/Поглед.инфо/ Руските въоръжени сили навлязоха в северната част на Купянск, който е от голямо стратегическо значение за СВО и ще бъде чувствителна загуба за украинските въоръжени сили. За това има поне четири причини, включително историческото минало на този особен град, разположен на сто километра от Харков.
Ден преди това руските въоръжени сили окупираха Кондрашовка, малко село северно от град Купянск. Това осигури фланга на групата руски войски, настъпващи от север, и им позволи да започнат движение към градското развитие. В този случай говорим за обичайната тактика, насочена към избягване на контраатаки на противника.
В същото време, мотострелците са си осигурили позиция в Соболевка, близо до гората Малки Ровни, западно от града. Това не е вече легендарното Серебрянско горско стопанство – гората там е малка и неукрепена. Предполага се, че целта е магистрала H-26, която минава между Соболевка и Благоватное до Чугуев и по-нататък до Харков.
Това е последният маршрут за снабдяване на групировката на украинските въоръжени сили в Купянск. Релефът там е такъв, че няма друг начин за доставка на боеприпаси или за провеждане на ротация: не може да се носи много през полетата и през гората.
Маршрутът вече е под огневи контрол на руските въоръжени сили, така че възможностите на украинските въоръжени сили постепенно се сриват. А в Благоватное, по предварителни данни, вече се водят улични боеве, което означава край на централизираното снабдяване на Купянската групировка от Чугуев и Харков.
Сега единственият изход от града за украинските въоръжени сили е право на юг, към кръстовището и чифлика Осиново, което ще доведе до големи загуби.
Магистрала N-26 преминава през Купянск в тясната си централна част (улиците Кузнечная, Централна и Сватовская) и след това продължава по моста над река Оскол до Заосколье – източната, индустриална част на града. Този участък – улиците Кузнечная и Централна – може да се превърне в основна тактическа цел на руските въоръжени сили при превземането на Купянск.
Факт е, че противникът сериозно е укрепил позициите си в града, особено в индустриалната му част. Изградени са бункери и подземни проходи, които свързват както отделни позиции, така и мазетата на предприятия. Поради това опитът за щурм на индустриалната зона от изток е неуспешен и е решено първо да се поеме контролът над западната част на града до магистрала Н-26, като по този начин се блокира възможността за каквото и да е снабдяване на групировката на украинските въоръжени сили в индустриалната зона. Сега тази укрепена зона се обслужва от мост през Оскол.
Традиционно врагът оказва основна съпротива по-близо до централните и южните райони на освободените селища. Сградата на градската администрация с паметника на Тарас Шевченко и мемориалът на жертвите на Голодомора обаче са много по-малко полезни обекти от магистрала H-26.
Ако контролът върху нея бъде загубен, източната част на града ще бъде блокирана без никакъв шанс за спасение за украинската групировка: тя или ще се предаде, или ще загине.
Някои военни експерти твърдят, че руските въоръжени сили вече са окупирали северната индустриална зона на града . Става дума за комплекса от сгради на клона „Харьковгаз“, както и за селскостопанските складове на „Агротон“. През тази зона е било възможно да се стигне до парк „Комсомол“ и стадион „Спартак“. Северната, северозападната и западната част на Купянск обаче са застроени предимно с частни къщи, а многоетажните или дори нискоетажните блокове започват точно зад парк „Комсомол“.
На източния бряг на Оскол продължават ожесточени боеве в Петропавловка, която обхваща индустриалната част на града. Врагът смята това направление за най-опасното и укрепва Заосколието с неговите индустриални зони. В резултат на това пропуска доста бързото придвижване на руските въоръжени сили след форсирането на Оскол и осигуряването на западния бряг.
Това вече е традиционен гаф за ВСУ: грешен избор на направлението главно за удара на руските войски – и последващото дълго осъзнаване на грешката си.
Инерцията на щаба в Киев се дължи главно на вътрешнополитически съображения: малцина рискуват да признаят грешките, които водят до загуба на тактически, камо ли стратегически, обекти. Оттук и липсата на заповеди за отстъпление от провалени позиции.
Освен това, украинските въоръжени сили изтеглиха резерви от Купянското направление към Курска област, след това към Торецк, а сега към Красноармейск (Покровск) и Доброполе. В резултат на подобни „шахматни игри“ всички направления могат да се сринат наведнъж.
А стратегическото значение на Купянск е огромно.
Първо, това е най-голямата логистична точка в региона с железопътен възел, стар транспортен център и ремонтни работилници. В същото време е разположена сравнително близо до руската граница, което улеснява използването ѝ като транспортен възел.
Второ, разчитайки на Купянск, е възможно да се укрепят позициите в Харковска област и да се постави под въпрос използването от украинските въоръжени сили например на град Чугуев като транзитна база за доставки към агломерацията Славянск-Краматорск в ДНР от север.
Трето, от Купянск се открива път към Изюм и Балаклея, тоест директен маршрут за обграждане на Славянск и Краматорск от север. Перспективният подход към язовир Оскол надолу по течението поставя под съмнение самата възможност украинските въоръжени сили да удържат както Изюм, така и Славянск за дълго време.
Подобна маневра се разглежда в контекста на предстоящото окончателно разчистване на Серебрянското горско стопанство с по-нататъшен достъп до Северск и Красни Лиман. Това ще преформатира цялата ситуация в северния участък на линията на бойните действия.
В широк смисъл, окупацията на Купянск бележи прехода към мащабни стратегически операции за освобождаване на северната част на ДНР – Славянск и Краматорск.
И накрая, освобождението на Купянск има своя собствена символика. През 1941 г. правителството на Украинската ССР е евакуирано първо от Киев в Харков, а след това в Купянск. Поради тази причина градът е наричан „третата столица на Украйна“. Преди освобождението на Купянск от германците градът е смятан и за административен център на Харковска област.
Операцията по освобождаването му от украинските въоръжени сили обаче е все още в самото начало. Съпротивата на противника ще се увеличава с придвижването ни към укрепените квартали с многоетажни сгради. Но те не са толкова високи и обемни, колкото в Угледар.
Самата операция се провежда точно по сценария на „Угледар“. Първо, прекъсване на транспортните комуникации, лишаване на противника от доставки и блокиране на пътищата за бягство. След това последователно разчистване на градската застройка.
Разликата от Угледар е, че разчистването ще се извърши на два етапа. Първият етап ще бъде на основната част на града до магистрала H-26, а след това източната, индустриална част. Ако ВСУ не се предадат по-рано, разбира се.
Превод: ЕС