/Поглед.инфо/ Толкова много се е писало против политическия български деец от втората половина на миналия век Милко Балев, че може би големият български писател Валентин Караманчев (1932 - 2022) е единственият, който изрича и пише добри думи за него. Включително и в съда, пред който Милко Балев е изправен за втори път - първият, фашисткият съд, го осъжда на смърт.
Демократичната ни пропаганда след 1989 г. определи Милко Балев като духовен сатрап, прислуга на Тодор Живков и какво ли още не. С няколко думи - той е виновен за всичко. Далече съм от мисълта, че Милко Балев няма за какво да бъде критикуван и че е безгрешен, но все пак не трябва да се стига до такива крайности, когато журналистите, съвестта на народа, дори да знаят нещо положително за някоя старателно очерняна личност, се страхуват или срамуват да погледнат с “нормални” очила към неговияживот и дейност.
Валентин Караманчев
Валентин Караманчев все още се помни не само като сърцевед в излязлото изпод писателското му перо, възпяло Неврокопско, но и като дългогодишен издателски деец, стигнал до длъжността председател на Държавнототворческо и стопанско обединение „Българска книга и печат”.И поради това в златното време на разюзданите отрицатели на българската литература бе определян едва ли не като главния цензор на социалистическа България. А през втората половина на миналия век бяха създадени безсмъртни творби на българската поезия и проза, покрай които днешните “господинчовци” биха могли само жално да подсмърчат.
В мемоарната си книга “Патила и страдалчества на книги и люде”, излязла от печат през 2016 г. в изд. “Синева”, има уникални текстове, дорисмея да твърдя, че почти всички са такива. Един от тях е за одисеята на отпечатването и разпространението за пръв път след 1944 г. на безсмъртната книга на американската писателка Маргарет Мичел “Отнесени от вихъра”. Това се случва през 1986 г. Тогава някои членове на Политбюро определят книгата й едва ли не като фашистка и се изказват рязко срещу нейното издаване в България, при това в 100-хиляден тираж, след който се отпечатват допълнително още 200 хиляди екземпляра. И това става,когато в България тогава има дефицит на хартия и тя не достига дори за учебниците.
Свиква се заседание на секретариата на ЦК на БКП, на което този въпрос се разглежда.
В защитното си изложение Валентин Караманчев храбро се аргументира защо е отпечатана, дори атакува с аргумента, че в Съветския съюз тя сепубликува в издателството на КПСС. Ала и това не хваща дикиш в някои от бетонените глави в Политбюро. Но думата взема водещият заседанието Милко Балев (1920 - 2002), дясната ръка на Тодор Живков тогава.
Милко Балев
На когото му е интересна темата, може да надникне по-долу и да се запознае с автентичните свидетелства на Валентин Караманчев. За това какво се случва накрая с тази сага...
Валентин Караманчев
ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА
[…] След 1944 год. настъпи поврат и подем и в книгоиздаването.Частните издателства, някои от тях с десетилетна история и огромен принос в развитието на книжнината, бяха национализирани. На тяхно място бяха създадени нови държавни и обществени издателства , които просъществуваха половин век. Политиката в книжовната сфера премина на други релси и фактически на подчинение на Комунистическата партия и държавата. Книгоиздаването постепенно получи друг мащаб, размах и развитие, които не можеха да се сравнят с ограничените възможности на частната инициатива. За да се контролира идеологически процеса към Министерския съвет за кратко време е било сформирано управление Главлит, без чийто клеймо не е могло да излезе книга или вестник от печат и даже да се задвижват типографските преси.
След априлския пленум от 1956 година Главлит е бил разформирован, от него остана само малък отдел за опазване на държавната тайна. А към Министерския съвет беше сформиран Комитет за печата за управлението и материалното осигуряване на книгоиздаването, периодичния печат, полиграфията и книготърговията. Тази структура просъществува до деветдесетте години на двадесети век.
Новите издателства започнаха да изравят от някогашната книжнина популярни заглавия, за които масовият читател още пазеше спомен. Взеха да предлагат преиздания от някогашните поредици „Златни зърна”, „Четива за жените” „Приключения” и други подобни.
Но имаше и книги, над които продължаваше да тегне идеологическото предубеждение.
