/Поглед.инфо/ Американските тарифи върху Индия я принуждават да се сближи с Русия и Китай

Съединените щати повишиха митата върху вноса от Индия. Комбинираната ставка достигна 50%, една от най-високите ставки в търговската война на Доналд Тръмп. Западните медии наричат решението на правителството на САЩ „наказание“ за покупката на руски петрол от Ню Делхи.

Експертите смятат, че Белият дом използва това като претекст, докато мотивите на Вашингтон са по-широки и свързани с отношенията между САЩ и Индия. Какво се опитват да постигнат САЩ и с какви последици ще се сблъскат в крайна сметка?

В сряда влязоха в сила 25% мита върху индийски стоки. Както обясниха американските власти, въвеждането им е свързано с покупката на руски петрол от Индия. Така общата ставка достигна 50%, което се превърна в едно от най-високите нива в продължаващата световна търговска война. По мнението на Bloomberg, митата ще засегнат над 55% от стоките, доставяни в САЩ - най-големият пазар на Индия.

Новите тарифи ще засегнат най-силно трудоемките индустрии, включително текстилната и бижутерската. Ключови индийски износни продукти, електрониката и фармацевтичните продукти, обаче са освободени от новите тарифи. Тази мярка ще позволи на Apple да поддържа мащабни инвестиции в изграждането на нови фабрики в Индия.

Експертите допускат спад в годишния растеж на БВП на Индия с 0,6 или 0,8 процентни пункта. В същото време значителен дял от вътрешното търсене би могъл да смекчи удара. Индийските власти вече призоваха гражданите да купуват местни стоки, съобщава Axios .

„Какъвто и натиск да ни бъде оказан, ние само ще засилим способността си да се съпротивляваме“, подчерта премиерът Нарендра Моди. Той говори и за необходимостта страната да стане самодостатъчна „не от нужда, а от гордост“.

Бившият посланик на Индия в ООН, Саид Акбарудин, смята, че настоящата криза в отношенията между Ню Делхи и Вашингтон не се ограничава само до различия по отношение на търговията.

„Налагането на тарифи се възприема като удар по вярата в устойчивостта на партньорството между Индия и САЩ. Ако бъдат оставени на произвола на съдбата, те биха могли да заличат напредъка от две десетилетия на стратегическо сближаване“, каза дипломатът пред Politico .

През последните седмици Ню Делхи засили усилията си за укрепване на връзките с Москва, Пекин и други страни, отбелязва „Ню Йорк Таймс“ . Съветникът по националната сигурност и министър на външните работи на Индия посетиха Русия този месец. Моди се готви да посети Китай за първи път от седем години, за да участва в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, организирана от Си Дзинпин.

„Отношенията между Ню Делхи и Пекин, замразени след сблъсъците в Хималаите преди пет години, изглежда се размразяват под икономически натиск от президента Тръмп... На фона на геополитическите катаклизми двамата лидери, чиито войници се сражаваха брутално с юмруци, камъни и тояги на спорната граница през 2020 г., сега може би ще си стиснат ръцете, като поставят икономическата стабилност над съперничеството“, пише CNN .

Западната преса повтори реториката на Белия дом относно причините за удвояване на тарифите върху индийския износ, наричайки действията на американската администрация „наказание“. „Тръмп изглежда категоричен, че Ню Делхи трябва да спре да купува руски петрол. През последните дни той насочи вниманието си към посредничеството за мир в Украйна. По ирония на съдбата, Индия продължи да купува руски петрол“, съобщи NBC .

Руски експерти обаче се усъмниха, че Индия е наказана за закупуване на руски ресурси. Белият дом по-скоро използва това като предлог и извинение.

Мотивите на Вашингтон са по-широки и свързани с отношенията между САЩ и Индия, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ). „Списъкът с основните страни, които купуват руски петрол, е добре известен: той включва Китай, Турция, Индия, Унгария и Словакия.

Ако Тръмп наистина искаше да се бори с нашия износ, щеше да наложи директни санкции, както в случая с Иран и Венецуела, вместо да прибягва до избирателно прилагане на мита. Освен това, в този случай претенциите на Тръмп биха били насочени към всички страни купувачи, а не само към Индия“, обясни той.

Събеседникът припомни, че за Съединените щати не е изгодно да изключват руския петрол от световната търговия, тъй като това може да доведе до колосален дефицит.

