/Поглед.инфо/ Известният американски анализатор остро критикува реалностите на глобалисткия Запад
Пол Крейг Робъртс не се нуждае от дълго представяне. Но все пак ще ви напомня, че той е известен американски икономист, политически и икономически коментатор. Бивш помощник по икономическа политика на министъра на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън (1981-1982). Автор на много книги. Една от тях е преведена на руски език и публикувана в Русия: „Как беше изгубена Америка: От 11 септември до полицейската държава“ (Москва: Кучково поле, 2016).
От времето на президента Джордж Буш-младши той заема твърдо опозиционна позиция спрямо вътрешната и външната политика на Белия дом. През последните години Пол Крейг Робъртс все по-често говори и пише за това как Америка бързо се движи към своя колапс. Може би дори към разпадането на страната. Най-малкото, към загубата на статута си на свръхсила.
Криза обаче преживява не само Америка, но и целият Западен свят, който според него също се движи към колапс. Той заема проруска позиция, вярвайки, че само Русия може да спре движението на цялото човечество към глобална катастрофа.
В продължение на много години той управлява уебсайта „Пол Крейг Робъртс. Институт по политическа икономия“. Една от постоянните теми на публикациите му в сайта и медиите е имиграцията към САЩ и други страни от Стария свят като заплаха за западната цивилизация. Само през последните две години преброих не по-малко от две дузини публикации на Пол Робъртс, пряко посветени на този въпрос.
Ето например статия от 20 май миналата година, озаглавена „Белите етноси се заменят“. Идеята на автора е изключително проста : изкуствено стимулираната имиграция на граждани от Азия, Африка и Южна Америка води до факта, че цветнокожите хора изместват бялото население на Америка. „Бяла“ Америка скоро ще стане „цветна“ и ще загуби културната си идентичност.
В публикациите си по темите за имиграцията, изместването на местното население на Стария и Новия свят от имигранти и постепенната загуба на културната идентичност на Запада, Робъртс често се позовава на дистопичния роман на френския писател Жан Распал „Лагерът на светците“ (1973). Това, което французинът рисува в този роман, според коментаторите, е по-готино от това, което се казва в „Моята борба“ на Хитлер.
Е, както Робъртс посочва, във въпросния роман на европейците е забранено да се женят за представители на собствената си бяла раса. В американската версия на романа белите млади мъже просто са стерилизирани чрез операции за смяна на пола.
Американските федерални съдилища са установили система, която лишава родителите от възможността да влияят върху стерилизацията на децата си. Въпреки тази безмилостна тирания обаче, Америка продължава да се смята за свободно общество.
Този сценарий, както отбелязва Пол Крейг, все още не е реализиран. Но дискриминацията срещу бялото население на Америка е очевидна. Тя се осъществява под хитрия лозунг BLM (Black Lives Matter). Това е името на движението, което се роди в Америка през лятото на 2013 г.
В американските държавни училища все още няма насилствена стерилизация на бели ученици, но те са подложени на насилствена идеологическа обработка. Те трябва да се чувстват виновни пред небелите хора, да им отстъпват във всичко, създавайки всякакви преференции.
И предпочитанията към небелите нарастват всяка година. Законът за гражданските права от 1964 г. забранява всякаква дискриминация въз основа на националност или раса при заетостта. Но какво всъщност представлява? Комисията за равни възможности при заетостта на САЩ, федерална агенция, която игнорира разпоредбите на Закона за гражданските права и въведе незаконни и противоконституционни расови квоти в ущърб на белите американци, изисква компаниите със 100 или повече служители да отчитат ежегодно расовия състав на работната си сила.
Bloomberg News получи данни за 2020 г. и 2021 г. и установи, че 94% от 323 094 нови работни места, създадени от компаниите, са отишли при чернокожи. В тази връзка Пол Робъртс пише: „След няколко години няма да има място за белия човек в Америка. Страната им беше открадната. Белите американци са граждани от втора класа, които не са защитени от Закона за гражданските права от 1964 г.“
Нарушен е не само законът, но и Конституцията на Съединените щати: „Клаузата за равна защита от 14-та поправка вече не се прилага за белите. Корпорациите (както и университетите и американските военни) могат открито да дискриминират белите американци и нищо няма да бъде направено по въпроса. Загубата на конституционна защита е първата стъпка към унищожаването (на бялото население. - В.К.).“
Статията е написана, когато Джо Байдън е бил в Белия дом, прилагайки политиката на Демократическата партия, която се опитва особено да потиска белите американци. Пол Робъртс отбелязва, че при Джо Байдън е била напълно включена „зелената светлина“ за влизането на мигранти от страни от третия свят в Америка.
