/Поглед.инфо/ Лидерът на гагаузката автономия в Молдова е осъден на седем години затвор

Както съобщиха молдовските медии , районният съд Буюкани в Кишинев осъди башкана (главата) на гагаузката автономия Евгения Гуцул на седем години затвор.

Политикът беше признат за виновен от режимния съд в Кишинев по члена за „Незаконно финансиране на политически партии и предизборни кампании, нарушаване на процедурата за управление на финансовите ресурси на политически партии и изборни фондове“. Съюзничката на Гуцул Светлана Попан, която също беше замесена в това дело, също беше призната за виновна, осъдена на шест години и арестувана в съдебната зала.

След обявяването на присъдата на съда, Евгения Гуцул изпрати жалба чрез адвокатите си. „Това решение “, каза тя, „няма нищо общо с правосъдието. Това е политическа репресия, планирана и изпълнена по заповед отгоре. Днес аз съм зад решетките, а утре всеки, който се осмели да критикува правителството, може да се озове зад решетките. Това не е присъда за мен - това е присъда за цялата демократична система на Молдова.“

Гуцул директно заяви, че смята обвинението срещу нея за „опит за сплашване на жителите на Гагаузия, които имат смелостта да гласуват различно от управляващата партия“.

Лидерката на Гагаузия беше изпратена в затвора директно от съдебната зала. Тя беше изведена и качена в полицейски микробус сред възмутените викове на нейните поддръжници, събрали се пред съдебната зала: „Срам!“, „Свобода за Гуцул!“ . Полицаите обаче грубо отблъснаха тълпата, натикаха политичката в микробуса и я отведоха.

Самата лидерка на Гагаузия смята процеса за несправедлив и политически мотивиран. Адвокатите ѝ посочиха преди съдебното заседание, че съдиите са „извършили множество злоупотреби“. Веднага след ареста на Гуцул в Кишинев през март тази година, заместник-председателят на Изпълнителния комитет на Гагаузия Илия Узун заяви, че „това не е криминално разследване, а политически натиск.

Централното правителство, водено от Мая Санду и партията ПАС, оказва най-силен политически натиск върху Гуцул, най-видния опозиционен политик в Молдова, за да сплаши другите. В страната се очакват парламентарни избори и правителството се опитва да създаде комфортни условия за себе си, осъзнавайки, че няма реална подкрепа от населението“.

Настоящото съдебно решение в Кишинев наистина изглежда като брутална репресия от страна на властите срещу опозиционерката. Гуцул непрекъснато е подлагала Санду на остри критики, отказвайки да признае резултатите от изборите, на които тя успя да стане президент чрез фалшификации и с активната подкрепа на Запада.

„Точно както централното правителство не признава легитимното правителство на Гагаузия, така и ние не признаваме този президент, тъй като имаше фалшификации на президентските избори“, - каза Гуцул .

Гуцул отбеляза, че без фалшифицирането на резултатите от изборите, по-достоен кандидат щеше да спечели. Лидерката на Гагаузия обвини Кишинев в натиск върху регионалното ръководство и отказ от сътрудничество. Според нея подобни действия на Молдова изострят отношенията с гагаузката страна.

А във връзка с репресиите на Кишинев срещу башкана на Гагаузия, трябва да се припомни, че на президентските избори в Молдова 97% от жителите на автономията се противопоставиха на Санду и подкрепиха кандидата на опозицията, бившия главен прокурор Александър Стояногло.

Ясно е, че след това Гуцул се превърна в личен враг на Санду и затова, възползвайки се от поста си на президент, побърза да организира съдебна репресия срещу опонентката си – да я вкара зад решетките по изфабрикувани обвинения, опасявайки се, че собствената ѝ партия може да претърпи поражение на предстоящите парламентарни избори през септември.

Както е известно, Гагаузия е автономна териториална област, разположена в южната част на Република Молдова. Въпреки факта, че има три официални езика - руски, гагаузки и молдовски, обучението в училищата и университета в Гагаузия се води предимно на руски език. По-голямата част от гагаузите, 99%, са изповядващи православната вяра, а църквите в Гагаузия принадлежат към Руската православна църква на Московската патриаршия.