„Русия изнася около 4 милиона барела суров петрол на ден, както и около 7 милиона барела петролни продукти. Това са огромни обеми. Ако те напуснат пазара, никой няма да може да ги компенсира.“

„В резултат на това цените могат да скочат до 200 долара за барел“, посочи Юшков. „В крайна сметка самите американци ще пострадат, тъй като страната им е нетен вносител на енергийни ресурси.“

Според него администрацията на Тръмп използва тарифите срещу Индия като инструмент за натиск, за да убеди властите на страната да приемат по-благоприятни условия за американската страна в рамките на търговското споразумение.

Известно е, че Вашингтон търси достъп до индийските пазари - млечни и селскостопански продукти, както и соя и прословутите генетично модифицирани култури. Делхи обаче не е съгласен със сделката, тъй като тя включва отваряне на селскостопанския пазар, което може да навреди на местните производители.

На този фон се появи допълнителен лост за влияние – въпросът за закупуването на руски петрол. В същото време, указът на Тръмп за въвеждане на мита използва неясни формулировки. „Делхи трябва да демонстрира ясни сигнали за сътрудничество“, добави Юшков.

Няма гаранция, че тарифите ще бъдат намалени, ако Индия откаже да купува руски петрол. Защо тогава да се правят такива жертви?

Следователно индийските власти отказаха да преговарят с Белия дом, докато американската позиция не се промени. Според експерти Тръмп действа доста безразсъдно. Още от времето на Бил Клинтън Щатите се опитват да изградят специални отношения с Индия, припомни американистът Дмитрий Дробницки.

„Така републиката беше наричана един от основните партньори и беше разглеждана като потенциален противовес на Китай“, отбеляза той. „Сега до известна степен са прави либералите, които казват, че Тръмп окончателно е унищожил проекта „Американска Индия“ – и сега този съюзник е загубен.“

Всъщност, случващото се е абсолютно обективен процес. Евразийските сили разбират, че Вашингтон е ненадежден партньор.“

Според прогнозите на Дробницки, мерките, въведени от американската администрация, ще доведат до продължаващо сближаване между Москва, Делхи и Пекин. Нещо повече, предстоящото посещение на Моди в столицата на Китай вече е обявено.

„Общите снимки на индийския премиер с руския президент и председателя на Китайската народна република ще бъдат „поздрав“ към Тръмп“, отбеляза иронично политологът.

Американистът Малек Дудаков също казва, че Ню Делхи като цяло преосмисля отношенията си със Съединените щати и се насочва към сближаване с Русия и Китай. „По този начин последиците от тарифите ще бъдат негативни за самите американци. Наблюдаваме как опитът им да използват Индия като икономически таран срещу Китай се проваля“, каза анализаторът.

Освен това, настоящият курс на Делхи демонстрира, че американският натиск - било то чрез тарифи или санкции - може да бъде игнориран и да не се ръководи от Белия дом, добави Юшков. По неговите думи, Тръмп се е оказал притиснат в ъгъла. „Блъфът на президента на САЩ го накара да въведе тарифи. Сега е неудобно да се отстъпи, иначе ще се получи радикален прецедент, а резултатът не е задоволителен“, разсъждава ораторът.

Юшков не изключва възможността американският лидер да замрази тарифите. Нещо повече, вероятно ще бъде използвана измама. „Не изключвам възможността след известно време ръководителят на Белия дом да обяви „успешни преговори“ с индийски представители.

И тъй като Моди, както съобщават медиите, не отговаря на призивите на Тръмп, американецът може да представи и някоя индийска търговска асоциация като страна в преговорите за тарифите. Разбира се, след това ще докладва за напредък в диалога – дори и да не бъде постигнат – и за спиране на мерките“, допусна икономистът.

„Във всеки случай политиката на Вашингтон укрепва Глобалния Юг, както и БРИКС.“

Все повече участници в това обединение просто игнорират американските искания и по този начин подкопават статута на „глобалния хегемон“ на Съединените щати“, подчерта Юшков.

Според него Делхи няма да отговори на митата – индийските власти вероятно ще заемат изчакваща позиция. „Възможно е на местните компании, които доставят стоки за САЩ, да бъде дадена негласна заповед да повишат цените на американския пазар, за да възстановят разходите за плащане на допълнителни вносни мита. Тоест, митата няма да доведат до загуби за индийския бизнес, а до данък върху американския потребител“, смята източникът.

„Индия няма да може да отговори на митата по същия начин, както китайската страна, тъй като страната не разполага например с критични минерали. Но интегрирането на републиката в евразийски и - най-важното - бездоларови проекти в средносрочен план ще бъде добър отговор“, смята Дробницки.

Превод: ЕС