В това отношение, може би, най-драматична се оказа съдбата на голямата книга „Отнесени от вихъра” на Маргарет Митчел, издадена през 1936 година в САЩ и преведена у нас през четиридесетте години. Това беше книгата с най-висока цена на антикварния пазар. Рядко стигаше до държавния антиквариат, където й определяха все пак по-нормална цена. Повратливи букинисти и прекупвачи причакваха пред книжарницата за стари книги на ул.”Граф Игнатиев” и предлагаха скришом по 250-300 лв. за единия том. През седемдесетте години заплатата на издателски директори възлизаше на около 300 лв. Въпреки безбожната цена „Отнесени от вихъра” се купуваше като топъл хляб.
Но се зададоха по-други времена. Издателство „Народна култура” с директор забележителната литераторка Вера Ганчева подготви ново издание на „Отнесени от вихъра”. Съществуваше практика да се публикуват в брошури плановете на издателствата, които се обсъждаха и по творчески съюзи, и по читателски срещи, а и в сектор „Книгоиздаване” на Централния комитет на БКП. И когато тази книга попадна в перспективните планове на изд. „Народна култура от сектора на ЦК препоръчаха да не се бърза с „Отнесени от вихъра”. Те нямаха щатни специалисти по тематиките, но привличаха външни рецензенти и капацитети. Някои от тях се славеха като по-големи католици от папата и се престараваха в препоръките си и така „Отнесени от вихъра” беше отлагана все за „друга година”. И на издателството, и на Обединението ни, беше писнало от такова шикалкавене.
През 1986 год. цял свят се готвеше да отбележи 50 годишнината от излизането на „Отнесени от вихъра” и тя щеше да бъде повод за доминиращи акценти на Франкфуртския, Лайпцигския, Парижкия, Московския панаири на книгата и на много други книжни тържища. Нямаше цивилизована страна, която да не готви специално луксозно или юбилейно издание. Без да вдигаме шум и да я включваме повече в планове, разбрахме се с Вера Ганчева да заложи книгата в печатницата. Панаирите обикновено бяха през есента. „Народна култура” ускорено подготви художествената летопис на гражданската война, премахнала робството в Америка в средата на деветнадесети век.
Омръзнеше ли ми кисненето в кабинета, имах навика да посещавам издателствата. Там с директорите им си приказвахме по работа, по намерения, пък и да поодумвахме едно друго. При Никола Радев в „Профиздат”, при Симеон Султанов в „Български писател”, при Неделчо Ганчовски, в „Партиздат” при Дамян Дамев в БЗНС, при Руси Божанов в „Български художник”, при Димитър Гулев в „Отечество”, при. Ефтим Ефтимов в „Народна младеж”. Веднъж се бях заседял час и половина при Слав Караславов, в издателството на Отечествения фронт . Секретарката ми не знаеше къде съм. Обадили се от ЦК и заръчали да ме намерят веднага, а тя не могла да ме открие. Най-после, след като звъняла от издателство на издателство, се свърза с мене. Заместник-завеждащият отдела на ЦК Вълчо Киров, който отговаряше за нашата сфера, й заръчал веднага да ме издири. Той някога беше директор на издателство „Народна младеж”.
Та той се изежил на секретарката ми, че книгата „Отнесени от вихъра” е излязла без тяхна благословия и разпоредил незабавно да се явя в ЦК. И от „Дондуков” през „Малко Търново” отидох в Голямата къща.
- Нали ви препоръчахме „Отнесени от вихъра”да не излиза сега, че не е дошъл моментът…
- Вие препоръчахте, не знам защо, но ние я издадохме.
Отдавна вече бях гърмян заек и не се стрясках много-много от престаряващите се в по-долните стъпала на йерархията, които като викачи в лоджийска гонка подплашват „слуката” с халосни фишеци, дървени кречетала и прегракнали гърла към баш стрелците в чакалата.
- Слушай – рекох му. – Имам една молба към тебе. Не се занимавай с тази книга.
- Ама Стоян Михайлов пита нас, а не тебе.
- Добре де, оттука отивам право при него. Ще му предложа нещо. Моята молба към тебе е като към колега и стар приятел, работили сме заедно. Недей да правите вие докладна до секретариата. Аз ще напиша обяснение.
Със Стоян Михайлов се знаехме отдавна. Не съм срещал друг партиен функционер толкова ведър, общителен, откровен при разговор. и търпим към събеседника си. Често ми се налагаше да бъда при него за съвет и съгласуване. Влизах уж за минута, но се застоявах дълго. Разговорът ни преминаваше в други съществени за сферата на книгоиздаването теми. Особено след публикуването на брошурата му за отдушниците в духовната и идеологическата сфера. Открито споделяше даже какво отношение е взел при обсъждането на многото нашумели докладни и тезиси на Тодор Живков по актуални въпроси. Аз му намеквах деликатно да не приказва така и му сочех с пръст лампата. Такъв беше един от многозначителните, предупредителни жестове през тоталитарното време. А той:
- И ти ли страдаш от параноя?
