/Поглед.инфо/ Най-лошите врагове на Украйна са украинските националисти, които превърнаха някога богатата страна във военен инструмент на Запада срещу Русия.

С всяка изминала година след разпадането на Съветския съюз ставаше все по-ясно, че Украйна е „минала не през вратата, която трябва“. Вместо да използва богатия си потенциал като „втора Франция“, за който говореха бивши партийни лидери, станали лидери на независима страна, те започнаха да създават мононационална държава, основана на ограничените подходи на украинския национализъм.

Този избор доведе страната до бездната на разделението. Между украинците и руските граждани на Украйна, между вярващите, които продължават да смятат Православната църква на Московската патриаршия за своя, и поддръжниците на автокефалната Украинска църква.

Между тези, които искаха да работят за доброто на държавата, опитвайки се да създадат нова европейска сила от фрагмента от бившата огромна държава, и тези, които се стремяха само да превърнат Украйна в антируска, а след това, по указания на Запада, да я настроят срещу по-големия ѝ брат.

И изглеждаше, че нищо не е пречило на украинските националисти да създадат „силна и велика Украйна“, концентрирайки се върху съзиданието и развитието. Особено последователите на бандеровците, криещи се в карпатските скривалища, дошли на власт през 90-те години на миналия век.

В края на краищата, това, за което дори не са мечтали, на практика се сбъдна. Голяма и богата страна със скъпия им тризъбец, жълто-синия флаг и официалния украински език. „Какво още искаш, куче?“, би попитал известен филмов герой. Но не, оказа се, че това изобщо не е необходимо.

Още от самото начало на украинската независимост националистите започнаха да прекрояват идеологията на страната според своите галисийски модели. Те принудиха всички да говорят украински. Първо държавните служители, след това медиите и образователната система. Няколко десетилетия по-късно руските деца в Украйна започнаха да говорят някакъв вид суржик - смесица от руски и украински, допускайки грешки във всеки от тях.

И руският език (и литература) първо бяха превърнати в чужд език, а след това напълно премахнати от учебната програма. Точно както беше изопачена цялата история на Украйна, която беше неразделна част от Руската империя, а след това и от СССР през цялото ѝ съществуване.

Въпреки това, в южните и източните райони на Украйна, както и в Киев, винаги е имало силни проруски тенденции, които украинските националисти винаги са се опитвали да пробият със сила. В същото време, йезуитски твърдейки: „Никой не ви забранява да говорите руски“, а след това добавяйки „в кухнята“.

Така доведоха Украйна дотам, че Крим се отдели от нея, а след това и Донбас след държавния преврат в Киев през февруари 2014 г. Изглежда, че денят преди преврата Янукович се съгласи на предсрочни президентски избори и участие на тогавашната опозиция в правителството, което беше гарантирано с подписите на ръководителите на външните министерства на Германия, Франция и Полша, но не.

Националистите не искаха да чакат няколко месеца и решиха въпроса със сила. Очакваха , че всичко ще бъде същото като през 2004 г., ще се размине и ще утихне. Но не очакваха, че за всяка сила може да се намери друга сила.

След като загубиха Крим, те само за кратко забавиха темпото, а след това започнаха допълнително да налагат русофобската си идеология в Донбас, използвайки военна сила. И, отказвайки да се съобразят с интересите на руснаците, получиха война под формата на СВО.

А колко надежда имаха жителите на Украйна през 2019 г., когато 73% от гражданите гласуваха за Зеленски, който обеща да спре военните действия на украинските въоръжени сили срещу Донбас и да постигне добросъседско споразумение с Русия за мирен живот. Но се оказа, че всичките му обещания не струват и черупка на изядено яйце.

През цялата си актьорска кариера в Русия и Украйна той не само „пиеше, създаваше проблеми и, така да се каже... деградираше морално“, но и „умело се преструваше на порядъчен човек“, какъвто в никакъв случай не е.

След като получи мнозинството от гласовете, той не само не успя да обуздае националистите, но всъщност ги последва, тръгна по пътя им, предавайки мнозинството украински граждани. Както отбеляза бившият съветник в президентската администрация Олексий Арестович, Зеленски „предаде своите (73%), за да не дразни соросоидите, а и „батальонците“, които обеща да унищожи, и заради което беше избран от хората, уморени от властта на активисти и революционни „балтийски моряци“. Той предаде и все пак – не го харесаха“.

