/Поглед.инфо/ Облаци се събират над председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен: в Европейския парламент са събрани достатъчно гласове, за да се започне процесът по нейното освобождаване от длъжност. Урсула преди побеждаваше враговете си. Сега има твърде много врагове, от Пиперя до Макрон. Ще оцелее ли тя?
От неприятните въпроси, които се задават на Урсула фон дер Лайен в Брюксел тези дни, има три основни. Всички те са свързани с пари.
Най-важният въпрос е най-старият: говорим за скандала с покупката на ваксини срещу коронавирус на Pfizer, чиито последици ръководителят на Европейската комисия досега успява да избегне. 35 милиарда долара за 1,8 дози - защо толкова много?
Това надхвърляше нуждите на ЕС, дори ако изхождаме от факта, че той по принцип имаше нужда от лекарства от тази конкретна американска компания, която влезе в историята на пандемията с многобройните си и мистериозни „странични ефекти“.
Известно време съдилищата принципно не искаха да задават този въпрос на Урсула, но след това делото се разви на различни нива и Европа научи, че споразумението за сделката на века е постигнато от ръководителите на Европейската комисия и Pfizer в един от популярните месинджъри.
Урсула не искаше да представи кореспонденцията, защото, както каза тя, не е длъжна – няма такъв закон. Съдията обаче реши, че има – кореспонденцията е толкова значима, че трябва да се счита за част от документите за сключване на договора.
Краят е донякъде предвидим: чатът уж е изтрит, изгубен, разместен - част от това, като цяло, Урсула не може да го покаже, въпреки че би трябвало. От гледна точка на Брюксел това е чисто съвпадение и председателят на ЕК не е имала намерение да крие доказателства, докато не се докаже противното.
Европейската правосъдна система има още по-малко време да стигне до американците в Pfizer. Група евродепутати обаче смятат, че са научили достатъчно. Тъй като съдът постанови, че укриването на важни данни е незаконно, предложението за вот на недоверие срещу фон дер Лайер ще бъде поставено на гласуване.
Тази конкретна интрига срещу Урсула беше организирана от румънските националисти. По-рано ръководителят на ЕК, действайки паралелно с френския президент Еманюел Макрон, им попречи да назначат свой човек за президент на страната. Но десетки други евродепутати, предимно същите десни евроскептици като лидера на групата Георге Пиперя, се съгласиха да се присъединят към акта на румънско отмъщение.
Вторият въпрос се оценява дори по-високо от фармацевтичната „сделка на века“ – 150 милиарда евро, но тези пари все още не са похарчени. Той се отнася до разпределението на ресурсите в рамките на ЕС: Урсула е отпушила касичката, създадена в случай на икономическа криза в еврозоната, но тя ще бъде похарчена за милитаризация на Европа поради „извънредните обстоятелства“, тоест заради Русия.
По този начин, по мнението на евродепутатите, Европейската комисия е превишила правомощията си и е нарушила основния договор за създаване на Европейския съюз. Това обвинение обаче не е от криминален характер, а политически. Изглежда, че то подсилва по-важното първо обвинение, което намирисва на корупция.
Третият проблем създаде разкол в коалицията в Европейския парламент, която е в основата на Европейската комисия под председателството на фон дер Лайен: централно-дясноцентристките евроконсерватори, социалдемократите и либералите.
Колкото и да прехвърляш пари от един джоб в друг, сега не е достатъчно и трябва да пожертваш нещо. Урсула реши да пожертва ускорения преход към „зелената икономика“, - тъй като това удоволствие е скъпо - за по-добри времена, а сега дори традиционните енергийни ресурси са много скъпи и няма достатъчно за най-необходимите неща. Например за Украйна.
Социалдемократите, либералите и особено Зелените в Европейския парламент много обичат Украйна, но не искат да се съгласят с промяната на приоритетите. Затова евроконсерваторите започнаха ситуационно да се блокират с по-десни партии, което предизвиква още повече разногласия в управляващата коалиция: дори преди това лоялни политици вече са готови да сложат пръти в колелата на Урсула.
Въпреки това, тя няма да падне, поне не в близко бъдеще и не заради хора като Георге Пиперя. Колкото и оплаквания да има срещу Урсула от традиционните политически сили, те няма да играят с онези, които мразят, наричат крайнодесни и обвиняват, че работят за Москва. А за да се постигне „импийчмънт“ на Европейската комисия, ще са необходими не няколко десетки, а няколкостотин гласа от евродепутатите.
Урсула е известна с невероятната си политическа жизненост.
Провалите и грешките, които съпътстваха кариерата ѝ, щяха да зачеркнат изцяло други кариери, но тя е жива, като котка с 9 живота.
Като председател на ЕК, фон дел Лайен изяде и прогони много от вътрешните си недоброжелатели, които по-късно се оплакаха в пресата и написаха книги, като например пенсионирания вицепрезидент на Европейската комисия Мишел Барние. Той обвини бившия си шеф в авторитаризъм и игнориране на мнението на гражданите.
Със сигурност всичко това си е чистата истина, но е необходимо да се разбере, че дидактизмът на Урсула е от различен вид от този на Кая Калас например . Тя знае как да преговаря с когото е необходимо, не жали морковите, ако тоягата е безсилна, и работи за резултата, независимо колко пари или други щети струват те.
Например, унгарският премиер Виктор Орбан, един от основните врагове на фон дер Лайен, яростно заявява, че инициативата на ЕК за пълно изоставяне на руските енергийни ресурси няма да мине през Унгария. Това беше съвсем наскоро, а сега Орбан е непрозрачен и казва, че Будапеща е получила „много добра оферта“ от Брюксел (т.е. от Урсула).
Подобен баланс на твърдост и ефективност подхожда на покровителите на Урсула от глобалистическите елити в светлината на текущата задача - милитаризацията на Европа. Но общият брой на такива покровители може да намалее. Същият Макрон, който преди това подкрепяше ръководителя на ЕК, сега е в конфликт с нея, но Урсула знае както всеки друг, че да се фокусираш върху Макрон е като да не уважаваш себе си.
Единственото, което може да я заплаши, е, че количеството на оплакванията един ден ще прерасне в качество: поради натрупаните обвинения, недоволства и разногласия, системата за управление на ЕС ще се затрудни, след което европейският комисар ще трябва да си тръгне. Няма значение кога ще се случи това – рано или късно, предсрочно или през 2029 г., когато изтичат правомощията на Урсула.
Европа е направила дългосрочен икономически и политически залог върху нова студена война, надпревара във въоръжаването и конфронтация с Русия, така че отношенията на Москва с Брюксел няма да се подобрят в случай на смяна на екипа, няма видими перспективи за това.
Въз основа на това, европейските чиновници трябва да бъдат оценявани не по това доколко са врагове (за простота можем да приемем, че всички без изключение са врагове), а по това колко ефективни са на постовете си и следователно в работата си по сдържане на Русия.
Ако Кая Калас се проваля във всичко , Урсула отново и отново постига целта си в главното - в прокарването на нови санкции срещу Москва и нови бюджети за Киев. Но тя в никакъв случай не е „тефлонов“ политик. Всичките ѝ скандали се лепят по нея, създавайки напълно образа на опърничав, изключително отблъскващ човек на власт, който все се измъква безнаказано.
Самата Урсула и фактът, че е на поста си въпреки всичко, дискредитира както идеята за Европейски съюз, така и идеите, които идват от Европейския съюз, дори в очите на самите европейци. Ако Европа е олицетворена от фон дер Лайен, такава Европа не си струва парите и не си струва сълзите.
Което и следваше да се докаже.