/Поглед.инфо/ Случаят с Джефри Епщайн отново се превърна във фокус на глобалния политически дневен ред и първите страници на медиите. И това се случи под обществен натиск, тъй като американците наистина не харесаха опита на американската администрация да замете всичко под килима – противно на предизборните обещания на Доналд Тръмп.

Условието за разкриване на истината по този случай в един момент се превърна в почти основен обединителен пункт за цялата американска MAGA общност и до ден днешен остава най-важното ѝ искане към американския естаблишмънт.

Миналата седмица беше разпитана Гислейн Максуел, съучастничка на милиардера - педофил, създал мащабно предприятие за примамване на непълнолетни към проституция и сексуална експлоатация от страна на влиятелните. Тази седмица Комисията по надзор на Камарата на представителите призова дузина бивши висши служители и правителствени фигури, включително семейство Клинтън, да свидетелстват по случая.

Въпреки това, за разлика от предишната резонансна вълна през 2019 г., когато скандалът действително избухна (и самият Епщайн мистериозно почина в затвор, специално проектиран да гарантира безопасността на затворниците), този път има нов аспект, който носи огромна заплаха за отдавна установеното статукво на американската система и политика.

Въпросът е, че има все повече и повече тежки гласове и доказателства в полза на факта, че Джефри Епщайн е работил за израелската разузнавателна служба Мосад. Разбира се, няма преки доказателства, но има много косвени аргументи - и те се увеличават.

Онзи ден се появи още един: британският вестник „Таймс“ сподели подробности за нова книга за мръсното пране на кралското семейство, озаглавена „Имащите право: Възходът и падението на династията Йорк“, която скоро ще излезе от историка Андрю Лоуни.

В нея авторът, позовавайки се на свои източници, твърди, че Епщайн е продал „най-съкровените тайни“ на принц Андрю - средния син на кралица Елизабет II - на Мосад, както и на други разузнавателни агенции. Много влиятелни фигури на американските консерватори, начело с журналиста Тъкър Карлсън, открито говорят за увереността си, че Епщайн е бил агент на Мосад.

На пръв поглед това може да изглежда странно, но тази тема има просто ядрен експлозивен потенциал за Съединените щати.

Какъв е случаят с Джефри Епщайн за повечето хора - в Америка, в Европа, в Русия? Квинтесенцията на отвратителната поквара на западния елит, който принципно се смята за стоящ над закона и е уверен в собствената си безнаказаност.

Това е отвратително във всяко едно отношение. Но ако информацията за работата на Епщайн за Мосад е вярна, тогава ситуацията - от американска гледна точка - изглежда още по-кошмарна: в сърцето на Съединените щати, чуждестранното разузнаване е създало система не просто за събиране, а за организиране на компрометиращи данни върху елита на страната, а използва най-чудовищния метод - сексуалната експлоатация на американски деца. И става дума не просто да някакво чуждестранно разузнаване, а именно за израелското разузнаване.

Специалните отношения между САЩ и Израел са широко известни и в основата им - от страна на САЩ - са не само прагматични съображения, но и буквално религиозна вяра. През втората половина на 20-ти век християнският ционизъм става широко разпространен сред американците (традиционно дълбоко религиозна нация), в които подкрепата на САЩ за Израел е оправдана от Светото писание.

Показателна история: преди няколко месеца същият Тъкър Карлсън интервюира не безизвестния сенатор Тед Круз, който директно заяви, че е „учен, че Библията казва: който се отнася добре с Израел, ще бъде благословен“.

В комбинация с годините на лобиране от страна на Израел, двете страни са станали толкова тясно свързани, че безусловната подкрепа на САЩ за всякакви действия на еврейската държава, независимо коя партия е в Белия дом, се е превърнала в даденост.

През последните години обаче ситуацията се промени. От една страна, Демократическата партия е все по-доминирана от левицата и мюсюлманите (като едно от важните малцинства, на които партията разчита) – и двете от които заемат открито пропалестински позиции.

От друга страна, Републиканската партия – привидно крепост на религиозните консервативни християни – също става все по-скептична към Тел Авив. Причината е проста: САЩ са все по-често принудени да подкрепят Израел в ущърб на своите собствени интереси.

Неотдавнашната 12-дневна война с Иран стана поредното потвърждение за това. За да защитят Израел от ответните удари на Техеран, американците бяха принудени да изразходват значителна част от и без това остро недостатъчните си средства за противовъздушна отбрана. По-специално, те използваха почти една четвърт (150 от 650) от всички ракети за системите THAAD, въпреки факта, че годишно се произвеждат само около 30 от тях и ще са необходими поне четири години, за да се попълнят запасите.

И дори във Вашингтон канибалистката политика на Тел Авив спрямо Газа, както и авантюристичната политика към другите му съседи предизвикват главно раздразнение, защото създават много проблеми на американската администрация.

В тази ситуация, разпалването на темата за Епщайн като евентуален агент на Мосад и искането за разкриване на истината се превръща в изключително неприятен проблем не само за Тел Авив, но и за Доналд Тръмп, който активно подкрепя Израел, а едновременно с това и за цялата държавна система на Съединените щати.

Защото, ако това е вярно, тогава е практически гарантиран радикален обрат на американското обществено мнение (включително базовия електорат на Тръмп) към Израел. А това, от своя страна, ще наложи промени както във вътрешната, така и във външната политика на Съединените щати.

Освен отношението към Израел, ще възникне и въпросът: къде са гледали американските разузнавателни служби, когато чуждестранното разузнаване е действало в такъв мащаб под носа им? Отговорът на този въпрос обаче е добре известен: по това време те са се занимавали с фабрикуването на случая „Рашагейт“.

В момента американският президент е мишена на либерални глобалистки медии, които се опитват да обяснят нежеланието си да разкрие случая с Епщайн със собственото, на Тръмп, участие в него. Други предполагат, че може би не е замесен Тръмп, а някой от неговия близък кръг или важни спонсори.

Ако помислите по-задълбочено обаче, малко вероятно е всички тези хора - водени от Тръмп - активно и яростно да са обещавали от години да разкрият цялата истина за случая с Епщайн, ако наистина има истински компрометиращи доказателства срещу тях.

Но ако се окаже, че прословутите досиета на Епщайн (чието съществуване Тръмп изведнъж започна категорично да отрича) съдържат индикация, че Мосад наистина е участвал в създаването на система за масово сексуално насилие над американски деца на острова, където е летял чартърният самолет „Лолита Експрес“, това обяснява много за настоящите действия на президента на САЩ.

Превод: ЕС