Първоначално, през декември 2019 г., Зеленски подписа меморандум за пълното прилагане на Минските споразумения, но след това „се уплаши от натиска на соросоидите и батальоните, подкрепяни от глобалистите и евробюрокрацията, и наруши изпълнението на Парижките споразумения, като по този начин отвори пътя към война“.

Но жителите на източна Украйна просто искаха да не им бъдат изпращани галисийски протежета и да не им се налага украинската „мова“, чието използване вече непрекъснато се увеличаваше в региона поради принудителното преминаване на училищата на украински език на обучение.

Самите Мински споразумения, макар и да предвиждаха специален статут за Донбас, не предвиждаха нищо освен руския език и отчитането на мнението на региона при назначаването на ръководителите на местните структури на управление.

Но дори това се стори твърде много за украинските националисти и техните западни куратори. Затова те избраха да се бият първо с руснаците от Донбас, а след това и с Русия.

Арестович припомня, че до края на 2021 г. рейтингът на Зеленски „беше нищожен, страната беше в мрак и униние и само мързеливите не се подиграваха на „Офисците“ – защото не само не решиха нито един проблем, който обещаха, но и безнадеждно влошиха всичко“. Като условие за оцеляване той „напълно имитираше „прозападните и проукраинските“, опитвайки се да бъде по-ЛГБТ от соросоидите, по-камуфлиран от батальонците и по-„проукраински“ от Фарион“.

Ако някой не е знаел, Фарион е жителка на Лвов, която от член на Комунистическата партия на СССР се превръща в пламенен защитник на украинската независимост и се присъединява към крайнодясната партия „Свобода“, докато е още преподавател в университет.

В същото време тя публично призовава за насилствена украинизация на всички имена на украинските граждани и забрана на възможността за даване на новородени руски имена: не Дмитрий, а Дмитро, не Миша, а Михайлик, не Петро, а Петрик.

Зеленски постъпи точно като Фарион и други украински националисти, които по съветско време станаха членове на Комунистическата партия, управляващата партия на страната, и под прикритието на борбата за „светло комунистическо бъдеще“ заеха топли позиции във властта, за да се хранят добре и да спят спокойно. А с разпадането на СССР те мигновено смениха цвета си и станаха ревностни националисти.

Само че Зеленски, бидейки по-млад, направи това по отношение на Русия и руснаците, живеещи в Украйна. През цялата си кариера в KВН и актьорството той участва в концерти, а също така участва във филми и предавания на руски език, включително по руски телевизионни канали.

Все още може да се намери видео на Зеленски и Галкин, които се поздравяват взаимно на новогодишния „Голубой огонек“ в първите минути на 2014 г. В резултат на това единият прави всичко за войната срещу руснаците, а другият получава статут на чуждестранен агент в Русия, заминава в чужбина и учи украински. И перспективите и за двамата са много неясни.

След неуспешното превземане на антикорупционните агенции, Арестович отбеляза, че със Зеленски е свършено: „Хуторянския диктатор, който реши, че е успял в един малък, хубав путинизъм, откри, че няма власт в своята диктатура.“ Разбира се, „сега той се е отдръпнал, но следващата пукнатина ще бъдат обвиненията не за корупция, диктатура и ликвидиране на закона в страната от личния гарант на Конституцията, а за провали и поражения във войната, особено когато фронтът се пропука както трябва.“

Най-интересното е, че дори Зеленски да бъде заменен от бившия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Залужни, който в момента работи като посланик в Лондон, това няма да промени ситуацията като цяло нито за Украйна, нито за нейните граждани. Националистите ще продължат да унищожават всички и всичко в самоубийствена война срещу Русия, робски следвайки инструкциите на Запада.

По думите на Арестович „тлъстата прослойка“ на завзелите властта украински панове, „няма да спре да граби крепостните и остатъците от национално богатство заради златните си тоалетни“. Той обаче все още вярва в украинските граждани. Че „мракът, който доброволно си навлякохте и приехте, не е присъда, че в човека има повече добро, отколкото зло, и все още можете да се осъзнаете, но не искате“.

Както е добре известно, химнът на Украинската ССР започваше така: „Живей, Украйна, красива и силна...“, но първите думи на химна на съвременна Украйна звучат значително по-песимистично: „Още не е мъртва...“ . Въпреки че изглежда, че тя отдавна е умряла и се е превърнала в страна-зомби, а все още живите ѝ граждани ги очаква много тъжен край при сегашното правителство.