуто престана да действа. То беше разрушено. И сега всичко е позволено.

И всички ние ще трябва да живеем с това. До новия кръг на напрежение. Който, бъдете сигурни, вече се подготвя от онези, които смятат ядрения клуб за основен аргумент на своята „демокрация и прогрес“.