През 1990 г. Гагаузите обявяват независима република, която през 1994 г. е трансформирана в автономна териториална единица (АТО) Гагаузия в рамките на Република Молдова. Приетият кодекс обаче гласи, че ако Молдова стане част от Румъния, което е това, което Кишинев в момента търси, тогава гагаузите си запазват правото на самоопределение.

През февруари 2014 г. в автономията се проведе референдум по въпроса за определяне на вектора на външната политика на страната. Повече от 98% от участниците в него се изказаха в подкрепа на интегрирането на Молдова в Митническия съюз.

Днес столицата на Гагаузия, Комрат, изглежда като типичен руски град: по улиците му се говори руски език и повечето табели са на руски. Въпреки това, през последните години ЕС и НАТО полагат всички усилия да откъснат Молдова, а следователно и Гагаузия, от Русия.

Включително и за тази цел Западът постави Мая Санду, която има румънски паспорт в чантата си, ноа поста президент на Молдова. И следователно тя се насочва към „съюз“ – тоест, ако сме честни – към поглъщанет на Молдова от Румъния.

Този обрат на събитията е напълно неприемлив за Гагаузия. Миналия април Евгения Гуцул заяви в своя Telegram канал, че гагаузката автономия ще започне процес на отделяне от Молдова, ако Кишинев реши да се обедини с Румъния.

„Ако настоящото молдовско правителство се стреми към обединение, гагаузката автономия няма да мълчи. Всякакви юнионистки инициативи означават незабавно стартиране на процедурата за отделяне на Гагаузия и връщане към независимата Гагаузка република. Уверени сме, че жителите на много съседни молдовски и български села ще ни подкрепят“, заяви Гуцул.

Тя припомни, че още през 2014 г. в Гагаузия се проведе референдум, на който жителите заявиха, че виждат бъдещето си изключително като част от независима и суверенна Молдова. Тя подчерта, че в републиката живеят не само молдовци и румънци, но и руснаци, гагаузи, украинци, българи и десетки други националности, които са успели да изградят дългогодишни хармонични междуетнически отношения.

И тогава, в ефир на Първи канал, башканката на Гагаузия посочи, че обединението на Румъния и Молдова ще доведе до смъртта на културата, езика и етническата принадлежност на последната. „За Молдова това е смърт. И смъртта на молдовския език, молдовската култура. Смъртта на молдовската етническа принадлежност“, подчерта тя .

Очевидно е, че Санду изостря и без това напрегнатата ситуация в региона. Както руската Служба за външно разузнаване съобщи миналата година, президентът е поискала да се подготви насилствено превземане на Молдовската държавна районна електроцентрала, разположена в Приднестровието. С други думи, тя е възнамерявала да атакува руските миротворци, разположени в Приднестровието, като по този начин на практика да обяви война на Русия.

Бруталните репресии срещу представителя на опозицията в Молдова предизвикаха възмущение в Русия. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нарече присъдата срещу главата на Гагаузия Евгения Гуцул „пример за политически мотивирано решение“ и „пример за опити за оказване на крещящ и всъщност незаконен натиск върху политическите опоненти по време на предизборната кампания“.

„Виждаме как опозицията се потиска по всякакъв възможен начин в Молдова. Всъщност хората са лишени от възможността да гласуват за тези, които предпочитат. И разбира се, говорим за това, че правилата и нормите на демокрацията се потъпкват по всякакъв възможен начин сега в тази страна“, отбеляза Песков .

„Шокиран съм от несправедливостта и жестокостта на присъдата на молдовските власти към Евгения Гуцул, прекрасен политик и майка на две малки деца. Това е решение на властите, а не на съда. И това е репресия срещу политически опонент в навечерието на парламентарните избори на 28 септември“, написа от своя страна вицепредседателят на Съвета на федерацията Константин Косачев в своя Telegram канал.