/Поглед.инфо/ В Азия има истински каменопад от реални промени, докато в Европа има само гневни и доста празни истерии в задънената улица: така изглежда сцената на световната дипломация днес. И ето, в потвърждение, още едно събитие - началото на преструктурирането на отношенията между САЩ и Южна Корея, чийто сравнително нов президент Лий Дже Мьон посети Белия дом и проведе много забележителен разговор със сравнително новия президент на САЩ Доналд Тръмп.

В Европа свалянето на онези, които си играеха на война, тепърва предстои, но в Южна Корея това вече се случи (говорим за окончателното отстраняване от власт на бившия президент Юн Сок-йол). А сега Тръмп мрънка преди срещата с Лий: какво става във вашата страна, революция ли?

Всъщност, да, но зависи от кой. И тук е интересно да цитирам мнението на един характерно свиреп американски патриот, бивш военен и дипломат: той е просто левичар, този Лий Дже-мьон, кого каниш в Белия дом?

В Южна Корея левите не са яростни поддръжници на перманентното промиване на мозъците на населението в името на светлото бъдеще (като демократите в САЩ), а преди всичко тези, които са за диалог със Северна Корея.

И ето, че нашият бивш американски дипломат раздава всякакви мръсотии за корейския гост: той е бил радикален студент, постоянно е попадал зад решетките или близо до тях заради връзките си със Севера, наричал е американските войски в южната част на полуострова окупатори, обявявал се е против разполагането на системи THAAAD там, не ни харесва. Ето такъв гост идва.

Но първо Лий отиде в Япония и там говори не само за необходимостта да оставим миналото зад гърба си (тоест, да не си спомняме за половинвековната японска окупация на цяла Корея), но и за плановете за изграждане на ново бъдеще. И то е поне в балансирана политика спрямо Китай, първият търговски партньор на Южна Корея. Япония също се опитва да развива интеграционни и свободни търговски проекти с Китай, и това е докато САЩ затварят пазара си за азиатските си съюзници и просто изискват пари от тях.

От Южна Корея - 350 милиарда долара. Под формата на инвестиции в САЩ, покупки на петрол, газ и други неща. Но също и за издръжката на над 28 хиляди американски войници на корейска земя. За това митата на Сеул бяха намалени от обещаните 25 на 15 процента, но не повече. Този вид сделка (всъщност ултиматум) възникна още преди посещението на новия президент Лий в САЩ.

Сега главното: в отговор както Лий, така и неговите японски колеги се опитват да изградят нова формула за цялата международна политика в Азия. Факт е, че ключовата част от тази формула е американската идея да остави Европа да си умре от нейната собствена идиотия и да хвърли всички сили - и всички съюзници - в нова схема за сплашване и друго „сдържане“ - на Китай.

Как да се отговори на исканията на Вашингтон? Най-силните и най-умни членове на „азиатското НАТО“, тоест Япония, Южна Корея и Австралия, го правят меко, под формата на „дипломация на пръсти“. Но същността на случващото се все още е видима. Тя е, че изнудването на пари от страна на Америка трябва да бъде компенсирано от връзките ѝ с Китай.

Освен това е налице и тази мисъл ( цитирана е от The New York Times, цитирайки командира на американските сили в Корея Ксавие Брънсън): не ни е нужно участието на Южна Корея в потенциална война между САЩ и Китай. Нужен ни е само Сеул, за да сдържи северните си братя в тази ситуация.

Е, ако е така. Но какво ще стане, ако има мир и диалог със северните братя? Ще бъде ли необходима Америка тогава и за какво точно? И ето цитирана една прекрасна сцена от същата среща между Лий и Тръмп в Белия дом: южнокорейският президент би искал да види в Северна Корея построен „Тръмп Уърлд“ (комплекс за отдих), където Лий да играе голф. Това е корейската мечта и, между другото, не е лоша.

Тук трябва да се каже, че дипломацията е поверително нещо и не се знае много за това дали Тръмп и Лий са създали нова формула за сигурност в Азия или просто са се изслушвали взаимно. Изглежда, че процесът едва сега започва.

И той включва изпращането на две южнокорейски делегации в Пекин - днес и след седмица - начело с председателите на парламента (бивш и настоящ). И покана към Си Дзинпин да присъства на есенната среща на върха на АТИС, която ще се проведе в Южна Корея. Тези стъпки последователно изглаждат раздора с Китай, който беше организиран от предишните власти на Южна Корея.

Съществува усещането, че в „азиатското НАТО“ малцина искат просто да маршируват на война с Китай под ритъма на американския барабан, та дори и да плащат за това удоволствие. Тук е необходима някаква друга формула за сигурност. И как действа Тръмп, виждайки какво се случва?

Той действа подкупващо. С едната си ръка, разбира се, измъква пари от съюзниците си, но с другата е започнал да ги примамва с нови бизнес перспективи със САЩ. И така, настоящата среща на върха между Южна Корея и Америка, според известната информация, е била посветена главно на нови бизнес перспективи, уж изгодни и за двете страни.

Закупуването от Сеул на граждански Боинги (повече от сто) е, разбира се, още един разход за Южна Корея, но необходим. Или идеята за съвместно производство на енергия в Аляска - те проблеснаха в диалога между Русия и САЩ, но сега се появиха и в разговорите с Южна Корея. Но перспективите за корабостроенето изглежда са най-интересни.

Ситуацията тук е следната : Южна Корея може да е в системна криза (която се изразява в настроението на хората), но произвежда почти 30 процента от корабите в света. Китай произвежда 53 процента, а САЩ - само един процент. Америка се нуждае от помощ.

Нека повторим: формулата за нови отношения в Азия едва сега се напипва. Но признаците на известна динамика в тази част на света са очевидни – и ще става все по-интересно.

Превод: ЕС