- Ще изпатиш. – Оправдах се аз. И наистина си изпати този наш ръководител на духовната сфера, широко скроен, ерудиран, с кого беше приятно да се работи. И не са налагаше човек да се преправя пред него. Нямаше като него много такива.
Попита ме какво предлагам за „Отнесени от вихъра”. Казах му, че с помощта на Вера Ганчева, ще напиша докладна как стоят нещата, какво представлява тази книга и, че молбата ми е той да не допусне съпътстваща записка от отдела, защото там ще я дадат на някои външни рецензенти, които остават анонимни и ще има апострофи към нас.
- Аз ще разкажа откровено как стои въпроса и ще ви дам информация, която друг няма да ви даде.
- Добре, съгласен съм. Донеси обяснението и ако си струва, ще го преподпиша за обсъждане в Секретариата.
Седнахме с Вера Ганчева , разбрахме се кой с какво се нагърбва. Тя беше литератор с респектираща осведоменост и ерудиция. Аз описах какво се подготвя в другите социалистически страни, а тя направи такава художествена възхвала на книгата, за съдбата и приноса й, да ти падне шапката. Сглобихме ги тия неща и отнесох докладната на Стоян Михайлов. Той я прочете, написа отгоре „Съгласен” и се подписа. „Съгласен” значеше да постъпи в секретариата в този вид и без съпътстваща докладна записка на отдела.
Възражението срещу издаването на „Отнесени от вихъра”дойде от Гриша Филипов, секретар на ЦК. Защото била буржоазна и расистка книга. Не му беше задължение да се бърка в духовната сфера и в литературата. Но понеже отговаряше за икономиката и материалните ресурси, не пропускаше да се произнася дали целесъобразно се изразходва това, за което се „грижеше” и деня, и нощта.
Един от неговите политически съветници, бивш активен журналист, се държеше като „съгледвач”в духовната сфера, за което на Гришата не му стигаха диоптрите. Този колега шеташе из творческите кафенета и средища. Попаднеше ли на одумване, че освен за салфетки, хартията се пилее за излишни или не най-насъщни книги, информираше началника си. Така Гриша Филипов научил, че е излязло в два тома и в огромен тираж едно буржоазно и расистко произведение.
И оттам тръгна мълвата за това разточителство. Сектор „Книгоиздаване” се допитали и до мастит и уважаван критик. Той се застраховал: „Не е вредна книгата. Пресилено е това определение. Но не беше редно при затрудненията, които срещат българските автори, да й се дава предимство. И то в такива мащаби.” Не си струва да споменавам името на този колега. Пък и отдавна не е между живите и не знам дали някой тогава не се застрахова за оправдание с него.
На Гриша Филипов това му е било достатъчно, за да повдигне въпроса: „Защо излезе тази буржоазна расистка книга в тия условия, когато сме така притеснени за хартията.
Дойде заседанието на Секретариата. Водещ беше Чудомир Александров. Там бяха и членовете на Политбюро, Милко Балев, Йордан Йотов, секретарят на ЦК Начо Папазов, другият секретар Димитър Станишев, всичките. Освен това на такива заседания винаги присъстваха представители на Отечествения фронт, първият секретар на ЦК на Комсомола и главният редактор на „Работническо дело”.
Чудомир Александров откри обсъждането:
- Получили сте докладната, кой иска да вземе отношение?
Филипов вдигна ръка:
- Аз мисля, че е безобразие държавното, стопанското и еди какво си обединение да издаде тая книга. Защото тя е едно расистко буржоазно произведение.
Нататък продължи с пяна от пукащи се мехурчета на устните си:
- И ние, когато сме затруднени и не можем да осигурим достатъчно хартия за списания и вестници и да задоволим търсенето на насъщни помагала и брошури, тетрадки и учебници, на пазара се натрапва в огромен тираж едно вредно развлекателно четиво.
Седях срещу Чудомир Александров, малко по-встрани бяха Милко Балев, до него Йотов, нататък Стоян Михайлов. Аз бях между Станишев и Начо Папазов. Те и двамата ми съчувстваха. Усещах как всички, специално Стоян Михайлов, злобеят срещу Гришата и едвам го изтърпяват.