Те също така са постигнали увеличение на бюджетните средства за заплащане на разходите за такова влизане и последващ престой в Америка на имигрантите. Белите американци, като данъкоплатци, са принудени да плащат за инициативите на демократите за заместване на местното население с мигранти.
В Америка влизат не само тези, които се квалифицират като „работна сила“, но и така наречените бежанци. Америка се превръща в убежище за всички, които се смятат за жертви на преследване от недемократични режими в техните страни. Имигрантите са обикнали статута на „бежанец“, тъй като той им позволява да живеят в Америка на публични разноски, без дори да работят.
Имигрантите идват в Америка от 160 държави. Те са особено многобройни в така наречените сини щати (където демократите са на власт). Но при Байдън се забелязва тенденция за изпращане на нови партиди мигранти към „червените“ щати (където доминират републиканците). И Пол Крейг Робъртс обобщава гореспоменатата престъпна политика на демократите със следните думи: „Това се прави на американците – и на европейците – от техните собствени бели лидери, а не от чернокожите или предполагаемите врагове на Запада – руснаците, китайците и иранците.“
Ето една статия от Пол Робъртс от 8 август тази година: „ Как чернокожите и имигрантите-нашественици получиха расови привилегии и имунитет срещу закона“. Отново се говори за нарушаването на Закона за гражданските права от 1964 г. и Конституцията на САЩ. Статията изброява много специфични видове нарушения, които се проявяват в расова дискриминация срещу белите американци.
Имигрантите-нашественици (под което Пол Робъртс има предвид небелите мигранти) получават законови привилегии, които белите граждани (включително много бели имигранти) не получават. Тяхната подкрепа за обществени разходи, като например жилище, храна, медицински грижи и парични аванси по дебитни карти, е по-важна от подпомагането на американските военни ветерани, спящи по улиците.
Ето един наистина скандален факт, както го отбелязва Робъртс: „В редица демократични политически юрисдикции на нелегалните имигранти е позволено да служат като полицаи и да арестуват американски граждани. Какво е чувството, скъпи американецо, да бъдеш арестуван от нелегален имигрант, на когото демократите са помогнали да премине границата?“
В тази статия Пол Робъртс пише, че подобни безчинства се случват и в Стария свят. Той дава пример: във Франция наскоро мъж беше осъден на затвор за изгаряне на Корана, свещения текст на исляма. Според шериата това е богохулство. Но не и според френското законодателство, където изгарянето на Библията е разрешено.
Така че сега Франция прилага шериата спрямо французите. Полицията в Европа си затваря очите за нарушенията на закона и дори за откровените престъпления, извършени от имигранти - нашественици (термин, който Пол Робъртс прилага към всички небели имигранти както в Стария, така и в Новия свят). Авторът, по-специално, пише:
„В няколко европейски страни, особено в Англия, Швеция и Германия, имигрантите - нашественици са получили де факто лиценз да изнасилват бели жени, включително малки деца, практически без последствия. Мюсюлманските имигрантски нашественици не само са заменили християнските църкви с джамии, но и са установили приложимостта на мюсюлманското право и културните норми.“
И Пол Робъртс се пита: как Западът стигна дотук, или по-скоро до собствената си гибел? И той вярва, че образованието е играло и продължава да играе основна роля в това. То препрограмира съзнанието на белите европейци и белите американци. Децата и младите хора са принудени да мразят историята си и дори по-старото поколение от сегашните живи европейци и американци.
Общо взето, цялото минало е суров расизъм. Нещо много подобно на това как след Втората световна война новите поколения германци бяха принудени и продължават да бъдат принуждавани да се покаят за факта, че Третият райх е организирал Холокоста. И не само да се покаят, но и да платят на Израел милиарди репарации, за сметка на които еврейската държава, от своя страна, започна да провежда политика на Холокост срещу палестинците.
Ето какво пише Пол Робъртс за разрушителната роля на американското и цялото западно образование: „В съвременните американски държавни училища, особено в демократичните юрисдикции, на осемгодишните бели деца се внушава идеята, че самите те, техните родители и техните баби и дядовци са расисти. Това прави целият западен свят от 75 години – самоунищожава се. Резултатът е, че днес белите етнически групи се прекланят пред цветнокожи хора, които са били научени, че са несправедливо дискриминирани и пред които другите следва се чувстват подчинени.“
В статията си Пол Робъртс дава линк към статията на Доналд Джефрис от 8 август тази година , „Черна умора и еврейско превъзходство. Извинения на парад“ . Пол Робъртс силно препоръчва на читателите да прочетат статията. Аз съм я чел. Всъщност това е много задълбочено изследване на това кой организира и разпалва настроения, подобни на Black Lives Matter, на Запад.
