/Поглед.инфо/ Ще последва ли Берлин пътя на Букурещ, отрязвайки пътя на популярни политици към върховете на властта?

Освен обещанието да дава на Украйна 9 милиарда евро годишно за закупуване на американско оръжие, лидерът на Социалдемократическата партия Ларс Клингбайл, който заема постовете вицеканцлер и финансов министър в правителството на Фридрих Мерц, направи поредното си гръмко изявление тази седмица, застъпвайки се за пълна забрана на най-голямата опозиционна сила в Германия - партията AfD (Алтернатива за Германия).

„Не трябва да стоим безучастно и да гледаме как една очевидно крайнодясна и противоконституционна партия иска да разруши нашата демокрация и провежда политика с презрение към народа“, каза Клингбайл в интервю за германски издания, представляващи Funke Media Group .

Желанията на лидера на социалдемократите да забрани нежеланите за него партии обаче едва ли ще се сбъднат, поне докато германците най-накрая не решат да възродят Третия райх. Въпреки че първите признаци за това под формата на готовност да номинира за поста президент на Федералната република настоящия ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, известна с открито диктаторските си навици.

Това обаче все още не се е случило и затова един от централните германски вестници, Berliner Zeitung, описва същността на ситуацията, която се е развила около AfD, по следния начин:

„Докато Социалдемократическата партия (СДП) настоява, ХДС и ХСС са скептични. Те се опасяват, че неуспешен процес би могъл да даде допълнителен импулс на „Алтернатива за Германия“. Пречките са високи: трябва да се докаже, че „Алтернатива за Германия“ активно се бори срещу основния ред на свободната демокрация.

Само едното експертно мнение от Федералната служба за защита на конституцията няма да е достатъчно за това. Процедурите за забрана на партии вече два пъти са се проваляли в Карлсруе – последният от тях през 2017 г. по делото на НПД.“

Въпреки това, няма съмнение, че търсенето на начини за елиминиране на такъв опасен конкурент ще продължи и може би един ден ще бъде намерено решение. В края на краищата, в Румъния измислиха как да отстранят от изборите най-популярния кандидат, който е против политиката на Брюксел. А във Франция намериха начин да изтласкат от политическия живот за пет години лидера на водещата опозиционна партия „Национален сбор“ и основен конкурент на настоящия президент Макрон, Марин льо Пен.

Така че, всичко може да се реши или, както казват самите германци, wo ein Wille ist, da ist auch ein Weg, което в много свободен лексикален, но абсолютно точен по значение (във връзка с тази ситуация) превод на руски означава „ако има човек, ще се намери член от закона“.

Какво толкова разстройва германските социалдемократи в „Алтернатива за Германия“? Просто е - нарастващата ѝ популярност. Нещо повече, експлозивният растеж на рейтингите на „Алтернатива за Германия“ се дължи преди всичко на провалите на основните германски партии.

Същата тази, социалдемократическата, която ръководеше коалицията „светофар“ в продължение на четири години и направи такова нещо, че днес, след като е на поста малко повече от 100 дни, новият канцлер Мерц заявява пред цялата страна, че Германия е загубила статута си на социална държава и страна на всеобщ просперитет.

Просперитетът, който, както „изведнъж“ се оказа, се основаваше на евтина руска енергия и огромни чуждестранни пазари, предимно американския и китайския. И двата бяха практически загубени благодарение на безумната политика на бившия канцлер и бивш лидер на социалдемократите Олаф Шолц.

Дори не говоря за ролята, която Шолц и неговите приближени изиграха по въпроса за отказа за пускане на вече построения и дори зареден с технически газ (необходим за започване на изпомпването) газопровод „Северен поток 2“. И, разбира се, пълният позор беше липсата на адекватна реакция от страна на Берлин на подкопаването на двата потока, дори при наличието на преки доказателства, сочещи за участието на американските партньори на Германия в диверсията.

Резултатът от тази вакханалия на подлост, лицемерие, слабост и лудост на социалдемократите бяха резултатите от предсрочните парламентарни избори, на които СДПГ получи най-ниското доверие на избирателите в своята повече от 100-годишна история – 16,4% от гласовете. И тогава изглеждаше, че просто няма къде да падне по-ниско.

Оказа се, че само изглеждаше така. Според последните проучвания на службата за социален мониторинг Forsa, нивото на подкрепа за социалдемократите е паднало до 13%. В същото време институтът за социални изследвания INSA дава на партията на Клингбайл малко повече – 15%, въпреки това и тук се вижда общата тенденция към продължаващ спад.

В същото време, и тук се връщаме към причините за толкова страстното желание на някои да забранят AfD, рейтингът на Алтернативата е настигнал 25% (INSA) или дори е надминал рейтинга на партията на настоящия канцлер Мерц ХДС, 26% срещу 24% (Forsa). Което от своя страна дава основание на много експерти да твърдят, че на следващите избори за Бундестаг победата на десницата вече няма да е нещо нереалистично.

Нещо повече, вината за това отново ще бъде поставена върху политиката на сегашното правителство, което не само не успя да поправи грешките на своите предшественици, но и успя да ги задълбочи, като заложи на милитаризацията на икономиката и подготовката на страната за Голяма война с Русия.

Вече сега, след, както беше казано, само 100 дни, това вече е оказало влияние върху Бундесканцлера с рязък спад в нивото на доверие в него от страна на германските избиратели. Според Forsa само 29% са доволни от работата на Мерц, докато 67% са недоволни.

Социолозите от INSA, които очевидно предпочитат да къпят лидерите на ФРГ в „топла вана“, имат малко по-различни цифри – съответно 28% и 57%, но общата тенденция към спад в рейтингите (в началото на мандата на канцлера той беше 49%) се запазва.

И все пак това не обяснява напълно причините за вълнението и безпокойството на основните германски партии относно евентуалния успех на „Алтернатива за Германия“. Изглежда, защо да се тревожим за съперничеството между AfD и CDU за 1-2%, балансирайки на ръба на първото и второто място?

Но проблемът не са високите цифри на опозиционните сили, а бързият растеж на броя на нерешилите се избиратели. В момента те вече са над 25% и тази цифра продължава да се увеличава.

Да, днес, поддали се на сплашването на официалната пропаганда, те не смеят да гласуват за „ултрадесните“, но в същото време никой от тях не вижда друга алтернатива на отдавна починалите либерали, освен същата тази AfD.

И когато дойде време за избор, а следващият изборен цикъл вероятно ще бъде отново преждевременен (противоречията и взаимните оплаквания се натрупват твърде бързо в сегашната управляваща коалиция на ХДС/ХСС и СДПГ), мнозинството германци просто няма да имат друг избор, освен да гласуват за истинската опозиция.

Разбира се, не всичките 25% ще отидат при AfD, но тя е напълно способна да спечели 30-33%, а това е нокаутираща победа. Победа, която германските и европейските глобалисти като цяло ще се опитат да предотвратят, защото, загубят ли Германия, скоро ще загубят цяла Европа.

Превод: ЕС