Започнах обяснението си. Не четох записката, а заговорих без да гледам в нея:
- Това не е грешка, тази книга беше крайно необходима. И то точно в този момент, когато целият културен свят отбелязва годишнината й.
Извадих първия си скрит коз – разказах им кой от десет години насам издава „Отнесени от вихъра” в Съветския съюз. Това ги изненада. Прозвуча като все едно да напсуваш банскалия на дядо. Не на майка, леля, баща, или сестра. Защото след „благословията” към дядото вече няма накъде повече да се псува – банскалията се циментира,тъй като не може да надделее над опонента си.
- Знаете ли – казах. – Че в Съветския съюз тази буржоазна и расистка книга от десет години се издава само от партийното издателство на ЦК на КПСС, което осигурява партийната документация, партийните билети с десетина книги, които издава в милионни тиражи всяка година за да пълни бюджета на КПСС. Печалбата от тях отива направо в ЦК на КПСС, без да се облага даже с данъци. Никое друго съветско издателство, включително и от републиките, не може да се докопа до тази книга.
Тази информация имах от първа ръка. Сподели ми я завеждащ отдел на ЦК на КПСС, който преди това беше председател на техния Комитет на печата и с който се сближихме при някогашното му посещение в България и аз го придружавах в обиколката му.
- И във всички други социалистически страни също се издава в огромни тиражи. Да не ви отегчавам, макар да има и други неща, които мога да споделя.
А Станишев и Папазов ме подкокоросваха от двете страни:
- Давай, давай…
И аз успях да им прошепна:
- Що аз да давам, що не дадете и вие малко?
- Айде, ти, ти, ти!
Не искаха да се конфронтират с Филипов. Мене от Гришата не ме беше страх. Достатъчно бяха данните, които съобщих за Съветския съюз. Аз се боях от друг човек, от когото трепереха всички, – от „сивия кардинал” Милко Балев. Чаках той да вземе думата. Няколко пъти съм присъствал на такива обсъждания в секретариата като директор на Партиздат, и си знаех, не се ли обади Милко Балев по въпроса, по който съм извикан, не мога да съм спокоен. И заради това Папазов и Станишев не смееха да ме подкрепят. И Йордан Йотов не обели зъб. А той водеше идеологическата сфера и книгоиздаването.
Стоян Михайлов обясни:
- Аз няма за какво да взимам думата, защото съм подписал докладната, с която съм съгласен. Даже не изисках придружаващо становище на отдела. Какво да кажа повече, считайте, че това, което е написано в записката, е и мое мнение.
По едно време влезе секретарката на Тодор Живков Ангелина, пошепна нещо на ухото на Милко Балев и оня туп-туп, излезна. Аз си отдъхнах. Рекох си: „Дано го забави началството.” Чудомир Александров подкани за други изказвания. Нямаше желаещи. Но Гриша Филипов отново взе думата:
- Аз мисля, че независимо от тези оправдания, на които се наслушахме, има и други неща в случая, които не са в реда. Цената на тази книга. Откъде накъде ще грабим българския народ?! Това нещо не се е случвало никога в нашата търговия. То също е нарушение и ние трябва да вземем сериозно отношение. У нас има тарифи за определяне на цените. Подчинени са на методика. А те ограбват потребителите.
Реших да извадя и втория си аргумент:
- Наистина, увеличихме двойно тарифата. По 18 лв. на том. Но тази надтарифна печалба няма да отиде нито в издателството, нито в Обединението. Предоставяме я на издателството за детска литература, за да го подпомогнем и поевтиним отбрани и търсени детски книги.
Тъкмо си мислих защо Чудомир Александров още не приключва тази точка, се върна Милко Балев.
- Чудомире, докъде стигнахте?
- Другарю Балев, ние вече приключваме. Оформяме решението.
- А така ли Тогава дай ми думата. За малко.
Аз изтръпнах. Сега ще се започне отначало. А Милко Балев се обърна към Гриша Филипов:
- Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат „Отнесени от вихъра”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях я от корица до корица. Препрочитах я не един път...
Милко Балев си седна. Филипов не се обади повече.
Най-после се успокоих. Да плача ли, да се смея ли!
