/Поглед.инфо/ Честито! Най-после дочакахме от 8-ми август да влезе в сила Европейският законодателен акт за свободата на медиите. Събитието, породило доста напрегнати дискусии в социопространството, беше оставено малко зад кадър и хрисимо подминато дори от нашите европейско ориентирани медии.

Миналата година още при огласяването му прочетох в преамбюла на ЕК нещо, което наистина ме учуди. Брюксел беше обявен за „бастион на свободните медии“, даже в целия свят. Тази гениална по своето кощунствено твърдение мисъл вероятно е провокирала Ванс да си каже в Мюнхен каквото му тежи на душата. А Тръмп може и да я е наредил сред своите популярни вицове. Това, че медиите с въпросния акт са сложени в калъпа на брюкселското схващане за демократични правила, е просто законодателно фиксирано, въпреки че на практика то отдавна вече се прилага. Нагледахме се и се наслушахме дори в нашето родно пространство как се закриват постове и сайтове, как се дамгосват журналисти, как кардинално се променят известни рубрики по съдържание и по вид, така че да съответстват на правата вяра. В обществото трайно се установи убеждението, че свободата на медиите е един от многото трикове на онези, които яко са хванали юздите на народа и го направляват безогледно в посока, която мнозинството от нас са убедени, че няма да ни доведе до добро.

Повсеместно и поканално взеха да се слагат рамки и бариери не само нормативно, а и коментарно позиционирани към всичко онова, което не съответства на прословутия наш цивилизован избор. Всеки опит за критика или обратно мнение в Европейския съюз вече се поема на нож. Нагледахме се на дискусии не само у нас, а и по европейски медии, в които едва не се стига до бой. Изразителите на алтернативната позиция биват не само заклеймявани, а буквално оплювани, изгонвани даже от студиата. Това е отдавна, но в последно време със защитата на въпросния Законодателен акт нещата станаха съвсем разюздени. Водещи журналисти, като например проф. Кроне-Шмалц, постоянно се опитват да привлекат вниманието към тази тенденция и не престават да тръбят, че демокрацията свършва там, когато обратното мнение не се допуска да бъде изслушано.

Друг не по-малко важен проблем е, че този насложен ни маниер на европейско медийно общуване се проектира и в тъй наречените социални мрежи. Там особено ясно проличава докъде ще ни доведе всичко това, защото те са най-чувствителните сензори за всичко, което умело бива прикривано понякога от официозите и по политическите нива. Не съм от групата на ревностните, да не кажа, агресивни участници във всевъзможните дискусии по сайтовете, с които е препълнено пространството, но ги наблюдавам, както казват руснаците за водката – „пию, но с отвращением“. Там обикновено, ако някой намира за нужно да сподели тезата си на предпочитания или отричане на определено събитие или конкретна личност от мейнстрийма, на минутата се появява друг, който прави на пух и прах, отрича и заклеймява казаното от предишния и го дамгосва според случая я като тръмпист или като путинист, я като нацист или фашист. Отворена е широко вратата за всевъзможните коментари за и против. Този вид общуване на съвременните хомо сапиенс започва обаче да навява тревожните мисли, че нещо се е случило с хората, че в повечето случаи те не търсят общуването като начин на споделяне на своите мисли, грижи, схващания или като начин да помогнат на другия, да го ориентират, да го насочат съобразно своето интелектуално ниво и компетентност. Това, което се чете, по-скоро говори за залялата ни простотия и хашлашки маниер на междучовешко общуване.

Ако стъпим на наша територия и вземем да разсъждаваме по тая тема, водейки се от предаваното по българските сайтове, то тези крайни оценки няма да са много адекватни, защото до голяма степен приличат на онова, което ние чуваме и гледаме в парламента и медийните коментари. Всичките тези политически опонирания и непрекъснати скандали от ежедневието ни връщат там откъдето сме тръгнали - като освободени хора все още не научили се на грамотен език, но затова пък обширно и изобилно ползващи онези словесни съчетания, които са емблематични за нашия език. Джип да ти прегради пътя, каран от младо момиче, и ти да посмееш да направиш забележка, рискуваш то да отвори прозореца и такава майна да ти тегли, че ще ти затреперят ушите от неудобство и срам. Че понякога, ако не те блъснат по пътя, на бой ще налетят. И това е също придобито отскоро „общуване“. Младите хора вече се научиха да общуват по социалните мрежи у нас, владеейки перфектно цветистия език на дедите си от началото на миналия век.

Притеснителното в европейски мащаб е това, че всичкото е съпроводено от едно изключително тревожно и опасно явление. Всеки, на когото не му харесват думите на опониращия, по най-бързия начин сам или подканен от другите си съмишленици може да пусне сигнал до обявени в ефира специални сайтове, на които по съответната поръка им е наредено да следят за такива политически и филологически неиздържани изречени слова и съответно да вземат мерки по правов ред. Дори във Федералната криминална служба на Германия има „горещ телефон“, където всеки може да изпрати сигнал в момента, в който кореспондира с опониращия. Като нищо след това някой може освен глоба да плати и в затвор да попадне.

Това че всеки има право неконтролируемо и непроверено да донася срещу всеки, мисля, ни връща към едни много отдавнашни, но все още не забравени години. А това тепърва почва да се шири като маниер на общуване по сайтовете. Бавно и полека този вид „общуване“ съм сигурен, че ще се пренесе и в другите места за обществени контакти. Всеки който счита, че стоящият до него нещо нарушава или го е засегнал по някакъв начин, на секундата ще донесе. И ето че отново ще се пръкнат агенти, доносници, самоинициативници и прочие уж заклеймени членове на нашето евродемократично общество.

Какво ни е крив Ванс тогава, като повтаря постоянно, че демокрацията в Европа и най вече в страни като Германия се е свила до такава степен, че започва да напомня на друго общество с други нрави, които бяхме отдавна отрекли. Ако е станало това при съседите, считайте, че с брюкселска благословия скоро ще дойде при нас. Ще почнем да използваме отново онези радиоточки из радиата и телевизиите, през които съответният редактор ще нарежда какво можеш и какво не можеш да говориш. Това в медиите, а при нас вече всеки, на когото съседът му е изсипал боклука пред вратата или по някакъв лош начин е ритнал кучето му, считай че утре е обявен за враг на народа и е съобщено със съответния донос там където трябва. Демокрацията има този отвратителен навик, че ражда в себе си отровните спори на най- мрачния вид диктатура.