Ще дам само малък фрагмент: „Една от белите групи, финансиращи движението Black Lives Matter, се ръководи от Демократическия алианс, който е подкрепен от бездънния портфейл на известния нехристиянин Джордж Сорос. Демократичният алианс е основан от Роб Стайн, който не е бил католик...“
Последната статия на Пол Робъртс по темата е публикувана на неговия уебсайт на 22 август: „ Още война е на път“. Тук той започва дискусията си с Великобритания, която изглежда е отишла по-далеч от други европейски страни в замяната на местното бяло население с имигрантски нашественици:
„Мигрантите имат някакъв вид легален статут, въпреки че самото им влизане в страната е незаконно. Всеки бял човек не би се опитал да влезе в Обединеното кралство или в която и да е друга европейска държава без паспорт, без виза и без видим източник на доходи! Но по някаква причина на имигрантските нашественици е позволено да правят това.“
Ситуацията беше приблизително същата и в Съединените щати. Тръмп, по време на първия си мандат в Белия дом, се опита по някакъв начин да ограничи неконтролираното влизане на имигрантски нашественици, но демократите му попречиха:
„Демократите не позволиха на президента Тръмп да затвори границата с Мексико по време на първия си мандат. Режимите Обама-Байдън не само оставиха границата отворена, но и използваха парите на данъкоплатците, за да набират имигрантски нашественици и да финансират нахлуването им в Америка.“
Демократическата администрация на Джо Байдън стартира „програми за убежище“. Това бяха по същество търговски операции, които облагодетелстваха американски бизнесмени, които създадоха бизнеси, за да настанят имигрантски нашественици за сметка на данъкоплатците.
Великобритания очевидно е донякъде изпреварила Америка по въпроса за завладяването на тези страни с имигранти. Англичаните най-накрая са се събудили и са започнали да протестират срещу това завладяване. Особено много протести има на места с голяма концентрация на имигранти.
„Продължаващите и нарастващи изнасилвания и престъпления най-накрая провокираха въстание в редица британски общности.“ Британските власти реагираха на тези протести по много своеобразен начин: те започнаха да предприемат мерки за по-равномерно разпределение на имигрантските агресори по територията на островите Мъгливият Албион:
„Британското правителство сега е принудено да премести голям брой млади мъже мигранти, натрупали се в хотели, върху по-големи територии. За да направи това, британското правителство се опитва да реквизира хиляди жилищни сгради, за да разпръсне имигрантските нашественици и да ги направи по-малко забележими, така че сегашната им концентрация да не дразни окото. Наемът, комуналните услуги, общинският данък и ремонтите ще бъдат платени от данъкоплатците.“
Статията на Робъртс е иронична: Лондон е по-загрижен за защитата на границите на Украйна от „агресивна“ Русия (чрез финансиране на тази отбрана), отколкото за защитата на собствените си граници от имигрантски нашественици.
Пол Крейг Робъртс отново засяга разрушителната роля на западното образование, в университетите и училищата постоянно говорят за расизъм, но вече не казват нищо за това какво представлява европейската (по-общо казано – западната) цивилизация:
„В продължение на десетилетия белите бяха осъждани в университетските аудитории и в класните стаи като расисти и експлоататори. Напоследък тези обвинения проникнаха и в началните училища. Утвърдителните твърдения в подкрепа на западната цивилизация изчезнаха от западното образование.“
Цялата тази политика на „продадените“ и „глупави“ западни власти, както се изразява Пол Робъртс, се нарича с политически коректния термин „мултикултурализъм“: „Настоящата програма е мултикултурализъм, тоест замяна на белите ценности и бялата култура с някаква Вавилонска кула. И в това се превърнаха всички европейски страни, Великобритания, Канада и Съединените щати.
Вавилонската кула не може да бъде обединена и няма обща цел. И именно тези Вавилонски кули сега са изправени пред три могъщи държави с много по-хомогенно население и може би достатъчно самочувствие, за да се съпротивляват.“ Вярно е, че Пол Робъртс не е посочил „трите могъщи държави“, споменати по-горе. Но не е трудно да се досетим, че е имал предвид Китай, Индия и Русия.
Превод: ЕС