Беше декември 1986 година. Никой у нас, никъде по света, дори в „синоптичните лаборатории”на ЦРУ не допускаше, че само след две години над страната ни ще премине вихър, какъвто из нашите ширини, не географски , а исторически, се случва веднъж на сто години. Вихър по-неудържим и разрушителен от американско торнадо. Този вихър отнесе люде, не пожали съзиданията им, срути паметници, помете заводи, изтръгна човешки корени, разлисти забравени межди, затреви орници, захрасти землища, зарови богатства, изрови потулени иманета и стари вражди, размести обществени пластове
И както след всяка стихия този вихър отвори опустошения простор.
----------------------
ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
по някои въпроси около издадения от издателство„Народна култура” роман "Отнесени от вихъра"
1. Относно целесъобразността от издаването.
Романът „Отнесени от вихъра” на американската писателка Маргарет Митчъл (1900-1949) е публикуван през 1936 г, удостоен е с наградата "Пулицър" и е едно от най-популярните и нашумели литературни произведения на XX век, Издаван е многократно в повечето страни на света.
Оценката на това произведение от съвременна гледна точка се съдържа в предговора,. взет от съветското издание (1982 г.) Този предговор правилно насочва читателя към същността на романа и неговата реална значимост. Подчертава се класовата ограниченост на авторката при правдивото пресъздаване покварата и деградацията на робовладелческа Америка.
В „Большая советская енциклопедия” от 1974 г. е отбелязано: „Маргарет Митчъл в своя единствен роман „Отнесени от вихъра” с голяма художествена сила е изобразила живота на американския юг по време на гражданската война 1861-1865 г, и в периода на реконструкцията, Рисувайки картината на деградация на развратените от безделие робовладелци, М. Митчъл обаче идеализира плантаторския бит, съкрушен от капиталистическите порядки". (т. 16, стр. 339)
Достойнствата на това произведение надделяват над някои негови слабости, каквито характеризират впрочем и други произведения на световната литература, превеждани и издавани у нас, но около които не се вдига толкова шум. В „Отнесени от вихъра” няма нито порнография, нито отблъскващо насилие, нито елементи на аморалност, на пошлост, които биха го направили неприемлив от гледна точка на нашите идеологически и естетически критерии, Издаването му не е равносилно на пренебрегване на тези критерии, на отстъпление пред т.нар, „масов вкус”,
Романът е издаден и продължава да бъде издаван в ГДР, Чехословакия (от партийното издателство „Правда”), Унгария, Полша. В СССР бе издаден от издателство „Художественая литература” през 1982 г. и 1984 г., а през 1986 г. бе преиздаден от издателството на ЦК на КПСС „Правда” в тираж 500 000 екз. (Известно е, че вестникарското издателство „Правда” в областта на художествената литература е ориентирано към приходоносни заглавия).
У нас романът е издаден отдавна. Голямата популярност на книгата и липсата й в книжарниците доведе до създаване на мит и психоза около това произведение, до преувеличаване на неговите достойнства и превъзнасянето му като някакъв шедьовър.
Книгата стана библиографска рядкост. В антиквариата се продаваше за 100 лв., а на черния пазар цената й достигаше до 250 - 300 лв. Продаваха се и копия, размножени на"ксерокс".
Издателство „Народна култура” направи заявка за нов превод и издание на този роман още през 1981 г., когато заглавието се появи в каталога за 1982 г, на московското издателство „Художественая литература”. ТСО "Българска книга и печат" обаче се въздържа да даде ход на заявката преди да се извършат редица проучвания относно целесъобразността от издаването на романа. Издателството и длъжностни лица от ТСО „Българска книга и печат” направиха множество консултации със специалисти и отговорни служители най-вече в СССР - в Госкомиздат, в Института за световна литература „Максим Горки”, в издателство „Художественая литература”. Няколко години ТСО „Българска книга и печат” отклоняваше издаването и едва през 1986 г. след необходимите консултации го потвърди в плана на ДИ „Народна култура”
2. По тиража на изданието.
Тиражът (100 000 екз.) на тази книга, издадена в плановите ресурси на ДИ „Народна култура”, не е необичаен за нашето книгоиздаване. В такива и по-високи тиражи се издава класика - българска и особено преводна, съвременна литература, криминални романи, приключения, фантастика, издания по компютъризацията, готварски книги и др.
Освен задоволяване на читателското търсене, без такива тиражи на малка част от заглавията, не е възможно да се постигне самофинансиране на книгоиздаването и осигуряване превисокия план на печалба, която постъпва в държавния бюджет или в бюджетите на организациите, които имат издателства,
Само за държавните издателства през 1986 г, печалбата възлиза на 16 млн. лева. Въпреки възраженията на книгоиздаването, че този показател в известна степен деформира тиражната и тематична политика, печалбата динамично нараства, През 1976 г. тя бе 5,6 млн.лева.
Тиражите се определят от издателствата и ТСК „Книгоразпространение”. Над 50 000 екз. се потвърждават от ТСО "Българска книга и печат".
Книжарските заявки за „Отнесени от вихъра” надхвърляха 300 000 екз. Издателството, книгоразпространението и Обединението изхождаха от голямото търсене на романа и от обстоятелството, че при по-малък тираж ще срещнем нежелано остра реакция на неудовлетвореност от страна на много повече хора, които биха желали да притежават книгата.
3. По цената.
По-високи от номиналните цени издателствата прилагат в ограничени случаи предимно при популярни преводни западни книги, които не са духовен „хляб насъщни”. Това дава възможност да се определят цени под номинала на редица книги за деца, българска класика, обществено-политическа и научна литература, които заради тяхната социална функция следва да бъдат по-достъпни за широк кръг покупатели.
При мащабите на нашата страна, по-голямата част от книгите са загубоносни за издателствата.
Тъкмо с книги като „Отнесени от вихъра”, които не са насъщни, а търсени от масовата публика, се изпълнява заръката „преводната книга да дотира оригиналната, особено класиката”.
За „Отнесени от вихъра” се определи цена 18,85 лв, По номинал тя следваше да бъде 9,44 лв. Издателството само можеше да я увеличи с 30% и да бъде 12,27 лв.
Със съгласието на Комитета по цените Обединението повиши цената 100%, равна на 18,85 лв. Прихода от надноминалната цена възлиза на 715, 160 лв. С тази сума Обединението увеличи плана за печалба на ДИ „Народна култура” и с толкова намали плана за печалбата на издателството за детско-юношеска литература „Отечество”. От по-високата цена ДИ „Народна култура” не заделя нито стотинка повече за своите Фондове.
Крайният финансов резултат показва: от романа в държавния бюджет чрез общата издателска печалба са внесени 1 113 908 лв. и в централизираните извън книгоиздаването творчески фондове 113 100 лв. При номиналната цена тези суми щяха да бъдат съответно 419 000 лв. и 56 640 лв.
Общоиздателските разходи (без печатарските и търговските разходи) каквито и цена и тираж да бяха определени, остават непроменени и възлизат на около 10 000 лв.
Високата цена на изданието не попречи за мълниеносната му разпродажба, При това всеки, който е купил книгата и след прочитането й му се е сторила скъпа, може да я върне в книжарниците за повторно изкупуване на същата цена.
4. По предоставяне на СО "Вторични суровини" на 50 000 екз. за разпространение срещу хартиени отпадъци.
Издателството и ТСК "Книгоразпространение" не получават никаква изгода от тази практика, Книжарите даже бяха против, защото въпреки забраната, щяха да продадат много от тези книги в пакет с други бавнопласируеми.
В Съветския съюз с голям успех вече повече от 12 години се издават специално търсени книги за обмен срещу хартиени отпадъци. За тази цел Госплан на СССР отпуска на издателствата целево хартия над техните планови ресурси. У нас все още се проявява боязън и стъписване пред евентуални възражения.
С „Отнесени от вихъра” най-после се решихме да експериментираме. Инициативата дойде от ръководството на СО „Вторични суровини”. Тя се основаваше на Постановление № 19 на Министерския съвет от 14 юни 1983 г. В него се разрешава стимулиране събирането на вторични суровини срещу обмен с дефицитни стоки. В утвърдения от Министерството на финансите списък на такива дефицитни стоки е посочена и „художествена литература".
СО „Вторични суровини” поиска 50 000 екз., но му предоставихме 30 000 екз. Равносметката е: За няколко дни срещу тези 30 000 екз., които възлизат [на] 45 т. хартия, са събрани от населението 3,600 т. хартиени отпадъци,
ТСО „Българска книга и печат” е на становище тази практика да продължи, след като се обмислят и решат целесъобразно всички нейни аспекти, От това ще спечели народното стопанство, пък и гражданите, които срещу хартиени отпадъци могат да получат интересуващите ги книги,
15 декември 1986 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТСО „БЪЛГАРСКА КНИГА И ПЕЧАТ”:
Личен архив на Валентин Караманчев, копие.
* Черно на бяло
